Един неофициален поглед към официалното откриване на председателството на Съвета на ЕС.

Датата 11 януари 2018 г. ще остане завинаги в най-новата ни политическа история. На този ден в София бе поставено официалното начало на първото българско ротационно шестмесечно председателство на Съвета на ЕС. През целия ден чуждестранните гости бяха посрещани по стар „европейски“ обичай от граждански протести. И в това нямаше нищо странно. Заседанията на институциите на ЕС, които се провеждат в различни европейски столици, са съпроводени често от подобни протести по различни поводи.

Източник: eu2018bg.bg

Уникалното в нашия „български“ случай обаче, не бяха самите протести, а техният брой и „многотемие“. Дали бяха точно 9 (девет) или с няколко повече или по-малко, няма никакво значение. Не съм правил специална справка, но съм напълно убеден, че тези цифри представляват своеобразен рекорд за ЕС, който едва ли скоро може да бъде задминат. Ако това все пак се случи, то би могло да стане или до края на нашето председателство, или когато нашите приятели от Западните Балкани като Македония и Сърбия станат членове на ЕС.

Но да се върнем към основното събитие. Тържествената церемония по официалното откриване се състоя вечерта на 11 януари в „култовата“ зала на Народния театър „Иван Вазов“. Дори и ние, обикновените телевизионни зрители, успяхме докато си пием „гроздовата“, да се порадваме на наистина великолепната и впечатляваща музикална и танцова програма. За да сме в унисон с приоритетите на нашето председателство, вкъщи се бяхме специално запасили с „жолта лозова“ ракия от Тиквеш… Има още

Advertisements
Posted in Балканите и Европа, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика | Tagged , , , , , , , , , | Вашият коментар

За очакваните през 2018 г. нови политически проекти. И няма край, и няма край на шир и длъж…

Колко ли нови партийни и (или) коалиционни проекти ще се появят през 2018 г. и каква роля ще се опитат да изиграят на публичната сцена? По тази толкова деликатна и едновременно с това трагикомична за политическия ни живот тема, трудно би могло да се направи разумна прогноза при неизлечимите и задълбочаващи се абсурди на българската многопартийност.

Неслучайно, за един сравнително кратък исторически период от около 30 години след края на комунистическия режим, бяха съдебно регистрирани над 400 политически партии, чиито окончателен списък днес едва ли някой би се наел да уточни. Да не говорим за десетките „граждански“ движения, съюзи и какви ли не подобия на НПО-та, които се появяват и изчезват, и също си играят на политика. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Държавни институции, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | Tagged , , , , | Вашият коментар

В новогодишното си послание Румен Радев „просълзи“ всички ни с безграничния си популизъм и загърби най-важното.

Както всяка година, така и този път изслушах много внимателно новогодишното приветствие на българския президент. Не само го изслушах, но след това и го прочетох многократно „отпред-назад“ и „отзад-напред“ [i]. За мен то бе особено интересно, тъй като е първото приветствие на Румен Радев, вторият „държавен глава“, издигнат от бившите комунисти след „прочутия“ Георги Първанов (Гоце).

В частното си пенсионерско битие на дисидентстващ блогър, нямам „удоволствието“ да познавам лично военния пенсионер от Хасково Румен Радев. Но въпреки това съм сериозно политически пристрастен. Никога не съм си и представял, че мога да бъда неутрален. Винаги съм бил и ще бъда от едната страна на барикадата. И това е точно противоположната страна на тази, на която стои новият ни президент Радев. Може би и затова съм не само изненадан, но и просто потресен от неговото новогодишно приветствие. Има още

Posted in Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Популизъм | Tagged , , | 3 Коментари

Щяло да има пълна ревизия на прехода. Ами тогава да напуснем НАТО и ЕС, а Борисов да кандидатства отново.

В българския партийно-политически живот никога не е скучно. Необяснимо защо, но точно в навечерието на председателството ни на Съвета на ЕС, ГЕРБ бе обладан от „идеята фикс“ за политическа, икономическа и дори конституционна „ревизия на прехода“. Страстите тепърва ще се нажежават, но безсмисленото популистко дърдорене на управляващи и опозиция вече залива и без това заблатената ни политическа и медийна среда.

Очевидно Борисов има сериозни проблеми с политическата си подкрепа и непрекъснато се опитва да търси (псевдо) компромиси с различни партии и партийки, които нямат нищо общо с политическите ценности на ЕНП. И тук той направи поредната си „фатална политическа грешка“, като не само подкрепи, но и прегърна раздухвания от години балон на бившите комунисти – „приватизацията е основната причина за неудачите на прехода“. Има още

Posted in Външна политика, Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, Съдебна система | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Блогът „За политиката с пристрастие“ навърши 3 години

Точно преди три години, в началото на декември 2014 г., непосредствено след избирането на правителството „Бойко Борисов 2“, започнах списването на личен блог. Реших, че възможността да имаш „собствена политическа рубрика“ във виртуалния свят не е за пренебрегване.

Особено във времена, когато свободното (критично) слово в реалното медийно пространство непрекъснато се ограничава и манипулира, е от огромно значение да можеш да изразиш и защитиш мнението и позицията си, без да минаваш през филтъра и каналите на големите медии.

Всички, които ме познават, отлично знаят, че отношението ми към политиката винаги е било твърде емоционално, поради което нарекох блога си „За политиката с пристрастие“. През изминалите 3 години съм публикувал в него 121 статии, като първите 63 от тях са включени и в едноименната ми книга, издадена от издателство „Изток-Запад“ в края на 2016 г. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, История, Култура, Политика, Политически партии | Tagged , , | Вашият коментар

Реституцията на царските имоти е политически перфектна, публична и прозрачна

През последните дни медийната и политическата среда закипяха отново („за кой ли път, за кой ли път“) от „разбунени страсти“ по вечно дискусионната и конфликтна тема около „казуса с царските имоти“. Поводът бе свързан със сформираната в Министерството на правосъдието работна група по искане на премиера Борисов в отговор на писмо от края на октомври на Симеон Сакскобургготски.

снимка: БГНЕС

В писмото, адресирано до председателя на парламента Димитър Главчев, премиера Борисов и омбудсмана Мая Манолова, бившият премиер Симеон Сакскобургготски е предложил да се намери приемливо решение, свързано с напредването на трите дела, заведени в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по повод на жалбите на Царското семейство срещу държавата. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, История, Либерализъм, Политика, Популизъм | Tagged , , , | има 1 коментар

За предколедните емоции в българската политика

В края на всяка година, едни от най-важните теми за размисъл са свързани със свободата и политическата култура. Теми, чието обсъждане в гражданското общество става все по-болезнено и дори драматично. Според философията и правилата на ЕС, в който имаме щастието да живеем, тези жизненоважни ценности могат да бъдат развивани и гарантирани единствено от доброто държавно управление.

Отговорът на фундаменталния за всички ни въпрос, дали се насърчава или ограничава свободата, би трябвало да бъде основният критерий за оценка на правителствената политика, а не „възторжените“ медийни детирамби за единодушното преизбиране на премиера за лидер на „Герб“ и неговите пъстроцветни намерения за ревизия на прехода. Преход, в който благодарение на СДС и НДСВ, вече повече от 10 години сме неразделна част от „свободния свят“.

Крайно време е управляващите да разберат, че без живот според принципите и правилата на правовата държава, които не допускат произволни и безконтролни действия нито на държавните и общинските институции, нито на съдебните органи и бизнеса, свободата просто не би била възможна. Има още

Posted in Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм | Tagged , , , , | Вашият коментар

130 години от рождението на акад. Николай Вавилов и уроците на миналото

Николай Вавилов. Снимка:Уикипедия

На 25 ноември 2017 г. се навършиха 130 години от рождението на световноизвестния руски учен Николай Вавилов, един от най-големите генетици на 20-ти век. В днешно време изключителните му научни постижения, както и жестоката му от всяка гледна точка професионална и житейска съдба са добре известни на цялата световна научна общност.

Но когато има такива специални годишнини, е редно винаги да си припомняме поуките от историята и никога да не забравяме зловещия период на разруха и падение на съветската биология, чиито последици все още не са изживени напълно. Има още

Posted in История, Образование, Русия | Tagged , , , , | Вашият коментар

Какво ни донесе „10 ноември“? Еретични размисли за българската многопартийност

За пореден 28-и път отбелязваме „историческите дати“ Девети и Десети ноември 1989 г. На Девети падна Берлинската стена, а на Десети – Тодор Живков. След 33 години еднолична власт, комунистическият диктатор бе свален с вътрешнопартиен преврат, като извършителите му се надяваха да запазят колкото може по-дълго съществуващата еднопартийна конструкция на властта. Това обаче, се оказа „кауза пердута“.

Цяла София бе вече на улицата, след като една седмица по-рано, на 3-ти ноември 1989 г. на площад „Св. Александър Невски“ се състоя първото протестно шествие срещу комунистическия режим, което остана паметно за много хора. Започнаха да никнат нови опозиционни организации, възстановяваха се стари политически партии, забранени в продължение на повече от 40 години… Има още

Posted in История, Парламентарна демокрация, Политически партии, Популизъм, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Истината за „Октомврийската революция“ – 100 години по-късно

През последните дни зачестяват дискусиите и разговорите на различни политически, академични, медийни и граждански нива около неизлечимите последици от „болшевишкия“ комунизъм, един от най-мракобесните тоталитарни режими на ХХ век. И това съвсем не е случайно. През ноември 2017 г. се навършват 100 години от военния болшевишки преврат в Русия, извършен от Ленин и Троцки срещу правителството на Керенски и установяването на най-мащабната комунистическа диктатура в световната история.

От всички масови убийци на 20-ти век Ленин е този, чиито действия са с най-големи последици, а в същото време остава най-прикрит и мистифициран. Това е свързано с факта, че в бившите републики на СССР едва след средата на 90-те години се премахва официалната пропагандна линия: „Ленин бе добър, а Сталин е чудовището“. Има още

Posted in История, Политика, Русия, Русия и Европа, Тероризъм | Tagged , , , , | 6 Коментари