Завръщането на СДС в реалната политика ни е нужно днес повече от всякога. Предизвикани размисли на една „стара седесарска муцуна“

Няма да чуем истината, ако сами не я кажем!

 

На 7 декември отбелязахме 29 години от създаването на Съюза на демократичните сили (СДС), политическата формация, която промени българската история и се превърна в „запазената марка“ на прехода от комунизъм към демокрация.

Учредители на СДС (в мазето на Института по социология към БАН) станаха: Клубът за гласност и демокрация, Сдружението „Екогласност“, Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Независимото дружество за правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението „Гражданска инициатива“, както и възстановените стари политически партии БРСДП (о) и БЗНС „Никола Петков“. За председател на Съюза бе избран д-р Желю Желев.

Малко по-късно към СДС се присъединиха възстановените Радикалдемократическа партия (РДП) и Демократическа партия (ДП), както и новосформираните Зелена партия, Нова социалдемократическа партия (НСДП) и Обединеният демократичен център (ОДЦ). Има още

Реклами
Posted in Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Оттеглянето на Ангела Меркел от голямата политика. Поуки и предизвикателства*

Неoчаквано за някои и дългоочаквано за други, решението на канцлера Ангела Меркел от края на октомври да се оттегли от председателския пост на ХДС, който заема от 10 април 2000 г., и да не се кандидатира повече за изборни политически постове след края на четвъртия й канцлерски мандат през 2021 г., направо разтърси световните агенции и предизвика „медийно цунами“ в Европа и дори в България.

Какво ли не се изписа и изговори през тези дни за дългогодишното ѝ управление, но едно е ясно. Въпреки че е подложена на остри критики за противоречивата си миграционна политика на отворените врати, Ангела Меркел продължава да е широко възприемана и да има огромен международен авторитет. И то не само в Европа, но и на глобално ниво. Има още

Posted in Външна политика, Германия, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Политика | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Предизвикани размисли след Деня на будителите

Липсата на политическа воля и решителност за търсене на отговорност за комунистическите престъпления е най-болезнената характеристика на българския преход.

 На 1 ноември за поредна година отдадохме заслужена почит на народните будители – книжовници, просветители и борци за национално освобождение, съхранили и пренесли през вековете духовните ценности и високия морал на българското Възраждане. За първи път Денят на народните будители се чества (неофициално) през 1909 година в Пловдив.

На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на правителството за обявяване на празника за официален, а на 13 декември същата година 19-то Обикновено Народно събрание приема необходимия закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва Закона за въвеждането на Деня на народните будители като официален празник на 3 февруари 1923 г. Има още

Posted in История, Култура, Образование, Парламентарна демокрация, Политика | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Тези дни тържествено отбелязахме 110 години от обявяването на независимостта на България. С този акт от 22-и септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

За огромно съжаление, след тежкото поражение на независима България в Първата световна война, довело до абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), възторгът от обявяването на независимостта губи част от своето очарование, а през годините на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г. празникът изобщо не се отбелязва. Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-то Народно събрание.

Има още

Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , , , | 1 коментар

Да не забравяме, че първи признахме независимостта на Македония

На 8 септември се навършиха 27 години от референдума за обявяване на независимостта на Македония. На тази дата през 1991 г. гражданите на тогавашната югославска република са призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави“. За независимостта гласуват над 95% от участвалите в допитването при избирателна активност около 76%. На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония приема официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.

Има още

Posted in Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, История, Парламентарна демокрация, Политика | Tagged , , , | Вашият коментар

Помните ли коалиционното правителство на Любен Беров? То подаде оставка на 2 септември 1994 г.

Много „странни“ коалиционни правителства ни управляваха през последните три десетилетия. И както е тръгнало, все по-странни ще ни управляват оттук нататък. Но най-абсурдното коалиционно правителство на прехода все пак си остава правителството на Любен Беров, управлявало страната от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г.

Снимка: Министерство на външните работи / Уикипедия

Като дейност нищо значително и нищо толкова различно от другите правителства. Но като политическа конфигурация, организация на парламентарната му подкрепа и като еталон за „демокрация менте“, правителството на Любен Беров е действително „Уникатът“ на българския преход. И то напълно заслужено с главна буква! То дойде на власт с мандата на ДПС, бе избрано основно с гласовете на БСП, а декларираше през цялото време на мандата си, че изпълнява програмата на СДС.

Има още

Posted in Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, избори, Uncategorized | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Защо частната собственост е „битието“ на свободата!

На 23 август Софийски градски съд (СГС) решава (на първа инстанция), че дворецът „Врана“ е собственост на държавата. Това е поредното съдебно решение, което постановява, че т.нар. царски имоти са държавна, а не частна собственост. Всички тези съдебни актове срещу правото на собственост на Царското семейство, на които ставаме свидетели през последните десетина години, са не само юридически абсурдни. Те са доказателство както за плачевното състояние на съдебната система, така и за лавинообразно нарастващите дефицити в политическата, историческата и гражданската култура в държавата като цяло.

Неслучайно на панихидата в Рилския манастир по случай 75-годишнината от кончината на Цар Борис III, бившият премиер Симеон Сакскобургготски заявява в коментар пред медиите, че собствеността му над т.нар. царски имоти е потвърдена на времето дори от правителството на ОФ през 1946 г. и (пре)потвърдена в демократична България през 1998 г. И добавя дословно: „За да започнат след това всички тези много неприятни и унизителни за мен преследвания. За да видя сега, в края на живота ми, така да ме изтезават и мъчат с някакви измислени и фалшиви претенции е тежко“ Има още

Posted in История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Съдебна система | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Константин Константинов и Сливенският му път през годините

Портретна снимка на Константин Константинов. Източник: ДА „Архиви“ в сътрудничество с Уикипедия

На 20 август 1890 г. (по нов стил) в Сливен е роден един от най-достойните му синове – големият писател и преводач Константин Константинов. Днес, когато отбелязваме 128 години от рождението му, той е „по-жив от живите“, а безценното му творчество става все по-актуално във времето на духовна и културна дезориентация, в което живеем.

Има още

Posted in История, Култура, Образование, Uncategorized | Tagged , | Вашият коментар

Дефицитите в българската партийно-политическа култура не са от вчера или днес

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразни и излезе в лятна ваканция. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В петък, 27 юли, се проведе последното пленарно заседание, след което депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното и безцеремонно (за пореден път) чувство за „изпълнен“ дълг.

И как няма да са доволни, след като в заключителния си работен ден имаха възможност да посрещнат с „телешки възторг“ абсурдното решение на Конституционния съд да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Нещо повече, те успяха да си застраховат и парламентарните кресла поне до Коледната ваканция, след като премиерът Борисов нашляпа разбеснелите се коалиционни партньори по все по-смърдящите им „патрЕотични дупета“ или по-точно „задници“.

Има още

Posted in Вътрешна политика, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Вчера, днес и утре в българската политика

Колкото повече нови и нови нерешени проблеми изникват при адаптацията ни към европейската политическа култура и правилата на ЕС за разделението на властите и върховенството на закона, толкова по-често се връщам в романтичното и еуфорично начало на прехода, когато наистина си вярвахме, че „комунизмът си отива“.

Като депутат в 36-то народното събрание (от 4 ноември 1991 г. до 17 октомври 1994 г.) участвах в работата на две деликатни парламентарни комисии – по образование и наука, и по външна политика. Идвайки в парламента от академичните среди, бях направо потресен, когато видях на живо какво представляват учителките – ортодоксални комунистки и дипломатите от кариерата – съветски възпитаници.

Тогава си мислех, че всяко начало е трудно, но когато станем членове на ЕС и НАТО, всички тези „скелети от червения гардероб“ ще се радват на заслужен отдих… Каква наивност! Днес учителките комунистки пак са тук и пак са същите, плачат и протестират за по-високи заплати, но продължават да дават частни уроци, без да плащат и един лев данъци. Да не говорим за кариерните дипломати. Много от тях и днес заемат възлови външнополитически постове, след като се оказа, че освен съветски възпитаници, са били и достойни агенти на ДС. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, История, Парламентарна демокрация, Политически партии, Популизъм, Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар