„Библиотерапията“ като спасително средство по време на извънредното положение.

След въвеждането на извънредното положение, единственото спасение за тези, на които им е писнало от „Фейсбук“ и които не искат да седят по цял ден пред телевизора да гледат и слушат брифинги на премиери и генерали, е предложението на Библиотека Зора Сливен: „Остани си в къщи и чети“.

И никога не забравяй, че всяка прочетена книга не само повишава твоя имунитет, но е и великолепно средство за разтоварване на напрежението от целодневното стоене в къщи, за което ни напомнят дори и мобилните ни телефони и то на английски: „STAYHOME“

Снимка: фейсбук страница на „Зора“ – Сливен

Следвайки това прекрасно предложение, предлагам на вниманието ви няколко цитата от две книги, които преглеждах, четох и препрочитах през последните дни. Първата е великолепната книга – сборник от статии на Цветан Тодоров „Четене и живот“ с преводач Валентина Бояджиева, издадена през ноември 2019 г. от издателство „Сиела“.

Първите цитати са от статията на автора с български привкус „ВЕСКО БРАНЕВ, СЛЕДЕНИЯТ ЧОВЕК“. Тя е предговор към френския превод на книгата на Веско Бранев „Следеният човек“ ( Albin Michel, 2009).

„ В края на ноември 1957 година един млад българин на име Веско (Веселин) Бранев, който учи кинорежисура в Източен Берлин, решава да се установи в западната част на града, който все още не е разделен от непревземаемата стена: достатъчно е да вземе метрото в правилната посока. За него започва нов живот. Но само три месеца по-късно той ще бъде прекъснат: Бранев е задържан посред бял ден, хвърлен е в затвор в Източен Берлин и малко след това е върнат в България, където ще го разпитват дълго, преди да го пуснат. От този ден нататък, в продължение на повече от петнадесет години, той ще бъде следен отблизо от органите на политическата полиция, наричана Държавна сигурност… През 1997 г. Бранев емигрира в Квебек, но през 2000 г. се връща в родната си страна, за да се запознае с досието си в Държавна сигурност: осемстотин страници полицейски доклади и доноси. Настоящата му книга е вдъхновена от прочитането на тази нежелана биографична справка.“

Чрез личната си история Бранев успява да нарисува впечатляваща картина на всекидневния живот в Източна Европа през цялото време на комунистическите режими, от 1944 до 1989 година. За разлика от добре известните разкази на лагеристи, като Евгения Гинзбург и Варлам Шаламов, неговият не описва нито впечатляващи събития, нито крайно физическо насилие. Не: онова, което той възкресява на тези страници е „свободният живот“ на обикновените граждани, и по-точно на творческите и интелектуалните среди, в свят, който категорично не е свободен. Ако искате да разберете какво се прави, за да се превърнат обикновени, нормални, симпатични и умни хора в сътрудници на политическата полиция и в доносници срещу техните приятели и роднини, но и как се запазва макар и малко свобода и достойнство, когато човек живее в тоталитарна държава, трябва да прочетете книгата на Бранев.“

„Историята, която „Следеният човек“ разказва, е на един гражданин от социалистическите страни, непокорен, но не и герой, изправен пред смазващата машина на властта. Една обикновена и в същото време разтърсваща история, която изключителната морална почтеност на Бранев и неговият литературен талант превръщат в художествена творба.“

„Днес, когато държа тази книга в ръцете си, не мога да не съзра в нейния автор свой двойник – с някои малки разлики. И двамата сме родени в София, в семейства на интелектуалци. Преди войната баща му е бил с леви убеждения, подобно на моя, което преди 1944 година им е коствало не малко неприятности, но пък е спомогнало за кариерите им в първите години след това. Когато минава в Западен Берлин, Веско е на двадесет и пет години, а аз бях на двадесет и четири, когато пристигнах в Париж. Сигурен съм, че ако беше останал на Запад, той щеше да има горе-долу моя път, но в неговата област – киното. Повече от убеден съм, че ако аз бях останал в София, щях да имам подобна на неговата участ, но в моята област.“

„Единствената значима разлика е, че аз живях на Запад, а той на Изток; затова, когато сега го чета, изпитвам странното чувство, че стоя пред себе си или по-скоро пред призрачен двойник, в когото можех да се превърна.“

Втората група цитати, отново с български елемент, са от статията на Цветан Тодоров „ПОЛИТИКАТА В ТЕАТЪРА, ТЕАТЪРЪТ КАТО ПОЛИТИКА“. Тя е подготвена въз основа на участието на автора в кръглата маса, организирана от Парижката опера на тема „Театър и политика“, с участието на Дьони Гену, Ханс-Тийс Лиман, Жерар Мортие и Кшищов Варликовски, състояла се в опера „Бастилията“ на 3 февруари 2007 г.

„Когато поставя думите „театър“ и „политика“ една до друга, първият образ, който изниква в ума ми, е за многобройните спектакли, които съм гледал като млад в комунистическа България през петдесетте и в началото на шестдесетте на ХХ век. Тези досадни представления съответстваха на идеала на тоталитарната държава, според който нищо не трябваше да се изплъзва от идеологическия контрол. Затова те бяха тягостни илюстрации на официалните догми, още един от многото инструменти, подобно на литературата, медиите или училището, които обслужваха пропагандата и агитацията.“

„Като се замисля обаче, трябва да призная, че първата реминисценция е последвана от втора, с противоположна обагреност: че съм гледал и други спектакли, поставящи като цяло класически произведения, от Есхил до Чехов, минавайки през Шекспир и Молиер, които пък ме караха да откривам опияняващото усещане за свобода. Значи беше възможно да мислиш и да се изразяваш, без да се стремиш да си в унисон с догмите, а с единствената грижа да разбереш по-добре човешката участ. Спомням си как излязох от представление на „Три сестри“, поставена на българска сцена от режисьора Леон Даниел, с чувството, че съм придобил нов поглед за света и дори нова самоличност, че вече мога да обитавам място, където имам възможност да изоставя обичайната лъжа и да си представям как изглежда животът с истината. Бягство извън политиката ли беше това? Несъмнено, но само в един строго определен смисъл на тази дума; защото, погледнато от друга страна, второто преживяване беше много по-политическо от първото.“

Втората книга, която предлагам на вашето внимание е от съвсем друг характер и е предназначена за поддържане на доброто ни настроение и чувството ни за хумор и ирония в зловещото време, в което не знаем до кога ще сме принудени да живеем…

Тази книга със съставител Огняна Иванова, издадена от издателство „Изток-Запад“ през август 2019 г. в колекцията „Малките големи книги“ може да се чете и на глас, най-добре на балкона, с чаша кафе или по-добре с чаша вино в ръка, ако сте успели да се запасите с него преди извънредното положение.

Цитатите, или по-точно „вицовете“, които съм подбрал от тази книга, са повече или по-малко „философско-политически“, защото щем не щем, политиката е неделима част от нашия живот, независимо дали живеем или по-точно живуркаме при „извънредно“ или „псевдонормално“ положение…

ВМЕСТО УВОД

 „Аз не измислям вицовете. Просто наблюдавам правителството и съобщавам какви са фактите.“

Уил Роджърс

„Ако чуеш някой да говори колко обича родината си, това е знак, че очаква да му бъде платено.“

Х.Л. Менкън

„Функцията на социализма е да издигне страданието до едно по-високо равнище“

Норман Мейлър

„Един за всички, всички – за никъде.“

„Демокрацията е три вълка и овца, които гласуват какво да ядат на обяд.“

„Национализмът може да бъде огромен. Но никога – да бъде велик.“

Станислав Йежи Лец

„Можеш да убиеш човек със сърп, можеш да го убиеш и с чук. А пък ако имаш сърп и чук…“

Станислав Йежи Лец

„Ако с гласуване можеше да се промени нещо, щяха да го обявят за незаконно.“

„Учените търсят разум на други планети, а аз търся разум на тази планета.“

„Бъди търпелив, чакай достатъчно дълго и…Нищо няма да се случи.“

Джим Дейвис

„Не е възможно да купиш честен човек. Но пък лесно можеш да го продадеш.“

„Всеки има почерк, но някои оставят следа“

„Пътят към успеха непрекъснато е в ремонт“

„Винаги, когато намеря ключа към успеха, някой сменя ключалката“

„Държа на демокрацията и равенството, но понякога ми се иска някой тихичко да влезе в стаята и да каже: „Господарю, масата е сложена!“

 ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

„Не мисли. А ако мислиш, не говори. Ако ли пък мислиш и говориш – не пиши. Но ако мислиш, говориш и пишеш – не подписвай. Обаче ако все пак мислиш, говориш, пишеш и си подписал – не се учудвай после.“

Публикувано в История, Култура, Политика, Uncategorized | С етикет , , , | 1 коментар

Отпразнувахме трети март! Но дискусията за националния ни празник тепърва предстои

Днес предлагам отново на вашето внимание тази моя статия от март 2015 г. и това съвсем не е случайно. Дискусията за промяна на датата на националния ни празник се разгаря с всяка измината година. Достатъчни са само два примера:


Отпразнувахме трети март! Но дискусията за националния ни празник тепърва предстои

P. Petrov

Въпреки споровете около нея, датата 3-ти март излъчва неповторим патриотично-възрожденски дух, който заслужава огромно уважение. И то специално заради героичното българско опълчение. Поне в нашето семейство мислим така. Съпругата ми е правнучка на опълченеца Петър Николов Петров (1854 – 1950). [i] Той служи в шеста опълченска дружина, която участва в боевете за Казанлък, Стара Загора, Нова Загора, Джуранлий и Шипченския проход. При преминаването на Балкана през зимата, дружината се включва в състава на главните сили под командата на генерал Скобелев. След Освобождението води изключително интересен и динамичен живот. Бил е градоначалник в Брезник, Ихтиман и Самоков, а от началото на ХХ век се преселва в София. Поддържа контакти с Иван Мърквичка, Арнолдо Дзоки и проф. Андрей Протич, настоятел е в църквата „Св. Неделя“, включен е в делегациите, съпровождащи Робиндранат Тагор и Фьодор Шаляпин при посещението им в София. Носител е на редица ордени и медали, почетен гражданин е на Стара Загора. Има седем деца. Умира на 20 август 1950 г. на 96-годишна възраст. Има още

Публикувано в Балканите и Европа, История, Русия и Европа | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Ако не станем свидетели на някакви предсрочни турболенции, през 2021 г. в България  ще има редовни президентски и парламентарни избори. Неслучайно предишният президент Росен Плевнелиев вече запали „огънчето“ със становището си в статията на „Дневник“: Плевнелиев: На изборите през 2021 г. битката няма да е генералска, а между демократи и популисти

„Аз питам защо трябва да е генералска тази битка. Според мен истинската битка ще бъде не генералска, а битка на ценности, битка между демократи и популисти. Научете се да познавате кои са популистите в обществения живот на България“.

Очевидно провокативните дебати по тази тема тепърва ще се изострят и задълбочават, но дискусиите вече започват. Или по-точно никога не са спирали. Затова си позволявам да предложа (отново) на вниманието ви статията от блога си от първата година на съществуването на уникалната за евроатлантическа Европа „Държава на двамата генерали“.

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Posted on октомври 28, 2017 Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Съдебна система | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Вода в язовирите може и да няма, но корупцията в държавата ни е винаги в изобилие!

