Една малка статия за големите проблеми

От „историческата“ 2009 г., когато започна новата политическа ера на Бойко Борисов, до днес преживяхме вече десет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за станалия вече „за кодош“ български парламент, три от които ПРЕДСРОЧНИ (2009, 2013, 2014 и 2017 г.).

Опитаме ли се да потърсим общия политико-икономически знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще го открием в „блудкавата“ носталгия към времето на комунизма, съчетана с пошлата реанимация на т.нар. „социалистически духовни ценности“. А през тази година ще бъде още по-интересно, тъй като ни очакват две нови предизборни кампании – за европейски и местни избори и отново не ни е ясно нито откъде идваме и накъде отиваме, нито дали комунизмът си отива или се завръща. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Европейски съюз, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Популизъм, избори | С етикет , , , , | Вашият коментар

94 години от най-големия терористичен акт в българската история. Поуки и предизвикателства

На 16 април ще отбележим поредната годишнина от зверския атентат в софийската катедрала „Света Неделя“. Решението за неговото организиране е взето от Коминтерна и е връхна точка в действията на нелегалната БКП за унищожаване на политическия елит на страната и подпомагане на болшевишкото настъпление в България. Въпреки че до „сакралната дата“ има още няколко дни, политическите дебати не само вече започнаха, но и се изостриха до крайност.

The original uploader was Мико at Bulgarian Wikipedia. [Public domain]

„Главна героиня“ при сегашните обсъждания се оказа небезизвестната „лява“ журналистка, публицистка и политическа анализаторка Велислава Дърева, която неслучайно издаде точно сега, в началото на кампанията за европейските избори, книгата си „Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови“. Книга, около която се вдигна разнопосочна политическа и медийна шумотевица. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Политически партии, Тероризъм | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Ще се завърнат ли германските либерали в голямата европейска политика? ⃰

Едва ли има някой, който да не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена. От своето създаване в края на 1948 г. до ден днешен,  Свободната демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други германски партии.

Нещо повече, политическото й влияние е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се очаква от изборните ѝ резултати. От 1949 г. до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър. Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Европейски съюз, Либерализъм, Политика, избори | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

Завръщането на СДС в реалната политика ни е нужно днес повече от всякога. Предизвикани размисли на една „стара седесарска муцуна“

Няма да чуем истината, ако сами не я кажем!

 

На 7 декември отбелязахме 29 години от създаването на Съюза на демократичните сили (СДС), политическата формация, която промени българската история и се превърна в „запазената марка“ на прехода от комунизъм към демокрация.

Учредители на СДС (в мазето на Института по социология към БАН) станаха: Клубът за гласност и демокрация, Сдружението „Екогласност“, Независимата федерация на труда „Подкрепа“, Независимото дружество за правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението „Гражданска инициатива“, както и възстановените стари политически партии БРСДП (о) и БЗНС „Никола Петков“. За председател на Съюза бе избран д-р Желю Желев.

Малко по-късно към СДС се присъединиха възстановените Радикалдемократическа партия (РДП) и Демократическа партия (ДП), както и новосформираните Зелена партия, Нова социалдемократическа партия (НСДП) и Обединеният демократичен център (ОДЦ). Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Оттеглянето на Ангела Меркел от голямата политика. Поуки и предизвикателства*

Неoчаквано за някои и дългоочаквано за други, решението на канцлера Ангела Меркел от края на октомври да се оттегли от председателския пост на ХДС, който заема от 10 април 2000 г., и да не се кандидатира повече за изборни политически постове след края на четвъртия й канцлерски мандат през 2021 г., направо разтърси световните агенции и предизвика „медийно цунами“ в Европа и дори в България.

Какво ли не се изписа и изговори през тези дни за дългогодишното ѝ управление, но едно е ясно. Въпреки че е подложена на остри критики за противоречивата си миграционна политика на отворените врати, Ангела Меркел продължава да е широко възприемана и да има огромен международен авторитет. И то не само в Европа, но и на глобално ниво. Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Държавна сигурност, Евроатлантическа интеграция, Политика | С етикет , , , , , | 3 коментара

Предизвикани размисли след Деня на будителите

Липсата на политическа воля и решителност за търсене на отговорност за комунистическите престъпления е най-болезнената характеристика на българския преход.

 На 1 ноември за поредна година отдадохме заслужена почит на народните будители – книжовници, просветители и борци за национално освобождение, съхранили и пренесли през вековете духовните ценности и високия морал на българското Възраждане. За първи път Денят на народните будители се чества (неофициално) през 1909 година в Пловдив.

На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на правителството за обявяване на празника за официален, а на 13 декември същата година 19-то Обикновено Народно събрание приема необходимия закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва Закона за въвеждането на Деня на народните будители като официален празник на 3 февруари 1923 г. Има още

Публикувано в История, Култура, Образование, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Политическото значение на Деня на независимостта с днешна дата

Тези дни тържествено отбелязахме 110 години от обявяването на независимостта на България. С този акт от 22-и септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на Берлинския конгрес през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

За огромно съжаление, след тежкото поражение на независима България в Първата световна война, довело до абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), възторгът от обявяването на независимостта губи част от своето очарование, а през годините на комунистическата диктатура след 9 септември 1944 г. празникът изобщо не се отбелязва. Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-то Народно събрание.

Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Русия, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , , | 1 коментар

Да не забравяме, че първи признахме независимостта на Македония

На 8 септември се навършиха 27 години от референдума за обявяване на независимостта на Македония. На тази дата през 1991 г. гражданите на тогавашната югославска република са призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави“. За независимостта гласуват над 95% от участвалите в допитването при избирателна активност около 76%. На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония приема официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.

Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, История, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , , | Вашият коментар

Помните ли коалиционното правителство на Любен Беров? То подаде оставка на 2 септември 1994 г.

Много „странни“ коалиционни правителства ни управляваха през последните три десетилетия. И както е тръгнало, все по-странни ще ни управляват оттук нататък. Но най-абсурдното коалиционно правителство на прехода все пак си остава правителството на Любен Беров, управлявало страната от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г.

Снимка: Министерство на външните работи / Уикипедия

Като дейност нищо значително и нищо толкова различно от другите правителства. Но като политическа конфигурация, организация на парламентарната му подкрепа и като еталон за „демокрация менте“, правителството на Любен Беров е действително „Уникатът“ на българския преход. И то напълно заслужено с главна буква! То дойде на власт с мандата на ДПС, бе избрано основно с гласовете на БСП, а декларираше през цялото време на мандата си, че изпълнява програмата на СДС.

Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политика, избори, Uncategorized | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Защо частната собственост е „битието“ на свободата!

На 23 август Софийски градски съд (СГС) решава (на първа инстанция), че дворецът „Врана“ е собственост на държавата. Това е поредното съдебно решение, което постановява, че т.нар. царски имоти са държавна, а не частна собственост. Всички тези съдебни актове срещу правото на собственост на Царското семейство, на които ставаме свидетели през последните десетина години, са не само юридически абсурдни. Те са доказателство както за плачевното състояние на съдебната система, така и за лавинообразно нарастващите дефицити в политическата, историческата и гражданската култура в държавата като цяло.

Неслучайно на панихидата в Рилския манастир по случай 75-годишнината от кончината на Цар Борис III, бившият премиер Симеон Сакскобургготски заявява в коментар пред медиите, че собствеността му над т.нар. царски имоти е потвърдена на времето дори от правителството на ОФ през 1946 г. и (пре)потвърдена в демократична България през 1998 г. И добавя дословно: „За да започнат след това всички тези много неприятни и унизителни за мен преследвания. За да видя сега, в края на живота ми, така да ме изтезават и мъчат с някакви измислени и фалшиви претенции е тежко“ Има още

Публикувано в История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Съдебна система | С етикет , , , , , | Вашият коментар