Какви ли спектакли ни очакват през новия сезон на 44-то НС?

Популярността на най-известното трио за политически фолклор в състав Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков нарастваше с всеки изминат ден през последните два месеца. Неговите неповторими „отровни“ изпълнения бяха в унисон с дълбоките и хаотични противоречия в днешната ни политика и неслучайно не слизаха от заглавията и коментарите на медиите.

Независимо какво ни очаква оттук нататък, месеците до края на годината ще бъдат много, много горещи. И това съвсем не е случайно. След като се нагледахме и наслушахме разнопосочни и разностилни протести и контрапротести, още на 2 септември на дневен ред ще излязат ключовите въпроси, ще бъдат ли в състояние 44-то НС и сегашният ни политически елит да гарантират европейския и евроатлантически курс на страната ни и то по какъв начин.

Още от сега няма никакво съмнение, че от всяка гледна точка отговорът на тези въпроси ще бъде не само сериозен, но и съдбовен тест за държавническия потенциал и стратегическите цели на страната ни. Колкото повече се развихрят и задълбочават политическите и гражданските страсти около бъдещия ни политически път, толкова по-често ще се връщаме към фундаменталния въпрос на несвършващия български преход: „Къде и защо се провалихме“?

И тук стигаме до логичния за цялото ни гражданско общество въпрос: Защо за 30 години не успяхме да постигнем така жадуваната от обществото справедливост? Отговорът тук е многопосочен и твърде показателен: Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, избори | С етикет , , , , , , , , , , , , | 1 коментар

Откакто започна летоброенето „Борисов“, в политиката никога не е скучно!

Политическите и икономическите проблеми в „евроатлантическа“ България, прочута с повече от десетгодишната си неувяхваща „Герберска“ демокрация, не са от вчера или днес. По този повод предлагам на вниманието ви една статия, публикувана в блога ми през горещото политическо лято на 2017 г., когато започна поредният управленски мандат на ГЕРБ „Борисов 3“. Статия, която при днешните бурни събития, които тресат страната ни, с всеки изминат ден става все по-актуална…


 

Откакто започна летоброенето „Борисов“, в политиката никога не е скучно!

Posted on август 17, 2017 

Откъдето и да се погледнем (или да ни погледнат), през 2017 г. продължихме да живеем наистина в „уникална държава“. Изминаха първите 100 дни на правителството „Бойко Борисов 3“. Но какво от това? Що се отнася до прочутия управленския стил на премиера, нямаше нищо ново в сравнение с предишните два, така и незавършени мандата. Отново и отново станахме свидетели на незачитане на правилата на институционалната демокрация и разделението на властите. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Европейски политически партии, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Актуалната българска политика се тресе от протести, а нерешените проблеми нарастват лавинообразно!

Аспарух Панов

В горещия от синоптична, политическа и „пандемична“ гледна точка августовски въздух, около нас отново (за кой ли път, за кой ли път) се нагнетява огромно политическо напрежение, заредено с разнопосочни (положителни и отрицателни) енергии и амбиции за промяна. Никой не може да предвиди как ще се развият процесите в несвършващия български преход, както при „мелодрамите“ и „цирковете“ във вътрешната ни политика, така и при присъствието ни в Европа като цяло…

Какво ли не се случва, изговаря и коментира през последните седмици. Още на 20 юли т.нар. „Отровно трио“ в състав Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков призова за гражданско неподчинение. Заляха ни потоци от граждански и политически протести срещу правителството и главния прокурор и искания за техните оставки. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Дори и съборена, Берлинската стена все още разделя Германия.

Наистина, от рухването на Берлинската стена изминаха 30 години, време и много, и малко за възпитаване на една нова политическа култура и публичен граждански манталитет. Ние, българите, като че ли винаги сме завиждали на германците за начина, по който се справят с агентите на тяхната Държавна сигурност, известната ЩАЗИ. Но често се оказва, че това далеч не е така.

Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно през пролетта на 2010 г, няколко месеца след изборите за местен парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, проведени през есента на 2009 г. Тогава останах много впечатлен от смазващото мнозинство, с което „червено-червени“ коалиции от германската социалдемократическа партия (ГСДП) и набиращата все по-голяма популярност партия „Левицата“, базирана основно на бившите комунисти от ГДР без никакви морални задръжки управляват провинция Бранденбург и столицата Берлин. Има още

Публикувано в Германия, Държавна сигурност, История, Политика | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Политическите и гражданските протести оцветяват „черно-белия“ български преход не от вчера или днес

От около половин година с моята съпруга сме в Сливен. Тук ни завари и „корона вирус“ пандемията, и „политическата“ пандемия, която избухна в началото на юли. Както писах в последната статия от блога си, там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и те заразяват от „болезнено“ до „още по-болезнено“ разнопосочно ориентираните политически, икономически и граждански слоеве от обществото.

София, юли 2020 г. Уикипедия: Cheep / CC BY-SA

Какво ли не се случва, изговаря и коментира през последните вече повече от две седмици. Заляха ни потоци от граждански и политически протести срещу правителството и главния прокурор, от „просълзяващи“ осъдителни речи и политически становища на комунистическата върхушка, парламентарни вотове на доверие и нестихващ, направо нагъл тътен от кръга около самозабравилия се т.нар. президент Радев. И всичко това съпроводено от развихрила се разнопосочна медийна истерия… Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | 1 коментар

Парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила, а политическата пандемия се задълбочава с всеки изминат ден!

А там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и те заразяват от „болезнено“ до „още по-болезнено“ разнопосочно ориентираните политически, икономически и граждански слоеве от обществото. Какво ли не се случи и изговори през последните дни. То не бяха протести и контрапротести, прочувствени и осъдителни речи и политически становища, съпроводени с поредните изцепки на медийната истерия.

Кой „по-прав“ или „по-крив“ един господ знае, но едно е ясно – в уникалната „държава на двамата генерали“ никога не е скучно… Едва ли някой може да забрави как Бойко Борисов изненада „европейските лидери на утрешния ден“ с поредното си „сензационно“ публично откровение пред конгреса на Европейските студенти демократи (EDS), в който участваха членове на 31 младежки партийни организации от ЕНП, сред които и тази на ГЕРБ. По време на събитието, което се проведе в края на юли 2017 г. във Варна, избраният наскоро за трети пореден път на премиерския пост Бойко Борисов просто стъписа делегатите, гостите и най-вече представителите на медиите с думите: Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Популизъм, избори, Uncategorized | С етикет , , , , , | 2 коментара

Какво постигнахме и къде се провалихме?

Докога все така ще я караме,
докога, докога, докога?
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!

Богдана Карадочева,

Стефан Димитров

и Васил Найденов

„Молитва за България“

Писал съм многократно (в книгите си и в различни публикации) и съм беседвал през годините със стотици хора по тази болезнена за обществото ни тема, като дискусията винаги е започвала и никога не е довършвана. По всичко изглежда, че няма да завърши и днес, когато  на 10 юни 2020 г. отбелязахме 30 години от първите демократични многопартийни избори след краха на комунизма.

Тогава СДС възприе основната теза, че по този начин се сменя политическата система, а не се продължава започнатата от комунистите „перестройка“, че се създават принципно нови правила за функциониране на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция. За огромно съжаление обаче, това не се случи. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

ГЕРБ – ВИРУСЪТ „АЕЦ БЕЛЕНЕ“ И СВЪРЗАНАТА С НЕГО ПОЛИТИЧЕСКА ПАНДЕМИЯ

Едва ли някой е забравил как на 20-ти август миналата година министърката на енергетиката Теменужка Петкова възторжено ни информира, че седем компании, между които руската „Росатом“, китайската CNNC и Корейската хидроатомна корпорация, две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ Белене. А когато разбрахме, че сред българските кандидати е консорциум от фирми около (небезизвестния) бизнесмен с интереси в енергетиката Христо Ковачки, всичко си дойде на мястото.

© Ивайло Мирчев, Фейсбук

Нещо повече, още на другия ден, 21 август, кметът на Община Белене, Милен Дулев побърза да обясни на българската и световна общественост, че площадката за АЕЦ Белене, която притежава НЕК, е голямо богатство и допълни, че град Белене е създаден за атомна централа, като от 80-те години на миналия век е строен и развиван за наличието на АЕЦ. Има още

Публикувано в Uncategorized | С етикет , , , , | Вашият коментар

Постпандемичен антилиберализъм заплашва Европейския съюз

Преди да започнем дискусията по тази толкова деликатна и противоречива тема за страните членки на ЕС, предлагам на вниманието ви вместо увод два показателни цитата от статията на Йенс Хаке от Хумболдтовия университет в Берлин на тема: „Да бъдеш либерал или да не бъдеш. Кризата на съществуването на Републиката“, публикувана в политическото списание „Листове за немска и международна политика“, бр. 11 от 2018 г.:

„В световен мащаб либералната демокрация се намира в дълбока криза на съществуване, докато антилибералните сили са в сериозен подем. Демокрацията трябва отново и отново да бъде защитавана. 30 години след глобалните промени през 1989 г. и 100 години след създаването на Ваймарската република Западният свят като че ли се разгражда и се сбогува с напредничавите либерални идеи.“

„Идеи, заложени в прочутата книга на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление.

Неговите надежди за либералния край на историята, след който не трябваше повече да има „идеологическа конкуренция на либералната демокрация“ и очакванията, че капиталистическата глобализация ще стимулира почти автоматично създаването на демократични отворени общества и държава на благоденствието се провалиха в момента, когато беше предложен широкия консенсус на социаллибералната политика.“

Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, Русия и Европа, пандемия | С етикет , , , | Вашият коментар

Изборите за VII ВНС са най-противоречивият момент на българския преход

Статията е написана специално за Агенция БГНЕС  и е публикувана на 9 юни 2020 г. в рубриката им „Без филтър“

Събитията от края на 1989 и цялата 1990 г. – първите антикомунистически митинги, обсадата на сградата на парламента на 14 декември 1989 г., заседанията на кръглата маса, журналистическите изяви на развихрящите се свободни медии, подготовката и провеждането на първите свободни парламентарни избори за Велико народно събрание, възстановяването на правата и свободите на българските турци, изборът на лидера на СДС д-р Желю Желев за президент, палатковите лагери и нестихващите улични протести, (достигнали кулминацията си на 26 август 1990 със запалването на комунистическия партиен дом) могат да бъдат наистина разглеждани като „българската нежна революция“. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар