Статии в седмичника „Култура“


 Явлението ДПС – 25 години по-късно!

Култура – Брой 43 (2792), 19 декември 2014

Смисълът да се анализира историята на „само” или „вече” 25-годишния ни преход е преди всичко в извличането на поуки за настоящето и бъдещето. Когато тези анализи са обективни и почиват на фактите, и политиците, и гражданското общество печелят от това. Макар че този, който събира поуките на историята, винаги събира и много лични разочарования. Но когато анализите се манипулират и фактите се подменят в името на конкретни конюнктурни политически цели, цялото общество може лесно да бъде излъгано и употребено. Точно с тази цел историята често се митологизира. Казано по-простичко, истината целенасочено се подменя с лъжи.

През тези дни и месеци отбелязваме годишнината от падането на Берлинската стена и обсъждаме пространно и напоително в най-различни политически, експертни и граждански формати, дори и в рамките на специална президентска инициатива, темата, озаглавена „25 години свободна България”. Тема, колкото тържествена и емоционална, толкова деликатна и противоречива, особено от гледна точка на днешната ни отчайваща политическа, икономическа и медийна ситуация. Паметната 1989 г. е наистина годината на рухването на комунизма в цяла Централна и Източна Европа, но конкретните причини са твърде различни в различните страни. Специално в България рухването на комунистическия режим се дължи до много голяма степен и на насилието спрямо турското малцинство, и на драматичните икономически и политически последици от т.нар. „майски събития” върху цялото общество. Причина, която често се забравя в анализите или целенасочено се заобикаля и манипулира…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Нужен ни е нов поглед към либералните ценности и политики

Култура – Брой 16 (2765), 25 април 2014

От каквато и гледна точка да разглеждаме настъпилите промени в Европа през последните години, няма никакво съмнение, че кризата, в която изпадна Европейският съюз, засегна най-тежко „либерализма“ като ценностна система и гражданско-политическа и икономическа концепция.[1] Затова едва ли има по-добър момент от изборната кампания за европейски парламент за едно ново осмисляне на либералните ценности и либералните политики, за един разкрепостен анализ на оптималната роля на държавата (като взаимоотношения държава – пазар в икономиката и държава – гражданско общество в политиката). Още повече, че на предстоящия евровот се очаква да нараснат значително гласовете за крайните националисти, екстремисти и популисти. Има опасност този променен в отрицателна посока спрямо либералната демокрация фокус да доведе до изместване на европейските либерали от традиционното им трето място на балансьор в Европейския парламент между ЕНП и ПЕС…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Накъде през 2014-а? Нагоре или надолу?

Култура – Брой 2 (2751), 17 януари 2014

През току-що настъпилата 2014 година ще отбележим три „сакрални” юбилейни годишнини от новата ни политическа история – 70 години от „9 септември 1944 г.”, 25 години от възстановяването в края на 1989-а на демокрацията и политическия плурализъм и 10 години от присъединяването ни към НАТО (29 март 2004). И трите дати имат важна емоционално-психологическa връзка с различните интерпретации на тягостната политическа криза, която преживяваме в момента.

След като дойдоха на власт с помощта на Съветската армия, само за 5 години, от 1944 до 1949-та, комунистите успяха да сменят радикално политическата система, да забранят политическите партии и свободните медии, да национализират частната собственост, да отнемат земята на хората и на практика да унищожат или физически, или материално и професионално политическия, военния, икономическия, културния и академичен елит на страната…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Българската политика като фарс

Култура – Брой 3 (2709), 25 януари 2013

Политическото твърдение на годината: По-голяма демокрация в тази държава никога не е имало.

Преди около месец зададох ироничния въпрос: „Не преживяваме ли отново 1989 г.?” в лекцията си по време на един политически семинар. Доста от слушателите ме погледнаха учудено и неразбиращо. А според мен, такова връщане във времето съвсем не е случайно. Въпросът напира да бъде зададен, колкото и абсурдно да звучи. Днес, точно както тогава, през 1989 г., „държавният и партиен ръководител” се е развихрил, като че ли ще векува, а раждащата се нова опозиция е рахитична и безпомощна пред величието на „Бистришките тигри”. Във въздуха около нас отново се нагнетява огромно напрежение, заредено с разнопосочни енергии и надежди за промяна. Никой не може да предвиди какво точно ни очаква и то, както за България, така и за Европа като цяло…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Популизъм след либерализма

Култура – Брой 25 (2687), 29 юни 2012

Време е да разберем, че българското общество никога не е имало продължителен и непрекъснат период на солидно, трайно съграждане на съвременните институции и граждански начала.

То е болно не от днес и вчера. И основната му болест е постоянната повишена температура, трескавост, прекъсването на лечението поради бързата смяна на една илюзия с друга, още по-красива, съблазнителна и модерна.

Лечението трябва да е просто като болестта – най-напред сваляне на градуса, постепенно създаване на имунитет срещу илюзии за бързо оздравяване.

Тончо Жечев, 1990 г

Заимствах идеята за заглавието на статията си от прочутата книга на Йежи Шацки „Либерализъм след комунизма”, издадена на български през 1996 г. Като че ли днес все повече хора започват да изпитват носталгия към свободата и романтичната еуфория на първите години след падането на Берлинската стена. От дистанцията на времето няма никакво съмнение, че точно либерализмът се превърна във водещата ценностна категория при преструктурирането на политическата и икономическата система и стана символ на успешния преход в Централна, Източна и Югоизточна Европа. С други думи, на „либералния консенсус“, който се установи в „Нова Европа” след краха на комунизма, се дължи и успешното разширение на изток и на НАТО, и на ЕС…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Предвестникът на новото дясно?

Унгария на Орбан

Култура – Брой 18 (2680), 11 май 2012

Напоследък името на унгарския министър-председател Виктор Орбан не слиза от страниците и емисиите на европейските медии. Голямо внимание му се отделя и в България, като неговата противоречива политика е обект на различни критични анализи. Въпреки преобладаващите негативни оценки, обаче, огромното медийно внимание рязко повиши интереса към Унгария, но най-вече към новите управленски тенденции, заложени в агресивните политически ходове на унгарския премиер. Какво ли не се изписа за Виктор Орбан, но случайно или не, като че ли всички анализатори пропускат да отбележат либералното политическо минало на Виктор Орбан или го споменават само мимоходом. Дори и далеч неслучайни български автори, които много добре познават Унгария, като международният анализатор Иван Кръстев и политическата журналистка Веселина Седларска, интересно защо, но заобикалят тази тема. Може би я смятат за маловажна. Очевидно тя e пропусната дори и в „сърцераздирателната” статия „Унгарска трагедия, европейски фарс”, публикувана в брой 15 на в. „Култура” от 20 април 2012 г. Самият автор на статията, странният и хаотичен Гашпар Миклош Тамаш, пишещ в стила на българските „интелектуалци” от несъстоялия се проект АБВ, е извървял пътя от либерализма до крайната левица, но анализира политиката на Виктор Орбан, сякаш тя започва едва ли не чак след изборите през 2010 г…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Какъв президент ни е нужен?

Култура – Брой 32 (2650), 30 септември 2011

Колкото повече наближава датата на изборите, толкова по-важна става публичната дискусия за значението и ролята на президентската институция. Президентските избори са единствените национални мажоритарни избори в България и на това се дължи тяхното огромно политическо и обществено значение. Директният личностен избор на президента, и то задължително с повече от 50% от подадените гласове, му придава огромни политически предимства във взаимоотношенията с избирателите, с гражданското общество, с другите власти и държавните институции, но най-вече в международните отношения…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Мeдитиращият политолог като пъте(ветро)показател за непосветените

Дори Дачков е по-обективен от него

Култура – Брой 37 (2198), 26 октомври 2001

В битието си на един от първите (и отказал се навреме) политици на прехода и активен наблюдател на случващото се от гледна точка на политическата култура, проявявам искрен професионален интерес към синусоидата на еволюция и деградация при повярвали в своята „божествена“ незаменимост публични персонажи. Когато това са политици, те лесно могат да бъдат сваляни от пиедесталите им и прекарвани през отходните канали на гражданското презрение. Нещо, което се доказва по блестящ начин от резултатите на периодично провеждащите се в страната политически избори. По-сложен е случаят с т.н. оперативни политолози, които за разлика от политическия елит са застинали в суетата на своята несменяемост. Те са вечни и непогрешими, те разбират и коментират всичко, те не задават въпроси, те дават само отговори, и то винаги „верните“, те не дискутират, те поучават, и то от висотите на последна инстанция. И за съжаление никога не осъзнават, че (и) на тях се дължат не малкото горчиви парадокси в развитието на политическата ни (анти)култура през последните години…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Атанас Славов – яростният

Култура – Брой 29 (2140), 28 юли 2000

На 25 юли т.г. писателят Атанас Славов благополучно навърши 70 години.

Някога някои го наричаха „родоотстъпник“ и книгите му предизвикваха суматохи и съдебно преследване. Днес за други той е „един американец от Сливен“, чиито разкази очароват…

А погледът на Славов остава носталгично зареян в сладката хармония между народи, езици и религии, обсебила писателя от детските му години до ден днешен. Скандален и непредсказуем, яростен и любовен, Насо Славов е фигура точно толкова митична, колкото сукното и барута, с които е известен родният му град – и от волната му реч ти настръхват космите.

[…]

„Култура“ пие за теб, Насо!

Тук публикуваме части от „Европейската цивилизация е нашият торф, а не избор“ – обширен разговор на Аспарух Панов с Атанас Славов по случай неговата седемдесетгодишнина. Книжката е специално издание на Дружество „Гражданин“ по повод юбилея, а средствата за отпечатването й са дарени от семейство Надежда и Аспарух Панови…

Прочетете цялата статия на интернет страницата на в. „Култура“


Ех, да ми дойдеш на строежа…

Предизвикани размисли

Народна КУЛТУРА, Брой 3 (1590), 16 януари 1987, година XXX

                С истинско удоволствие прочетох статията на Димо Димовски „Като гледаме в чуждата чиния”, публикувана в бр. 48 на в. „Народна култура” от 28. 11. 1986 г. Най-сетне се намери някой, който да повдигне въпроса за будещото недоумение безотговорно отношение на много хора към творческия труд. Искам да допълня казаното от Димо Димовски, като споделя някои наблюдения върху принизения авторитет на научните работници, чиято творческа дейност изисква огромни познания и свръхвисока квалификация, а резултатите от тази дейност са най-често недостъпни за широка употреба. Представителите на тази прослойка от обществото обикновено също изпитват огромно неудобство, когато пътувайки във влака, трябва да отговарят на въпроса на спътниците си „Къде работите?”. Директният отговор, например „В БАН”, винаги предизвиква най-малкото иронични усмивки, а много често познатите язвителни забележки: „Е, хубаво, топло местенце си си намерил”, „Цял ден кафенце и лафче” или „Ех, да ми дойдеш ти на строежа, да видиш какво е труд!”

Прочетете цялата статия тук

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s