Германски Бундестаг
20. парламентарен период
29.11.2022
Предложение за обсъждане на парламентарните групи – Социалдемократи (ГСДП), ХДС/ХСС, Съюз 90/Зелените и Свободната демократическа партия (Св. ДП)
Тема:
Гладоморът в Украйна
Памет, възпоменание, предупреждение
I. Германският Бундестаг твърдо заявява:
Има ощеАвторската тематично-професионална популярна публицистика е едно от най-големите богатства в сливенската литературна история.
Тук и в продължение на няколко поредни статии предлагам на вниманието ви някои специално подбрани примери от творчеството на известни сливенски автори.
Нека започнем с големия Сливенец Атанас Славов, издал през 1994 г. стихосбирката „Дървета мои, помогнете ми“ в издателска къща „Христо Ботев“. Ето един цитат от тази стихосбирка (стр. 93), толкова характерен за изказа на автора:
Има ощеПредлагам превод на статията на Улф Георгиев[1] от списание „Бодлива тел“[2], по тема, свързана с българо-германските отношения преди и след 1989 година и основно с екологичните и икономически позиции на фирмата „Аурубис България“ АД.
Германската икономика прокламира, че се подчинява на правилата на световната конкуренция само когато се спазва отговорността за устойчиво развитие. Много регистрирани на борсата фирми, които участват в световната конкуренция, създават специални отдели за поддържане на устойчивото развитие. Те назначават персонал за управление на устойчивостта, разработват цели и предприемат мерки за тяхното прилагане, публикуват отчети за устойчивото развитие. При това фокусът се поставя не само върху мерки за намаляване на промените в климата, намаляване на въздействието при тяхната екологична търговия, както и на вътрешна за предприятието зaщита на работниците, а също и върху изисквания към тези, които инвестират, за справедливост и законност, както и за спазване на човешките права в местата за производство, но и на територията на техните доставчици.
Има ощеПоздравление от Аспарух Панов към участниците, прочетено на Научната конференция в Нов Български Университет, дпартамент „Право“ – „30 Години България в Съвета на Европа – Върховенство на правото, демокрация и права на човека“, 30 април 2022 г.
Уважаеми присъстващи на тази високоавторитетна конференция, колеги, приятели и съмишленици,
Благодаря сърдечно на проф. д-р Веселин Вучков и на Департамент „Право“ в Нов български университет за поканата да се включа лично във форума, но за голямо съжаление нямам възможност да бъда в София в момента – затова ми позволете кратко да ви приветствам от разстояние и да ви върна към началото…
Статията е препубликувана от личния блог на Лъчезар Тошев с негово разрешение
СПОМЕН ЗА НАЧАЛОТО И СЛЕД ТОВА …
30 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В СЪВЕТА
НА ЕВРОПА
Лъчезар Тошев
Почетно Асоцииран член на ПАСЕ
Слово на Научната конференция в Нов Български Университет, дпартамент „Право“ – „30 Години България в Съвета на Европа – Върховенство на правото, демокрация и права на човека“, 30 април 2022г.
На 7 май 2022г. се навършват 30 години от момента, в който България се присъедини към Съвета на Европа. Издигането на българското знаме през Двореца на Европа в Страсбург през онзи майски ден на 1992г. отбеляза едно историческо събитие-завръщането на България в свободния свят, в семействотото на европейските народи като равна между равни.
Има ощеПредложеният материал отново ни връща във времената на информационното затъмнение в периода след Втората световна война до падането на чудовищната Берлинска стена. След обединението на Германия много секретни документи виждат бял свят и са обект на различни публикации. Задълбочено изследване на условията за живот и дейността на затворниците лекари в два специални лагера – Мюлберг и Бауцен – прави д-р мед. Анне Колушек в рамките на защитената от нея през 2017 г. дисертация в Института за история на медицината към Медицинския факултет „Карл Густав Карус“ на Техническия университет в Дрезден. Предлагам ви кратко представяне на темата от страна на самата авторка, поместено на страниците на списание „Бодлива тел“ („Stacheldraht“), Nr. 2 / 2021 г., с. 7. и препечатано от Лекарския бюлетин на Саксония 11/ 2020.
Немски лекари затворници в специалните лагери на съветската окупационна зона
Включване на лекарите затворници в медицинското обслужване на специалните лагери Мюлберг и Бауцен
Има ощеВ брой 2 от 2020 г. на списание „Бодлива тел“ („Stacheldraht“), на с. 16, е поместена кратка статия от Бернд Липман за книгата „Шпионин без граници“ с автор Бодо фон Хехелхамер, издадена през 2019 година в Германия. Книгата е за агента Хайнц Фелфе (1918, Дрезден – 2008, Берлин). Почти 30 години след падането на Берлинската стена въпросът за тайните службите остава актуален, не само в Германия, но и в много страни, най-вече от Източна Европа. Предлагам ви превод на материала.
Случаят Хайнц Фелфе
Какви мотиви могат да накарат един човек да работи за тайната германска служба на сигурност (SS), за главната квартира на службата за сигурност на Райха, за организацията Гелен, за британското разузнаване (МI-6), за КГБ, за Федералната информационна служба (Външното разузнаване – BND) и за Министерството за сигурност (MfS) – Така да се каже: универсален служител на тайните служби? От една страна, шпионин, от друга – агент. И така, мотивите, ако се обединят всички възможни основания, се свеждат до следното: преди всичко за себе си е работил многостранният шпионин Хайнц Фелфе.
Има ощеПревод на публикация от списание „Бодлива тел“ (Stacheldraht), бр. 5/2020 г.
В материала, чийто превод предлагам, Фридрих-Вилхелм Шломан представя книгата на Манфред Квиринг „Русия. Възкръсването на една световна сила?“, излязла през 2020 г. в издателство „Кристоф Линкс“.
Има ощеСп. „Бодлива тел“ (Der Stacheldraht), бр. 3, 2020 г. с. 17
Посочената статия в списанието е с автор Гералд Вимерс (01.5.1941 – 13.11.2021). Починал преди малко повече от месец, Вимерс е много интересна личност, сам архивар и общественик[1]. Материалът е посветен на книгата на Райнер Екерт[2] „Архивари – тайни полицаи. Централният държавен архив на ГДР в Потсдам и Министерството на държавна сигурност“, издадена през 2019 г. от Лайпцигското университетско издателство“ в 177 стр.
Предлагам превод на тази статия.
Структурата на службата „Държавна сигурност“ (ЩАЗИ) в бившето ГДР, най-омразната институция в страната, е изследвана в една своя част от Райнер Екерт. В „Архивари – тайни полицаи“ Екерт успява да докаже, че в една професионална група – архивари на отговорни позиции – са участвали голям брой тайни полицаи.
Има още
За политиката с пристрастие 