Цитати от публикации за корупцията в българската политика през 2019 г. (третата година от управлението на „Бойко Борисов 3“)

Когато търсим актуални цитати по тази толкова болезнена за обществото ни тема, е важно все пак да не губим чувството си за политическа ирония. Затова не можем да не започнем с цитат от статията на Александър Петров от 23 януари 2020 г.: Дошла корупцията в България и си казала“: „Ех, друго си е у дома“

„За алъш-вериша и редовното последно място в ЕС.

Знаете го този горчив виц, който приписва на корупцията родно място в България, и всички шеги и закачки, че още траките са я измислили. Нещата с корупцията у нас не се променят, но пък поне се изкачваме с няколко места напред в Индекса за възприятие на корупцията за 2019 г. на международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл“.

Според публикувания доклад оценката на България по отношение на корупцията остава същата, както и през миналата година, но пък се изкачваме нагоре, защото други държави са се издънили по-лошо. На това му се казва „Развитие в застой“. Ако не друго, продължаваме да сме първи по корупция в Европейския съюз (ЕС) по този показател. Някои навици трудно се променят.“

Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика | С етикет , , | Вашият коментар

Дали вървиш или стоиш – все то! Ти си си на катъра.

На 18 януари – „Атанасовден“, винаги по повод и без повод се сещаме за големия писател, критик, изследовател и родолюбец, „американецът от Сливен“ Атанас Славов (1930 – 2010), на когото през юли т.г. ще отбележим 90 години от рождението.

Неслучайно в НБУ Атанасовден е известен като „Атанас Славов ден“. Около този ден там се провеждат традиционните Атанас-Славови четения, организирани от департамент „Нова българистика“, които на 17 януари т.г. се провеждат за десети пореден път на тема „Провокациите на Атанас Славов – вчера и днес“.

Днес предлагам на вниманието ви публикацията от блога си от 19 януари  2016, която включва текста на лекцията ми, с която участвах в тогавашните Атанас-Славови четения. Предлагам този материал отново, защото както сами ще се убедите, разсъжденията на големия Атанас Славов стават с всяка изминала година все по-актуални. Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Култура, Либерализъм, Образование, Права на малцинствата | С етикет , , , | Вашият коментар

Грешките на СДС между 1991 и 1994 г.

По случай 30 години от историческата дата ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 г., предлагам на вниманието ви като повод за размисъл, една статия за началото на прехода. Тя е част от книгата ми „Между емоциите и реалностите на прехода. Развитието на политическата култура в България след 1989 г.“, издадена през 2007 г. от издателство „Изток-Запад“


Грешките на СДС между 1991 и 1994 г.


Позволих си да разгледам политическите събития от началото на 1991 до края на 1994 г. в телеграфен документален стил, защото този отрязък от прехода е един от най-анализираните и дискутираните след 1989 г. Но все пак се чувствам задължен да споделя някои свои болезнени заключения за периода, в който бях народен представител от 36-то Народно събрание, член на НКС на СДС, а по-късно и негов зам. председател по въпросите на външната политика. Освен това, активната ми международна дейност в парламентарната конисия по външна политика, ПАСЕ и Либералния интернационал ми даде възможност за интензивни международни контакти и консултации на сериозно политическо ниво, които поддържам и до днес. Нашите приятели от утвърдените западни демокрации и европейските институции многократно ни предупреждаваха за възможните последици от противоречивите политически ходове на СДС, но не можаха да предотвратят нито промяната на съотношението на силите в парламента, довела до отстраняването на неговия председател Стефан Савов, нито оставката на правителството на малцинството на Филип Димитров. Разбира се, отговорността за съдбата на едно правителство е персонална и се носи от премиера, но за упражняването на властта като цяло, отговорност носят и ръководството на политическата сила, и особено нейните народни представители, които в една парламентарна република имат основните конституционни пълномощия за избирането и свалянето на едно правителство. Своята част от отговорността за отстраняването на СДС от властта в края на 1992 г. нося и аз, като член на ПГ и НКС на СДС. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , | Вашият коментар

Една малка статия за големите проблеми

Нажежената до „червено“ политическа ситуация около и след местните избори, предколедният „Цацаровско-Гешевски“ воаяж до Европейския парламент, както и баталните сцени, и скандали в народното събрание при приемането на държавния бюджет едва ли изненадаха някого.

