Емоционално политическо есе за 80-годишнината на Царя*

Завръщането

На 16 юни 2017 г. последният български цар Симеон Втори навърши 80 години. След 50-годишно изгнание, той се завърна за първи път в България на 25 май 1996 г. и бе посрещнат с неописуем възторг и огромни надежди в цялата страна. Очакванията бяха многопластови, с най-различни нюанси. Ще обърна внимание специално на политическата страна на завръщането. То бе преди всичко сигнал на надежда, че нищо не е загубено, апел към обединение на всички демократични сили около каузата на демокрацията и европейската и евроатлантическа интеграция. И в това нямаше нищо случайно.

снимка: © БГНЕС

Помните ли все още управлението на Жан Виденов, противникът на „чорбаджиите“? Едва ли някой може да го забрави. Точно през 1996 г. България бе доведена до пълен икономически и политически крах. Рухването на банковата система, зърнената криза, рязкото увеличаване на организираната престъпност и разрастването на мафиотските структури, почти пълното унищожаване на дребния бизнес, грубите посегателства върху независимостта на съдебната власт, медиите и неправителствените организации, както и хиперинфлацията бяха само някои от елементите на тежката криза, в която бе изпаднала страната. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика | Tagged , | Вашият коментар

Истината за комунизма – темата на 2017 г.

В последно време ставаме свидетели на все по-емоционалното активизиране на политическата, гражданската и медийна дискусия около „посттравматичните“ последици от комунизма, един от най-мракобесните тоталитарни режими на ХХ- век. И това съвсем не е случайно. През 2017 г. се навършват 100 години от военния болшевишки преврат в Русия, извършен от Ленин и Троцки срещу правителството на Керенски и установяването на най-мащабната комунистическа диктатура, която светът трябваше да изтърпи в продължение на 70 години.

Но ако се заслушаме в до болка познатата ни русофилска комунистическа терминология, всичко ще прозвучи по съвсем различен начин: „През тази година ще отпразнуваме 100-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР) – най-голямото постижение на прогресивното човечество“. Има още

Posted in Външна политика, Германия, Европейски съюз, История, Политика, Политически партии, Русия | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Как подарени от Русия и Китай паметници свързаха българския Свищов и германския Трир

Свищов и Трир са градове с древна история, започваща в римско време, някъде преди 2000 години около началото на новата ера. Днес двата града са модерни членове на обединена Европа и разполагат със значително културно-историческо наследство. Дунавската община Свищов има около 50 000 жители. Градът е разположен в най-южната точка на реката с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Трир има около 115 000 жители и се намира в западната част на провинция Рейнланд-Пфалц. Разположен е на брега на река Мозел, на около 15 км от границата с Люксембург.[i]

В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове, основано с декрет на император Веспасиан от октомври 69 г. След походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, след като те се установяват там през 483 г. През Средновековието, по времето на цар Иван Шишман градът се споменава под името Зибестова, който е бил областен център. На два пъти, през Руско-турските войни 1806 г. – 1812 г. и 1828 г. – 1829 г., Свищов е опожаряван от руската армия. Има още

Posted in Външна политика, Германия, Гражданско общество и медии, История, Китай, Култура, Политика, Политически партии, Русия | Tagged , , , , , , , | има 1 коментар

Ще се завърнат ли Свободните демократи в германския Бундестаг?

Едва ли има някой, който се е интересувал от германската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена, да не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика. От своето създаване в края на 1948 г. до 22 октомври 2013 г., сравнително малката Свободна демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други партии във ФРГ.

Политическото влияние на СвДП е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се предполага от изборните ѝ резултати. От 1949 г. до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър. Имена като Теодор Хойс (първият президент на ФРГ, 1949 г. –1959 г.), Валтер Шел, Ханс-Дитрих Геншер и Клаус Кинкел ще останат завинаги в историята на нова евроатлантическа Европа. Има още

Posted in Германия, Европейски политически партии, Европейски съюз, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Тревожните политически процеси на Балканите заслужават специално внимание!*

Вече всеки божи ден медийният поток ни поднася нови и нови информации за ожесточаване на политическите конфликти и противопоставяния на Балканите и за изглеждащото все по-необратимо забавяне на процеса на европейската и евроатлантическа интеграция на целия регион.

На всички ни е ясно, че при проблемите, които разтърсват ЕС след успешния Брекзит и нарастващите противоречия в процеса на задълбочаване на европейската интеграция, при настъплението на национал-популизма, радикализма, ксенофобията и антимиграционните настроения в общоевропейски мащаб и най-вече при все по-непредвидимата политика на „Путинова“ Русия и „Ердоганова“ Турция, е изключително трудно да се кроят планове за „Европейски Балкани“.

Днес, когато повечето балкански държави се тресат от политически напрежения, когато се оказва, че последиците от зловещите етнически прочиствания в края на ХХ век далеч не са преодолени и забравени, самата идея за по-нататъшно разширение на ЕС в региона на „Западните Балкани“, звучи повече като политико-културна утопия. Неслучайно единствената (макар и плаха) позитивна новина напоследък на тема „евроатлантическа интеграция“ в региона е свързана с членството на Черна Гора в НАТО. Има още

Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , | 5 Коментари

Ще превърне ли ГЕРБ поредната си изборна победа в успешен управленски мандат?*

Още едни предсрочни избори са вече в историята. ГЕРБ се оказа единствената партия, която от 2009 г. насам за четвърти пореден път печели парламентарни избори. И то, въпреки че не успя да завърши успешно двата си управленски мандата („Борисов 1 и 2“), а до трети изобщо не успя да стигне поради пълната си изолация в 42-то НС (21 май 2013 г. – 4 август 2014 г.)

Дали в новоизбраното 44-то НС ще се стигне до правителство „Борисов 3“ е рано да се каже. Но според изборните резултати и политическите прогнози, това е не само възможно, но и изключително важно при актуалната политическа ситуация. Не само у нас, а и около нас и в ЕС като цяло. Още повече, че от началото на 2018 г. ни очаква шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. За първи път Борисов (поне на думи) изглежда толкова убеден в намерението си да направи функциониращо правителство след категоричната подкрепа на избирателите, изразена в около 1 милион и 150 хиляди гласа, с около 75 хиляди гласа повече от изборите през 2014 г. Има още

Posted in Външна политика, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Баснята на Димитър Подвързачов „Министър и оставка“ в актуален аранжимент

„Таз басничка е много стара.
За да я разбереш добре завчас,
не трябва много ерудиция:
макар че тежко е да носиш власт,
триж по е тежко да си опозиция!“

 

На 13 ноември 2017 г. ще се изпълнят 80 години от смъртта на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет символист, преводач, фейлетонист сатирик, драматург, журналист, редактор и издател. Автор е на много басни и афоризми, много от тях – политически. Непосредствено след смъртта му, през февруари 1938 г. излиза от печат великолепната му книга „Басни“ с предговор от Николай Лилиев и редактирана от Георги Константинов. Тя е издание на издателство „Хемус“ и се отпечатва в 3000 екземпляра. Има още

Posted in Вътрешна политика, История, Култура | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Поредните предсрочни избори като политическа гротеска

Никога през последните 27 години не е имало (чак) толкова безсмислена и скучна предизборна кампания за парламентарни избори, колкото е сегашната, и то само броени дни преди (уж) „до болка“ жадуваните предсрочни парламентарни избори. На пръв поглед, т.нар. „основни“ политически сили се държат така, сякаш след 26 март ще настъпи някаква радикална и забележителна политическа метаморфоза, но всички много добре знаем, че няма да се случи нищо неочаквано.

Ако искаме да сме до край честни, предизборната кампания излъчва безметежен популизъм, достигащ до неадекватност във вътрешнополитически план, а във външнополитически – до разкрачена „бисексуалност“ по темата „Европа и Русия“ и пълна неподготвеност за новите предизвикателства пред България като източна граница на Европейския съюз. Има още

Posted in Балканите и Европа, Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Русия и Европа, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

ЕС на кръстопът. Къде е България?*

Бялата книга за бъдещето на ЕС, представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предизвика оправдан медиен и политически интерес. Особено впечатляваща е многовариантната визия за бъдещето на Съюза. Предложени за експертно, политическо и гражданско обсъждане са пет варианта: ограничаване на съюза до Единния пазар; развитието му на различни скорости; съсредоточаване на сътрудничеството само в няколко области и още по-дълбоката интеграция по настоящия модел.

Разбира се, вариантите на Юнкер далеч не са равнопоставени. Зад всеки от тях има различни, често взаимно изключващи се интереси. Неслучайно лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия веднага подкрепиха идеята за Европа „на няколко скорости“, позволяваща на страните да избират различни степени и темпове на интеграция. Нито една от страните членки обаче, не отхвърля крещящата необходимост от преосмисляне на европейската интеграция при запазването на философията за „единство в многообразието“. И това не може да бъде по друг начин, след всичко, което преживя и продължава да преживява обединена Европа през последните десет години. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, Съдебна система, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Предстоящите избори – стара песен на нов глас!

В неделя, 26 февруари, отбелязахме Сирни заговезни, денят на всеобщото опрощение. Ден за размисъл и равносметка и то далеч не само в семейството. Особено, когато се замислим за „добрите“ и „лошите“, от които зависи нашето житие. Можем ли да дадем прошка на някого от политиците, за които ще трябва да гласуваме след по-малко от месец? Има ли някой от тях, който с открито сърце да е съжалил за волните си и неволни прегрешения или всички са от „слугите на Лукавия“?

Преди 4 години, на 17 март 2013 г., пак на Заговезни, публикувах статията си: „Третият живот на наивниците на прехода“, която с всеки изминат ден става „по-болезнено“ актуална. Тогава също бяхме в навечерието на предсрочни парламентарни избори след оставката на управлението „Борисов 1“ , които се проведоха на 12 май. Те бяха спечелени отново от ГЕРБ (за втори път след 2009 г.), но без парламентарно мнозинство. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | Tagged , , , , | Вашият коментар