Парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила, а политическата пандемия се задълбочава с всеки изминат ден!

А там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и те заразяват от „болезнено“ до „още по-болезнено“ разнопосочно ориентираните политически, икономически и граждански слоеве от обществото. Какво ли не се случи и изговори през последните дни. То не бяха протести и контрапротести, прочувствени и осъдителни речи и политически становища, съпроводени с поредните изцепки на медийната истерия.

Кой „по-прав“ или „по-крив“ един господ знае, но едно е ясно – в уникалната „държава на двамата генерали“ никога не е скучно… Едва ли някой може да забрави как Бойко Борисов изненада „европейските лидери на утрешния ден“ с поредното си „сензационно“ публично откровение пред конгреса на Европейските студенти демократи (EDS), в който участваха членове на 31 младежки партийни организации от ЕНП, сред които и тази на ГЕРБ. По време на събитието, което се проведе в края на юли 2017 г. във Варна, избраният наскоро за трети пореден път на премиерския пост Бойко Борисов просто стъписа делегатите, гостите и най-вече представителите на медиите с думите: Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Популизъм, избори, Uncategorized | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Какво постигнахме и къде се провалихме?

Докога все така ще я караме,
докога, докога, докога?
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!

Богдана Карадочева,

Стефан Димитров

и Васил Найденов

„Молитва за България“

Писал съм многократно (в книгите си и в различни публикации) и съм беседвал през годините със стотици хора по тази болезнена за обществото ни тема, като дискусията винаги е започвала и никога не е довършвана. По всичко изглежда, че няма да завърши и днес, когато  на 10 юни 2020 г. отбелязахме 30 години от първите демократични многопартийни избори след краха на комунизма.

Тогава СДС възприе основната теза, че по този начин се сменя политическата система, а не се продължава започнатата от комунистите „перестройка“, че се създават принципно нови правила за функциониране на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция. За огромно съжаление обаче, това не се случи. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

ГЕРБ – ВИРУСЪТ „АЕЦ БЕЛЕНЕ“ И СВЪРЗАНАТА С НЕГО ПОЛИТИЧЕСКА ПАНДЕМИЯ

Едва ли някой е забравил как на 20-ти август миналата година министърката на енергетиката Теменужка Петкова възторжено ни информира, че седем компании, между които руската „Росатом“, китайската CNNC и Корейската хидроатомна корпорация, две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ Белене. А когато разбрахме, че сред българските кандидати е консорциум от фирми около (небезизвестния) бизнесмен с интереси в енергетиката Христо Ковачки, всичко си дойде на мястото.

© Ивайло Мирчев, Фейсбук

Нещо повече, още на другия ден, 21 август, кметът на Община Белене, Милен Дулев побърза да обясни на българската и световна общественост, че площадката за АЕЦ Белене, която притежава НЕК, е голямо богатство и допълни, че град Белене е създаден за атомна централа, като от 80-те години на миналия век е строен и развиван за наличието на АЕЦ. Има още

Публикувано в Uncategorized | С етикет , , , , | Вашият коментар

Постпандемичен антилиберализъм заплашва Европейския съюз

Преди да започнем дискусията по тази толкова деликатна и противоречива тема за страните членки на ЕС, предлагам на вниманието ви вместо увод два показателни цитата от статията на Йенс Хаке от Хумболдтовия университет в Берлин на тема: „Да бъдеш либерал или да не бъдеш. Кризата на съществуването на Републиката“, публикувана в политическото списание „Листове за немска и международна политика“, бр. 11 от 2018 г.:

„В световен мащаб либералната демокрация се намира в дълбока криза на съществуване, докато антилибералните сили са в сериозен подем. Демокрацията трябва отново и отново да бъде защитавана. 30 години след глобалните промени през 1989 г. и 100 години след създаването на Ваймарската република Западният свят като че ли се разгражда и се сбогува с напредничавите либерални идеи.“

„Идеи, заложени в прочутата книга на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление.

Неговите надежди за либералния край на историята, след който не трябваше повече да има „идеологическа конкуренция на либералната демокрация“ и очакванията, че капиталистическата глобализация ще стимулира почти автоматично създаването на демократични отворени общества и държава на благоденствието се провалиха в момента, когато беше предложен широкия консенсус на социаллибералната политика.“

Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, Русия и Европа, пандемия | С етикет , , , | Вашият коментар

Изборите за VII ВНС са най-противоречивият момент на българския преход

Статията е написана специално за Агенция БГНЕС  и е публикувана на 9 юни 2020 г. в рубриката им „Без филтър“

Събитията от края на 1989 и цялата 1990 г. – първите антикомунистически митинги, обсадата на сградата на парламента на 14 декември 1989 г., заседанията на кръглата маса, журналистическите изяви на развихрящите се свободни медии, подготовката и провеждането на първите свободни парламентарни избори за Велико народно събрание, възстановяването на правата и свободите на българските турци, изборът на лидера на СДС д-р Желю Желев за президент, палатковите лагери и нестихващите улични протести, (достигнали кулминацията си на 26 август 1990 със запалването на комунистическия партиен дом) могат да бъдат наистина разглеждани като „българската нежна революция“. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Какво ни очаква след пандемията, която преживяхме? Политически, икономически и духовни предизвикателства

Предлагам на вниманието ви свободен дискусионен превод на статията „Светът на безпокойството“ от Леандър Шолц, публикувана в немския седмичник „Петък“, бр. 21 от 2020 г.

