Аспарух Панов: 30 години от приемането на България в Съвета на Европа. Някои лични спомени и размисли

Поздравление от Аспарух Панов към участниците, прочетено на Научната конференция в Нов Български Университет, дпартамент „Право“ – „30 Години България в Съвета на Европа – Върховенство на правото, демокрация и права на човека“, 30 април 2022 г.

Уважаеми присъстващи на тази високоавторитетна конференция, колеги, приятели и съмишленици,

Благодаря сърдечно на проф. д-р Веселин Вучков и на Департамент „Право“ в Нов български университет за поканата да се включа лично във форума, но за голямо съжаление нямам възможност да бъда в София в момента – затова ми позволете кратко да ви приветствам от разстояние и да ви върна към началото…

от ляво надясно: Юнал Лютфи, Лъчезар Тошев и Аспарух Панов преди приемането ни в
Съвета на Европа

На 7 май се навършват 30 години от приемането на страната ни за 27-и пълноправен член на Съвета на Европа. Основната цел на тази институция е развитието и съхранението на принципите на правовите държави в Европа. След падането на Берлинската стена сътрудничеството с държавите от Централна и Източна Европа и приобщаването им към организацията се превръща в политически приоритет. Погледнато от дистанцията на времето, членството ни в Съвета на Европа бе първият ни сериозен външнополитически успех след 1989 г. България бе третата по ред бивша комунистическа държава, приета още през 1992 г. в тази толкова авторитетна международна организация, непосредствено след Унгария (1990) и Полша (1991). Днес страните-членки са вече 47, така че можем спокойно да кажем, че ако за ЕС успяхме да хванем последния влак, то за Съвета на Европа успяхме да се качим още в първия… Като се имат предвид високите изисквания за членство – политически плурализъм, провеждане на свободни многопартийни избори, гарантиране и спазване на човешките права, осигуряване на свободата и независимостта на медиите и привеждане на вътрешното законодателство към европейските стандарти, – няма никакво съмнение, че основната заслуга за членството ни бе на Съюза на демократичните сили. Още в началото на 1992 г. по предложение на ръководеното от Филип Димитров (понастоящем, и неслучайно, член на Венецианската комисия към Съвета на Европа) правителство на СДС бе създаден координационен съвет по участието на България в дейността на Съвета на Европа, в който членове координатори бяха представители на всички заинтересовани институции. Веднага след приемането ни през май бе приета и национална програма за участието на страната ни в дейността на организацията. Особено важно беше ратифицирането в 36-то Народно събрание на Европейската конвенция за правата на човека.

Тъй като имах високата чест да бъда първият ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), сигурно съм пристрастен в оценките си, но според мен най-голямо политическо значение от всички структури на Съвета на Европа има точно ПАСЕ. В нея дискусиите и обмяната на мнения са напълно свободни и не страдат от условностите на дипломацията. Тук всеки депутат се представя преди всичко със своите политически възгледи, а след това с националната си принадлежност. В ПАСЕ работят заедно депутати, които могат да бъдат и управляващи, и опозиция в собствените си страни и никой не ги задължава да защитават действията на правителствата, които управляват в момента. Правомощията на ПАСЕ да разследва, препоръчва и консултира имат значителна тежест в контекста на цялата европейска политика. Европейският парламент и Европейският съюз като цяло, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други международни институции често се позовават на данните, резолюциите и препоръките за общоевропейски конвенции на ПАСЕ, особено в областта на човешките права, на правното и културно сътрудничество. Едни от най-важните теми, по които работехме през 1992 – 1994 г., бяха положението на Балканите и войната в бивша Югославия, проблемите на ембаргото срещу Сърбия и Черна гора, усъвършенстването на механизма на контрол върху спазването на конвенцията за човешките права, сигурността на атомните електроцентрали в бившите комунистически страни, парламентарния контрол върху Европейската банка за възстановяване и развитие, необходимите промени в статута на Съвета на Европа, както и приемането на нови страни членки на организацията. Голямо постижение за нас бе признаването на Македония от Съвета на Европа чрез даването ѝ на статут на специален гост. Не без гордост искам да обърна внимание на високата оценка за българската балканска политика през тези първи години на прехода. Политика, която в повечето случаи бе далеч по-европейска от тази на нашите съседи.

30 години по-късно, през 2022 г., сме свидетели на войната в Украйна – жестоко и тъжно. На 15 март т.г. ПАСЕ единодушно прие позиция до Комитета на Министрите за изключването на Русия от структурите на Съвета на Европа. Като си помисля, че в периода до 1994 г., пък и след това, Русия – приета, но с цената на компромиси – създаваше в Съвета на Европа немалко проблеми, така че може да се каже, че днес си „получава заслуженото“.

Само няколко години след приемането ни в Съвета на Европа ние вече бяхме политически конкурентноспособни на нашите колеги от старите страни членки. Макар и нова политическа сила, СДС бе разбрал простата истина, че мажоритарният елемент в политиката не се определя от избирателната система, а от качествата на личностите в политическите партии. В Съвета на Европа бяха изпратени не „заслужили“ партийни активисти, а нестандартни, качествени, компетентни и изявени личности, споделящи европейските ценности. Такива личности бяха и двамата мои колеги от СДС, членове на българската делегация в ПАСЕ от 36-то НС – Васил Гоцев и Лъчезар Тошев. С ентусиазма си, с който защитаваха каузата на българската демокрация, с авторитетното си професионално участие в специализираните комисии и с пристрастието си към новата ни европейска политика, те представяха успешно не само новото политическо лице на България, но и превъзходството си над „професионалистите“ от съветските дипломатически школи, а имат и сериозен принос и с работата си на родната политическа сцена. Блестящ пример в този дух на спомени си остава изключително популярната резолюция 1481 на ПАСЕ от 25 януари 2006 г. за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими, инициатор за която беше именно Лъчезар Тошев.

Тук е мястото да изразя и огромното си уважение към Светлозар Раев (1927– 2008), първия български посланик към Съвета на Европа, който играе важна роля при първото ротационно българско председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа през 1994 г. Убеден демократ и творческа личност с огромна ерудиция, Светлозар Раев остава в историята на Съвета на Европа със своята, известна като „българската“, инициатива от 1992 г. „Права и отговорности“, довела до приемането през следващите години на значими документи по темите за гражданското образование и демократичното гражданство.  

Съветът на Европа в Страсбург. Снимка: Council of Europe [CC BY 3.0]

Споделям тези факти от първите години на членството ни, защото за огромно съжаление много хора, най-вече млади, но и известни политици и журналисти не познават дейността на Съвета на Европа. Като че ли никой не се интересува от т.нар. „Голяма Европа“, работеща за европейската интеграция в областта на законността, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. Често дори не се знае, че Съветът на Европа не е институция на Европейския съюз, че Съветът на Европа, Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз са три различни структури. Да, наистина Съветът на Европа няма оперативни програми за европейско финансиране, няма еврозона и Шенгенско пространство и не извършва законодателна дейност, но създава и разработва редица харти, стандарти и конвенции с ключово политическо значение, които сериозно подпомагат сътрудничеството между европейските държави.

Много бих желал тази годишнина от приемането ни в Съвета на Европа да събуди обществения интерес към едни по-широки и по-европейски оценки и анализи на нашето авторитетно участие в тази най-стара общоевропейска политическа институция.

Пожелавам ви успех, творчески дискусии и размяна на емоционални политически спомени за членството на България в Съвета на Европа!

Сливен, 27.04.2022 г.


Публикувано на Външна политика, Евроатлантическа интеграция, История, Парламентарна демокрация, Политика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.