Поуките от сакралната дата „9 септември“

„Българският парламент обяви
комунистическия режим за престъпен,
а той се оказа даже и ненастъпен.“
Рангел Стоянов, с. Долна Рикса
В-к „Стършел“, 8 септември 2017 г.

След това толкова горещо лято, както от метеорологична, така и от политическа гледна точка, достигнахме отново до „9 септември“, сакралната дата, която за 73 пореден път ни напомня за най-жестокото разединение и противопоставяне в българската история и неговите неизлечими последици. Може би остарявам, но все по-често, особено около тази дата, се връщам в мислите си към „все по-светлото“ ни комунистическо минало.

Има още

Advertisements
Posted in Вътрешна политика, Държавна сигурност, История, Политика, Популизъм | Tagged , , , , , | Вашият коментар

С книгата си за президента Плевнелиев, Кеворкян достигна дъното на политическата публицистика

Преди около седмица публикувах в блога си статия, посветена на книгата на Кристина Кръстева „Бойко, който винаги се завръща“ [i]. Огромна беше изненадата ми, когато на вестникарските павилиони до вече нашумялата биографична книга за премиера, забелязах да се „мъдри“ и новата книга на небезизвестния Кеворк Кеворкян „Плевнелиев – президентът натрапник“ [ii].

Очевидно едновременната им поява съвсем не е случайна. От една страна и двете книги много си приличат по своята едностранчивост, манипулативност и патологична субективност в представянето на личностите, на които са посветени. От друга страна обаче, те са коренно различни. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм | Tagged , , | 4 Коментари

Откакто започна летоброенето „Борисов“, в политиката никога не е скучно!

Откъдето и да се погледнем (или да ни погледнат), през 2017 г. продължихме да живеем наистина в „уникална държава“. Изминаха първите 100 дни на правителството „Бойко Борисов 3“. Но какво от това? Що се отнася до прочутия управленския стил на премиера, нямаше нищо ново в сравнение с предишните два, така и незавършени мандата. Отново и отново станахме свидетели на незачитане на правилата на институционалната демокрация и разделението на властите.

Както отбелязва Петър Чолаков в „Дневник“ [i] :

„Държавническото изкуство на премиера се заключва в това да се подават сигнали (от него самия или от неговите министри, депутати, партньори в управлението и т.н.) в различни, нерядко дори противоположни посоки. Мненията и позициите на властта се сменят стремглаво, по няколко пъти на ден. Това е политическото танго на Борисов…

…Същността на този стил е чрез въртеливи движения да се опипа почвата и намери решението, което не само би срещнало най-малко съпротива, а е най-безопасното, както и, по възможност, най-харесваното, одобряваното и пр.“ Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Европейски политически партии, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Емоционално политическо есе за 80-годишнината на Царя*

Завръщането

На 16 юни 2017 г. последният български цар Симеон Втори навърши 80 години. След 50-годишно изгнание, той се завърна за първи път в България на 25 май 1996 г. и бе посрещнат с неописуем възторг и огромни надежди в цялата страна. Очакванията бяха многопластови, с най-различни нюанси. Ще обърна внимание специално на политическата страна на завръщането. То бе преди всичко сигнал на надежда, че нищо не е загубено, апел към обединение на всички демократични сили около каузата на демокрацията и европейската и евроатлантическа интеграция. И в това нямаше нищо случайно.

снимка: © БГНЕС

Помните ли все още управлението на Жан Виденов, противникът на „чорбаджиите“? Едва ли някой може да го забрави. Точно през 1996 г. България бе доведена до пълен икономически и политически крах. Рухването на банковата система, зърнената криза, рязкото увеличаване на организираната престъпност и разрастването на мафиотските структури, почти пълното унищожаване на дребния бизнес, грубите посегателства върху независимостта на съдебната власт, медиите и неправителствените организации, както и хиперинфлацията бяха само някои от елементите на тежката криза, в която бе изпаднала страната. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Парламентарна демокрация, Политика | Tagged , | Вашият коментар

Истината за комунизма – темата на 2017 г.

В последно време ставаме свидетели на все по-емоционалното активизиране на политическата, гражданската и медийна дискусия около „посттравматичните“ последици от комунизма, един от най-мракобесните тоталитарни режими на ХХ- век. И това съвсем не е случайно. През 2017 г. се навършват 100 години от военния болшевишки преврат в Русия, извършен от Ленин и Троцки срещу правителството на Керенски и установяването на най-мащабната комунистическа диктатура, която светът трябваше да изтърпи в продължение на 70 години.

Но ако се заслушаме в до болка познатата ни русофилска комунистическа терминология, всичко ще прозвучи по съвсем различен начин: „През тази година ще отпразнуваме 100-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР) – най-голямото постижение на прогресивното човечество“. Има още

Posted in Външна политика, Германия, Европейски съюз, История, Политика, Политически партии, Русия | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Как подарени от Русия и Китай паметници свързаха българския Свищов и германския Трир

Свищов и Трир са градове с древна история, започваща в римско време, някъде преди 2000 години около началото на новата ера. Днес двата града са модерни членове на обединена Европа и разполагат със значително културно-историческо наследство. Дунавската община Свищов има около 50 000 жители. Градът е разположен в най-южната точка на реката с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Трир има около 115 000 жители и се намира в западната част на провинция Рейнланд-Пфалц. Разположен е на брега на река Мозел, на около 15 км от границата с Люксембург.[i]

В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове, основано с декрет на император Веспасиан от октомври 69 г. След походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, след като те се установяват там през 483 г. През Средновековието, по времето на цар Иван Шишман градът се споменава под името Зибестова, който е бил областен център. На два пъти, през Руско-турските войни 1806 г. – 1812 г. и 1828 г. – 1829 г., Свищов е опожаряван от руската армия. Има още

Posted in Външна политика, Германия, Гражданско общество и медии, История, Китай, Култура, Политика, Политически партии, Русия | Tagged , , , , , , , | има 1 коментар

Ще се завърнат ли Свободните демократи в германския Бундестаг?

Едва ли има някой, който се е интересувал от германската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена, да не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика. От своето създаване в края на 1948 г. до 22 октомври 2013 г., сравнително малката Свободна демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други партии във ФРГ.

Политическото влияние на СвДП е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се предполага от изборните ѝ резултати. От 1949 г. до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър. Имена като Теодор Хойс (първият президент на ФРГ, 1949 г. –1959 г.), Валтер Шел, Ханс-Дитрих Геншер и Клаус Кинкел ще останат завинаги в историята на нова евроатлантическа Европа. Има още

Posted in Германия, Европейски политически партии, Европейски съюз, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Тревожните политически процеси на Балканите заслужават специално внимание!*

Вече всеки божи ден медийният поток ни поднася нови и нови информации за ожесточаване на политическите конфликти и противопоставяния на Балканите и за изглеждащото все по-необратимо забавяне на процеса на европейската и евроатлантическа интеграция на целия регион.

На всички ни е ясно, че при проблемите, които разтърсват ЕС след успешния Брекзит и нарастващите противоречия в процеса на задълбочаване на европейската интеграция, при настъплението на национал-популизма, радикализма, ксенофобията и антимиграционните настроения в общоевропейски мащаб и най-вече при все по-непредвидимата политика на „Путинова“ Русия и „Ердоганова“ Турция, е изключително трудно да се кроят планове за „Европейски Балкани“.

Днес, когато повечето балкански държави се тресат от политически напрежения, когато се оказва, че последиците от зловещите етнически прочиствания в края на ХХ век далеч не са преодолени и забравени, самата идея за по-нататъшно разширение на ЕС в региона на „Западните Балкани“, звучи повече като политико-културна утопия. Неслучайно единствената (макар и плаха) позитивна новина напоследък на тема „евроатлантическа интеграция“ в региона е свързана с членството на Черна Гора в НАТО. Има още

Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , | 5 Коментари

Ще превърне ли ГЕРБ поредната си изборна победа в успешен управленски мандат?*

Още едни предсрочни избори са вече в историята. ГЕРБ се оказа единствената партия, която от 2009 г. насам за четвърти пореден път печели парламентарни избори. И то, въпреки че не успя да завърши успешно двата си управленски мандата („Борисов 1 и 2“), а до трети изобщо не успя да стигне поради пълната си изолация в 42-то НС (21 май 2013 г. – 4 август 2014 г.)

Дали в новоизбраното 44-то НС ще се стигне до правителство „Борисов 3“ е рано да се каже. Но според изборните резултати и политическите прогнози, това е не само възможно, но и изключително важно при актуалната политическа ситуация. Не само у нас, а и около нас и в ЕС като цяло. Още повече, че от началото на 2018 г. ни очаква шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. За първи път Борисов (поне на думи) изглежда толкова убеден в намерението си да направи функциониращо правителство след категоричната подкрепа на избирателите, изразена в около 1 милион и 150 хиляди гласа, с около 75 хиляди гласа повече от изборите през 2014 г. Има още

Posted in Външна политика, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Баснята на Димитър Подвързачов „Министър и оставка“ в актуален аранжимент

„Таз басничка е много стара.
За да я разбереш добре завчас,
не трябва много ерудиция:
макар че тежко е да носиш власт,
триж по е тежко да си опозиция!“

 

На 13 ноември 2017 г. ще се изпълнят 80 години от смъртта на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет символист, преводач, фейлетонист сатирик, драматург, журналист, редактор и издател. Автор е на много басни и афоризми, много от тях – политически. Непосредствено след смъртта му, през февруари 1938 г. излиза от печат великолепната му книга „Басни“ с предговор от Николай Лилиев и редактирана от Георги Константинов. Тя е издание на издателство „Хемус“ и се отпечатва в 3000 екземпляра. Има още

Posted in Вътрешна политика, История, Култура | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар