Посочената статия в списанието е с автор Гералд Вимерс (01.5.1941 – 13.11.2021). Починал преди малко повече от месец, Вимерс е много интересна личност, сам архивар и общественик[1]. Материалът е посветен на книгата на Райнер Екерт[2] „Архивари – тайни полицаи. Централният държавен архив на ГДР в Потсдам и Министерството на държавна сигурност“, издадена през 2019 г. от Лайпцигското университетско издателство“ в 177 стр.
Предлагам превод на тази статия.
Гералд Вимерс. Снимка: Dr. med. Ulrike Wiemers, CC BY-SA 3.0 DE
Структурата на службата „Държавна сигурност“ (ЩАЗИ) в бившето ГДР, най-омразната институция в страната, е изследвана в една своя част от Райнер Екерт. В „Архивари – тайни полицаи“ Екерт успява да докаже, че в една професионална група – архивари на отговорни позиции – са участвали голям брой тайни полицаи.
В брой 2 от 2020 г. на списание „Der Stacheldraht“ („Бодлива тел“) на стр. 16 и 17 намираме статията „Една история за предателство“ с автор Вера Ленгсфелд, където е обърнато специално внимание на книгата „ЩАЗИ, царят и дърводелецът: една история за предателство“ с автор Петра Рийман, издадена от издателство „Метропол“ през 2019 г. Книгата е 284 страници. По-долу ви представям превод на въпросния материал.
Днес бих искал да представя на вниманието ви превод със съкращения на един кратък материал, повдигащ отново въпроса за „Възродителния процес“ в България, както и за неговите правни и морални последствия за страна ни. Статията е публикувана в списанието „Бодлива тел“, което се издава от „Съюза на дружествата на жертвите на комунистическия терор“ със седалище в Берлин и с председател Дитер Домбровски. (Union der Opferverbände Kommunistischer Gewaltherrschaft e.V. – UOKG)
Наистина, от рухването на Берлинската стена изминаха 30 години, време и много, и малко за възпитаване на една нова политическа култура и публичен граждански манталитет. Ние, българите, като че ли винаги сме завиждали на германците за начина, по който се справят с агентите на тяхната Държавна сигурност, известната ЩАЗИ. Но често се оказва, че това далеч не е така.
Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно през пролетта на 2010 г, няколко месеца след изборите за местен парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, проведени през есента на 2009 г. Тогава останах много впечатлен от смазващото мнозинство, с което „червено-червени“ коалиции от германската социалдемократическа партия (ГСДП) и набиращата все по-голяма популярност партия „Левицата“, базирана основно на бившите комунисти от ГДР без никакви морални задръжки управляват провинция Бранденбург и столицата Берлин. Има още →
Изборните трилъри, които завладяха и продължават да атакуват актуалната българска политика, стават не само все по-скучни и досадни, но и водят до политическо и културно опростачване, за което важи максимата И няма край, и няма край на шир и длъж!
На този фон спасението е единствено в историческата ни памет и политическа култура. Затова предлагам на вниманието ви две исторически книги, актуални издания на Сливенския регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“, които са дар за Сливенската културна общественост и които горещо ви препоръчвам.
Първата книга, която бих желал да ви представя е великолепната триезична книга „ПОД ЗНАМЕТО НА СВОБОДАТА: ГОРЯНИТЕ“, издадена през 2021 г. с финансовата подкрепа на германската фондация „Конрад Аденауер“ под мотото „За тях животът бе борба под знамето на свободата, смъртта – достойна победа!“. Авторският колектив включва Николай Сираков, Мариан Гяурски, Мария Павлова и Пенка Димитрова.
На 20 януари 2021 г. публикувах тази статия в блога си. Предлагам я отново на вашето внимание, защото с ожесточаването на предизборната кампания, тя става все по-актуална!
Два са най-важните актуални политически въпроса в изтърбушената от проблеми „Държава на двамата генерали“ – ще спечели ли Бойко Борисов парламентарните избори и ще остане ли на власт като премиер и ще бъде ли преизбран Румен Радев за втори път като държавен глава. От съдбата на първия генерал, до голяма степен зависи политическото бъдеще на втория. Дискусията по тази толкова деликатна тема започна още през лятото на 2020 г. и днес, през януари 2021 г., когато знаем, че изборите са на 4 април, вече е на пълни обороти, като продължава да се разгаря с всеки изминат ден.
Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с тридесетгодишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС.
Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята, естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели и съмишленици, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех.
„Таз басничка е много стара. За да я разбереш добре завчас, не трябва много ерудиция: макар че тежко е да носиш власт, триж по е тежко да си опозиция!“
Текстовете и другите файлове в този личен блог на Аспарух Панов са публикувани под условията на Криейтив Комънс: Признание-Некомерсиално 4.0 . Можете да копирате и разпространявате материали от блога с нетърговска цел, след като го посочите като източник с линк.