Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Тези дни тържествено отбелязахме 110 години от обявяването на независимостта на България. С този акт от 22-и септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

За огромно съжаление, след тежкото поражение на независима България в Първата световна война, довело до абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), възторгът от обявяването на независимостта губи част от своето очарование, а през годините на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г. празникът изобщо не се отбелязва. Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-то Народно събрание.

Има още

Advertisements
Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , , , | Вашият коментар

Да не забравяме, че първи признахме независимостта на Македония

На 8 септември се навършиха 27 години от референдума за обявяване на независимостта на Македония. На тази дата през 1991 г. гражданите на тогавашната югославска република са призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави“. За независимостта гласуват над 95% от участвалите в допитването при избирателна активност около 76%. На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония приема официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.

Има още

Posted in Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, История, Парламентарна демокрация, Политика | Tagged , , , | Вашият коментар

Помните ли коалиционното правителство на Любен Беров? То подаде оставка на 2 септември 1994 г.

Много „странни“ коалиционни правителства ни управляваха през последните три десетилетия. И както е тръгнало, все по-странни ще ни управляват оттук нататък. Но най-абсурдното коалиционно правителство на прехода все пак си остава правителството на Любен Беров, управлявало страната от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г.

Снимка: Министерство на външните работи / Уикипедия

Като дейност нищо значително и нищо толкова различно от другите правителства. Но като политическа конфигурация, организация на парламентарната му подкрепа и като еталон за „демокрация менте“, правителството на Любен Беров е действително „Уникатът“ на българския преход. И то напълно заслужено с главна буква! То дойде на власт с мандата на ДПС, бе избрано основно с гласовете на БСП, а декларираше през цялото време на мандата си, че изпълнява програмата на СДС.

Има още

Posted in Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, избори, Uncategorized | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Защо частната собственост е „битието“ на свободата!

На 23 август Софийски градски съд (СГС) решава (на първа инстанция), че дворецът „Врана“ е собственост на държавата. Това е поредното съдебно решение, което постановява, че т.нар. царски имоти са държавна, а не частна собственост. Всички тези съдебни актове срещу правото на собственост на Царското семейство, на които ставаме свидетели през последните десетина години, са не само юридически абсурдни. Те са доказателство както за плачевното състояние на съдебната система, така и за лавинообразно нарастващите дефицити в политическата, историческата и гражданската култура в държавата като цяло.

Неслучайно на панихидата в Рилския манастир по случай 75-годишнината от кончината на Цар Борис III, бившият премиер Симеон Сакскобургготски заявява в коментар пред медиите, че собствеността му над т.нар. царски имоти е потвърдена на времето дори от правителството на ОФ през 1946 г. и (пре)потвърдена в демократична България през 1998 г. И добавя дословно: „За да започнат след това всички тези много неприятни и унизителни за мен преследвания. За да видя сега, в края на живота ми, така да ме изтезават и мъчат с някакви измислени и фалшиви претенции е тежко“ Има още

Posted in История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Съдебна система | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Константин Константинов и Сливенският му път през годините

Портретна снимка на Константин Константинов. Източник: ДА „Архиви“ в сътрудничество с Уикипедия

На 20 август 1890 г. (по нов стил) в Сливен е роден един от най-достойните му синове – големият писател и преводач Константин Константинов. Днес, когато отбелязваме 128 години от рождението му, той е „по-жив от живите“, а безценното му творчество става все по-актуално във времето на духовна и културна дезориентация, в което живеем.

Има още

Posted in История, Култура, Образование, Uncategorized | Tagged , | Вашият коментар

Дефицитите в българската партийно-политическа култура не са от вчера или днес

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразни и излезе в лятна ваканция. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В петък, 27 юли, се проведе последното пленарно заседание, след което депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното и безцеремонно (за пореден път) чувство за „изпълнен“ дълг.

И как няма да са доволни, след като в заключителния си работен ден имаха възможност да посрещнат с „телешки възторг“ абсурдното решение на Конституционния съд да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Нещо повече, те успяха да си застраховат и парламентарните кресла поне до Коледната ваканция, след като премиерът Борисов нашляпа разбеснелите се коалиционни партньори по все по-смърдящите им „патрЕотични дупета“ или по-точно „задници“.

Има още

Posted in Вътрешна политика, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Вчера, днес и утре в българската политика

Колкото повече нови и нови нерешени проблеми изникват при адаптацията ни към европейската политическа култура и правилата на ЕС за разделението на властите и върховенството на закона, толкова по-често се връщам в романтичното и еуфорично начало на прехода, когато наистина си вярвахме, че „комунизмът си отива“.

Като депутат в 36-то народното събрание (от 4 ноември 1991 г. до 17 октомври 1994 г.) участвах в работата на две деликатни парламентарни комисии – по образование и наука, и по външна политика. Идвайки в парламента от академичните среди, бях направо потресен, когато видях на живо какво представляват учителките – ортодоксални комунистки и дипломатите от кариерата – съветски възпитаници.

Тогава си мислех, че всяко начало е трудно, но когато станем членове на ЕС и НАТО, всички тези „скелети от червения гардероб“ ще се радват на заслужен отдих… Каква наивност! Днес учителките комунистки пак са тук и пак са същите, плачат и протестират за по-високи заплати, но продължават да дават частни уроци, без да плащат и един лев данъци. Да не говорим за кариерните дипломати. Много от тях и днес заемат възлови външнополитически постове, след като се оказа, че освен съветски възпитаници, са били и достойни агенти на ДС. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, История, Парламентарна демокрация, Политически партии, Популизъм, Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Европредседателството ни приключва успешно, но вътрешнополитическите ни дивотии са в разгара си!

Предизвикани пенсионерски размисли на една „стара муцуна“.

 

„Не съм съгласен с математиката.

Сумата от нули е страшна величина.“

„От нули е лесно да направиш верига.“

Станислав Йежи Лец: „Невчесани мисли“

Напоследък политическите прогнози не се различават от синоптичните. Силни ветрове и от изток, и от запад, както и гръмотевични бури тресат българската вътрешна политика. И тъй като това не е от вчера или днес, съм си поставил амбицията в този анализ да бъда целенасочено субективен и максимално провокативен. Когато човек е на границата на 70-те, от които 40 години е живял при комунизма, не само че може, но и трябва да се опита, и то публично „да се обърне с гняв и назад, и напред“, но без да губи самоиронията си и чувството си за хумор. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | Tagged , , , , , | има 1 коментар

Любовта на премиера Борисов към Русия не е от вчера и не е до утре!

© Христо Комарницки

Много неща се изписаха и изговориха след посещенията на „Двамата генерали“ в Русия. Те показват само едно – нарастващи зависимости и ангажименти  на двамата по отношение на Русия и нейната политика в източна и централна Европа. Колкото и да е абсурдно, но ако има конкуренция между тях, (съответно между БСП и ГЕРБ), то тя е свързана с „наддаването“ им за по-агресивно подмазване пред Путин и по-разюздано участие в рестартирането на проекта „Белене“ и т.нар. от времето на Първанов „голям шлем“.

Но ако новият президент – генерал Радев е встъпил в длъжност само преди година, то при премиера генерал Борисов, „изпепеляващата“ любов към Русия далеч не от вчера. Като пример предлагам на вниманието ви статията от блога си „Борисов пред ТАСС, а на нас – праз!“*, публикувана на 8 юли 2015 г. по време на мандата „Борисов 2“ и посветена на интервюто му пред ТАСС: „Дано началниците се разберат и санкциите да паднат“;

Борисов пред ТАСС, а на нас – праз!

В българския политически живот никога не е скучно. Особено, когато става дума за българо-руските отношения. Какво ли не съм чул, видял и прочел от и за Бойко Борисов. Мислех си, че с нищо не може да ме изненада. Особено в тази жега, която размеква дори и асфалта на неговите магистрали. Но Бойко успя. И то как! С интервюто си пред ТАСС той направо „уби” рибата по цялото ни евроатлантическо черноморско крайбрежие. Има още

Posted in Външна политика, Вътрешна политика, Държавни институции, Политика, Популизъм, Русия, Русия и Европа | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

За зейналите дупки и пробойни в българската политика

© Христо Комарницки

На Гергьовден, за пореден път и то със специално „напудрена“ национална гордост отбелязахме „Деня на храбростта и Празника на българската армия“. Оттук нататък обаче, ще ни е нужна и значителна допълнителна доза „гражданска храброст“, за да успеем „да изтрезнеем“ от празничния възторг и да се върнем към политическите ни реалности. А те, най-често са със съвсем други, далеч по-песимистични измерения.

Някак си „на един дъх“ се изтърколи една година от поредните парламентарни избори (предсрочни, разбира се) и съставянето на новото правителство (на Бойко Борисов, разбира се, този път под номер 3)…Какво ли не се изписа и изговори през това бурно и динамично време за успехите и постиженията на управляващите, сякаш бе настъпила някаква забележителна и изненадваща политическа промяна. Но за съжаление не бе! Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар