Българската позиция да затворим пътя на Северна Македония към членство в ЕС е една от най-големите политически грешки на сегашната власт!

НЯКОЛКО УБЕДИТЕЛНИ АРГУМЕНТА

Да не забравяме, че първи признахме независимостта на Македония

Аспарух Панов

Предлагам на вниманието ви с известни съкращения и редакционни промени някои специално подбрани пасажи от статията ми, която публикувах в този блог през 2018 г. :

На 8 септември 2020 г. се навършиха 29 години от референдума за обявяване на независимостта на Македония. На тази дата през 1991 г. македонските граждани са призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави?“.

Има още
Публикувано в Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Как ключовите дати 3-ти ноември, 10-ти ноември и 7-ми декември 1989 г. поставиха началото на българския преход

Едва ли има хора от моето поколение, които да не си спомнят или поне да не са чували за първото протестно шествие срещу комунистическия режим в България, организирано от „Екогласност“. То се състоя в София на 3-ти ноември 1989 г. на площада пред катедралата „Св. Александър Невски“, който по-късно се превърна в „знаково място“ за българския преход.

Има още
Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Десет малки комунистчета

Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с тридесет  годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС.

Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята, естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели и съмишленици, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех.

Има още
Публикувано в Външна политика, Гражданско общество и медии, Култура, Парламентарна демокрация | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

Русофилските напъни в българския преход не са от вчера или днес!

Първа част

Започвам тази статия в „Деня на будителите“, когато „Отровното трио“ обяви края на продължилите четири месеца протести в сегашната им форма с основния мотив да се съхранят усилията на лекарите и медицинския персонал, които се борят с пандемията.[1]

Заедно с ежедневното нарастване на политическото напрежение в България около нестихващите шествия, блокиране на кръстовища, партийни централи и държавни сгради, нарасна и броят на новите политически играчи. Някои от тях демонстративно и директно проповядват проруска политика, насочена ясно и категорично срещу евроатлантическите интереси на страната ни. Може би най-яркият пример в тази посока е новата политическа партия „Възраждане на Отечеството“, оглавена от небезизвестния русофил Николай Малинов, който представя своите намерения в интервю за ТАСС:

Има още
Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Политически партии, Русия, Русия и Европа, избори | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Докога все така ще я караме, докога, докога, докога?

Какво ли не се изписа, изговори и коментира в „политически разгонените“ медии през последните повече от 100 дни и нощи на протестите и петте т.нар. „велики народни въстания“. Кризата на институционалната демокрация, в която затънахме през последните години, изкара на показ дълбоки и болезнени проблеми и зависимости, немислими за политическата култура, етиката, морала и правилата на живот в евроатлантическата цивилизационна общност.

Един от най-тежките и шокиращи обществото дефицити на българската демокрация е свързан с нерегламентираните и манипулативни взаимоотношения между медиите и политиката. Тревогата и възмущението от безочието на политическите партии, компрометирани от управленска немощ и безброй корупционни и лобистки скандали, се допълват от подозренията към концентрацията на медиите и нарастващия страх от влиянието им, с което разполагат и най-вече от начина, по който го използват.

Има още
Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Политика, Популизъм, избори | С етикет , , | Вашият коментар

Битката с политическите пороци на българското общество не е със „стодневна“, а със „стогодишна“ история!

В чест на „възторженото“ изявление на Адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното трио“ пред Президентството, че петото издание на т.нар. „Велико народно въстание“ ще се състои на 16-и октомври, когато се навършват 100 дни от началото на протестите, предлагам на вниманието ви статията: „Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес“.

Тя е публикувана в авторската ми книга: „За политиката с пристрастие. Какво постигнахме и къде се провалихме“, издадена от издателство „Изток-Запад“ през 2016 г. и в личния ми блог


Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Политически партии | С етикет , , , | Вашият коментар

30 години от обединението на Германия

На 3 октомври отбелязахме 30-годишнината от обединението на Германия. Какво ли не се изписа и коментира в цяла Европа по този повод, като България, разбира се не остана по-назад. Бих желал да обърна специално внимание на великолепната статия:   „Германия изживя най-добрите си 30 години, но следващите 30 ще бъдат по-трудни“ с автор Тимъти Гартън Аш, английски историк, политически коментатор и колумнист на „Гардиън“, публикувана на 30 септември в „Труд“.

Предлагам ви няколко цитата от тази статия, които не се нуждаят от специален коментар: Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Надежда всяка тука оставете!

Фукаме се, че сме „евроатлантици“, а в действителност сме само провинциални псевдополитици!


Всичко, което се разиграва днес на политическата сцена в държавата на двамата генерали става както все по-забавно, така и все по-опасно с всеки изминат ден.

От една страна са уникалното „отровно трио“ и все по-нафуканият президент – генералът РАДЕВ заедно с присъдружната му отечественофронтовска и болшевишка гвардия, а от друга – незаменимият и несменяем премиер, генералът БОРИСОВ с джипа и дясната му космата ръка – главният прокурор Иван Гешев. Началото на всички тези проблеми на изпълнителната власт и президентската институция не са от вчера или днес, а новото летоброене започва още в края на 2016 г., в разгара на президентските избори. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Всяка година, когато празнуваме Деня на независимостта, никога не пропускаме дискусията кога трябва да е националният ни празник. Тази дискусия никога не е лесна, защото тя не е само историческа, но и политическа. А у нас няма лесни политически дискусии. Обществените настроения в България винаги са поляризирани, като на единия полюс винаги е проруската, а на другия – прозападната ориентация.

С годините все повече хора застъпват позицията за смяна на националния ни празник. Без съмнение широко обществено обсъждане ще има и през тази година. Лично аз подкрепям становището на покойния проф. Пламен Цветков, че най-подходящата дата е Денят на независимостта 22 септември, като едно чисто българско дело, с което България става част от Европа.


Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Ах, протестите, ех, протестите! Те нямат край на шир и длъж.

Вместо авторски увод, за начало ще ви предложа един цитат от анализа на Иван Стамболов (Сула) „Защо всеки се прави на какъвто не е?“:

„След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки терминавинкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палѝ се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл.“

Този цитат, както и цялата статия на Иван Стамболов представлява сериозен повод за размисъл и дискусии, които ни връщат в началото на 30-годишния преход, характеризиран от нестихващи и до днес, а може би до утре или до догодина все по-странни политически протести.

Днес предлагам на вниманието ви една статия, която публикувах в БГНЕС през 2013 г., по време на протестите срещу управлението на Пламен Орешарски, но която ни връща към бурните протести в началото на прехода към демокрация, които и днес, 30 години по-късно не са изгубили своята актуалност и политическа ирония…


Аспарух Панов: Да сортираме разделно политическите боклуци! Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , | Вашият коментар