Дефицитите в българската партийно-политическа култура не са от вчера или днес

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразни и излезе в лятна ваканция. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В петък, 27 юли, се проведе последното пленарно заседание, след което депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното и безцеремонно (за пореден път) чувство за „изпълнен“ дълг.

И как няма да са доволни, след като в заключителния си работен ден имаха възможност да посрещнат с „телешки възторг“ абсурдното решение на Конституционния съд да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Нещо повече, те успяха да си застраховат и парламентарните кресла поне до Коледната ваканция, след като премиерът Борисов нашляпа разбеснелите се коалиционни партньори по все по-смърдящите им „патрЕотични дупета“ или по-точно „задници“.

Има още

Advertisements
Posted in Вътрешна политика, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Вчера, днес и утре в българската политика

Колкото повече нови и нови нерешени проблеми изникват при адаптацията ни към европейската политическа култура и правилата на ЕС за разделението на властите и върховенството на закона, толкова по-често се връщам в романтичното и еуфорично начало на прехода, когато наистина си вярвахме, че „комунизмът си отива“.

Като депутат в 36-то народното събрание (от 4 ноември 1991 г. до 17 октомври 1994 г.) участвах в работата на две деликатни парламентарни комисии – по образование и наука, и по външна политика. Идвайки в парламента от академичните среди, бях направо потресен, когато видях на живо какво представляват учителките – ортодоксални комунистки и дипломатите от кариерата – съветски възпитаници.

Тогава си мислех, че всяко начало е трудно, но когато станем членове на ЕС и НАТО, всички тези „скелети от червения гардероб“ ще се радват на заслужен отдих… Каква наивност! Днес учителките комунистки пак са тук и пак са същите, плачат и протестират за по-високи заплати, но продължават да дават частни уроци, без да плащат и един лев данъци. Да не говорим за кариерните дипломати. Много от тях и днес заемат възлови външнополитически постове, след като се оказа, че освен съветски възпитаници, са били и достойни агенти на ДС. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, История, Парламентарна демокрация, Политически партии, Популизъм, Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Европредседателството ни приключва успешно, но вътрешнополитическите ни дивотии са в разгара си!

Предизвикани пенсионерски размисли на една „стара муцуна“.

 

„Не съм съгласен с математиката.

Сумата от нули е страшна величина.“

„От нули е лесно да направиш верига.“

Станислав Йежи Лец: „Невчесани мисли“

Напоследък политическите прогнози не се различават от синоптичните. Силни ветрове и от изток, и от запад, както и гръмотевични бури тресат българската вътрешна политика. И тъй като това не е от вчера или днес, съм си поставил амбицията в този анализ да бъда целенасочено субективен и максимално провокативен. Когато човек е на границата на 70-те, от които 40 години е живял при комунизма, не само че може, но и трябва да се опита, и то публично „да се обърне с гняв и назад, и напред“, но без да губи самоиронията си и чувството си за хумор. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | Tagged , , , , , | има 1 коментар

Любовта на премиера Борисов към Русия не е от вчера и не е до утре!

© Христо Комарницки

Много неща се изписаха и изговориха след посещенията на „Двамата генерали“ в Русия. Те показват само едно – нарастващи зависимости и ангажименти  на двамата по отношение на Русия и нейната политика в източна и централна Европа. Колкото и да е абсурдно, но ако има конкуренция между тях, (съответно между БСП и ГЕРБ), то тя е свързана с „наддаването“ им за по-агресивно подмазване пред Путин и по-разюздано участие в рестартирането на проекта „Белене“ и т.нар. от времето на Първанов „голям шлем“.

Но ако новият президент – генерал Радев е встъпил в длъжност само преди година, то при премиера генерал Борисов, „изпепеляващата“ любов към Русия далеч не от вчера. Като пример предлагам на вниманието ви статията от блога си „Борисов пред ТАСС, а на нас – праз!“*, публикувана на 8 юли 2015 г. по време на мандата „Борисов 2“ и посветена на интервюто му пред ТАСС: „Дано началниците се разберат и санкциите да паднат“;

Борисов пред ТАСС, а на нас – праз!

В българския политически живот никога не е скучно. Особено, когато става дума за българо-руските отношения. Какво ли не съм чул, видял и прочел от и за Бойко Борисов. Мислех си, че с нищо не може да ме изненада. Особено в тази жега, която размеква дори и асфалта на неговите магистрали. Но Бойко успя. И то как! С интервюто си пред ТАСС той направо „уби” рибата по цялото ни евроатлантическо черноморско крайбрежие. Има още

Posted in Външна политика, Вътрешна политика, Държавни институции, Политика, Популизъм, Русия, Русия и Европа | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

За зейналите дупки и пробойни в българската политика

© Христо Комарницки

На Гергьовден, за пореден път и то със специално „напудрена“ национална гордост отбелязахме „Деня на храбростта и Празника на българската армия“. Оттук нататък обаче, ще ни е нужна и значителна допълнителна доза „гражданска храброст“, за да успеем „да изтрезнеем“ от празничния възторг и да се върнем към политическите ни реалности. А те, най-често са със съвсем други, далеч по-песимистични измерения.

Някак си „на един дъх“ се изтърколи една година от поредните парламентарни избори (предсрочни, разбира се) и съставянето на новото правителство (на Бойко Борисов, разбира се, този път под номер 3)…Какво ли не се изписа и изговори през това бурно и динамично време за успехите и постиженията на управляващите, сякаш бе настъпила някаква забележителна и изненадваща политическа промяна. Но за съжаление не бе! Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Емоционални размисли за Деня на Европа

Като че ли беше вчера, когато на 25 април 2005 г., на тържествена церемония в Люксембург България подписа договора за присъединяване към ЕС. А днес вече отбелязваме Деня на Европа в разгара на първото си шестмесечно ротационно председателство на Съвета на ЕС. Нещо повече, нашият приоритет е евроатлантическата интеграция на балканските държави, като на 17 май в София ще се проведе среща на върха във формата ЕС – Западни Балкани. Събитие, което се очаква да даде нова енергия за развитие на региона.

Подписване на Договора за присъединяването на България към Европейския съюз.
©: eu2005.lu/Christophe Olinger

Обичам Европа! Обичал съм я винаги, въпреки че се запознахме истински едва, когато станах на 40. Просто „не ме пускаха“ на Запад. Обичам и България, но България в Европа. Членството на България в ЕС е не просто най-големият успех на българския преход от жестока комунистическа диктатура към либерална европейска демокрация. Това е стратегическо постижение на българската държава, което тепърва ще определя живота на много поколения напред. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Либерализъм, Политика, Uncategorized | Tagged , , | Вашият коментар

Ангела Меркел остава на власт в предишната си „коалиционна черупка“

Политическият интерес към темата за формирането на новото федерално германско правителство е огромен в цяла Европа, а и далеч извън нея. Най-сетне, на161-я ден след изборите за Бундестаг на 24 септември 2017 г., Европа (като че ли) може да си отдъхне. Решението е взето и ФРГ ще има ново правителство „Ангела Меркел 4“ в предишната си „коалиционна черупка“. С мнозинство от 66 % членовете на ГСДП са подкрепили коалиционния договор с ХДС и ХСС за голяма коалиция (ГОКО), като съставът на кабинета ще бъде обявен на 14 март.

Броене на гласовете. Снимка: © spd.de

Процентът на участие във вътрешнопартийния референдум с гласуване по пощата е 78%. От 463 000 партийни членове са получени 380 000 писма, от които 363 500 валидни. [i] Бюлетините са преброени през нощта в събота срещу неделя под нотариален надзор. Преброяването се е провело в прочутата централа на ГСДП „Вили Бранд“. За процедурата е била валидна най-високата степен на секретност. Има още

Posted in Германия, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Предстоящите през 2019 г. местни избори и влиянието на контролирания корпоративен вот

От началото на годината, най-важното за страната ни е ротационното председателство на Съвета на ЕС. Въпреки това, не би трябвало по никакъв начин да забравяме, че освен „европредседателска“, 2018 е и предизборна година. През 2019 г. ни очакват много отговорни европейски и общински избори. А и премиерът „Борисов 3“ винаги може да ни изненада с някоя оставка по пътя към „Борисов 4“. Още повече, че проблемите във вътрешната ни политика далеч не са за подценяване.

С всеки изминат ден нараства „високоволтовото“ напрежение, което е обсебило не само все „по-перверзните“ взаимоотношения между правителството и президентската институция, но и 44-то Народно събрание, местната власт в различни общински и областни центрове и структурите на водещите политически партии. Несвършващият български преход не само е доминиран от една крайно ниска политическа култура, но и от системно заобикаляне на разделението на властите и върховенството на закона. Има още

Posted in Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Кой управлява в държавата на двамата генерали? Може би „контраадмиралът“ Пеевски?

Никога не бях очаквал, че точно сега, когато толкова възторжено поехме шестмесечното ни ротационно председателство на Съвета на ЕС, ще продължим да вадим на показ „най-кирливите си ризи“ на станалото вече пословично незачитане на разделението на властите и на потъпкването на правилата на институционалната демокрация.

Непосредствено преди заминаването на ГЕНЕРАЛА ПРЕМИЕР за най-важния световен форум по сигурността, прочутата ежегодна Мюнхенска конференция и на ГЕНЕРАЛА ПРЕЗИДЕНТ за Македония на двудневно официално посещение, станахме свидетели на поредния сблъсък между двамата или по-точно на поредната размяна на „удари под кръста“ и перфидни политически обвинения. И тук не става дума само за „мегаломанското“ им его. Проблемите са много по-сложни. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм | Tagged , , , , | Вашият коментар

Накъде отивате, български политици? Опит за един политически (не)коректен отговор.

От началото на годината, ние българите, живеем в два паралелни, но коренно различни свята – „европейски“ и „български“. Първият, в който за съжаление ще се подвизаваме само шест месеца, е широкият и модерен свят на дългоочакваното европейско председателство. Без съмнение, в него се живее повече от оптимистично. Европа е почти непрекъснато в България, дори и Ангела Меркел ни посети… А ние, българите, сме непрекъснато в Брюксел, столицата на ЕС. И знамето ни вече се вее в тамошното кметство.

Едва ли някой е забравил станалата толкова прочута „зелена реч“ на премиера Борисов на 17 януари в Европейския парламент. Ето един цитат от това слово, провокирано от зелен евродепутат в залата, който му припомни протестите за Пирин, състояли се на 11-и януари в София, в деня на официалното откриване на българското председателство: Има още

Posted in Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм | Tagged , , , , , | 2 Коментари