Политическите и гражданските протести оцветяват „черно-белия“ български преход не от вчера или днес

От около половин година с моята съпруга сме в Сливен. Тук ни завари и „корона вирус“ пандемията, и „политическата“ пандемия, която избухна в началото на юли. Както писах в последната статия от блога си, там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и те заразяват от „болезнено“ до „още по-болезнено“ разнопосочно ориентираните политически, икономически и граждански слоеве от обществото.

София, юли 2020 г. Уикипедия: Cheep / CC BY-SA

Какво ли не се случва, изговаря и коментира през последните вече повече от две седмици. Заляха ни потоци от граждански и политически протести срещу правителството и главния прокурор, от „просълзяващи“ осъдителни речи и политически становища на комунистическата върхушка, парламентарни вотове на доверие и нестихващ, направо нагъл тътен от кръга около самозабравилия се т.нар. президент Радев. И всичко това съпроводено от развихрила се разнопосочна медийна истерия…

На този фон не мога да не цитирам известния политически журналист Димитър Бочев:

„Протест – да, но в рамките на цивилизоваността, а не на варварството. Според мен нужда от Велико народно събрание няма в момента. По-важно е нещо друго – вижте какви лозунги се издигат от някои граждани. Един от тях например вика на помощ Русия. Не коментирам проевропейските протестиращи, а опасните и мракобесните. На друг плакат четем „30 години капитализъм стигат“. Каква е единствената алтернатива на капитализма – комунизъм. Това е призив за възраждане на комунизма. Искам да обърна внимание на едно много популярно клише – че протестиращите са красивите, благородните и умните, а милионите младежи, които се дистанцират от протестите са негодници. Не е така, по-скоро е обратното“.[i]

Колкото повече се опитвам да анализирам и коментирам разтърсваните от вътрешни противоречия сегашни протести, толкова по-често се връщам в спомените си към историята на българския преход. Особено трогателно ми прозвуча новината за появата на сливенските протести на моя колега и приятел от ПГ на СДС в 36-то НС, сливенския депутат Видьо Видев. Ето и един цитат от медийното съобщение:

„Бивш депутат от СДС се включи в антиправителствения протест в Сливен.“

Видьо Видев бе народен представител преди близо 30 години. Той е пословичен със своята скромност. Снощи Видев носеше плакат, направен от картон. Малцина от протестиращите разбраха, че сред тях е бивш депутат[ii].

Особено затрогващ (поне за мен) бе дълбоко философският от днешна гледна точка надпис на този „саморъчно“ надраскан картонен плакат:

Аз не съм Радевист

Аз не съм Бойковист

Аз не съм Гешевист

Аз съм просто ЧОВЕК!

Как ще се развият събитията оттук нататък, предстои да видим. Разбира се, отново и отново ще се опитваме да ги разберем и оценим достатъчно обективно. Затова много важно е точно днес да си припомним до голяма степен „емоционално-романтичните“ протести, които вече оставиха трайна следа в историята на изтъкания от противоречия български преход. Преход, който, както се оказва, далеч не е завършил и за който през годините имам много разнопосочни лични спомени.

Едва ли има някой, който днес е на площадите и скандира до припадък „ОСТАВКА“, да не си спомня зимните протести от 2013 г. срещу правителството „Борисов1“, подало оставка на 13 март 2013 г. и протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, което управляваше страната от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.

Railroadwiki / CC BY-SA

Политическите протести от зимата на 2013 г. започнаха в края на януари 2013 г. и обхванаха повече от тридесет града в България. Първите протести бяха на 28 януари 2013 г. в Сандански и Благоевград. Насочени първо срещу високите цени на тока и електрическите компании, те веднага прераснаха в разнопосочни масови протести, насочени срещу политическата система и управляващите. Във Варна и Пловдив на сградите на централите на електроразпределителните дружества бяха нанесени материални щети.

