Постпандемичен антилиберализъм заплашва Европейския съюз

Преди да започнем дискусията по тази толкова деликатна и противоречива тема за страните членки на ЕС, предлагам на вниманието ви вместо увод два показателни цитата от статията на Йенс Хаке от Хумболдтовия университет в Берлин на тема: „Да бъдеш либерал или да не бъдеш. Кризата на съществуването на Републиката“, публикувана в политическото списание „Листове за немска и международна политика“, бр. 11 от 2018 г.:

„В световен мащаб либералната демокрация се намира в дълбока криза на съществуване, докато антилибералните сили са в сериозен подем. Демокрацията трябва отново и отново да бъде защитавана. 30 години след глобалните промени през 1989 г. и 100 години след създаването на Ваймарската република Западният свят като че ли се разгражда и се сбогува с напредничавите либерални идеи.“

„Идеи, заложени в прочутата книга на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление.

Неговите надежди за либералния край на историята, след който не трябваше повече да има „идеологическа конкуренция на либералната демокрация“ и очакванията, че капиталистическата глобализация ще стимулира почти автоматично създаването на демократични отворени общества и държава на благоденствието се провалиха в момента, когато беше предложен широкия консенсус на социаллибералната политика.“

Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, Популизъм, Русия и Европа, пандемия | С етикет , , , | Вашият коментар

Изборите за VII ВНС са най-противоречивият момент на българския преход

Статията е написана специално за Агенция БГНЕС  и е публикувана на 9 юни 2020 г. в рубриката им „Без филтър“

Събитията от края на 1989 и цялата 1990 г. – първите антикомунистически митинги, обсадата на сградата на парламента на 14 декември 1989 г., заседанията на кръглата маса, журналистическите изяви на развихрящите се свободни медии, подготовката и провеждането на първите свободни парламентарни избори за Велико народно събрание, възстановяването на правата и свободите на българските турци, изборът на лидера на СДС д-р Желю Желев за президент, палатковите лагери и нестихващите улични протести, (достигнали кулминацията си на 26 август 1990 със запалването на комунистическия партиен дом) могат да бъдат наистина разглеждани като „българската нежна революция“. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Какво ни очаква след пандемията, която преживяхме? Политически, икономически и духовни предизвикателства

Предлагам на вниманието ви свободен дискусионен превод на статията „Светът на безпокойството“ от Леандър Шолц, публикувана в немския седмичник „Петък“, бр. 21 от 2020 г.

Когато настъпи моментът на „извънредно положение“, всички добре известни посоки на движение бързо остаряха.

Все още не можем да разберем и осмислим всичко, което се случи през последните седмици и месеци. Но едно е ясно. Основната дейност бе свършена от корона вирусите, заедно с други животинки и паразити. За разлика от хората, те нямаха нужда да се договарят, заклеват или да разработват планове и програми. Те, заедно с дърветата, растенията и насекомите дадоха своя принос за промяната на планетата, защото се оказаха по-хитри от хората. Има още

Публикувано в пандемия | С етикет , , , | Вашият коментар

Стъпка по стъпка пандемията си отива, а изборите наближават с пълна сила!

Стъпка по стъпка пандемията си отива, а парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила! 

А там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и никой не знае кой е по-опасен…По този повод предлагам отново на вниманието ви статията от блога си от октомври 2017:

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Статия, която не само, че не е остаряла, но с всеки изминат ден става все по-актуална! Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, Държавни институции, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Съдебна система | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Къде започва и къде свършва национал-популизмът в днешна Европа?

Едва ли има някой, който се интересува от политика, да не познава прочутата максимаЕдин призрак броди из Европа – призракът на комунизма“, начална фраза от „Манифеста на Комунистическата партия“, 1848 г. с автори Фридрих Енгелс и Карл Маркс.

Днес обаче, „един нов призрак броди из Европа – призракът на популизма“ Какво привлече толкова много граждани към този призрак и уплаши толкова анализатори, политици, журналисти, други граждани? Ето мнението на Ана Кръстева[1] :

„Евроскептици, еврофоби, неонацисти са електоралният феномен на евроизбори 2014 г. Крайно десни партии печелят първото място в емблематични страни като Франция (Националният фронт печели изборите с 24, 86%) , Великобритания, Дания – това е топ новината на евроизбори 2014. Евроскептичнa и дори национал-популистка партия за първи път влиза в Европейския парламент, пратенa от един от европейските бастиони – Германия. (Национал-популистката „Алтернатива за Германия“(АЗГ) печели 7%)“. Орбан-манията в Унгария се вихри с мнозинствена сила – Фидес очаквано е начело, следван по петите от фашизоидната Йодик. Орбан е контрааргумент на тезата, че популистите могат само да критикуват, но не и да управляват.“

Има още

Публикувано в Външна политика, Германия, Европейски политически партии, Европейски съюз, Политика, Популизъм, пандемия | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Европа отбеляза безпрецедентен 9 май в един нов, до скоро немислим свят, в условията на пандемия от коронавирус.

Денят на Европа, честван на 9 май всяка година, е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман, френският външен министър по това време, споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за нейното създаване. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Всяка година хиляди хора участваха в посещения, дебати, концерти и различни други събития, които бяха посветени на Деня на Европа и имаха за цел да обменят най-нова информация за политическото и икономическо състояние на Съюза. Има още

Публикувано в Външна политика, Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, История, Политика, Русия и Европа | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

ЕС през третото десетилетие на XXI век. Надежди и предизвикателства

Независимо от тежката криза, свързана с пандемията от корона вируса, която преживява днес ЕС, европейският проект не е загубил своята легитимност и възможност за политическо и икономическо прераждане. На първо място обаче, е необходима нова стратегия за преодоляване на последиците от кризата, която да върне загубеното доверие на гражданите в европейското обединение.

Никой от нас не е забравил как след падането на Берлинската стена и преодоляването на противопоставянето „Изток – Запад“, ЕС успя да намери точното си място в непрекъснато променящия се свят, като майсторски се справяше с всички препятствия. Може да прозвучи пресилено, но общата европейска политика беше нещо повече от гарант за демокрацията, принципите на правовата държава, върховенството на закона, икономическия растеж и високия жизнен стандарт.

През тези незабравими години броят на страните-членки нарасна от 12 до 28, като общата европейска валута (еврото) е въведена вече в 19 държави, а България е в чакалнята на Еврозоната. (В момента в Съюза членуват 27 държави. Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз на 31 януари 2020 г.)

Има още

Публикувано в Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика | С етикет , , , , , , , | Вашият коментар

95 години от най-големия терористичен акт в българската история

На 16 април се навършват 95 години от най-кървавия атентат в нашата история – взривяването на катедралата „Света Неделя“ в София. За целта е използвано опелото на генерал Константин Георгиев, учредител на военната лига, като на церемонията са били очаквани цар Борис и членовете на правителството. По повод на тази трагична годишнина предлагам на вашето внимание статията си от 2019 г.


На 16 април ще отбележим поредната годишнина от зверския атентат в софийската катедрала „Света Неделя“. Решението за неговото организиране е взето от Коминтерна и е връхна точка в действията на нелегалната БКП за унищожаване на политическия елит на страната и подпомагане на болшевишкото настъпление в България. Въпреки че до „сакралната дата“ има още няколко дни, политическите дебати не само вече започнаха, но и се изостриха до крайност.

The original uploader was Мико at Bulgarian Wikipedia. [Public domain]

„Главна героиня“ при сегашните обсъждания се оказа небезизвестната „лява“ журналистка, публицистка и политическа анализаторка Велислава Дърева, която неслучайно издаде точно сега, в началото на кампанията за европейските избори, книгата си „Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови“. Книга, около която се вдигна разнопосочна политическа и медийна шумотевица. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, История, Политически партии, Тероризъм | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

„Библиотерапията“ като спасително средство по време на извънредното положение. „Втора серия“

Снимка: фейсбук страница на „Зора“ – Сливен

С всеки изминат ден се убеждаваме, че преживяваме много сериозна не само медицинска, но и културно-психологическа гражданска криза. Това е един много сериозен период в нашия живот. В момента най-важното е през следващите седмици, до края на извънредното положение,

ДА СИ ОСТАНЕМ ВКЪЩИ.

Очевидно ще се нуждаем от нови епизоди от „сериала“ на „Библиотерапията“ и то със значително по-силни дози от чудодейното лекарство:

„Всяка прочетена книга не само повишава твоя имунитет, но е и великолепно средство за разтоварване на напрежението в тези толкова трудни за всички ни дни.“

* * *


Този път предлагам на вниманието ви цитати от пет любими мои книги, към които се връщам непрекъснато, и които горещо ви препоръчвам.

Има още

Публикувано в История, Култура, Образование, Политика | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

„Библиотерапията“ като спасително средство по време на извънредното положение.

След въвеждането на извънредното положение, единственото спасение за тези, на които им е писнало от „Фейсбук“ и които не искат да седят по цял ден пред телевизора да гледат и слушат брифинги на премиери и генерали, е предложението на Библиотека Зора Сливен: „Остани си в къщи и чети“.

И никога не забравяй, че всяка прочетена книга не само повишава твоя имунитет, но е и великолепно средство за разтоварване на напрежението от целодневното стоене в къщи, за което ни напомнят дори и мобилните ни телефони и то на английски: „STAYHOME“

Снимка: фейсбук страница на „Зора“ – Сливен

Има още

Публикувано в История, Култура, Политика, Uncategorized | С етикет , , , | 1 коментар