Предстоящите през 2019 г. местни избори и влиянието на контролирания корпоративен вот

След като официалните представители на така наречения „политически елит“ отбелязаха церемониално 134-та годишнина от Съединението на България, побързаха „немедлено“ да се завърнат в реалния свят на партийно-политическото си противопоставяне – раздиращите ги „деветосептемврийски“ и предизборни страсти завладяха отново публичното и медийното пространство.

На този печален политически фон, реших да се върна към статията от блога си: Предстоящите през 2019 г. местни избори и влиянието на контролирания корпоративен вот, която публикувах през февруари, 2018 г. Предлагам я отново на вниманието ви, защото с всеки изминат ден, тя става все по-актуална… Има още

Реклами
Публикувано в Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Предизвикани размисли в горещото лято на предизборната 2019 г.

Отново е лято, но този път много по-горещо. И то не само метеорологично, но и политически. Местните избори наближават с пълна сила, „болезнените“ теми в обществото следват една след друга, коментирани „все по-перверзно“ във „все по-вонящата“ медийна или по-точно „вестникарска“ среда. Наблягам специално на печатните издания, защото „казаното“ и „споделеното“ в електронните медии се забравя, а „написаното“ остава като „публичната памет“ на бурните и превратни времена, в които живеем.

Преди повече от година публикувах в блога си статията: „За зейналите дупки и пробойни в българската политика“ [i] . До голяма степен тя бе посветена на огромния проблем със свободата на медиите, който направо разтърсваше страната. Въпреки, че тогава България се „фръцкаше“ с председателството си на Съвета на Европейския Съюз (ЕС), тя се срина до 111-о място в световната класация на „Репортери без граници“ за свободата на словото. Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Държавна сигурност, Китай, Политика, Популизъм, Русия, избори | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Битката „ЗА“ и „ПРОТИВ“ АЕЦ „Белене“ тепърва ще се разгаря

На 20-ти август министърката на енергетиката Теменужка Петкова възторжено ни информира[*], че седем компании, между които руската „Росатом“, китайската CNNC и Корейската хидроатомна корпорация, две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ „Белене“. А когато разбрахме, че сред българските кандидати е консорциум от фирми около (небезизвестния) бизнесмен с интереси в енергетиката Христо Ковачки, всичко си дойде на мястото.

Нещо повече, още на другия ден, 21 август, кметът на Община Белене, Милен Дулев[**] побърза да обясни на българската и световна общественост, че площадката за АЕЦ „Белене“, която притежава НЕК, е голямо богатство и допълни, че град Белене е създаден за атомна централа, като от 80-те години на миналия век е строен и развиван за наличието на АЕЦ. Тази повече от впечатляваща информация, бе допълнена от министърката Теменужка Петкова, която компетентно изстреля в публичното пространство крилатата фраза: „Няма сеизмичен риск на площадката на АЕЦ „Белене“. Документите показват, че това е една от най-спокойните зони.“ Оставаше само Борисов да дойде и да „пререже лентата“…

Колкото и да се опитваме да не губим чувството си за хумор и ирония, няма никакво съмнение, че „най-горещите“ и решаващи дебати по темата АЕЦ „Белене“ тепърва предстоят. Затова си позволявам да предложа отново на вниманието ви с известни допълнения статията от блога си „Политическите драми около АЕЦ „ Белене“! (Статия от събрани през годините цитати по темата)“, която публикувах преди по-малко от два месеца, на 28 юни т.г.

И нека, когато дискутираме по темата, никога да не забравяме, че централата я „строим“ дори отпреди аварията в Чернобил, строежът ѝ е одобрен през 1981 година. От тогава са изминали четири десетилетия. За какво ни е нова АЕЦ днес? „Да бъде“ или „да не бъде“, това е въпросът…. Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм, Русия | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

ДА БЪДЕМ ДРУГИ ВЕЧЕ КЪСНО Е!

„Както при човека, така и при държавата,

 най-тежка е болестта, започваща от главата.“

Плиний Млади

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразнѝ и излезе в лятна ваканция. Както обикновено, депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното си и безцеремонно чувство за „изпълнен“ дълг. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В сряда, 31 юли 2019 г., се проведе последното 10-часово предваканционно парламентарно заседание. То започна със спешното приемане на оставката на председателя на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, направено при поредното (за кой ли път, за кой ли път) погазване на парламентарния правилник и продължи с най-дългия парламентарен контрол в тази „незабравима“ от всяка гледна точка парламентарна сесия.

Обсебени от болните си „сюрреалистични“ политически амбиции и разнопосочните си нерегламентирани клиентелистки интереси, контакти и зависимости, нашите „народни избранници“ ще се завърнат „на поста си“ преди дългоочакваните местни избори. Избори, на които победата на „Герберите“, макар и доста поувехнали, е отдавна предопределена…. Особено при нестихващите процеси на разцепление в болшевишката кохорта на Корнелия Нинова. Депутатите ще се завърнат отпочинали и „натопорчени“ без да си дават сметка, че задълбочаващите се системни дефицити в партийно-политическата им и институционална култура са на път да обезсмислят цялата същност на уж „европейската ни“ парламентарната демокрация. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, Съдебна система, избори | С етикет , , , , , , , | Вашият коментар

Политическите драми около АЕЦ „Белене“! (Статия от събрани през годините цитати по темата)

Какво ли не се изписа и изговори през изминалите четири десетилетия по тази толкова болезнена за България тема. Единственият положителен резултат от цялата, изтъкана от противоречия какафония, която озвучаваше и продължава да озвучава политическото ни пространство, е надеждата ни, че все пак АЕЦ „Белене“ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНА!!! Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм, Русия | С етикет , , , , | 1 коментар

Съветът на Европа навърши 70 години в бурни времена*

Робер Шуман
Снимка: Уикипедия

Когато чуем да се споменава „Денят на Европа“, веднага първо се сещаме за ЕС и за поредната годишнина от историческата дата 9 май 1950 г., придобила известност като „Денят на Робер Шуман“. Той е наречен на тогавашния френски външен министър, който в специална декларация представя плана си за обединението на френската и германската стоманодобивна промишленост, процес, който да се контролира от една съвместна организация.

Малко по-късно от тази идея се ражда Европейската икономическа общност (ЕИО), основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург и в която се разработват основните структурни елементи на днешния ЕС. През 1985 г. ръководителите на страните членки от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават „9 май“ да бъде честван като „Ден на Европа“.

Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди и Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер. Всичко това е прекрасно, само че много често забравяме, че първите крачки към реалното обединение на Европа са направени една година преди „Декларацията на Робер Шуман“, по-точно на 5 май 1949 г., когато се създава Съветът на Европа, най-старата следвоенна европейска организация. Има още

Публикувано в Външна политика, Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, История, Политика, Русия и Европа | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Една малка статия за големите проблеми

От „историческата“ 2009 г., когато започна новата политическа ера на Бойко Борисов, до днес преживяхме вече десет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за станалия вече „за кодош“ български парламент, три от които ПРЕДСРОЧНИ (2009, 2013, 2014 и 2017 г.).

Опитаме ли се да потърсим общия политико-икономически знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще го открием в „блудкавата“ носталгия към времето на комунизма, съчетана с пошлата реанимация на т.нар. „социалистически духовни ценности“. А през тази година ще бъде още по-интересно, тъй като ни очакват две нови предизборни кампании – за европейски и местни избори и отново не ни е ясно нито откъде идваме и накъде отиваме, нито дали комунизмът си отива или се завръща. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

94 години от най-големия терористичен акт в българската история. Поуки и предизвикателства

На 16 април ще отбележим поредната годишнина от зверския атентат в софийската катедрала „Света Неделя“. Решението за неговото организиране е взето от Коминтерна и е връхна точка в действията на нелегалната БКП за унищожаване на политическия елит на страната и подпомагане на болшевишкото настъпление в България. Въпреки че до „сакралната дата“ има още няколко дни, политическите дебати не само вече започнаха, но и се изостриха до крайност.

The original uploader was Мико at Bulgarian Wikipedia. [Public domain]

„Главна героиня“ при сегашните обсъждания се оказа небезизвестната „лява“ журналистка, публицистка и политическа анализаторка Велислава Дърева, която неслучайно издаде точно сега, в началото на кампанията за европейските избори, книгата си „Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови“. Книга, около която се вдигна разнопосочна политическа и медийна шумотевица. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Политически партии, Тероризъм | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Ще се завърнат ли германските либерали в голямата европейска политика? ⃰

Едва ли има някой, който да не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена. От своето създаване в края на 1948 г. до ден днешен,  Свободната демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други германски партии.

Нещо повече, политическото й влияние е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се очаква от изборните ѝ резултати. От 1949 г. до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър. Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Европейски съюз, Либерализъм, Политика, избори | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

Завръщането на СДС в реалната политика ни е нужно днес повече от всякога. Предизвикани размисли на една „стара седесарска муцуна“

Няма да чуем истината, ако сами не я кажем!

 

На 7 декември отбелязахме 29 години от създаването на Съюза на демократичните сили (СДС), политическата формация, която промени българската история и се превърна в „запазената марка“ на прехода от комунизъм към демокрация.

Учредители на СДС (в мазето на Института по социология към БАН) станаха: Клубът за гласност и демокрация, Сдружението „Екогласност“, Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Независимото дружество за правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението „Гражданска инициатива“, както и възстановените стари политически партии БРСДП (о) и БЗНС „Никола Петков“. За председател на Съюза бе избран д-р Желю Желев.

Малко по-късно към СДС се присъединиха възстановените Радикалдемократическа партия (РДП) и Демократическа партия (ДП), както и новосформираните Зелена партия, Нова социалдемократическа партия (НСДП) и Обединеният демократичен център (ОДЦ). Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар