За политиката с пристрастие

Бялата книга за бъдещето на ЕС, представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предизвика оправдан медиен и политически интерес. Особено впечатляваща е многовариантната визия за бъдещето на Съюза. Предложени за експертно, политическо и гражданско обсъждане са пет варианта: ограничаване на съюза до Единния пазар; развитието му на различни скорости; съсредоточаване на сътрудничеството само в няколко области и още по-дълбоката интеграция по настоящия модел.

Разбира се, вариантите на Юнкер далеч не са равнопоставени. Зад всеки от тях има различни, често взаимно изключващи се интереси. Неслучайно лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия веднага подкрепиха идеята за Европа „на няколко скорости“, позволяваща на страните да избират различни степени и темпове на интеграция. Нито една от страните членки обаче, не отхвърля крещящата необходимост от преосмисляне на европейската интеграция при запазването на философията за „единство в многообразието“. И това не може да бъде по друг начин, след всичко, което преживя и продължава да преживява обединена Европа през последните десет години. Има още →

В неделя, 26 февруари, отбелязахме Сирни заговезни, денят на всеобщото опрощение. Ден за размисъл и равносметка и то далеч не само в семейството. Особено, когато се замислим за „добрите“ и „лошите“, от които зависи нашето житие. Можем ли да дадем прошка на някого от политиците, за които ще трябва да гласуваме след по-малко от месец? Има ли някой от тях, който с открито сърце да е съжалил за волните си и неволни прегрешения или всички са от „слугите на Лукавия“?

Преди 4 години, на 17 март 2013 г., пак на Заговезни, публикувах статията си: „Третият живот на наивниците на прехода“, която с всеки изминат ден става „по-болезнено“ актуална. Тогава също бяхме в навечерието на предсрочни парламентарни избори след оставката на управлението „Борисов 1“ , които се проведоха на 12 май. Те бяха спечелени отново от ГЕРБ (за втори път след 2009 г.), но без парламентарно мнозинство. Има още →

От „историческата“ 2009 г., когато Бойко Борисов дойде на власт, до днес преживяваме вече десета предизборна кампания. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за пословичния български парламент, три от които предсрочни.

Потърсим ли общия политико-културен знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще се сблъскаме (за кой ли път, за кой ли път) с лепкавата и блудкава носталгия към времето на комунизма. Ако всичко се свеждаше до спомени за „бригадирското движение“, асамблеята „Знаме на мира“ и бомбичката „Шуменско пиво“, щяхме да му „теглим по една майна“ и да не му обръщаме внимание. Но тук става дума за сериозна и целенасочена пропагандна манипулация и пошла реанимация на „социалистическите духовни ценности“, която се повтаря при всяка предизборна кампания. Има още →

Кои или по-точно какви са избирателите, които няма да гласуват на предстоящите поредни предсрочни парламентарни избори? Очевидно това са тези граждански активни личности, за които (отново и отново) няма да има избор. Някои от тях може би ще се разходят до избирателните секции, поради изискването за задължително гласуване. Но едва ли биха дали гласа си за поредното издърдорване на политиката от Бойко Борисов и неговия бащинско-магистрален популизъм.

Още по-малко пък биха подкрепили демагогските обещания на Корнелия Нинова за пореден ляв завой с реанимирането на грандомански и неефективни руски проекти и повишаване на данъците. Не вярвам някои от негласуващите да пожелаят отново да преживеят „мокри“ руски сънища с пъплещи агенти на ДС на „всеки километър“. Тези, които са сърбали попарата на Луканов, Виденов и Орешарски, трябва да са полудели, за да гласуват за БСП. Има още →

На 7 февруари 1992 г. 12 държави подписват Договора от Маастрихт, с който полагат основите в конструкцията на днешната Обединена Европа (вече или все още) с 28 страни членки. Договорът регламентира дейността на институциите на ЕС и дефинира компетентностите му в областта на общите политики, като изиграва ключова роля за задълбочаване на европейската интеграция.

Флаг на ЕС / europa.eu

Маастрихтският договор инициира все по-тесния съюз между европейските държави, основаващ се и до ден днешен на три стълба: европейските общности, общата външна политика и политиката на сигурност и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съюз, който (поне до сега) осигурява възможността за свободно движение на хора и капитали от една в друга страна членка. Има още →

Вече сме в навечерието на поредните предсрочни избори, обявени за 26 март. До 8 февруари трябва да приключи регистрацията на политическите партии в ЦИК. Дали ще се стигне до правителство „Борисов 3“ е рано да се каже. Но според актуалните социологически прогнози, това е напълно възможно. Според политическите прогнози обаче, почти сигурно е, че то ще има съдбата на правителствата „Борисов 1 и 2“. И то не само поради малката вероятност за създаване на стабилно управляващо мнозинство във фрагментирания парламент, който се очаква.

Много по-важни са политическите причини. За това говорят убедително както и резултатите от президентските избори, така и новият мониторингов доклад на Европейската комисия за България, който констатира, че страната не се е справила в достатъчна степен с корупцията и организираната престъпност. Почти едновременно с мониторинговия доклад беше публикуван и докладът на „Прозрачност без граници“. България е 75-а от общо 176 страни и най-назад от всички 28 държави от Европейския съюз в Индекса за възприятие на корупцията през 2016 г. на „Трансперънси интернешънъл“. Има още →

След като БСП „спечели“ първите „свободни“ избори за ВНС през юни 1990 г., Жак Сегела написа: „Подобно на децата, демокрациите плачат след ражданията си.“ За съжаление, българската демокрация продължава да плаче дори и днес, след „достигане на пълнолетие и завършване на висше образование“ като неделима част от евроатлантическата общност.

Точно преди година, отново преди Коледа, публикувах статия в БГНЕС, озаглавена „Годината на поредните илюзии“. Ето един цитат от нея: „Днес, вече в края на 2015 г., няма съмнение, че преекспонираните претенции на 43-то Народно събрание да модерира политическите процеси и да проведе или поне да стартира очакваните с години реформи в страната (особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията) изглеждат меко казано сюрреалистични.“

А какво можем да кажем сега, вече в края на 2016 г.? Както се оказа, статуквото не само доминираше безапелационно и през тази година, но се стигна дотам, че дори намеренията за стартиране на очакваните с години реформи изглеждаха нелепо и цинично при политическата истерия, която доминираше в отиващото си 43-то НС. Нещо повече, илюзорни се оказаха не само реформите, но и прочутите през годините българско гостоприемство и толерантност към етническите, културните и религиозни различия. Има още →