Когато настъпи моментът на „извънредно положение“, всички добре известни посоки на движение бързо остаряха.

Все още не можем да разберем и осмислим всичко, което се случи през последните седмици и месеци. Но едно е ясно. Основната дейност бе свършена от корона вирусите, заедно с други животинки и паразити. За разлика от хората, те нямаха нужда да се договарят, заклеват или да разработват планове и програми. Те, заедно с дърветата, растенията и насекомите дадоха своя принос за промяната на планетата, защото се оказаха по-хитри от хората. Има още

Публикувано в пандемия | С етикет , , , | Вашият коментар

Стъпка по стъпка пандемията си отива, а изборите наближават с пълна сила!

Стъпка по стъпка пандемията си отива, а парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила! 

А там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и никой не знае кой е по-опасен…По този повод предлагам отново на вниманието ви статията от блога си от октомври 2017:

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Статия, която не само, че не е остаряла, но с всеки изминат ден става все по-актуална! Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Съдебна система | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Къде започва и къде свършва национал-популизмът в днешна Европа?

Едва ли има някой, който се интересува от политика, да не познава прочутата максимаЕдин призрак броди из Европа – призракът на комунизма“, начална фраза от „Манифеста на Комунистическата партия“, 1848 г. с автори Фридрих Енгелс и Карл Маркс.

Днес обаче, „един нов призрак броди из Европа – призракът на популизма“ Какво привлече толкова много граждани към този призрак и уплаши толкова анализатори, политици, журналисти, други граждани? Ето мнението на Ана Кръстева[1] :

„Евроскептици, еврофоби, неонацисти са електоралният феномен на евроизбори 2014 г. Крайно десни партии печелят първото място в емблематични страни като Франция (Националният фронт печели изборите с 24, 86%) , Великобритания, Дания – това е топ новината на евроизбори 2014. Евроскептичнa и дори национал-популистка партия за първи път влиза в Европейския парламент, пратенa от един от европейските бастиони – Германия. (Национал-популистката „Алтернатива за Германия“(АЗГ) печели 7%)“. Орбан-манията в Унгария се вихри с мнозинствена сила – Фидес очаквано е начело, следван по петите от фашизоидната Йодик. Орбан е контрааргумент на тезата, че популистите могат само да критикуват, но не и да управляват.“

Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Европейски политически партии, Европейски съюз, Политика, Популизъм, пандемия | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Европа отбеляза безпрецедентен 9 май в един нов, до скоро немислим свят, в условията на пандемия от коронавирус.

Денят на Европа, честван на 9 май всяка година, е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман, френският външен министър по това време, споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за нейното създаване. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Всяка година хиляди хора участваха в посещения, дебати, концерти и различни други събития, които бяха посветени на Деня на Европа и имаха за цел да обменят най-нова информация за политическото и икономическо състояние на Съюза. Има още

Публикувано в Външна политика, Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, История, Политика, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

ЕС през третото десетилетие на XXI век. Надежди и предизвикателства

Независимо от тежката криза, свързана с пандемията от корона вируса, която преживява днес ЕС, европейският проект не е загубил своята легитимност и възможност за политическо и икономическо прераждане. На първо място обаче, е необходима нова стратегия за преодоляване на последиците от кризата, която да върне загубеното доверие на гражданите в европейското обединение.

Никой от нас не е забравил как след падането на Берлинската стена и преодоляването на противопоставянето „Изток – Запад“, ЕС успя да намери точното си място в непрекъснато променящия се свят, като майсторски се справяше с всички препятствия. Може да прозвучи пресилено, но общата европейска политика беше нещо повече от гарант за демокрацията, принципите на правовата държава, върховенството на закона, икономическия растеж и високия жизнен стандарт.

През тези незабравими години броят на страните-членки нарасна от 12 до 28, като общата европейска валута (еврото) е въведена вече в 19 държави, а България е в чакалнята на Еврозоната. (В момента в Съюза членуват 27 държави. Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз на 31 януари 2020 г.)

Има още

Публикувано в Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика | С етикет , , , , , , , | Вашият коментар