Грешките на СДС между 1991 и 1994 г.

По случай 30 години от историческата дата ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 г., предлагам на вниманието ви като повод за размисъл, една статия за началото на прехода. Тя е част от книгата ми „Между емоциите и реалностите на прехода. Развитието на политическата култура в България след 1989 г.“, издадена през 2007 г. от издателство „Изток-Запад“


Грешките на СДС между 1991 и 1994 г.


Позволих си да разгледам политическите събития от началото на 1991 до края на 1994 г. в телеграфен документален стил, защото този отрязък от прехода е един от най-анализираните и дискутираните след 1989 г. Но все пак се чувствам задължен да споделя някои свои болезнени заключения за периода, в който бях народен представител от 36-то Народно събрание, член на НКС на СДС, а по-късно и негов зам. председател по въпросите на външната политика. Освен това, активната ми международна дейност в парламентарната конисия по външна политика, ПАСЕ и Либералния интернационал ми даде възможност за интензивни международни контакти и консултации на сериозно политическо ниво, които поддържам и до днес. Нашите приятели от утвърдените западни демокрации и европейските институции многократно ни предупреждаваха за възможните последици от противоречивите политически ходове на СДС, но не можаха да предотвратят нито промяната на съотношението на силите в парламента, довела до отстраняването на неговия председател Стефан Савов, нито оставката на правителството на малцинството на Филип Димитров. Разбира се, отговорността за съдбата на едно правителство е персонална и се носи от премиера, но за упражняването на властта като цяло, отговорност носят и ръководството на политическата сила, и особено нейните народни представители, които в една парламентарна република имат основните конституционни пълномощия за избирането и свалянето на едно правителство. Своята част от отговорността за отстраняването на СДС от властта в края на 1992 г. нося и аз, като член на ПГ и НКС на СДС. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , | Вашият коментар

Една малка статия за големите проблеми

Нажежената до „червено“ политическа ситуация около и след местните избори, предколедният „Цацаровско-Гешевски“ воаяж до Европейския парламент, както и баталните сцени, и скандали в народното събрание при приемането на държавния бюджет едва ли изненадаха някого.

Проблемите в т.нар. „евроатлантическа“ България, прочута с десетгодишната си неувяхваща „Герберска“ демокрация не са от вчера или днес. По този повод предлагам на вниманието ви „Една малка статия за големите проблеми“, публикувана в блога ми преди девет месеца, която с всеки изминат ден става все по-актуална…


Една малка статия за големите проблеми
Posted on април 15, 2019

От „историческата“ 2009 г., когато започна новата политическа ера на Бойко Борисов, до днес преживяхме вече десет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за станалия вече „за кодош“ български парламент, три от които ПРЕДСРОЧНИ (2009, 2013, 2014 и 2017 г.).

Опитаме ли се да потърсим общия политико-икономически знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще го открием в „блудкавата“ носталгия към времето на комунизма, съчетана с пошлата реанимация на т.нар. „социалистически духовни ценности“. А през тази година ще бъде още по-интересно, тъй като ни очакват две нови предизборни кампании – за европейски и местни избори и отново не ни е ясно нито откъде идваме и накъде отиваме, нито дали комунизмът си отива или се завръща. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

Тридесет години от падането на Берлинската стена. Разнопосочни размисли за германското обединение

Както и се очакваше, честванията по случай 30-годишнината от падането на Берлинската Стена преминаха в празнична обстановка. За празненствата в германската столица пристигнаха държавните глави на Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Те заедно с канцлера Ангела Меркел и президентът Франк-Валтер Щайнмайер почетоха героизма на източногерманците, както и стотиците жертви, паднали при опит да минат стената.

Въпреки приповдигнатото политическо настроение, за пореден път израсналата в ГДР Ангела Меркел не пропусна да заяви, че започналото преди 30 години обединение на Германия далеч не е приключило и ще продължи най-малко петдесет години, за да се изравнят напълно източната и западната част на Германия, които бяха разделени също почти половин век. И това съвсем не бе случайно. Болезнената тема за задълбочаващото се културно-политическо разделение между Източна и Западна Германия не е от вчера или днес. Нещо повече, тя като че ли продължава да се изостря с всяка измината година. Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Десет малки комунистчета

След като през топлата и мека есен на 2019 г. в милата ни евроатлантическа „Татковина“, или по-точно „Бойковина“ се проведоха четвъртите общински избори след приемането ни в ЕС, които нажежиха „до червено“ политическите страсти, сега очакваме 30-годишнината от началото на ПРЕХОДА от комунизъм към демокрация. На 9 ноември ще отбележим 30 години от падането на Берлинската стена, на 10 ноември – от свалянето на Тодор Живков, а на 7 декември – от създаването на СДС. Няма съмнение, че ни очакват поредните разгорещени дебати… Важното е да не губим чувството си за хумор и ирония. Затова си позволявам да ви върна към една публикация от блога си, посветена на тези бурни времена…


Десет малки комунистчета

Posted on януари 12, 2015

Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с двадесет и пет годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС. Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех. Преди изборите политическата атмосфера бе неописуема и заредена с огромен положителен заряд. Всички очаквахме, особено след митинга на „Орлов мост“, че грандиозното поражение на БСП е въпрос само на дни. Но то и така не се случи вече четвърт век… Ако имаше наистина губещи през годините, това бяха „десетте малки седесарчета“, от които за съжаление наистина не остана ни едно… Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Политика, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Тези дни тържествено отбелязахме 111 години от обявяването на независимостта на България. С този акт от 22-и септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

За огромно съжаление, след тежкото поражение на независима България в Първата световна война, довело до абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), възторгът от обявяването на независимостта губи част от своето очарование, а през годините на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г. празникът изобщо не се отбелязва. Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-то Народно събрание.

Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Предстоящите през 2019 г. местни избори и влиянието на контролирания корпоративен вот

След като официалните представители на така наречения „политически елит“ отбелязаха церемониално 134-та годишнина от Съединението на България, побързаха „немедлено“ да се завърнат в реалния свят на партийно-политическото си противопоставяне – раздиращите ги „деветосептемврийски“ и предизборни страсти завладяха отново публичното и медийното пространство.

На този печален политически фон, реших да се върна към статията от блога си: Предстоящите през 2019 г. местни избори и влиянието на контролирания корпоративен вот, която публикувах през февруари, 2018 г. Предлагам я отново на вниманието ви, защото с всеки изминат ден, тя става все по-актуална… Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Предизвикани размисли в горещото лято на предизборната 2019 г.

Отново е лято, но този път много по-горещо. И то не само метеорологично, но и политически. Местните избори наближават с пълна сила, „болезнените“ теми в обществото следват една след друга, коментирани „все по-перверзно“ във „все по-вонящата“ медийна или по-точно „вестникарска“ среда. Наблягам специално на печатните издания, защото „казаното“ и „споделеното“ в електронните медии се забравя, а „написаното“ остава като „публичната памет“ на бурните и превратни времена, в които живеем.

Преди повече от година публикувах в блога си статията: „За зейналите дупки и пробойни в българската политика“ [i] . До голяма степен тя бе посветена на огромния проблем със свободата на медиите, който направо разтърсваше страната. Въпреки, че тогава България се „фръцкаше“ с председателството си на Съвета на Европейския Съюз (ЕС), тя се срина до 111-о място в световната класация на „Репортери без граници“ за свободата на словото. Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Държавна сигурност, Китай, Политика, Популизъм, Русия, избори | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Битката „ЗА“ и „ПРОТИВ“ АЕЦ „Белене“ тепърва ще се разгаря

На 20-ти август министърката на енергетиката Теменужка Петкова възторжено ни информира[*], че седем компании, между които руската „Росатом“, китайската CNNC и Корейската хидроатомна корпорация, две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ „Белене“. А когато разбрахме, че сред българските кандидати е консорциум от фирми около (небезизвестния) бизнесмен с интереси в енергетиката Христо Ковачки, всичко си дойде на мястото.

Нещо повече, още на другия ден, 21 август, кметът на Община Белене, Милен Дулев[**] побърза да обясни на българската и световна общественост, че площадката за АЕЦ „Белене“, която притежава НЕК, е голямо богатство и допълни, че град Белене е създаден за атомна централа, като от 80-те години на миналия век е строен и развиван за наличието на АЕЦ. Тази повече от впечатляваща информация, бе допълнена от министърката Теменужка Петкова, която компетентно изстреля в публичното пространство крилатата фраза: „Няма сеизмичен риск на площадката на АЕЦ „Белене“. Документите показват, че това е една от най-спокойните зони.“ Оставаше само Борисов да дойде и да „пререже лентата“…

Колкото и да се опитваме да не губим чувството си за хумор и ирония, няма никакво съмнение, че „най-горещите“ и решаващи дебати по темата АЕЦ „Белене“ тепърва предстоят. Затова си позволявам да предложа отново на вниманието ви с известни допълнения статията от блога си „Политическите драми около АЕЦ „ Белене“! (Статия от събрани през годините цитати по темата)“, която публикувах преди по-малко от два месеца, на 28 юни т.г.

И нека, когато дискутираме по темата, никога да не забравяме, че централата я „строим“ дори отпреди аварията в Чернобил, строежът ѝ е одобрен през 1981 година. От тогава са изминали четири десетилетия. За какво ни е нова АЕЦ днес? „Да бъде“ или „да не бъде“, това е въпросът…. Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм, Русия | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

ДА БЪДЕМ ДРУГИ ВЕЧЕ КЪСНО Е!

„Както при човека, така и при държавата,

 най-тежка е болестта, започваща от главата.“

Плиний Млади

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразнѝ и излезе в лятна ваканция. Както обикновено, депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното си и безцеремонно чувство за „изпълнен“ дълг. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В сряда, 31 юли 2019 г., се проведе последното 10-часово предваканционно парламентарно заседание. То започна със спешното приемане на оставката на председателя на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, направено при поредното (за кой ли път, за кой ли път) погазване на парламентарния правилник и продължи с най-дългия парламентарен контрол в тази „незабравима“ от всяка гледна точка парламентарна сесия.

Обсебени от болните си „сюрреалистични“ политически амбиции и разнопосочните си нерегламентирани клиентелистки интереси, контакти и зависимости, нашите „народни избранници“ ще се завърнат „на поста си“ преди дългоочакваните местни избори. Избори, на които победата на „Герберите“, макар и доста поувехнали, е отдавна предопределена…. Особено при нестихващите процеси на разцепление в болшевишката кохорта на Корнелия Нинова. Депутатите ще се завърнат отпочинали и „натопорчени“ без да си дават сметка, че задълбочаващите се системни дефицити в партийно-политическата им и институционална култура са на път да обезсмислят цялата същност на уж „европейската ни“ парламентарната демокрация. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, Съдебна система, избори | С етикет , , , , , , , | Вашият коментар

Политическите драми около АЕЦ „Белене“! (Статия от събрани през годините цитати по темата)

Какво ли не се изписа и изговори през изминалите четири десетилетия по тази толкова болезнена за България тема. Единственият положителен резултат от цялата, изтъкана от противоречия какафония, която озвучаваше и продължава да озвучава политическото ни пространство, е надеждата ни, че все пак АЕЦ „Белене“ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНА!!! Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм, Русия | С етикет , , , , | 1 коментар