Блогът „За политиката с пристрастие“ навърши 3 години

Точно преди три години, в началото на декември 2014 г., непосредствено след избирането на правителството „Бойко Борисов 2“, започнах списването на личен блог. Реших, че възможността да имаш „собствена политическа рубрика“ във виртуалния свят не е за пренебрегване.

Особено във времена, когато свободното (критично) слово в реалното медийно пространство непрекъснато се ограничава и манипулира, е от огромно значение да можеш да изразиш и защитиш мнението и позицията си, без да минаваш през филтъра и каналите на големите медии.

Всички, които ме познават, отлично знаят, че отношението ми към политиката винаги е било твърде емоционално, поради което нарекох блога си „За политиката с пристрастие“. През изминалите 3 години съм публикувал в него 121 статии, като първите 63 от тях са включени и в едноименната ми книга, издадена от издателство „Изток-Запад“ в края на 2016 г. Има още

Advertisements
Posted in Гражданско общество и медии, История, Култура, Политика, Политически партии | Tagged , , | Вашият коментар

Реституцията на царските имоти е политически перфектна, публична и прозрачна

През последните дни медийната и политическата среда закипяха отново („за кой ли път, за кой ли път“) от „разбунени страсти“ по вечно дискусионната и конфликтна тема около „казуса с царските имоти“. Поводът бе свързан със сформираната в Министерството на правосъдието работна група по искане на премиера Борисов в отговор на писмо от края на октомври на Симеон Сакскобургготски.

снимка: БГНЕС

В писмото, адресирано до председателя на парламента Димитър Главчев, премиера Борисов и омбудсмана Мая Манолова, бившият премиер Симеон Сакскобургготски е предложил да се намери приемливо решение, свързано с напредването на трите дела, заведени в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по повод на жалбите на Царското семейство срещу държавата. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, История, Либерализъм, Политика, Популизъм | Tagged , , , | Вашият коментар

За предколедните емоции в българската политика

В края на всяка година, едни от най-важните теми за размисъл са свързани със свободата и политическата култура. Теми, чието обсъждане в гражданското общество става все по-болезнено и дори драматично. Според философията и правилата на ЕС, в който имаме щастието да живеем, тези жизненоважни ценности могат да бъдат развивани и гарантирани единствено от доброто държавно управление.

Отговорът на фундаменталния за всички ни въпрос, дали се насърчава или ограничава свободата, би трябвало да бъде основният критерий за оценка на правителствената политика, а не „възторжените“ медийни детирамби за единодушното преизбиране на премиера за лидер на „Герб“ и неговите пъстроцветни намерения за ревизия на прехода. Преход, в който благодарение на СДС и НДСВ, вече повече от 10 години сме неразделна част от „свободния свят“.

Крайно време е управляващите да разберат, че без живот според принципите и правилата на правовата държава, които не допускат произволни и безконтролни действия нито на държавните и общинските институции, нито на съдебните органи и бизнеса, свободата просто не би била възможна. Има още

Posted in Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм | Tagged , , , , | Вашият коментар

130 години от рождението на акад. Николай Вавилов и уроците на миналото

Николай Вавилов. Снимка:Уикипедия

На 25 ноември 2017 г. се навършиха 130 години от рождението на световноизвестния руски учен Николай Вавилов, един от най-големите генетици на 20-ти век. В днешно време изключителните му научни постижения, както и жестоката му от всяка гледна точка професионална и житейска съдба са добре известни на цялата световна научна общност.

Но когато има такива специални годишнини, е редно винаги да си припомняме поуките от историята и никога да не забравяме зловещия период на разруха и падение на съветската биология, чиито последици все още не са изживени напълно. Има още

Posted in История, Образование, Русия | Tagged , , , , | Вашият коментар

Какво ни донесе „10 ноември“? Еретични размисли за българската многопартийност

За пореден 28-и път отбелязваме „историческите дати“ Девети и Десети ноември 1989 г. На Девети падна Берлинската стена, а на Десети – Тодор Живков. След 33 години еднолична власт, комунистическият диктатор бе свален с вътрешнопартиен преврат, като извършителите му се надяваха да запазят колкото може по-дълго съществуващата еднопартийна конструкция на властта. Това обаче, се оказа „кауза пердута“.

Цяла София бе вече на улицата, след като една седмица по-рано, на 3-ти ноември 1989 г. на площад „Св. Александър Невски“ се състоя първото протестно шествие срещу комунистическия режим, което остана паметно за много хора. Започнаха да никнат нови опозиционни организации, възстановяваха се стари политически партии, забранени в продължение на повече от 40 години… Има още

Posted in История, Парламентарна демокрация, Политически партии, Популизъм, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Истината за „Октомврийската революция“ – 100 години по-късно

През последните дни зачестяват дискусиите и разговорите на различни политически, академични, медийни и граждански нива около неизлечимите последици от „болшевишкия“ комунизъм, един от най-мракобесните тоталитарни режими на ХХ век. И това съвсем не е случайно. През ноември 2017 г. се навършват 100 години от военния болшевишки преврат в Русия, извършен от Ленин и Троцки срещу правителството на Керенски и установяването на най-мащабната комунистическа диктатура в световната история.

От всички масови убийци на 20-ти век Ленин е този, чиито действия са с най-големи последици, а в същото време остава най-прикрит и мистифициран. Това е свързано с факта, че в бившите републики на СССР едва след средата на 90-те години се премахва официалната пропагандна линия: „Ленин бе добър, а Сталин е чудовището“. Има още

Posted in История, Политика, Русия, Русия и Европа, Тероризъм | Tagged , , , , | 6 Коментари

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Като че ли най-сетне се появиха оптимистични сигнали, че 44-то Народно събрание е на път да приеме дългоочакван от години антикорупционен закон. И то в навечерието на ротационното българско председателство на Съвета на ЕС. На 25 октомври, след тричасови дебати, законопроектът на правителството бе приет на първо четене със 133 гласа „за“, 70 „против“ и 9 „въздържал се“, като получи политическата подкрепа на ГЕРБ, Обединените патриоти и ДПС.

Според законопроекта на ГЕРБ и компания, се предвижда всички действащи антикорупционни звена да бъдат обединени в един нов орган. Неговият председател ще бъде предлаган и избиран от Народното събрание, а той ще назначава заместниците си, които ще бъдат одобрявани от депутатите. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Съдебна система | Tagged , , , , | Вашият коментар

Предизвикани размисли след Деня на независимостта

Неслучайно обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред най-забележителните събития в новата ни история. 30 години след Берлинския конгрес, България най-сетне логично заема полагащото ѝ се място сред независимите държави в Европа.

С този акт не само са преодолени унизителните клаузи на Берлинския договор, които определят Княжество България като васално на Османската империя, но са извлечени и много поуки, които имат огромно значение и днес, когато търсим своето място в духовното, политическото и икономическото пространство на Обединена Европа.

През последните години, по един или друг начин приповдигнатата атмосферата около Деня на независимостта винаги ни връща към все по-ожесточаващата се напоследък дискусия – коя от трите исторически дати, „3 март“, „6 септември“ и „22 септември“ е изиграла най-важна политическа роля от гледна точка на националните ни интереси. Има още

Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Шокиращите изборни резултати в източногерманските провинции на бившето ГДР съвсем не са случайни!

Дългоочакваните парламентарни избори в Германия приключиха. Съставът на новия Бундестаг вече е подложен на критичните и често разнопосочни анализи и коментари не само в страните членки на ЕС, но и извън него… Вярно е, че избирателите отвориха вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, но трудностите за съставяне на стабилно правителство тепърва предстоят.

В тази „следизборна суматоха“ на промяната, като че ли изобщо не бе обърнато внимание на огромните, направо драматични различия в политическите настроения и предпочитания на германските избиратели в „Западната“ и „Източната“ част на обединена Германия. А това е твърде деликатна тема, която се нуждае от специален интерес. Има още

Posted in Германия, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | Tagged , , , , , , | 5 Коментари

Ангела Меркел е на прага на четвъртия си канцлерски мандат. Но с кого ще управлява?

До парламентарните избори в Германия остават само четири дни. По всичко изглежда, че следващия понеделник ще се събудим с новината за шестпартиен Бундестаг. Според актуалните предизборни прогнози на най-авторитетните социологически институти и многобройните разнопосочни политически анализи и коментари, изборите ще бъдат убедително спечелени от коалицията ХДС/ХСС, а на второ място ще се класира отново партията на германските социалдемократи ГСДП, но с исторически най-слабия си резултат от създаването на Федералната република.

Най-голямата изненада обаче, ще бъде парламентарното присъствие на набиращата самочувствие крайно националистическа, евроскептична и ксенофобска партия „Алтернатива за Германия“ (АФГ). Ако други държави, членове на ЕС като Франция, Холандия или Австрия отдавна са свикнали с подобно участие, то в Бундестага за първи път ще има партия, разположена в политическата координатна система по-дясно от Хрисиянсоциалния съюз (ХСС). Има още

Posted in Германия, Европейски съюз, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар