За вестник „Майчина длъжност“ и светлата личност на Щилияна Панова, една от най-големите благодетелки в сливенската история

(част първа)

Когато съпругата ми търси архивни материали в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), за подготовката на книгата „Д-Р НАЧО ПЛАНИНСКИ 1847 – 1895“, която издадохме в Сливен и представихме на 25 февруари 2020 г. в зала „Май“, тя попада на вестник „Майчина длъжност“, издаден в печатница „ Ю. Кънев“, Сливен на 29 декември 1928 г. по случай освещаването на Сливенското сиропиталище, построено от Женското благотворително дружество „Майчина длъжност“.

Находката e изключително ценна. Най-вече, защото се оказва, че вестникът е издаден еднократно в 500 екземпляра от 14 страници с публикувани в него 9 статии, изключително интересни за един съвременен поглед и анализ на сливенската история. Вестникът не е запазен в оригинал в архивите и библиотечните фондове на различните сливенски културни институции и е отбелязан само в библиографския указател на местния периодичен печат, изготвен от директорката на библиотека „Зора“ Мариета Главчовска.

Има още
Публикувано в История, Образование | С етикет , , , , | Вашият коментар

Отпразнувахме трети март! Но дискусията за националния ни празник тепърва предстои

P. PetrovВъпреки споровете около нея, датата 3-ти март излъчва неповторим патриотично-възрожденски дух, който заслужава огромно уважение. И то специално заради героичното българско опълчение. Поне в нашето семейство мислим така. Съпругата ми е правнучка на опълченеца Петър Николов Петров (1854 – 1950). [i] Той служи в шеста опълченска дружина, която участва в боевете за Казанлък, Стара Загора, Нова Загора, Джуранлий и Шипченския проход. При преминаването на Балкана през зимата, дружината се включва в състава на главните сили под командата на генерал Скобелев. След Освобождението води изключително интересен и динамичен живот. Бил е градоначалник в Брезник, Ихтиман и Самоков, а от началото на ХХ век се преселва в София. Поддържа контакти с Иван Мърквичка, Арнолдо Дзоки и проф. Андрей Протич, настоятел е в църквата „Св. Неделя“, включен е в делегациите, съпровождащи Робиндранат Тагор и Фьодор Шаляпин при посещението им в София. Носител е на редица ордени и медали, почетен гражданин е на Стара Загора. Има седем деца. Умира на 20 август 1950 г. на 96-годишна възраст. Има още

Публикувано в Балканите и Европа, История, Русия и Европа | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Как „великият“ Гугъл ни разказва играта

Тъй като с всеки изминат ден, когато сме в Интернет, искаме или не искаме, се сблъскваме с нарастващата „мощ на Гугъл“, виртуалният ни живот като че ли започва да напомня на прочутия антиутопичен политически роман на Джордж Оруел „1984“, в който действието се развива в част от супердържавата Океания, в която тече вечна война, има вездесъщ държавен контрол и публична манипулация.

По този повод си позволявам да предложа на вниманието ви превода на една забавна „вицова“ история, която е свалена от американския интернет и ми бе изпратена от мои приятели, които живеят в САЩ.

Има още
Публикувано в Гражданско общество и медии, Култура, Образование, Uncategorized | С етикет , , , | Вашият коментар

За Президента д-р Желев – нещо по-различно!

На 30 януари 2015 г., един месец преди да навърши 80 години, неочаквано за всички ни почина д-р Желю Желев, първият демократично избран български президент, първият председател на СДС, създател и председател на Балканския политически клуб, Патрон на Либералния интернационал. Д-р Желев бе един от най-крупните държавници на България след 1989 г. Заслугите му за утвърждаването на демокрацията в посткомунистическа България са огромни. Сред неговите големи исторически постижения са твърдото обвързване на България със Запада и членството на страната в ЕС и НАТО.

Когато се говори за личност като Желю Желев, не би могло да се остане само на нивото на емоционалната симпатия и преценка. Опитвал съм се през годините да разглеждам от различен ъгъл неговите конкретни и реални постижения като създател на опозицията и по-късно като държавен глава, както в двете си книги „Между емоциите и реалностите на прехода“ (2007) и „СДС и НДСВ – героите и жертвите на прехода“ (2009), така и в различни публицистични материали. Ще си позволя да повторя и обобщя някои от заключенията си и тук, с дълбок поклон пред светлата му памет. Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

В държавата на двамата генерали никога не е скучно

Два са най-важните актуални политически въпроса в изтърбушената от проблеми „Държава на двамата генерали“ – ще спечели ли Бойко Борисов парламентарните избори и ще остане ли на власт като премиер и ще бъде ли преизбран Румен Радев за втори път като държавен глава. От съдбата на първия генерал, до голяма степен зависи политическото бъдеще на втория. Дискусията по тази толкова деликатна тема започна още през лятото на 2020 г. и днес, през януари 2021 г., когато знаем, че изборите са на 4 април, вече е на пълни обороти, като продължава да се разгаря с всеки изминат ден.

Има още
Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Популизъм, избори, Uncategorized | С етикет , , , , , | Вашият коментар

За изборите вчера, днес и утре!

В навечерието на предишните парламентарни избори за 44-то НС, проведени на 26 март 2017 г., публикувах в блога си закачливата и провокационна статия

Баснята на Димитър Подвързачов „Министър и оставка“ в актуален аранжимент


„Таз басничка е много стара.
За да я разбереш добре завчас,
не трябва много ерудиция:
макар че тежко е да носиш власт,
триж по е тежко да си опозиция!“

Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Култура | С етикет , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Българската позиция да затворим пътя на Северна Македония към членство в ЕС е една от най-големите политически грешки на сегашната власт!

НЯКОЛКО УБЕДИТЕЛНИ АРГУМЕНТА

Да не забравяме, че първи признахме независимостта на Македония

Аспарух Панов

Предлагам на вниманието ви с известни съкращения и редакционни промени някои специално подбрани пасажи от статията ми, която публикувах в този блог през 2018 г. :

На 8 септември 2020 г. се навършиха 29 години от референдума за обявяване на независимостта на Македония. На тази дата през 1991 г. македонските граждани са призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави?“.

Има още
Публикувано в Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, История, Политика | С етикет , , , , , | 1 коментар

Как ключовите дати 3-ти ноември, 10-ти ноември и 7-ми декември 1989 г. поставиха началото на българския преход

Едва ли има хора от моето поколение, които да не си спомнят или поне да не са чували за първото протестно шествие срещу комунистическия режим в България, организирано от „Екогласност“. То се състоя в София на 3-ти ноември 1989 г. на площада пред катедралата „Св. Александър Невски“, който по-късно се превърна в „знаково място“ за българския преход.

Има още
Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Десет малки комунистчета

Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с тридесет  годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС.

Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята, естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели и съмишленици, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех.

Има още
Публикувано в Външна политика, Гражданско общество и медии, Култура, Парламентарна демокрация | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

Русофилските напъни в българския преход не са от вчера или днес!

Първа част

Започвам тази статия в „Деня на будителите“, когато „Отровното трио“ обяви края на продължилите четири месеца протести в сегашната им форма с основния мотив да се съхранят усилията на лекарите и медицинския персонал, които се борят с пандемията.[1]

Заедно с ежедневното нарастване на политическото напрежение в България около нестихващите шествия, блокиране на кръстовища, партийни централи и държавни сгради, нарасна и броят на новите политически играчи. Някои от тях демонстративно и директно проповядват проруска политика, насочена ясно и категорично срещу евроатлантическите интереси на страната ни. Може би най-яркият пример в тази посока е новата политическа партия „Възраждане на Отечеството“, оглавена от небезизвестния русофил Николай Малинов, който представя своите намерения в интервю за ТАСС:

Има още
Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Политически партии, Русия, Русия и Европа, избори | С етикет , , , , , , | Вашият коментар