Предизвикани размисли след Деня на независимостта

Неслучайно обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред най-забележителните събития в новата ни история. 30 години след Берлинския конгрес, България най-сетне логично заема полагащото ѝ се място сред независимите държави в Европа.

С този акт не само са преодолени унизителните клаузи на Берлинския договор, които определят Княжество България като васално на Османската империя, но са извлечени и много поуки, които имат огромно значение и днес, когато търсим своето място в духовното, политическото и икономическото пространство на Обединена Европа.

През последните години, по един или друг начин приповдигнатата атмосферата около Деня на независимостта винаги ни връща към все по-ожесточаващата се напоследък дискусия – коя от трите исторически дати, „3 март“, „6 септември“ и „22 септември“ е изиграла най-важна политическа роля от гледна точка на националните ни интереси. Има още

Advertisements
Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Шокиращите изборни резултати в източногерманските провинции на бившето ГДР съвсем не са случайни!

Дългоочакваните парламентарни избори в Германия приключиха. Съставът на новия Бундестаг вече е подложен на критичните и често разнопосочни анализи и коментари не само в страните членки на ЕС, но и извън него… Вярно е, че избирателите отвориха вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, но трудностите за съставяне на стабилно правителство тепърва предстоят.

В тази „следизборна суматоха“ на промяната, като че ли изобщо не бе обърнато внимание на огромните, направо драматични различия в политическите настроения и предпочитания на германските избиратели в „Западната“ и „Източната“ част на обединена Германия. А това е твърде деликатна тема, която се нуждае от специален интерес. Има още

Posted in Германия, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | Tagged , , , , , , | 5 Коментари

Ангела Меркел е на прага на четвъртия си канцлерски мандат. Но с кого ще управлява?

До парламентарните избори в Германия остават само четири дни. По всичко изглежда, че следващия понеделник ще се събудим с новината за шестпартиен Бундестаг. Според актуалните предизборни прогнози на най-авторитетните социологически институти и многобройните разнопосочни политически анализи и коментари, изборите ще бъдат убедително спечелени от коалицията ХДС/ХСС, а на второ място ще се класира отново партията на германските социалдемократи ГСДП, но с исторически най-слабия си резултат от създаването на Федералната република.

Най-голямата изненада обаче, ще бъде парламентарното присъствие на набиращата самочувствие крайно националистическа, евроскептична и ксенофобска партия „Алтернатива за Германия“ (АФГ). Ако други държави, членове на ЕС като Франция, Холандия или Австрия отдавна са свикнали с подобно участие, то в Бундестага за първи път ще има партия, разположена в политическата координатна система по-дясно от Хрисиянсоциалния съюз (ХСС). Има още

Posted in Германия, Европейски съюз, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Поуките от сакралната дата „9 септември“

„Българският парламент обяви
комунистическия режим за престъпен,
а той се оказа даже и ненастъпен.“
Рангел Стоянов, с. Долна Рикса
В-к „Стършел“, 8 септември 2017 г.

След това толкова горещо лято, както от метеорологична, така и от политическа гледна точка, достигнахме отново до „9 септември“, сакралната дата, която за 73 пореден път ни напомня за най-жестокото разединение и противопоставяне в българската история и неговите неизлечими последици. Може би остарявам, но все по-често, особено около тази дата, се връщам в мислите си към „все по-светлото“ ни комунистическо минало.

Има още

Posted in Вътрешна политика, Държавна сигурност, История, Политика, Популизъм | Tagged , , , , , | Вашият коментар

С книгата си за президента Плевнелиев, Кеворкян достигна дъното на политическата публицистика

Преди около седмица публикувах в блога си статия, посветена на книгата на Кристина Кръстева „Бойко, който винаги се завръща“ [i]. Огромна беше изненадата ми, когато на вестникарските павилиони до вече нашумялата биографична книга за премиера, забелязах да се „мъдри“ и новата книга на небезизвестния Кеворк Кеворкян „Плевнелиев – президентът натрапник“ [ii].

Очевидно едновременната им поява съвсем не е случайна. От една страна и двете книги много си приличат по своята едностранчивост, манипулативност и патологична субективност в представянето на личностите, на които са посветени. От друга страна обаче, те са коренно различни. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм | Tagged , , | 4 Коментари

Откакто започна летоброенето „Борисов“, в политиката никога не е скучно!

Откъдето и да се погледнем (или да ни погледнат), през 2017 г. продължихме да живеем наистина в „уникална държава“. Изминаха първите 100 дни на правителството „Бойко Борисов 3“. Но какво от това? Що се отнася до прочутия управленския стил на премиера, нямаше нищо ново в сравнение с предишните два, така и незавършени мандата. Отново и отново станахме свидетели на незачитане на правилата на институционалната демокрация и разделението на властите.

Както отбелязва Петър Чолаков в „Дневник“ [i] :

„Държавническото изкуство на премиера се заключва в това да се подават сигнали (от него самия или от неговите министри, депутати, партньори в управлението и т.н.) в различни, нерядко дори противоположни посоки. Мненията и позициите на властта се сменят стремглаво, по няколко пъти на ден. Това е политическото танго на Борисов…

…Същността на този стил е чрез въртеливи движения да се опипа почвата и намери решението, което не само би срещнало най-малко съпротива, а е най-безопасното, както и, по възможност, най-харесваното, одобряваното и пр.“ Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Европейски политически партии, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Емоционално политическо есе за 80-годишнината на Царя*

Завръщането

На 16 юни 2017 г. последният български цар Симеон Втори навърши 80 години. След 50-годишно изгнание, той се завърна за първи път в България на 25 май 1996 г. и бе посрещнат с неописуем възторг и огромни надежди в цялата страна. Очакванията бяха многопластови, с най-различни нюанси. Ще обърна внимание специално на политическата страна на завръщането. То бе преди всичко сигнал на надежда, че нищо не е загубено, апел към обединение на всички демократични сили около каузата на демокрацията и европейската и евроатлантическа интеграция. И в това нямаше нищо случайно.

снимка: © БГНЕС

Помните ли все още управлението на Жан Виденов, противникът на „чорбаджиите“? Едва ли някой може да го забрави. Точно през 1996 г. България бе доведена до пълен икономически и политически крах. Рухването на банковата система, зърнената криза, рязкото увеличаване на организираната престъпност и разрастването на мафиотските структури, почти пълното унищожаване на дребния бизнес, грубите посегателства върху независимостта на съдебната власт, медиите и неправителствените организации, както и хиперинфлацията бяха само някои от елементите на тежката криза, в която бе изпаднала страната. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика | Tagged , | Вашият коментар

Истината за комунизма – темата на 2017 г.

В последно време ставаме свидетели на все по-емоционалното активизиране на политическата, гражданската и медийна дискусия около „посттравматичните“ последици от комунизма, един от най-мракобесните тоталитарни режими на ХХ- век. И това съвсем не е случайно. През 2017 г. се навършват 100 години от военния болшевишки преврат в Русия, извършен от Ленин и Троцки срещу правителството на Керенски и установяването на най-мащабната комунистическа диктатура, която светът трябваше да изтърпи в продължение на 70 години.

Но ако се заслушаме в до болка познатата ни русофилска комунистическа терминология, всичко ще прозвучи по съвсем различен начин: „През тази година ще отпразнуваме 100-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР) – най-голямото постижение на прогресивното човечество“. Има още

Posted in Външна политика, Германия, Европейски съюз, История, Политика, Политически партии, Русия | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Как подарени от Русия и Китай паметници свързаха българския Свищов и германския Трир

Свищов и Трир са градове с древна история, започваща в римско време, някъде преди 2000 години около началото на новата ера. Днес двата града са модерни членове на обединена Европа и разполагат със значително културно-историческо наследство. Дунавската община Свищов има около 50 000 жители. Градът е разположен в най-южната точка на реката с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Трир има около 115 000 жители и се намира в западната част на провинция Рейнланд-Пфалц. Разположен е на брега на река Мозел, на около 15 км от границата с Люксембург.[i]

В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове, основано с декрет на император Веспасиан от октомври 69 г. След походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, след като те се установяват там през 483 г. През Средновековието, по времето на цар Иван Шишман градът се споменава под името Зибестова, който е бил областен център. На два пъти, през Руско-турските войни 1806 г. – 1812 г. и 1828 г. – 1829 г., Свищов е опожаряван от руската армия. Има още

Posted in Външна политика, Германия, Гражданско общество и медии, История, Китай, Култура, Политика, Политически партии, Русия | Tagged , , , , , , , | има 1 коментар

Ще се завърнат ли Свободните демократи в германския Бундестаг?

Едва ли има някой, който се е интересувал от германската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена, да не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика. От своето създаване в края на 1948 г. до 22 октомври 2013 г., сравнително малката Свободна демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други партии във ФРГ.

Политическото влияние на СвДП е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се предполага от изборните ѝ резултати. От 1949 г. до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър. Имена като Теодор Хойс (първият президент на ФРГ, 1949 г. –1959 г.), Валтер Шел, Ханс-Дитрих Геншер и Клаус Кинкел ще останат завинаги в историята на нова евроатлантическа Европа. Има още

Posted in Германия, Европейски политически партии, Европейски съюз, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , , , , , , , | Вашият коментар