Проблемите в т.нар. „евроатлантическа“ България, прочута с десетгодишната си неувяхваща „Герберска“ демокрация не са от вчера или днес. По този повод предлагам на вниманието ви „Една малка статия за големите проблеми“, публикувана в блога ми преди девет месеца, която с всеки изминат ден става все по-актуална…


Една малка статия за големите проблеми
Posted on април 15, 2019

От „историческата“ 2009 г., когато започна новата политическа ера на Бойко Борисов, до днес преживяхме вече десет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за станалия вече „за кодош“ български парламент, три от които ПРЕДСРОЧНИ (2009, 2013, 2014 и 2017 г.).

Опитаме ли се да потърсим общия политико-икономически знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще го открием в „блудкавата“ носталгия към времето на комунизма, съчетана с пошлата реанимация на т.нар. „социалистически духовни ценности“. А през тази година ще бъде още по-интересно, тъй като ни очакват две нови предизборни кампании – за европейски и местни избори и отново не ни е ясно нито откъде идваме и накъде отиваме, нито дали комунизмът си отива или се завръща. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

Тридесет години от падането на Берлинската стена. Разнопосочни размисли за германското обединение

Както и се очакваше, честванията по случай 30-годишнината от падането на Берлинската Стена преминаха в празнична обстановка. За празненствата в германската столица пристигнаха държавните глави на Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Те заедно с канцлера Ангела Меркел и президентът Франк-Валтер Щайнмайер почетоха героизма на източногерманците, както и стотиците жертви, паднали при опит да минат стената.

Въпреки приповдигнатото политическо настроение, за пореден път израсналата в ГДР Ангела Меркел не пропусна да заяви, че започналото преди 30 години обединение на Германия далеч не е приключило и ще продължи най-малко петдесет години, за да се изравнят напълно източната и западната част на Германия, които бяха разделени също почти половин век. И това съвсем не бе случайно. Болезнената тема за задълбочаващото се културно-политическо разделение между Източна и Западна Германия не е от вчера или днес. Нещо повече, тя като че ли продължава да се изостря с всяка измината година. Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Десет малки комунистчета

След като през топлата и мека есен на 2019 г. в милата ни евроатлантическа „Татковина“, или по-точно „Бойковина“ се проведоха четвъртите общински избори след приемането ни в ЕС, които нажежиха „до червено“ политическите страсти, сега очакваме 30-годишнината от началото на ПРЕХОДА от комунизъм към демокрация. На 9 ноември ще отбележим 30 години от падането на Берлинската стена, на 10 ноември – от свалянето на Тодор Живков, а на 7 декември – от създаването на СДС. Няма съмнение, че ни очакват поредните разгорещени дебати… Важното е да не губим чувството си за хумор и ирония. Затова си позволявам да ви върна към една публикация от блога си, посветена на тези бурни времена…


Десет малки комунистчета

Posted on януари 12, 2015

Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с двадесет и пет годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС. Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех. Преди изборите политическата атмосфера бе неописуема и заредена с огромен положителен заряд. Всички очаквахме, особено след митинга на „Орлов мост“, че грандиозното поражение на БСП е въпрос само на дни. Но то и така не се случи вече четвърт век… Ако имаше наистина губещи през годините, това бяха „десетте малки седесарчета“, от които за съжаление наистина не остана ни едно… Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Политика, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Тези дни тържествено отбелязахме 111 години от обявяването на независимостта на България. С този акт от 22-и септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

За огромно съжаление, след тежкото поражение на независима България в Първата световна война, довело до абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), възторгът от обявяването на независимостта губи част от своето очарование, а през годините на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г. празникът изобщо не се отбелязва. Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-то Народно събрание.

Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар