Докога все така ще я караме, докога, докога, докога?

Какво ли не се изписа, изговори и коментира в „политически разгонените“ медии през последните повече от 100 дни и нощи на протестите и петте т.нар. „велики народни въстания“. Кризата на институционалната демокрация, в която затънахме през последните години, изкара на показ дълбоки и болезнени проблеми и зависимости, немислими за политическата култура, етиката, морала и правилата на живот в евроатлантическата цивилизационна общност.

Един от най-тежките и шокиращи обществото дефицити на българската демокрация е свързан с нерегламентираните и манипулативни взаимоотношения между медиите и политиката. Тревогата и възмущението от безочието на политическите партии, компрометирани от управленска немощ и безброй корупционни и лобистки скандали, се допълват от подозренията към концентрацията на медиите и нарастващия страх от влиянието им, с което разполагат и най-вече от начина, по който го използват.

Има още
Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Политика, Популизъм, избори | С етикет , , | Вашият коментар

Битката с политическите пороци на българското общество не е със „стодневна“, а със „стогодишна“ история!

В чест на „възторженото“ изявление на Адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното трио“ пред Президентството, че петото издание на т.нар. „Велико народно въстание“ ще се състои на 16-и октомври, когато се навършват 100 дни от началото на протестите, предлагам на вниманието ви статията: „Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес“.

Тя е публикувана в авторската ми книга: „За политиката с пристрастие. Какво постигнахме и къде се провалихме“, издадена от издателство „Изток-Запад“ през 2016 г. и в личния ми блог


Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Политически партии | С етикет , , , | Вашият коментар

30 години от обединението на Германия

На 3 октомври отбелязахме 30-годишнината от обединението на Германия. Какво ли не се изписа и коментира в цяла Европа по този повод, като България, разбира се не остана по-назад. Бих желал да обърна специално внимание на великолепната статия:   „Германия изживя най-добрите си 30 години, но следващите 30 ще бъдат по-трудни“ с автор Тимъти Гартън Аш, английски историк, политически коментатор и колумнист на „Гардиън“, публикувана на 30 септември в „Труд“.

Предлагам ви няколко цитата от тази статия, които не се нуждаят от специален коментар: Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Надежда всяка тука оставете!

Фукаме се, че сме „евроатлантици“, а в действителност сме само провинциални псевдополитици!


Всичко, което се разиграва днес на политическата сцена в държавата на двамата генерали става както все по-забавно, така и все по-опасно с всеки изминат ден.

От една страна са уникалното „отровно трио“ и все по-нафуканият президент – генералът РАДЕВ заедно с присъдружната му отечественофронтовска и болшевишка гвардия, а от друга – незаменимият и несменяем премиер, генералът БОРИСОВ с джипа и дясната му космата ръка – главният прокурор Иван Гешев. Началото на всички тези проблеми на изпълнителната власт и президентската институция не са от вчера или днес, а новото летоброене започва още в края на 2016 г., в разгара на президентските избори. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Всяка година, когато празнуваме Деня на независимостта, никога не пропускаме дискусията кога трябва да е националният ни празник. Тази дискусия никога не е лесна, защото тя не е само историческа, но и политическа. А у нас няма лесни политически дискусии. Обществените настроения в България винаги са поляризирани, като на единия полюс винаги е проруската, а на другия – прозападната ориентация.

С годините все повече хора застъпват позицията за смяна на националния ни празник. Без съмнение широко обществено обсъждане ще има и през тази година. Лично аз подкрепям становището на покойния проф. Пламен Цветков, че най-подходящата дата е Денят на независимостта 22 септември, като едно чисто българско дело, с което България става част от Европа.


Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Ах, протестите, ех, протестите! Те нямат край на шир и длъж.

Вместо авторски увод, за начало ще ви предложа един цитат от анализа на Иван Стамболов (Сула) „Защо всеки се прави на какъвто не е?“:

„След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки терминавинкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палѝ се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл.“

Този цитат, както и цялата статия на Иван Стамболов представлява сериозен повод за размисъл и дискусии, които ни връщат в началото на 30-годишния преход, характеризиран от нестихващи и до днес, а може би до утре или до догодина все по-странни политически протести.

Днес предлагам на вниманието ви една статия, която публикувах в БГНЕС през 2013 г., по време на протестите срещу управлението на Пламен Орешарски, но която ни връща към бурните протести в началото на прехода към демокрация, които и днес, 30 години по-късно не са изгубили своята актуалност и политическа ирония…


Аспарух Панов: Да сортираме разделно политическите боклуци! Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , | Вашият коментар

Какви ли спектакли ни очакват през новия сезон на 44-то НС?

Популярността на най-известното трио за политически фолклор в състав Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков нарастваше с всеки изминат ден през последните два месеца. Неговите неповторими „отровни“ изпълнения бяха в унисон с дълбоките и хаотични противоречия в днешната ни политика и неслучайно не слизаха от заглавията и коментарите на медиите.

Независимо какво ни очаква оттук нататък, месеците до края на годината ще бъдат много, много горещи. И това съвсем не е случайно. След като се нагледахме и наслушахме разнопосочни и разностилни протести и контрапротести, още на 2 септември на дневен ред ще излязат ключовите въпроси, ще бъдат ли в състояние 44-то НС и сегашният ни политически елит да гарантират европейския и евроатлантически курс на страната ни и то по какъв начин.

Още от сега няма никакво съмнение, че от всяка гледна точка отговорът на тези въпроси ще бъде не само сериозен, но и съдбовен тест за държавническия потенциал и стратегическите цели на страната ни. Колкото повече се развихрят и задълбочават политическите и гражданските страсти около бъдещия ни политически път, толкова по-често ще се връщаме към фундаменталния въпрос на несвършващия български преход: „Къде и защо се провалихме“?

И тук стигаме до логичния за цялото ни гражданско общество въпрос: Защо за 30 години не успяхме да постигнем така жадуваната от обществото справедливост? Отговорът тук е многопосочен и твърде показателен: Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, избори | С етикет , , , , , , , , , , , , | 1 коментар

Откакто започна летоброенето „Борисов“, в политиката никога не е скучно!

Политическите и икономическите проблеми в „евроатлантическа“ България, прочута с повече от десетгодишната си неувяхваща „Герберска“ демокрация, не са от вчера или днес. По този повод предлагам на вниманието ви една статия, публикувана в блога ми през горещото политическо лято на 2017 г., когато започна поредният управленски мандат на ГЕРБ „Борисов 3“. Статия, която при днешните бурни събития, които тресат страната ни, с всеки изминат ден става все по-актуална…


 

Откакто започна летоброенето „Борисов“, в политиката никога не е скучно!

Posted on август 17, 2017 

Откъдето и да се погледнем (или да ни погледнат), през 2017 г. продължихме да живеем наистина в „уникална държава“. Изминаха първите 100 дни на правителството „Бойко Борисов 3“. Но какво от това? Що се отнася до прочутия управленския стил на премиера, нямаше нищо ново в сравнение с предишните два, така и незавършени мандата. Отново и отново станахме свидетели на незачитане на правилата на институционалната демокрация и разделението на властите. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Европейски политически партии, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Актуалната българска политика се тресе от протести, а нерешените проблеми нарастват лавинообразно!

Аспарух Панов

В горещия от синоптична, политическа и „пандемична“ гледна точка августовски въздух, около нас отново (за кой ли път, за кой ли път) се нагнетява огромно политическо напрежение, заредено с разнопосочни (положителни и отрицателни) енергии и амбиции за промяна. Никой не може да предвиди как ще се развият процесите в несвършващия български преход, както при „мелодрамите“ и „цирковете“ във вътрешната ни политика, така и при присъствието ни в Европа като цяло…

Какво ли не се случва, изговаря и коментира през последните седмици. Още на 20 юли т.нар. „Отровно трио“ в състав Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков призова за гражданско неподчинение. Заляха ни потоци от граждански и политически протести срещу правителството и главния прокурор и искания за техните оставки. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Дори и съборена, Берлинската стена все още разделя Германия.

Наистина, от рухването на Берлинската стена изминаха 30 години, време и много, и малко за възпитаване на една нова политическа култура и публичен граждански манталитет. Ние, българите, като че ли винаги сме завиждали на германците за начина, по който се справят с агентите на тяхната Държавна сигурност, известната ЩАЗИ. Но често се оказва, че това далеч не е така.

Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно през пролетта на 2010 г, няколко месеца след изборите за местен парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, проведени през есента на 2009 г. Тогава останах много впечатлен от смазващото мнозинство, с което „червено-червени“ коалиции от германската социалдемократическа партия (ГСДП) и набиращата все по-голяма популярност партия „Левицата“, базирана основно на бившите комунисти от ГДР без никакви морални задръжки управляват провинция Бранденбург и столицата Берлин. Има още

Публикувано в Германия, Държавна сигурност, История, Политика | С етикет , , , , , , | Вашият коментар