Немски лекари затворници в специалните лагери на съветската окупационна зона в Германия след края на Втората световна война

Предложеният материал отново ни връща във времената на информационното затъмнение в периода след Втората световна война до падането на чудовищната Берлинска стена. След обединението на Германия много секретни документи виждат бял свят и са обект на различни публикации. Задълбочено изследване на условията за живот и дейността на затворниците лекари в два специални лагера – Мюлберг и Бауцен – прави д-р мед. Анне Колушек в рамките на защитената от нея през 2017 г. дисертация в Института за история на медицината към Медицинския факултет „Карл Густав Карус“ на Техническия университет в Дрезден. Предлагам ви кратко представяне на темата от страна на самата авторка, поместено на страниците на списание „Бодлива тел“ („Stacheldraht“), Nr. 2 / 2021 г., с. 7. и препечатано от Лекарския бюлетин на Саксония 11/ 2020.

Немски лекари затворници в специалните лагери на съветската окупационна зона

Включване на лекарите затворници в медицинското обслужване на специалните лагери Мюлберг и Бауцен

След края на Втората световна война между окупационните сили на съюзниците е постигнат консенсус, бившите водачи на Националсоциалистическата партия (NSDAP), ръководителите на нацистки служби и организации, както и всички лица, които изглеждат опасни за окупацията и за политическите цели на съюзниците, като мярка за сигурност да бъдат арестувани за неопределено време и откъснати от обществото, т.е. интернирани.

За тази цел в четирите зони на съюзниците са създадени специални лагери. Подчинените на вътрешното министерство на СССР такива лагери в съветската окупационна зона се различават обаче видимо по методиката на арестуване, по условията на живот и времето за престой спрямо лагерите в зоните на Западните съюзници. Характерна за създадените през април 1945 г. и частично закрити през февруари 1950 г. лагери е високата смъртност. От общо 122 671 специални лагеристи, според официални съветски данни, умират 42 889, което означава повече от една трета.

В съветската окупационна зона армейската тайна служба „Смерч“ и оперативните групи на Народния комисариат за вътрешни работи НКВД, според издадени заповеди Nr. 0016 и 00315 за „прочистване на тила на Червената армия от вражески елементи“, предприемат съответните арести. Простото подозрение е достатъчно, за да бъде изпратен човек първо в оперативен затвор и след това в някой от десетте специални лагера под ръководството на НКВД. Преди това оперативните групи решават дали ще има интерниране, т.е. изпращане в специален лагер без предварително повдигане на обвинения, или последващо осъждане от съветски военен трибунал (СВТ). От януари 1947 г. във всички лагери се приемат само лица, осъдени от СВТ.

Едно интензивно и систематично научно изследване на историята на специалните лагери става възможно едва след обединението на Германия. До 1992 г. съветските документи за отдела „Специални лагери“, фонд 9409, се намират под ключ в Москва, в Държавния архив на Руската Федерация (ГАРФ).

В рамките на докторантурата на авторката на материала (д-р мед. Анне Колушек) в Института за история на медицината в Техническия университет Дрезден е осъществено първото проучване на една определена професионална група сред арестантите в специалните лагеритази на лекарите.

За първи път са проведени сравнителни изследвания между две места за арестувани. Избраните за тези проучвания специални лагери Мюлберг и Бауцен се различават както в инфраструктурата и продължителността на съществуване, така и в класификацията на арестуваните. Лагерът Мюлберг съществува от септември 1945 г. до август 1948 г. и в него са настанени предимно интернирани.Специалният лагер Бауцен,който съществува от 1945 г. до 1950 г. и принадлежи към последните затворени три лагера, също приема в началото главно интернирани, но по-късно започва да приема предимно осъдени от СВТ. Този лагер продължава да се използва като място за лишаване от свобода под ръководството на германската Народна милиция до 1956 г.

Фиг. 1:
„Бой с колове“, Ото Хартман или Хайнц Унру, 1950 г., Бунт в Бауцен.
Фотоархив:  Фондация „Саксонски места на памет“, Мемориален комплекс Бауцен.

Използвани практики и основания за арестуване

В резултат на изследванията са открити 331 медици, които между 1945 г. и 1950 г. са арестувани и настанени в специалните лагери на съветската окупационна зона. От общия брой лагерници те представляват 0,3 %. При 282 от тях, от които 233 (83 %) са интернирани и 49 (17 %) са осъдени от СВТ, могат да бъдат установени основанията на задържане (вж. графика 1).

При голяма част от тях арестуването се дължи на тяхната роля в Националсоциалистическата партия (NSDAP). В рамките на изследването са открити 32 бивши функционери в държавните здравни служби или в структурите по расовата политика на NSDAP и седем сътрудници на държавния апарат на ръководни позиции. При една пета от медиците като основания за арест се посочват различи степени и функции в SA. Почти при всеки десети се установява принадлежност към SS. Осъдените от съветски военен трибунал лекари получават присъди до 25 години затвор по обвинения в шпионаж според Наказателния кодекс на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), съгласно член 58-6, а други до десет години затвор по обвинения в притежание на оръжие и антиреволюционна агитация по член 58-2.

Графика 1:
Основания за затварянето на немски лекари в съветските специални лагери
На ординатата: брой затворници;
На абсцисата: отляво надясно: ΝSDAP, SA; СВТ; SS; Престъпления срещу съветски граждани; военни лекари в германските въоръжени сили; Гестапо; SD; полицейски лекари, NSKK; Народен щурм; затворнически лекари; други.

Изпращането в специален лагер е провеждано независимо от направената денацификация в здравеопазването в съветската окупационна зона, тъй като затворите не са подчинени на съветската военна администрация. Очевидно става дума за една двойственост в подхода към преследването на политически обвинените медици в съветската зона.

Организация и контрол на медицинското обслужване

За ръководенето и контрола на тези места за задържане е създаден отдел „Специални лагери“ със седалище в Берлин, чийто подотдел „Санитарен клон“ отговаря за организацията на медицинското обслужване на задържаните. Във всеки лагер той подготвя една санитарна група, която обаче е с недостатъчен персонал, а и поради приемането на голям брой затворници в тежко здравословно състояние не успява да ги обслужва медицински. Отчетите на ръководителите на санитарните групи, които в началото трябва да бъдат подготвяни два пъти седмично, в периода от август 1945 г. до юни 1948 г. – на всеки десет дни и след това – един път месечно до края на 1948 г., обслужват единствено нуждите на отдела и не трябва да бъдат препращани към по-висшестоящото място в Москва. До началото на 1949 г. санитарният отдел в Берлин предприема профилактични, диагностични и терапевтични мерки без разпореждания от Московското вътрешно министерство. Ръководствата на санитарните групи сами разработват временни инструкции, с които се опитват да отстраняват недостатъците на своята работа и да правят собствени инспекции на лагерите и консултации на място.

Включване на затворниците лекари в медицинското обслужване

Намиращите се сред затворниците в двата специални лагера лекари са включени още от създаването им в медицинското обслужване на задържаните. С тази отнасяща се до цялата лекарска група професионална привилегия медиците получават специален статус в сравнение с другите затворници. В свидетелствата на очевидци винаги се подчертава самоотвержената грижа за болните от страна на затворените лекари, правещи всичко възможно да спасят живота на другите затворници. Отрицателни доклади за дейността на лекарите са изключение.

Броят на намиращите се на разположение в двата проучени лагера лекари се променя в хода на съществуването им. Информация за пребиваващите там лекари става задължителен елемент в медицинските отчети едва от февруари 1948 г. Дотогава руските архивни материали съдържат само редки откъслечни сведения за това. Сред регистрираните през април 1948 г. в специалния лагер Мюлберг 11 386 затворници, според съветските документи, има 35 медици. Повечето от тях са общопрактикуващи лекари и специалисти по вътрешни болести. Освен това лагерът разполага в този период и с петима хирурзи. През същия месец ръководителят на специалния лагер Бауцен представя информация, че от 6975 затворници има 36 лекари, от тях 25 интернирани и 11 осъдени. Медиците, активни в лагера Бауцен, също са предимно интернисти и общопрактикуващи лекари. Сред тях до 1948 г. има също петима, а след това, до затварянето на лагера – трима хирурзи. И в двата лагера лекарите затворници работят според своята квалификация.

Заболеваемост и смъртност

Причините за високите заболеваемост и смъртност в специалните лагери са многостранни. Условията за задържаните в лагерите Мюлберг и Бауцен предпоставят появата и широкото разпространение на различни болести. И в двата лагера затворниците страдат от принудителното си задържане, както и от недостига на светлина, дрехи и суровини за отопление. Хигиенните условия също създават много проблеми и предлагат условия за развитието на бактериални и паразитни кожни заболявания. Отсъствието на контакт с роднините и семейството в продължение на години, неизвестността за бъдещето, страхът от депортиране и не на последно място – съпреживяването на болестите и смъртта на други затворници отслабват силно желанието за живот.

Тежки последици за физическото състояние на затворниците има трайно недостатъчното и погрешно хранене. Както неспазването на установените хранителни норми, така и недостигът на протеини, мазнини и витамини в храната водят до заболяване от дистрофия. Поради намаляване на съпротивителните сили на страдащите от дистрофия се стига до появата на многобройни вторични заболявания като инфекциозни гастрити, гнойни кожни рани и особено на туберкулоза, която се разпространява епидемично.

Фиг 2:
Маршът на туберкулозно болните от къща III към рентгена в лазарета на специалния лагер Бауцен (вж. Кеферщайн, Х., 2001. Неспокойни години –  Бауцен преживян и описан. Монзенщайн и Ванердат, Мюнстер, с. 252: Keferstein, H. Unruhige Jahre – Bautzen erlebt und aufgeschrieben. Monsenstein und Vannerdat, Münster, S. 252).

Последица от едно рязко намаляване на хранителните дажби през ноември 1946 г. е високата смъртност, която достига максимума си в началото на следващата година.

Едва във връзка с предстоящите уволнения и планираното пренасяне на отговорността за отдела „Специални лагери“ към Главно управление на наказателните лагери (ГУЛАГ) на съветското вътрешно министерство през есента на 1948 г. се стига до подобряване на храненето, което се признава за ключов фактор за намаляване на заболеваемостта и смъртността, и през април 1948 г. се въвежда „туберкулознa“ или „лазаретна“ форма на лечение на болните. Обаче, вследствие на хроничното недохранване, довело при много затворници до необратими увреждания, смъртността остана висока.

Диагностика и терапия на заболяванията

На лекарите липсват материално-технически условия за достоверно и бързо диагностициране на заболяванията. Оборудването на лабораториите за провеждане на клинично-химични изследвания, особено на кръв и урина на заболелите, е недостатъчно. Само в специалния лагер Бауцен се регистрира броят на проведените лабораторни анализи. Най-честото изследване на кръвта е свързано с определянето на скоростта на намаляване на еритроцитите, която показва как протича възпалението и може да се използва като параметър за оценка на процеса на излекуване от болестта.

Докато провежданото от лекарите затворници телесно изследване, включващо контролен преглед, палпиране, аускултация и перкусия, както и анализ на храчките, представлява една обща основа за диагностициране, съществува значителна разлика между двата проучени специални лагера по отношение на наличието на рентгенов апарат. Такъв апарат е на разположение в Бауцен от началото на съществуване на лагера през 1945 г., но в Мюлберг – едва от април 1948 г. Поради тази разлика специализираното установяване на туберкулоза и други белодробни заболявания, както и контролирането на протичането на болестите в Мюлберг е силно затруднено. Лекарите са принудени да разчитат единствено на предполагаеми диагнози и на резултатите от микроскопския анализ на храчката на пациентите за откриване на туберкулозни бактерии. Едно навременно откриване на туберкулозата обаче е от огромно значение за бързото изолиране на заболелите и предотвратяване на заразяването на други лагерници.

Също и терапевтичните възможности в създадените амбулаторни и стационарни медицински помещения на двата лагера са обаче незначителни, както в лагерите, така и извън тях, поради перманентния недостиг на медикаменти, превързочни материали, медицински инструменти и дезинфекционни средства в следвоенното време. Лазаретният престой се свежда до изолиране на болните пациенти и в най-добрия случай се прилага симптоматично облекчаване на болките, температурата и недостига на въздух. Въпреки това, и при тези примитивни лагерни условия, лекарите правят всичко възможно за оказване на помощ. При липсата на ефективни медикаменти във фармацевтичните лаборатории приготвят различни лекарствени средства като въглен срещу болестно стомашно разстройство или разтвор от гроздова захар за засилване на организма на пациентите. Недостигът на белтъци при болни от дистрофия в лагера Мюлберг трябва да се компенсира с „Корнин“ – ерзац-препарат, приготвян от козина, нокти, копита и рога на животни. От костни остатъци лекарите успяват с помощта на автоклав да осигуряват допълнителни хранителни вещества за тежко болните. За обработка на отворени рани, които водят до допълнителна загуба на белтъци, лекарите в Мюлберг използват личинки от мухи. При кожни заболявания с гнойни рани се търси засилване на имунната система посредством преливане на собствена кръв. Срещу липсата на витамини и в двата лагера трябва да е помагала отвара, получена от борови и смърчови иглички. В специалния лагер Мюлберг като терапевтично средство широко се използва, вътрешно и външно, собствена урина: например при възпаление на гърлото, кожни екземи и дифтерит. Тези средства и методи не могат да заменят една медикаментозна терапия, но дават на затворниците чувството, че им се полагат помощ и грижи. Операции, най-често спешни намеси, се провеждат с подръчни инструменти. Аналгетици и упойващи средства са достъпни в редки случаи. Превързочните материали трябва да се перат в хлорна вода и да бъдат използвани отново.

Тъй като медикаментите за справяне с туберкулоза са разработени едва в следвоенното време, лекуването на заболелите се състои в началото в осигуряване на леглови покой и на разходки на свеж въздух, както и в облекчаване на симптомите на заболяването. Например, при плеврални изливи, които често се явяват придружаващо, се прави пункция. При туберкулозните белодробни процеси в специалния лагер Мюлберг само в единични случаи се прилага изкуствен пневмоторакс като терапия при колапс, докато подобни мерки в Бауцен се прилагат много интензивно от 1948 г. (фиг.3). По този начин напредването на заболяването от туберкулоза може да се потисне поне при някои пациенти.

Фиг. 3:
Апарат за пневмоторакс (вж. Кеферщайн, Х., 2001. Неспокойни години…, с. 252).

Съдбоносна за специалните затворници е липсата на решения за тяхната бъдеща съдба от страна на отговорните съветски органи, и то в продължение на години. Но, първо, под натиска на обществеността и, на второ място, вследствие на променената политическа ситуация около предстоящото основаване на ГДР, от средата на 1948 г. повечето интернирани се освобождават, а през февруари 1950 г. е разпоредено затварянето на последните три лагера.                                                                      

Д-р мед. Анне Колушек

Публикувано на Германия, История, Русия и Европа, Uncategorized и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.