На 7 февруари 1992 г. 12 държави подписват Договора от Маастрихт, с който полагат основите в конструкцията на днешната Обединена Европа (вече или все още) с 28 страни членки. Договорът регламентира дейността на институциите на ЕС и дефинира компетентностите му в областта на общите политики, като изиграва ключова роля за задълбочаване на европейската интеграция.

Маастрихтският договор инициира все по-тесния съюз между европейските държави, основаващ се и до ден днешен на три стълба: европейските общности, общата външна политика и политиката на сигурност и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съюз, който (поне до сега) осигурява възможността за свободно движение на хора и капитали от една в друга страна членка.

От една страна Маастрихтският договор е символ на европейското обединение, но от друга – носи посланието, че европейският проект не е завършен и тепърва ЕС трябва да се научи да понася икономически и политически удари от различни посоки. Днес съюзът е разтърсван от кризи и съмнения, от екзистенциални проблеми, свързани с евроскептичните настроения след успешния Брекзит, мигрантските вълни, финансовата нестабилност в еврозоната и възходът на радикалните десни популисти.

Напълно логично, след като от години сме свидетели на нарастващо отчуждение между политическите елити и европейските граждани. Неслучайно, днес ЕС се намира в най-дълбоката криза на доверие от своето основаване. Единственият изход оттук нататък е да се преосмисли идеята за обединена Европа. На първо място трябва да се сложи край на превръщането на ЕС в „манифестация на елитите“. Задачата на правителствата на страните членки не е да събуждат неоправдани очаквания, а да ангажират максимално гражданското общество в успешното решаване на европейските проблеми.

Каквото може да се направи по-добре на национално ниво, нека се направи там. Важното е ЕС да се концентрира върху общите действия за решаването на тези въпроси, които са нерешими за националните държави. По-необходимо от всякога е да се предотвратят центробежните сили в ЕС и да се потърсят оптималните пътища за обновление на европейския проект.

В отбелязването на 25-годишнината на Маастрихтския договор участва и германският президент Йоахим Гаук, който бе специално отличен със степента „почетен доктор“ на Маастрихтския университет. Титла, която му се присъжда за неговите ценности и визии в полза на демокрацията, мира и справедливостта. В рамките на церемонията, президентът Гаук произнася изключително интересна европолитическа реч, която заслужава специално внимание. Това е последната му реч зад граница в рамките на приключващия му президентски мандат. [i] , [ii]

В речта си Гаук призовава (с оглед на непредвидимостта в действията на президента на САЩ Доналд Тръмп) за реорганизация на отношенията между САЩ и Европа. Според него европейските страни и най-вече Германия, които са просперирали под защитата и с водещата роля на САЩ, трябва да бъдат вече по-самостоятелни, по-самоуверени и по-независими. И то особено днес, когато Европа носи специална отговорност за стабилността на международния ред. Едновременно с това, по никакъв начин не би трябвало да се загърбват ценностите, на които се основава Европейският проект.

Новите предизвикателства пред ЕС трябва да се възприемат като шанс за задълбочаване на европейската интеграция. Във времето на „огромния бум“ на новите технологии, на бежанския и миграционен натиск, и на терористичните заплахи, Европа трябва да бъде решителна и сплотена в общите си действия. Понякога е нужен шок, за да се стигне до нови прозрения. Един шок може да се окаже здравословен!

Президентът Гаук сигурно е прав. „Шоковата терапия“ може да бъде здравословна за обновлението на европейския проект, но всичко зависи от гледната точка. По един начин се преодоляват новите предизвикателства в утвърдени демокрации, в стабилни и проспериращи правови държави като Германия. Но България е „ария от друга опера“ или по-точно оперета. Тук ние се сблъскваме с по няколко вътрешнополитически шока на ден, които не само че не са здравословни, но и по никакъв начин не могат да допринесат за задълбочаване на европейската ни интеграция.

Да, членството ни в ЕС бе извоювано след изпълнението на всички необходими критерии. То бе плод на много сериозни и последователни икономически, политически и културни процеси, на един изпълнен с емоции преход, с участието на огромен брой хора, на радикален сблъсък между ценностни системи, между „ново и старо“, между „добро и зло“. Но днес, десет години след присъединяването ни към ЕС, политическата и административна реалност в държавата продължава да е твърде отдалечена от европейските стандарти.

Корупционното срастване между държавата и политиката, умелото манипулиране и контролиране на медийната среда, както и авторитарното поведение по върховете на политиката, съдебната система и икономиката продължават да доминират в публичния ни живот. Последните няколко бурни години бяха изпълнени с конфронтация и нестабилност. Живяхме при пет (вече шест) правителства, три от тях служебни, гласувахме два пъти на предсрочни избори, а след месец ще гласуваме и трети път.

Обещанията за очакваните с години реформи в страната (особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията) не се оказаха нищо друго, освен поредната популистка илюзия. Ще разберем ли най-сетне, че ЕС не е само институционална структура, която финансира европроекти, че задълбочаването на евроинтеграцията изисква друг тип политическа и бизнес култура. Дано предстоящото от началото на 2018 г. шестмесечно ротационно председателство на Съвета на ЕС да ни помогне да го осмислим.

---

[i] Gauck Begeisterung für europäisches Projekt muss neu geweckt werden http://www.stern.de/news/gauck–begeisterung-fuer-europaeisches-projekt-muss-neu-geweckt-werden-7316116.html

[ii] Joachim Gauck:“Deutschland muss selbstbewusster werden“ http://www.zeit.de/politik/ausland/2017-02/joachim-gauck-europa-letzte-rede-bundespraesident-maastricht