Какво ни донесе „10 ноември“? Еретични размисли за българската многопартийност

За пореден 28-и път отбелязваме „историческите дати“ Девети и Десети ноември 1989 г. На Девети падна Берлинската стена, а на Десети – Тодор Живков. След 33 години еднолична власт, комунистическият диктатор бе свален с вътрешнопартиен преврат, като извършителите му се надяваха да запазят колкото може по-дълго съществуващата еднопартийна конструкция на властта. Това обаче, се оказа „кауза пердута“.

Цяла София бе вече на улицата, след като една седмица по-рано, на 3-ти ноември 1989 г. на площад „Св. Александър Невски“ се състоя първото протестно шествие срещу комунистическия режим, което остана паметно за много хора. Започнаха да никнат нови опозиционни организации, възстановяваха се стари политически партии, забранени в продължение на повече от 40 години… Има още

Advertisements
Posted in История, Парламентарна демокрация, Политически партии, Популизъм, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Истината за „Октомврийската революция“ – 100 години по-късно

През последните дни зачестяват дискусиите и разговорите на различни политически, академични, медийни и граждански нива около неизлечимите последици от „болшевишкия“ комунизъм, един от най-мракобесните тоталитарни режими на ХХ век. И това съвсем не е случайно. През ноември 2017 г. се навършват 100 години от военния болшевишки преврат в Русия, извършен от Ленин и Троцки срещу правителството на Керенски и установяването на най-мащабната комунистическа диктатура в световната история.

От всички масови убийци на 20-ти век Ленин е този, чиито действия са с най-големи последици, а в същото време остава най-прикрит и мистифициран. Това е свързано с факта, че в бившите републики на СССР едва след средата на 90-те години се премахва официалната пропагандна линия: „Ленин бе добър, а Сталин е чудовището“. Има още

Posted in История, Политика, Русия, Русия и Европа, Тероризъм | Tagged , , , , | 6 Коментари

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Като че ли най-сетне се появиха оптимистични сигнали, че 44-то Народно събрание е на път да приеме дългоочакван от години антикорупционен закон. И то в навечерието на ротационното българско председателство на Съвета на ЕС. На 25 октомври, след тричасови дебати, законопроектът на правителството бе приет на първо четене със 133 гласа „за“, 70 „против“ и 9 „въздържал се“, като получи политическата подкрепа на ГЕРБ, Обединените патриоти и ДПС.

Според законопроекта на ГЕРБ и компания, се предвижда всички действащи антикорупционни звена да бъдат обединени в един нов орган. Неговият председател ще бъде предлаган и избиран от Народното събрание, а той ще назначава заместниците си, които ще бъдат одобрявани от депутатите. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Съдебна система | Tagged , , , , | Вашият коментар

Предизвикани размисли след Деня на независимостта

Неслучайно обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред най-забележителните събития в новата ни история. 30 години след Берлинския конгрес, България най-сетне логично заема полагащото ѝ се място сред независимите държави в Европа.

С този акт не само са преодолени унизителните клаузи на Берлинския договор, които определят Княжество България като васално на Османската империя, но са извлечени и много поуки, които имат огромно значение и днес, когато търсим своето място в духовното, политическото и икономическото пространство на Обединена Европа.

През последните години, по един или друг начин приповдигнатата атмосферата около Деня на независимостта винаги ни връща към все по-ожесточаващата се напоследък дискусия – коя от трите исторически дати, „3 март“, „6 септември“ и „22 септември“ е изиграла най-важна политическа роля от гледна точка на националните ни интереси. Има още

Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Шокиращите изборни резултати в източногерманските провинции на бившето ГДР съвсем не са случайни!

Дългоочакваните парламентарни избори в Германия приключиха. Съставът на новия Бундестаг вече е подложен на критичните и често разнопосочни анализи и коментари не само в страните членки на ЕС, но и извън него… Вярно е, че избирателите отвориха вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, но трудностите за съставяне на стабилно правителство тепърва предстоят.

В тази „следизборна суматоха“ на промяната, като че ли изобщо не бе обърнато внимание на огромните, направо драматични различия в политическите настроения и предпочитания на германските избиратели в „Западната“ и „Източната“ част на обединена Германия. А това е твърде деликатна тема, която се нуждае от специален интерес. Има още

Posted in Германия, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | Tagged , , , , , , | 5 Коментари

Ангела Меркел е на прага на четвъртия си канцлерски мандат. Но с кого ще управлява?

До парламентарните избори в Германия остават само четири дни. По всичко изглежда, че следващия понеделник ще се събудим с новината за шестпартиен Бундестаг. Според актуалните предизборни прогнози на най-авторитетните социологически институти и многобройните разнопосочни политически анализи и коментари, изборите ще бъдат убедително спечелени от коалицията ХДС/ХСС, а на второ място ще се класира отново партията на германските социалдемократи ГСДП, но с исторически най-слабия си резултат от създаването на Федералната република.

Най-голямата изненада обаче, ще бъде парламентарното присъствие на набиращата самочувствие крайно националистическа, евроскептична и ксенофобска партия „Алтернатива за Германия“ (АФГ). Ако други държави, членове на ЕС като Франция, Холандия или Австрия отдавна са свикнали с подобно участие, то в Бундестага за първи път ще има партия, разположена в политическата координатна система по-дясно от Хрисиянсоциалния съюз (ХСС). Има още

Posted in Германия, Европейски съюз, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Поуките от сакралната дата „9 септември“

„Българският парламент обяви
комунистическия режим за престъпен,
а той се оказа даже и ненастъпен.“
Рангел Стоянов, с. Долна Рикса
В-к „Стършел“, 8 септември 2017 г.

След това толкова горещо лято, както от метеорологична, така и от политическа гледна точка, достигнахме отново до „9 септември“, сакралната дата, която за 73 пореден път ни напомня за най-жестокото разединение и противопоставяне в българската история и неговите неизлечими последици. Може би остарявам, но все по-често, особено около тази дата, се връщам в мислите си към „все по-светлото“ ни комунистическо минало.

Има още

Posted in Вътрешна политика, Държавна сигурност, История, Политика, Популизъм | Tagged , , , , , | Вашият коментар

С книгата си за президента Плевнелиев, Кеворкян достигна дъното на политическата публицистика

Преди около седмица публикувах в блога си статия, посветена на книгата на Кристина Кръстева „Бойко, който винаги се завръща“ [i]. Огромна беше изненадата ми, когато на вестникарските павилиони до вече нашумялата биографична книга за премиера, забелязах да се „мъдри“ и новата книга на небезизвестния Кеворк Кеворкян „Плевнелиев – президентът натрапник“ [ii].

Очевидно едновременната им поява съвсем не е случайна. От една страна и двете книги много си приличат по своята едностранчивост, манипулативност и патологична субективност в представянето на личностите, на които са посветени. От друга страна обаче, те са коренно различни. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм | Tagged , , | 4 Коментари

Откакто започна летоброенето „Борисов“, в политиката никога не е скучно!

Откъдето и да се погледнем (или да ни погледнат), през 2017 г. продължихме да живеем наистина в „уникална държава“. Изминаха първите 100 дни на правителството „Бойко Борисов 3“. Но какво от това? Що се отнася до прочутия управленския стил на премиера, нямаше нищо ново в сравнение с предишните два, така и незавършени мандата. Отново и отново станахме свидетели на незачитане на правилата на институционалната демокрация и разделението на властите.

Както отбелязва Петър Чолаков в „Дневник“ [i] :

„Държавническото изкуство на премиера се заключва в това да се подават сигнали (от него самия или от неговите министри, депутати, партньори в управлението и т.н.) в различни, нерядко дори противоположни посоки. Мненията и позициите на властта се сменят стремглаво, по няколко пъти на ден. Това е политическото танго на Борисов…

…Същността на този стил е чрез въртеливи движения да се опипа почвата и намери решението, което не само би срещнало най-малко съпротива, а е най-безопасното, както и, по възможност, най-харесваното, одобряваното и пр.“ Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Европейски политически партии, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Емоционално политическо есе за 80-годишнината на Царя*

Завръщането

На 16 юни 2017 г. последният български цар Симеон Втори навърши 80 години. След 50-годишно изгнание, той се завърна за първи път в България на 25 май 1996 г. и бе посрещнат с неописуем възторг и огромни надежди в цялата страна. Очакванията бяха многопластови, с най-различни нюанси. Ще обърна внимание специално на политическата страна на завръщането. То бе преди всичко сигнал на надежда, че нищо не е загубено, апел към обединение на всички демократични сили около каузата на демокрацията и европейската и евроатлантическа интеграция. И в това нямаше нищо случайно.

снимка: © БГНЕС

Помните ли все още управлението на Жан Виденов, противникът на „чорбаджиите“? Едва ли някой може да го забрави. Точно през 1996 г. България бе доведена до пълен икономически и политически крах. Рухването на банковата система, зърнената криза, рязкото увеличаване на организираната престъпност и разрастването на мафиотските структури, почти пълното унищожаване на дребния бизнес, грубите посегателства върху независимостта на съдебната власт, медиите и неправителствените организации, както и хиперинфлацията бяха само някои от елементите на тежката криза, в която бе изпаднала страната. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика | Tagged , | Вашият коментар