Сред прояви на насилие в сблъсъка между правоохранителните и протестиращите на 19 февруари 2013 г. в София имаше дори ранени и арестувани. Всичко това доведе до оставката на правителството „Борисов 1“ на 13 март 2013 г. Голяма роля за това решение изигра и самозапалването на 36-годишния Пламен Горанов, фотограф, алпинист и застъпник за граждански права, което имаше широк обществен отзвук.[iii]

Новото правителство, избрано на 29 май 2013 г бе оглавено от кандидата на БСП за премиер – финансистът Пламен Орешарски, който сформира експертно правителство от представители на БСП, ДПС и независими експерти. Партиите, подкрепящи правителството, имаха само 120 депутати в парламента. Необходимият кворум от 121 гласа за започване на заседанието за избор на правителството бе осигурен от Волен Сидеров от „Атака“, който лично се регистрира. Регистрацията му бе посрещната с ръкопляскания от БСП и ДПС, а депутатите от ГЕРБ напуснаха пленарната зала.

Протестите срещу управлението на Орешарски избухнаха почти веднага след неговото избиране, когато на 14 юни по негово предложение, депутатът от ДПС Делян Пеевски бе избран за председател на ДАНС. Протестите заляха освен София и други големи градове в страната, с искане за оставка на правителството и се превърнаха в най-масовите досега. В София 15 хиляди души поискаха оставката на кабинета „Орешарски“. На протест в Пловдив излязоха около 10 хиляди души, във Варна между 2 и 3 хиляди.[iv]

Уикипедия: Luchesar V. ILIEV / CC BY-SA

Протестите срещу правителството на Орешарски продължиха с пълна сила и през лятото на 2014 г. На 14 юни се навърши една година от началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Недоволните продължаваха да се събират всяка вечер на протест, организиран в социалните мрежи. Те настояваха за оставка на правителството, разпускане на парламента и насрочване на предсрочни избори.[v]

И така стъпка по стъпка стигаме може би до най-важните протести в историята на прехода – протестите през 1997 г. срещу режима на Жан Виденов. В България е имало много значими протести, но само един е довел до истински прелом в държавната политика. Това е протестът от 1997 г., след който България окончателно започва пътя си към евроатлантическа Европа.

Ето как Татяна Ваксберг от Дойче Веле ни припомня тези бурни събития:[vi]

Помните ли професорите, заболи с карфица листче на ревера си, на което пише „3$“? Толкова е размерът на месечната заплата на преподавател в Софийския университет в началото на 1997 година, когато хиперинфлацията в страната вече надвишава 400 процента.

Протестите от 1997 никога не се сдобиха с емблема, нито с мото, но ако трябва със задна дата да им намерим някакъв символ, това би следвало да е именно онзи ревер на зимното палто и листчето, прикрепено с карфица.

Към 10 януари 1997 година България се намира и в политическа криза – правителството вече е подало оставка, но хората по улиците искат да предотвратят създаването на нов социалистически кабинет. Парламентът е обграден от протестиращи. За да се смаже протестът, правителството в оставка вика на помощ полиция от други градове на страната. През нощта на 10 срещу 11 януари полицията извежда депутатите с автобуси и пребива десетки протестиращи, сред които журналисти и депутати от опозицията.

Когато България стана друга

Снимка: Дойче Веле

Макар и да е битово ориентиран, протестът от 1997 води до цялостен завой в българската външна и вътрешна политика. Парламентът гласува декларация, с която обявява членството в НАТО и в ЕС за приоритети, по които има национално съгласие. Приватизацията и преходът към пазарна икономика стават неотменима цел. Финансовата стабилност е възстановена, макар и с цената на загубен финансов суверенитет (валутния борд).

Ето и няколко заключителни цитата по темата, изказани 20 години по-късно в новините на „Дарик нюз“:[vii]

10 януари. Зимата е студена, правителството е в оставка. Президент е избран, но още не е встъпил в длъжност. Държавата е във властови вакуум. Но приликите между януари 1997 и 2017 спират дотук. Премиерът в оставка е Жан Виденов, а Георги Първанов току-що е поел БСП. Новият президент е Петър Стоянов.

Към декември 1996. България е държава във фалит, неспособна да изплати външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. 19 банки – една трета от сектора – фалират през икономическата криза от 1996–1997 и с тях се изпаряват дълговете на т.нар. „кредитните милионери“, както и спестяванията на стотици хиляди граждани. Левът се срива, средната заплата става 5 долара. Магазините са празни, настанала е зърнена криза и хляб се купува с купони.

Това отключва вълна от протести из страната. На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „Подкрепа“ обявява втора национална стачка, по-късно към тях се присъединява опозицията. Привечер парламентът е обграден от жива верига. През нощта се стига до насилие. Към парламента политат камъни, депутатите са евакуирани. По-късно ще се появят версии, че щурмът на парламента от 10-ти януари е оркестриран от службите, за да злепостави демонстрантите. Участници разказват, че автобуси с полицаи са докарани от страната, за да бият разотиващите се демонстранти по страничните преки. Има ранени, включително депутатът и бивш премиер Филип Димитров, който се озовава в Пирогов с шевове и бинт на главата, редом с други бити. Целта е да се предотвратят по-нататъшни протести. Но на следващия ден хората се връщат на улицата, с концерт и със слоган „Ние сме студентите, нас не ни е страх!“

Протестите продължават през целия януари. Барикади са издигнати на ключови кръстовища в София. Пътят към гръцката граница също е преграден. Страната остава блокирана до 4 февруари, когато БСП връща мандата и е постигнато съгласие за предсрочни избори. Пред Александър Невски се провежда „Митинг на победата“ и от стълбите лидерът на опозицията и бъдещ премиер Иван Костов гръмва бутилка шампанско.

Много бих се радвал, ако той гръмне шампанското и днес, при сегашните протести, но за съжаление, тази мечта звучи все още като „политическа фантастика“!

Сливен, 24 юли 2020 г.


[i] „Демонстрантите защитават задгранични мафиоти, искат диктатура на пролетариата с мракобесни и проруски плакати“ https://faktor.bg/bg/articles/demonstrantite-zashtitavat-mafiotskite-interesi-na-biznesmeni-v-chuzhbina

[ii] „Бивш депутат от СДС се включи в Сливенския протест“; https://sliveninfo.bg/%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d1%88-%d0%b4%d0%b5%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b8-%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%81/

[iii] „Протестите от зимата на 2013 г.“; http://dovijdane-bulgari.blogspot.com/p/blog-page_6972.html

[iv] „15 хиляди поискаха оставката на правителството в София. Около 10 хиляди бяха недоволните пловдивчани, излезли на улиците.“ https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/11127-15-hilqdi-poiskaha-ostavkata-na-pravitelstvoto-v-sofiq

[v] „Недоволните от управлението се организират в социалните мрежи да протестират и днес“; https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/26266-na-14-yuni-stava-edna-godina-ot-nachaloto-na-protestite-sreshtu-kabineta-oresharski

[vi] „Дните, които промениха България“; https://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-37071954

[vii] „20 години по-късно: Историята на протестите от 10 януари 1997 година“; https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/20-godini-po-kysno-istoriiata-na-protestite-ot-10-ianuari-1997-godina-2001169

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | 1 коментар

Парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила, а политическата пандемия се задълбочава с всеки изминат ден!

А там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и те заразяват от „болезнено“ до „още по-болезнено“ разнопосочно ориентираните политически, икономически и граждански слоеве от обществото. Какво ли не се случи и изговори през последните дни. То не бяха протести и контрапротести, прочувствени и осъдителни речи и политически становища, съпроводени с поредните изцепки на медийната истерия.

Кой „по-прав“ или „по-крив“ един господ знае, но едно е ясно – в уникалната „държава на двамата генерали“ никога не е скучно… Едва ли някой може да забрави как Бойко Борисов изненада „европейските лидери на утрешния ден“ с поредното си „сензационно“ публично откровение пред конгреса на Европейските студенти демократи (EDS), в който участваха членове на 31 младежки партийни организации от ЕНП, сред които и тази на ГЕРБ. По време на събитието, което се проведе в края на юли 2017 г. във Варна, избраният наскоро за трети пореден път на премиерския пост Бойко Борисов просто стъписа делегатите, гостите и най-вече представителите на медиите с думите: Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Популизъм, избори, Uncategorized | С етикет , , , , , | 2 коментара

Какво постигнахме и къде се провалихме?

Докога все така ще я караме,
докога, докога, докога?
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!

Богдана Карадочева,

Стефан Димитров

и Васил Найденов

„Молитва за България“

Писал съм многократно (в книгите си и в различни публикации) и съм беседвал през годините със стотици хора по тази болезнена за обществото ни тема, като дискусията винаги е започвала и никога не е довършвана. По всичко изглежда, че няма да завърши и днес, когато  на 10 юни 2020 г. отбелязахме 30 години от първите демократични многопартийни избори след краха на комунизма.

Тогава СДС възприе основната теза, че по този начин се сменя политическата система, а не се продължава започнатата от комунистите „перестройка“, че се създават принципно нови правила за функциониране на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция. За огромно съжаление обаче, това не се случи. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

ГЕРБ – ВИРУСЪТ „АЕЦ БЕЛЕНЕ“ И СВЪРЗАНАТА С НЕГО ПОЛИТИЧЕСКА ПАНДЕМИЯ

Едва ли някой е забравил как на 20-ти август миналата година министърката на енергетиката Теменужка Петкова възторжено ни информира, че седем компании, между които руската „Росатом“, китайската CNNC и Корейската хидроатомна корпорация, две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ Белене. А когато разбрахме, че сред българските кандидати е консорциум от фирми около (небезизвестния) бизнесмен с интереси в енергетиката Христо Ковачки, всичко си дойде на мястото.

© Ивайло Мирчев, Фейсбук

Нещо повече, още на другия ден, 21 август, кметът на Община Белене, Милен Дулев побърза да обясни на българската и световна общественост, че площадката за АЕЦ Белене, която притежава НЕК, е голямо богатство и допълни, че град Белене е създаден за атомна централа, като от 80-те години на миналия век е строен и развиван за наличието на АЕЦ. Има още

Публикувано в Uncategorized | С етикет , , , , | Вашият коментар

Постпандемичен антилиберализъм заплашва Европейския съюз

Преди да започнем дискусията по тази толкова деликатна и противоречива тема за страните членки на ЕС, предлагам на вниманието ви вместо увод два показателни цитата от статията на Йенс Хаке от Хумболдтовия университет в Берлин на тема: „Да бъдеш либерал или да не бъдеш. Кризата на съществуването на Републиката“, публикувана в политическото списание „Листове за немска и международна политика“, бр. 11 от 2018 г.:

„В световен мащаб либералната демокрация се намира в дълбока криза на съществуване, докато антилибералните сили са в сериозен подем. Демокрацията трябва отново и отново да бъде защитавана. 30 години след глобалните промени през 1989 г. и 100 години след създаването на Ваймарската република Западният свят като че ли се разгражда и се сбогува с напредничавите либерални идеи.“

„Идеи, заложени в прочутата книга на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление.

Неговите надежди за либералния край на историята, след който не трябваше повече да има „идеологическа конкуренция на либералната демокрация“ и очакванията, че капиталистическата глобализация ще стимулира почти автоматично създаването на демократични отворени общества и държава на благоденствието се провалиха в момента, когато беше предложен широкия консенсус на социаллибералната политика.“

Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, Русия и Европа, пандемия | С етикет , , , | Вашият коментар

Изборите за VII ВНС са най-противоречивият момент на българския преход

Статията е написана специално за Агенция БГНЕС  и е публикувана на 9 юни 2020 г. в рубриката им „Без филтър“

Събитията от края на 1989 и цялата 1990 г. – първите антикомунистически митинги, обсадата на сградата на парламента на 14 декември 1989 г., заседанията на кръглата маса, журналистическите изяви на развихрящите се свободни медии, подготовката и провеждането на първите свободни парламентарни избори за Велико народно събрание, възстановяването на правата и свободите на българските турци, изборът на лидера на СДС д-р Желю Желев за президент, палатковите лагери и нестихващите улични протести, (достигнали кулминацията си на 26 август 1990 със запалването на комунистическия партиен дом) могат да бъдат наистина разглеждани като „българската нежна революция“. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Какво ни очаква след пандемията, която преживяхме? Политически, икономически и духовни предизвикателства

Предлагам на вниманието ви свободен дискусионен превод на статията „Светът на безпокойството“ от Леандър Шолц, публикувана в немския седмичник „Петък“, бр. 21 от 2020 г.

Когато настъпи моментът на „извънредно положение“, всички добре известни посоки на движение бързо остаряха.

Все още не можем да разберем и осмислим всичко, което се случи през последните седмици и месеци. Но едно е ясно. Основната дейност бе свършена от корона вирусите, заедно с други животинки и паразити. За разлика от хората, те нямаха нужда да се договарят, заклеват или да разработват планове и програми. Те, заедно с дърветата, растенията и насекомите дадоха своя принос за промяната на планетата, защото се оказаха по-хитри от хората. Има още

Публикувано в пандемия | С етикет , , , | Вашият коментар

Стъпка по стъпка пандемията си отива, а изборите наближават с пълна сила!

Стъпка по стъпка пандемията си отива, а парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила! 

А там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и никой не знае кой е по-опасен…По този повод предлагам отново на вниманието ви статията от блога си от октомври 2017:

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Статия, която не само, че не е остаряла, но с всеки изминат ден става все по-актуална! Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Съдебна система | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Къде започва и къде свършва национал-популизмът в днешна Европа?

Едва ли има някой, който се интересува от политика, да не познава прочутата максимаЕдин призрак броди из Европа – призракът на комунизма“, начална фраза от „Манифеста на Комунистическата партия“, 1848 г. с автори Фридрих Енгелс и Карл Маркс.

Днес обаче, „един нов призрак броди из Европа – призракът на популизма“ Какво привлече толкова много граждани към този призрак и уплаши толкова анализатори, политици, журналисти, други граждани? Ето мнението на Ана Кръстева[1] :

„Евроскептици, еврофоби, неонацисти са електоралният феномен на евроизбори 2014 г. Крайно десни партии печелят първото място в емблематични страни като Франция (Националният фронт печели изборите с 24, 86%) , Великобритания, Дания – това е топ новината на евроизбори 2014. Евроскептичнa и дори национал-популистка партия за първи път влиза в Европейския парламент, пратенa от един от европейските бастиони – Германия. (Национал-популистката „Алтернатива за Германия“(АЗГ) печели 7%)“. Орбан-манията в Унгария се вихри с мнозинствена сила – Фидес очаквано е начело, следван по петите от фашизоидната Йодик. Орбан е контрааргумент на тезата, че популистите могат само да критикуват, но не и да управляват.“

Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Европейски политически партии, Европейски съюз, Политика, Популизъм, пандемия | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Европа отбеляза безпрецедентен 9 май в един нов, до скоро немислим свят, в условията на пандемия от коронавирус.

Денят на Европа, честван на 9 май всяка година, е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман, френският външен министър по това време, споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за нейното създаване. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Всяка година хиляди хора участваха в посещения, дебати, концерти и различни други събития, които бяха посветени на Деня на Европа и имаха за цел да обменят най-нова информация за политическото и икономическо състояние на Съюза. Има още

Публикувано в Външна политика, Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, История, Политика, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар