Предстоящите избори – стара песен на нов глас!

В неделя, 26 февруари, отбелязахме Сирни заговезни, денят на всеобщото опрощение. Ден за размисъл и равносметка и то далеч не само в семейството. Особено, когато се замислим за „добрите“ и „лошите“, от които зависи нашето житие. Можем ли да дадем прошка на някого от политиците, за които ще трябва да гласуваме след по-малко от месец? Има ли някой от тях, който с открито сърце да е съжалил за волните си и неволни прегрешения или всички са от „слугите на Лукавия“?

Преди 4 години, на 17 март 2013 г., пак на Заговезни, публикувах статията си: „Третият живот на наивниците на прехода“, която с всеки изминат ден става „по-болезнено“ актуална. Тогава също бяхме в навечерието на предсрочни парламентарни избори след оставката на управлението „Борисов 1“ , които се проведоха на 12 май. Те бяха спечелени отново от ГЕРБ (за втори път след 2009 г.), но без парламентарно мнозинство. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | Tagged , , , , | Вашият коментар

Пак избори и пак не е ясно, дали комунизмът си отива или се завръща

От „историческата“ 2009 г., когато Бойко Борисов дойде на власт, до днес преживяваме вече десета предизборна кампания. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за пословичния български парламент, три от които предсрочни.

Потърсим ли общия политико-културен знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще се сблъскаме (за кой ли път, за кой ли път) с лепкавата и блудкава носталгия към времето на комунизма. Ако всичко се свеждаше до спомени за „бригадирското движение“, асамблеята „Знаме на мира“ и бомбичката „Шуменско пиво“, щяхме да му „теглим по една майна“ и да не му обръщаме внимание. Но тук става дума за сериозна и целенасочена пропагандна манипулация и пошла реанимация на „социалистическите духовни ценности“, която се повтаря при всяка предизборна кампания. Има още

Posted in Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Политически партии, Русия и Европа, избори | Tagged , , , | Вашият коментар

Не подценявайте негласуващите избиратели

Кои или по-точно какви са избирателите, които няма да гласуват на предстоящите поредни предсрочни парламентарни избори? Очевидно това са тези граждански активни личности, за които (отново и отново) няма да има избор. Някои от тях може би ще се разходят до избирателните секции, поради изискването за задължително гласуване. Но едва ли биха дали гласа си за поредното издърдорване на политиката от Бойко Борисов и неговия бащинско-магистрален популизъм.

Още по-малко пък биха подкрепили демагогските обещания на Корнелия Нинова за пореден ляв завой с реанимирането на грандомански и неефективни руски проекти и повишаване на данъците. Не вярвам някои от негласуващите да пожелаят отново да преживеят „мокри“ руски сънища с пъплещи агенти на ДС на „всеки километър“. Тези, които са сърбали попарата на Луканов, Виденов и Орешарски, трябва да са полудели, за да гласуват за БСП. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , | Вашият коментар

25 години след Маастрихт европейският проект се нуждае спешно от обновление

На 7 февруари 1992 г. 12 държави подписват Договора от Маастрихт, с който полагат основите в конструкцията на днешната Обединена Европа (вече или все още) с 28 страни членки. Договорът регламентира дейността на институциите на ЕС и дефинира компетентностите му в областта на общите политики, като изиграва ключова роля за задълбочаване на европейската интеграция.

flag_yellow_high

Флаг на ЕС / europa.eu

Маастрихтският договор инициира все по-тесния съюз между европейските държави, основаващ се и до ден днешен на три стълба: европейските общности, общата външна политика и политиката на сигурност и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съюз, който (поне до сега) осигурява възможността за свободно движение на хора и капитали от една в друга страна членка. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика | Tagged , , , , | има 1 коментар

Владимир на гости при Виктор. Нови щрихи в руско-унгарското сближаване!

Руският президент бе на поредното си след 2015 г. посещение в Унгария по покана на Виктор Орбан. И то в навечерието на срещата на високо равнище на ЕС в Малта. Медийният интерес към събитието бе огромен в повечето страни членки на ЕС. Особено в Германия. При подготовката на текста, който предлагам, съм използвал и информация по темата от популярните интернет-издания на Ханделсблат, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Ди Велт и Билд.*

Виктор Орбан, който в ранните години след 1989 г. беше най-изявеният унгарски антикомунист с непоносимост към всички експанзионистични руски амбиции, днес е обвързал страната си с Русия по-тясно (и политически, и икономически) от всички свои предшественици през последните 27 години. В началото на 2014 г. той подписа споразумение с Путин за строежа на два нови реактора и цялостно модернизиране на унгарската АЕЦ на река Дунав от Росатом. Договореният проект ще струва 12 млрд евро, за които Путин е готов да бъдат покрити изцяло с руски кредити. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа | Tagged , , , , , | има 1 коментар

Попътни размисли между „Борисов 1 и 2“, и „Борисов 3“.

Вече сме в навечерието на поредните предсрочни избори, обявени за 26 март. До 8 февруари трябва да приключи регистрацията на политическите партии в ЦИК. Дали ще се стигне до правителство „Борисов 3“ е рано да се каже. Но според актуалните социологически прогнози, това е напълно възможно. Според политическите прогнози обаче, почти сигурно е, че то ще има съдбата на правителствата „Борисов 1 и 2“. И то не само поради малката вероятност за създаване на стабилно управляващо мнозинство във фрагментирания парламент, който се очаква.

Много по-важни са политическите причини. За това говорят убедително както и резултатите от президентските избори, така и новият мониторингов доклад на Европейската комисия за България, който констатира, че страната не се е справила в достатъчна степен с корупцията и организираната престъпност. Почти едновременно с мониторинговия доклад беше публикуван и докладът на „Прозрачност без граници“. България е 75-а от общо 176 страни и най-назад от всички 28 държави от Европейския съюз в Индекса за възприятие на корупцията през 2016 г. на „Трансперънси интернешънъл“. Има още

Posted in Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Съдебна система, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

С успешния си мандат Росен Плевнелиев възвърна авторитета на президентската институция

В актуалното си частно битие на дисидентстващ блогър, нямам честта да познавам Росен Плевнелиев лично. Но въпреки това не стоя вън от политиката. Никога не съм си и представял, че мога да бъда неутрален. Винаги съм бил и ще бъда от едната страна на барикадата. И това е точно страната, на която стои президентът Плевнелиев.

Посветил съм много от публикациите си през последните години на неговата дейност и днес, след края на мандата му, съм дълбоко и пристрастно убеден, че той бе най-положителната ключова фигура в българската политика през последните години. Един самотен бегач на „дълги“ стратегически разстояния на печалния фон на посредствения ни политически клиентелизъм. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа, избори | Tagged , , , , , , , , , | Вашият коментар

Какво се случи преди 20 години? Прочит от дистанцията на времето*

Всичко започна с идването на власт в края на 1994 г. на правителството на Жан Виденов. Това едва ли беше някаква изненада в общата теория на посткомунистическия преход в страните от Централна и Източна Европа. И все пак разлики с другите държави имаше и те бяха в последиците от този свободен парламентарен избор. Ако в страни като Унгария и Полша, бившите комунисти не промениха нищо в посоката на прехода, то в България резултатите бяха потресаващи. Само за две години България бе доведена до пълен икономически и политически крах.

Хиперинфлацията в началото на 1997 г., рухването на банковата система, зърнената криза, рязкото увеличаване на организираната престъпност и разрастването на мафиотските структури, почти пълното унищожаване на дребния бизнес, грубите посегателства върху независимостта на съдебната система, медиите и неправителствените организации са само някои от елементите на фундаменталната криза, в която бе изпаднала страната. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Политика | Tagged , , , , , , | Вашият коментар

Поглед към проблемите на обединена Европа с български привкус.*

След като БСП „спечели“ първите „свободни“ избори за ВНС през юни 1990 г., Жак Сегела написа: „Подобно на децата, демокрациите плачат след ражданията си.“ За съжаление, българската демокрация продължава да плаче дори и днес, след „достигане на пълнолетие и завършване на висше образование“ като неделима част от евроатлантическата общност.

Точно преди година, отново преди Коледа, публикувах статия в БГНЕС, озаглавена „Годината на поредните илюзии“. Ето един цитат от нея: „Днес, вече в края на 2015 г., няма съмнение, че преекспонираните претенции на 43-то Народно събрание да модерира политическите процеси и да проведе или поне да стартира очакваните с години реформи в страната (особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията) изглеждат меко казано сюрреалистични.“

А какво можем да кажем сега, вече в края на 2016 г.? Както се оказа, статуквото не само доминираше безапелационно и през тази година, но се стигна дотам, че дори намеренията за стартиране на очакваните с години реформи изглеждаха нелепо и цинично при политическата истерия, която доминираше в отиващото си 43-то НС. Нещо повече, илюзорни се оказаха не само реформите, но и прочутите през годините българско гостоприемство и толерантност към етническите, културните и религиозни различия. Има още

Posted in Външна политика, Вътрешна политика, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа, Тероризъм, избори | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

Новата ми книга излезе от печат!

Kniga4В навечерието на Коледа излезе от печат новата ми книга „За политиката с пристрастие. Какво постигнахме и къде се провалихме“, издадена от издателство „Изток – Запад“. Повече информация за книгата може да намерите в сайта на издателството, в раздела „Автори“.

От всяка гледна точка, това е една наистина „събирателна“ книга. В първата си част тя включва 63 публикации от личния ми блог, писани по различни политически поводи през последните две години. Втората част от книгата е посветена на дългогодишното ми и изключително ползотворно сътрудничество със седмичника „Култура“, а третата е свързана с едни от най-болезнените дефицити в българската политическа и институционална култура – ограниченията в свободата на словото и симбиозата между медиите и политиката. Вместо заключение предлагам на вниманието на читателите предизвиканите си размисли по „вечната“ и може би най-важна тема на прехода „Какво постигнахме и къде се провалихме“.

Неслучайно, точно преди около две години, през есента на 2014 г., непосредствено след избирането на правителството „Бойко Борисов 2“, започнах списването на личен блог. Реших, че възможността да имаш „собствена политическа рубрика“ във виртуалния свят съвсем не е за пренебрегване. Особено напоследък, когато свободното слово в реалното медийно пространство непрекъснато се ограничава и манипулира, е от огромно значение да изразиш и защитиш мнението и позицията си, без да минаваш през филтъра и каналите на големите медии.

Сигурно много хора си задават въпроса, защо е необходимо да публикувам блог публикациите си в книга, след като са разпространени в интернет пространството. Може би въпросът е поколенчески, но според мен книгите никога няма да се превърнат в „архаично“ понятие. Особено, когато става дума за ключови и политико-културни и исторически дебати върху развитието на обществените процеси. Напротив, убеден съм, че плурализмът във формите на публичност ще е винаги необходим в достигането до различни по своя социален характер аудитории и целеви групи.

Всички, които ме познават, отлично знаят, че отношението ми към политиката винаги е било твърде емоционално, поради което нарекох и блога си, и новата си книга „За политиката с пристрастие“. В книгата съм включил основните си текстове, посветени на актуални политически теми, свързани с проблемите в българската демокрация, с екстремно ниското ниво на политическата култура, ширещия се популизъм и патриотарските вълни, които заливат на талази политическото и медийното ни пространство.

Специално внимание съм обърнал върху съставянето и функционирането на управляващото мнозинство, реформите или по-точно илюзиите за реформи, българската евроатлантическа външна политика и ролята ни на Балканите. Не съм пропуснал, разбира се, важни моменти от политическата ни история и свързаните с тях фундаментални въпроси за „свободата и властта“. Предложил съм коментари и заключения върху местните избори през 2015 г., които ще запомним не само с (до болка познатия ни) „контролиран“ вот, но и с „контролирания“ хаос.

Без съмнение, най-важното политическо събитие за 2016 г. бяха президентските избори. И то във време, когато е разтърсен фундаментът на обединена Европа и е поставено под въпрос бъдещето на европейската интеграция. Позициите си по тази тема съм изразил с „особено“ пристрастие или по-точно възмущение. Особено от позицията на управляващата партия ГЕРБ, която за пореден път демонстративно неглижира значението на президентските избори, като отложи обявяването на кандидатурата си не до предпоследния, а до „следпоследния“ възможен ден.

Често съм си задавал въпроса, какво е общото във всички тези анализи и коментари, които съм предложил на вашето внимание и в блога, и в книгата си. Обединителната нишка между тях е само една – че нашата демокрация е заплашително недорасла и незряла. Струваше ни се, че с приемането ни в ЕС и НАТО, вече сме извървяли по-голямата част от пътя, който си бяхме начертали, но се оказа, че сме се лъгали. Изкачването още не е започнало.

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар