Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Ако не станем свидетели на някакви предсрочни турболенции, през 2021 г. в България  ще има редовни президентски и парламентарни избори. Неслучайно предишният президент Росен Плевнелиев вече запали „огънчето“ със становището си в статията на „Дневник“: Плевнелиев: На изборите през 2021 г. битката няма да е генералска, а между демократи и популисти

„Аз питам защо трябва да е генералска тази битка. Според мен истинската битка ще бъде не генералска, а битка на ценности, битка между демократи и популисти. Научете се да познавате кои са популистите в обществения живот на България“.

Очевидно провокативните дебати по тази тема тепърва ще се изострят и задълбочават, но дискусиите вече започват. Или по-точно никога не са спирали. Затова си позволявам да предложа (отново) на вниманието ви статията от блога си от първата година на съществуването на уникалната за евроатлантическа Европа „Държава на двамата генерали“.

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Posted on октомври 28, 2017 Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Съдебна система | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Вода в язовирите може и да няма, но корупцията в държавата ни е винаги в изобилие!

Цитати от публикации за корупцията в българската политика през 2019 г. (третата година от управлението на „Бойко Борисов 3“)

Когато търсим актуални цитати по тази толкова болезнена за обществото ни тема, е важно все пак да не губим чувството си за политическа ирония. Затова не можем да не започнем с цитат от статията на Александър Петров от 23 януари 2020 г.: Дошла корупцията в България и си казала“: „Ех, друго си е у дома“

„За алъш-вериша и редовното последно място в ЕС.

Знаете го този горчив виц, който приписва на корупцията родно място в България, и всички шеги и закачки, че още траките са я измислили. Нещата с корупцията у нас не се променят, но пък поне се изкачваме с няколко места напред в Индекса за възприятие на корупцията за 2019 г. на международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл“.

Според публикувания доклад оценката на България по отношение на корупцията остава същата, както и през миналата година, но пък се изкачваме нагоре, защото други държави са се издънили по-лошо. На това му се казва „Развитие в застой“. Ако не друго, продължаваме да сме първи по корупция в Европейския съюз (ЕС) по този показател. Някои навици трудно се променят.“

Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика | С етикет , , | Вашият коментар

Дали вървиш или стоиш – все то! Ти си си на катъра.

На 18 януари – „Атанасовден“, винаги по повод и без повод се сещаме за големия писател, критик, изследовател и родолюбец, „американецът от Сливен“ Атанас Славов (1930 – 2010), на когото през юли т.г. ще отбележим 90 години от рождението.

Неслучайно в НБУ Атанасовден е известен като „Атанас Славов ден“. Около този ден там се провеждат традиционните Атанас-Славови четения, организирани от департамент „Нова българистика“, които на 17 януари т.г. се провеждат за десети пореден път на тема „Провокациите на Атанас Славов – вчера и днес“.

Днес предлагам на вниманието ви публикацията от блога си от 19 януари  2016, която включва текста на лекцията ми, с която участвах в тогавашните Атанас-Славови четения. Предлагам този материал отново, защото както сами ще се убедите, разсъжденията на големия Атанас Славов стават с всяка изминала година все по-актуални. Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Култура, Либерализъм, Образование, Права на малцинствата | С етикет , , , | Вашият коментар

Грешките на СДС между 1991 и 1994 г.

По случай 30 години от историческата дата ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 г., предлагам на вниманието ви като повод за размисъл, една статия за началото на прехода. Тя е част от книгата ми „Между емоциите и реалностите на прехода. Развитието на политическата култура в България след 1989 г.“, издадена през 2007 г. от издателство „Изток-Запад“


Грешките на СДС между 1991 и 1994 г.


Позволих си да разгледам политическите събития от началото на 1991 до края на 1994 г. в телеграфен документален стил, защото този отрязък от прехода е един от най-анализираните и дискутираните след 1989 г. Но все пак се чувствам задължен да споделя някои свои болезнени заключения за периода, в който бях народен представител от 36-то Народно събрание, член на НКС на СДС, а по-късно и негов зам. председател по въпросите на външната политика. Освен това, активната ми международна дейност в парламентарната конисия по външна политика, ПАСЕ и Либералния интернационал ми даде възможност за интензивни международни контакти и консултации на сериозно политическо ниво, които поддържам и до днес. Нашите приятели от утвърдените западни демокрации и европейските институции многократно ни предупреждаваха за възможните последици от противоречивите политически ходове на СДС, но не можаха да предотвратят нито промяната на съотношението на силите в парламента, довела до отстраняването на неговия председател Стефан Савов, нито оставката на правителството на малцинството на Филип Димитров. Разбира се, отговорността за съдбата на едно правителство е персонална и се носи от премиера, но за упражняването на властта като цяло, отговорност носят и ръководството на политическата сила, и особено нейните народни представители, които в една парламентарна република имат основните конституционни пълномощия за избирането и свалянето на едно правителство. Своята част от отговорността за отстраняването на СДС от властта в края на 1992 г. нося и аз, като член на ПГ и НКС на СДС. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , | Вашият коментар

Една малка статия за големите проблеми

Нажежената до „червено“ политическа ситуация около и след местните избори, предколедният „Цацаровско-Гешевски“ воаяж до Европейския парламент, както и баталните сцени, и скандали в народното събрание при приемането на държавния бюджет едва ли изненадаха някого.

Проблемите в т.нар. „евроатлантическа“ България, прочута с десетгодишната си неувяхваща „Герберска“ демокрация не са от вчера или днес. По този повод предлагам на вниманието ви „Една малка статия за големите проблеми“, публикувана в блога ми преди девет месеца, която с всеки изминат ден става все по-актуална…


Една малка статия за големите проблеми
Posted on април 15, 2019

От „историческата“ 2009 г., когато започна новата политическа ера на Бойко Борисов, до днес преживяхме вече десет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за станалия вече „за кодош“ български парламент, три от които ПРЕДСРОЧНИ (2009, 2013, 2014 и 2017 г.).

Опитаме ли се да потърсим общия политико-икономически знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще го открием в „блудкавата“ носталгия към времето на комунизма, съчетана с пошлата реанимация на т.нар. „социалистически духовни ценности“. А през тази година ще бъде още по-интересно, тъй като ни очакват две нови предизборни кампании – за европейски и местни избори и отново не ни е ясно нито откъде идваме и накъде отиваме, нито дали комунизмът си отива или се завръща. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

Тридесет години от падането на Берлинската стена. Разнопосочни размисли за германското обединение

Както и се очакваше, честванията по случай 30-годишнината от падането на Берлинската Стена преминаха в празнична обстановка. За празненствата в германската столица пристигнаха държавните глави на Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Те заедно с канцлера Ангела Меркел и президентът Франк-Валтер Щайнмайер почетоха героизма на източногерманците, както и стотиците жертви, паднали при опит да минат стената.

Въпреки приповдигнатото политическо настроение, за пореден път израсналата в ГДР Ангела Меркел не пропусна да заяви, че започналото преди 30 години обединение на Германия далеч не е приключило и ще продължи най-малко петдесет години, за да се изравнят напълно източната и западната част на Германия, които бяха разделени също почти половин век. И това съвсем не бе случайно. Болезнената тема за задълбочаващото се културно-политическо разделение между Източна и Западна Германия не е от вчера или днес. Нещо повече, тя като че ли продължава да се изостря с всяка измината година. Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Десет малки комунистчета

След като през топлата и мека есен на 2019 г. в милата ни евроатлантическа „Татковина“, или по-точно „Бойковина“ се проведоха четвъртите общински избори след приемането ни в ЕС, които нажежиха „до червено“ политическите страсти, сега очакваме 30-годишнината от началото на ПРЕХОДА от комунизъм към демокрация. На 9 ноември ще отбележим 30 години от падането на Берлинската стена, на 10 ноември – от свалянето на Тодор Живков, а на 7 декември – от създаването на СДС. Няма съмнение, че ни очакват поредните разгорещени дебати… Важното е да не губим чувството си за хумор и ирония. Затова си позволявам да ви върна към една публикация от блога си, посветена на тези бурни времена…


Десет малки комунистчета

Posted on януари 12, 2015

Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с двадесет и пет годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС. Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех. Преди изборите политическата атмосфера бе неописуема и заредена с огромен положителен заряд. Всички очаквахме, особено след митинга на „Орлов мост“, че грандиозното поражение на БСП е въпрос само на дни. Но то и така не се случи вече четвърт век… Ако имаше наистина губещи през годините, това бяха „десетте малки седесарчета“, от които за съжаление наистина не остана ни едно… Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Политика, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Тези дни тържествено отбелязахме 111 години от обявяването на независимостта на България. С този акт от 22-и септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

За огромно съжаление, след тежкото поражение на независима България в Първата световна война, довело до абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), възторгът от обявяването на независимостта губи част от своето очарование, а през годините на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г. празникът изобщо не се отбелязва. Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-то Народно събрание.

Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Предстоящите през 2019 г. местни избори и влиянието на контролирания корпоративен вот

След като официалните представители на така наречения „политически елит“ отбелязаха церемониално 134-та годишнина от Съединението на България, побързаха „немедлено“ да се завърнат в реалния свят на партийно-политическото си противопоставяне – раздиращите ги „деветосептемврийски“ и предизборни страсти завладяха отново публичното и медийното пространство.

На този печален политически фон, реших да се върна към статията от блога си: Предстоящите през 2019 г. местни избори и влиянието на контролирания корпоративен вот, която публикувах през февруари, 2018 г. Предлагам я отново на вниманието ви, защото с всеки изминат ден, тя става все по-актуална… Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Предизвикани размисли в горещото лято на предизборната 2019 г.

Отново е лято, но този път много по-горещо. И то не само метеорологично, но и политически. Местните избори наближават с пълна сила, „болезнените“ теми в обществото следват една след друга, коментирани „все по-перверзно“ във „все по-вонящата“ медийна или по-точно „вестникарска“ среда. Наблягам специално на печатните издания, защото „казаното“ и „споделеното“ в електронните медии се забравя, а „написаното“ остава като „публичната памет“ на бурните и превратни времена, в които живеем.

Преди повече от година публикувах в блога си статията: „За зейналите дупки и пробойни в българската политика“ [i] . До голяма степен тя бе посветена на огромния проблем със свободата на медиите, който направо разтърсваше страната. Въпреки, че тогава България се „фръцкаше“ с председателството си на Съвета на Европейския Съюз (ЕС), тя се срина до 111-о място в световната класация на „Репортери без граници“ за свободата на словото. Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Държавна сигурност, Китай, Политика, Популизъм, Русия, избори | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар