Тревожните политически процеси на Балканите заслужават специално внимание!*

Вече всеки божи ден медийният поток ни поднася нови и нови информации за ожесточаване на политическите конфликти и противопоставяния на Балканите и за изглеждащото все по-необратимо забавяне на процеса на европейската и евроатлантическа интеграция на целия регион.

На всички ни е ясно, че при проблемите, които разтърсват ЕС след успешния Брекзит и нарастващите противоречия в процеса на задълбочаване на европейската интеграция, при настъплението на национал-популизма, радикализма, ксенофобията и антимиграционните настроения в общоевропейски мащаб и най-вече при все по-непредвидимата политика на „Путинова“ Русия и „Ердоганова“ Турция, е изключително трудно да се кроят планове за „Европейски Балкани“.

Днес, когато повечето балкански държави се тресат от политически напрежения, когато се оказва, че последиците от зловещите етнически прочиствания в края на ХХ век далеч не са преодолени и забравени, самата идея за по-нататъшно разширение на ЕС в региона на „Западните Балкани“, звучи повече като политико-културна утопия. Неслучайно единствената (макар и плаха) позитивна новина напоследък на тема „евроатлантическа интеграция“ в региона е свързана с членството на Черна Гора в НАТО. Има още

Advertisements
Posted in Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа | Tagged , , , , , , , | 5 Коментари

Ще превърне ли ГЕРБ поредната си изборна победа в успешен управленски мандат?*

Още едни предсрочни избори са вече в историята. ГЕРБ се оказа единствената партия, която от 2009 г. насам за четвърти пореден път печели парламентарни избори. И то, въпреки че не успя да завърши успешно двата си управленски мандата („Борисов 1 и 2“), а до трети изобщо не успя да стигне поради пълната си изолация в 42-то НС (21 май 2013 г. – 4 август 2014 г.)

Дали в новоизбраното 44-то НС ще се стигне до правителство „Борисов 3“ е рано да се каже. Но според изборните резултати и политическите прогнози, това е не само възможно, но и изключително важно при актуалната политическа ситуация. Не само у нас, а и около нас и в ЕС като цяло. Още повече, че от началото на 2018 г. ни очаква шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. За първи път Борисов (поне на думи) изглежда толкова убеден в намерението си да направи функциониращо правителство след категоричната подкрепа на избирателите, изразена в около 1 милион и 150 хиляди гласа, с около 75 хиляди гласа повече от изборите през 2014 г. Има още

Posted in Външна политика, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Баснята на Димитър Подвързачов „Министър и оставка“ в актуален аранжимент

„Таз басничка е много стара.
За да я разбереш добре завчас,
не трябва много ерудиция:
макар че тежко е да носиш власт,
триж по е тежко да си опозиция!“

 

На 13 ноември 2017 г. ще се изпълнят 80 години от смъртта на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет символист, преводач, фейлетонист сатирик, драматург, журналист, редактор и издател. Автор е на много басни и афоризми, много от тях – политически. Непосредствено след смъртта му, през февруари 1938 г. излиза от печат великолепната му книга „Басни“ с предговор от Николай Лилиев и редактирана от Георги Константинов. Тя е издание на издателство „Хемус“ и се отпечатва в 3000 екземпляра. Има още

Posted in Вътрешна политика, История, Култура | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

Поредните предсрочни избори като политическа гротеска

Никога през последните 27 години не е имало (чак) толкова безсмислена и скучна предизборна кампания за парламентарни избори, колкото е сегашната, и то само броени дни преди (уж) „до болка“ жадуваните предсрочни парламентарни избори. На пръв поглед, т.нар. „основни“ политически сили се държат така, сякаш след 26 март ще настъпи някаква радикална и забележителна политическа метаморфоза, но всички много добре знаем, че няма да се случи нищо неочаквано.

Ако искаме да сме до край честни, предизборната кампания излъчва безметежен популизъм, достигащ до неадекватност във вътрешнополитически план, а във външнополитически – до разкрачена „бисексуалност“ по темата „Европа и Русия“ и пълна неподготвеност за новите предизвикателства пред България като източна граница на Европейския съюз. Има още

Posted in Балканите и Европа, Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Русия и Европа, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

ЕС на кръстопът. Къде е България?*

Бялата книга за бъдещето на ЕС, представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предизвика оправдан медиен и политически интерес. Особено впечатляваща е многовариантната визия за бъдещето на Съюза. Предложени за експертно, политическо и гражданско обсъждане са пет варианта: ограничаване на съюза до Единния пазар; развитието му на различни скорости; съсредоточаване на сътрудничеството само в няколко области и още по-дълбоката интеграция по настоящия модел.

Разбира се, вариантите на Юнкер далеч не са равнопоставени. Зад всеки от тях има различни, често взаимно изключващи се интереси. Неслучайно лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия веднага подкрепиха идеята за Европа „на няколко скорости“, позволяваща на страните да избират различни степени и темпове на интеграция. Нито една от страните членки обаче, не отхвърля крещящата необходимост от преосмисляне на европейската интеграция при запазването на философията за „единство в многообразието“. И това не може да бъде по друг начин, след всичко, което преживя и продължава да преживява обединена Европа през последните десет години. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, Съдебна система, избори | Tagged , , , , , | Вашият коментар

Предстоящите избори – стара песен на нов глас!

В неделя, 26 февруари, отбелязахме Сирни заговезни, денят на всеобщото опрощение. Ден за размисъл и равносметка и то далеч не само в семейството. Особено, когато се замислим за „добрите“ и „лошите“, от които зависи нашето житие. Можем ли да дадем прошка на някого от политиците, за които ще трябва да гласуваме след по-малко от месец? Има ли някой от тях, който с открито сърце да е съжалил за волните си и неволни прегрешения или всички са от „слугите на Лукавия“?

Преди 4 години, на 17 март 2013 г., пак на Заговезни, публикувах статията си: „Третият живот на наивниците на прехода“, която с всеки изминат ден става „по-болезнено“ актуална. Тогава също бяхме в навечерието на предсрочни парламентарни избори след оставката на управлението „Борисов 1“ , които се проведоха на 12 май. Те бяха спечелени отново от ГЕРБ (за втори път след 2009 г.), но без парламентарно мнозинство. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | Tagged , , , , | Вашият коментар

Пак избори и пак не е ясно, дали комунизмът си отива или се завръща

От „историческата“ 2009 г., когато Бойко Борисов дойде на власт, до днес преживяваме вече десета предизборна кампания. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за пословичния български парламент, три от които предсрочни.

Потърсим ли общия политико-културен знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще се сблъскаме (за кой ли път, за кой ли път) с лепкавата и блудкава носталгия към времето на комунизма. Ако всичко се свеждаше до спомени за „бригадирското движение“, асамблеята „Знаме на мира“ и бомбичката „Шуменско пиво“, щяхме да му „теглим по една майна“ и да не му обръщаме внимание. Но тук става дума за сериозна и целенасочена пропагандна манипулация и пошла реанимация на „социалистическите духовни ценности“, която се повтаря при всяка предизборна кампания. Има още

Posted in Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Политически партии, Русия и Европа, избори | Tagged , , , | Вашият коментар

Не подценявайте негласуващите избиратели

Кои или по-точно какви са избирателите, които няма да гласуват на предстоящите поредни предсрочни парламентарни избори? Очевидно това са тези граждански активни личности, за които (отново и отново) няма да има избор. Някои от тях може би ще се разходят до избирателните секции, поради изискването за задължително гласуване. Но едва ли биха дали гласа си за поредното издърдорване на политиката от Бойко Борисов и неговия бащинско-магистрален популизъм.

Още по-малко пък биха подкрепили демагогските обещания на Корнелия Нинова за пореден ляв завой с реанимирането на грандомански и неефективни руски проекти и повишаване на данъците. Не вярвам някои от негласуващите да пожелаят отново да преживеят „мокри“ руски сънища с пъплещи агенти на ДС на „всеки километър“. Тези, които са сърбали попарата на Луканов, Виденов и Орешарски, трябва да са полудели, за да гласуват за БСП. Има още

Posted in Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Парламентарна демокрация, Политика, избори | Tagged , , , , | Вашият коментар

25 години след Маастрихт европейският проект се нуждае спешно от обновление

На 7 февруари 1992 г. 12 държави подписват Договора от Маастрихт, с който полагат основите в конструкцията на днешната Обединена Европа (вече или все още) с 28 страни членки. Договорът регламентира дейността на институциите на ЕС и дефинира компетентностите му в областта на общите политики, като изиграва ключова роля за задълбочаване на европейската интеграция.

flag_yellow_high

Флаг на ЕС / europa.eu

Маастрихтският договор инициира все по-тесния съюз между европейските държави, основаващ се и до ден днешен на три стълба: европейските общности, общата външна политика и политиката на сигурност и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съюз, който (поне до сега) осигурява възможността за свободно движение на хора и капитали от една в друга страна членка. Има още

Posted in Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика | Tagged , , , , | има 1 коментар

Владимир на гости при Виктор. Нови щрихи в руско-унгарското сближаване!

Руският президент бе на поредното си след 2015 г. посещение в Унгария по покана на Виктор Орбан. И то в навечерието на срещата на високо равнище на ЕС в Малта. Медийният интерес към събитието бе огромен в повечето страни членки на ЕС. Особено в Германия. При подготовката на текста, който предлагам, съм използвал и информация по темата от популярните интернет-издания на Ханделсблат, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Ди Велт и Билд.*

Виктор Орбан, който в ранните години след 1989 г. беше най-изявеният унгарски антикомунист с непоносимост към всички експанзионистични руски амбиции, днес е обвързал страната си с Русия по-тясно (и политически, и икономически) от всички свои предшественици през последните 27 години. В началото на 2014 г. той подписа споразумение с Путин за строежа на два нови реактора и цялостно модернизиране на унгарската АЕЦ на река Дунав от Росатом. Договореният проект ще струва 12 млрд евро, за които Путин е готов да бъдат покрити изцяло с руски кредити. Има още

Posted in Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа | Tagged , , , , , | има 1 коментар