В брой 2 от 2020 г. на списание „Бодлива тел“ („Stacheldraht“), на с. 16, е поместена кратка статия от Бернд Липман за книгата „Шпионин без граници“ с автор Бодо фон Хехелхамер, издадена през 2019 година в Германия. Книгата е за агента Хайнц Фелфе (1918, Дрезден – 2008, Берлин). Почти 30 години след падането на Берлинската стена въпросът за тайните службите остава актуален, не само в Германия, но и в много страни, най-вече от Източна Европа. Предлагам ви превод на материала.

Случаят Хайнц Фелфе

Какви мотиви могат да накарат един човек да работи за тайната германска служба на сигурност (SS), за главната квартира на службата за сигурност на Райха, за организацията Гелен, за британското разузнаване (МI-6), за КГБ, за Федералната информационна служба (Външното разузнаване – BND) и за Министерството за сигурност (MfS) – Така да се каже: универсален служител на тайните служби? От една страна, шпионин, от друга – агент. И така, мотивите, ако се обединят всички възможни основания, се свеждат до следното: преди всичко за себе си е работил многостранният шпионин Хайнц Фелфе.

Това ни представя отблизо историкът д-р Бодо фон Хехелхамер. Фелфе създава един от големите случаи на шпионаж срещу Федерална република Германия, той шпионира като сътрудник на Федералната информационна служба и за Съветския съюз, и за ГДР. Чрез тези негови предателства се нанасят големи вреди, които водят за BND и до загуба на престиж, а на партньорските служби дават основание за недоверие към тази служба. Изобщо да не говорим пък за вредите, нанесени на предадените хора на Изток. Освен това на светлo пред обществеността излиза и връзката на тайните служби с бивши нацисти. Това, че този човек [Фелфе], все пак един бивш SS-оберщурмфюрер, на първа линия работи за комунистическите противници, играе незначителна роля за обществеността и оказва по-малко влияние

Личностната политика на Федералната информационна служба по време на Студената война така или иначе оставя някои въпроси без отговор. Аз си спомням, пише Бернд Липман, за големия журналист Матиас Валдан, който казваше, във връзка точно с бившите националсоциалисти, че Федералната република е една родилна грешка. Много неща говорят за това, че Фелфе е бил жертван от КГБ и през ноември 1961 година е арестуван като КГБ шпионин. През февруари 1969 година той е разменен, като източната страна заплаща за него висока цена. Фелфе познава тайните контакти между Изтока и Запада, защото е използван по поръчка на Общогерманското министерство като интервюиращ в лагери за бежанци от ГДР. Много бивши народни полицаи от ГДР го познават оттогава. Фелфе знае, следователно, как са се организирали това купуване на свобода и размяната.

В ГДР Фелфе се чувства като затворник, обаче въпреки всичко това той се възприема като нещо по-добро. Социалистическата единна партия на ГДР (SED) му присъжда професорска титла и с нея той действа като юридически съветник срещу борци за граждански права като Юрген Фукс или Роланд Ян. Фелфе остава верен на себе си, може отново да нанася политически вреди на други хора, за да блесне и да бъде почитан той самият, независимо при какви условия. Тук следва да се благодари на автора Бодо фон Хехелхамер, че случаят Фелфе се дискутира на основата на нови документи.

Автор: Бернд Липман

Превод: Аспарух Панов