Първа част може да прочетете тук

Втора част може да прочетете тук

Трета част може да прочетете тук

Следващият ми 11-ти избор е от голямо „сливенско значение“.

Това е поетическата книга „Коронясване“ на свързания дълбоко със Сливен поет, журналист, карикатурист Георги Ведроденски (1933 – 2022), издадена през 1996 г. от издателство „Български писател“.

Предлагам две стихотворения от тази забележителна стихосбирка:

„СВОБОДА

Бъди и тази пролет ранна,

пречист и син като дъжда! –

с озона си благоуханен

ще те обгърне свобода.

Бъди през лято юлско, жарко,

търсач на изворна вода! –

ще свий над теб зелена арка

зеленоока свобода.

Бъди и следващата есен

ръка, опазваща плода! –

пред тебе като лъскав кестен

ще тупне късче свобода.

Бъди през дълга, тиха зима

поток, затоплен под леда! –

до нови зими ти ще имаш

кокичената свобода…

Така през всичките сезони

ще бъдеш с гордата съдба

със тебе да е неотклонно

жадуващата свобода!“ (стр.11)

Второто стихотворение е посветено на Сливен:

„ПОКЛОН

Възпоменание за Сливен

Сливен!

В теб се сливат

нишките на платовете

В теб се сливат

страстно ветровете.

Тъй от стародавни времена

ти тъчеш и вееш знамена!

Люлякови утрини

изгряват

Хлопват порти

и гнезда запяват…

Че превърнал се

на жест и зов

тон за песен дава

Мишо Тодоров…[1]

Град

на сто войводи

и на сто поети

с арка триумфална –

бряст столетен,

влизам в теб

наведен под листо и клон…

Влизам в теб мой Сливен, Винаги с поклон!“ (стр. 31)

---

[1] Мишо Тодоров е известен композитор и диригент, автор на песента „Ей, тамо лодка…“. – Бел. Г. В.

---

И така, постепенно, стъпка по стъпка, стигнахме до моя 12-и избор – книгата на Йордан Калайков: „За Сливен – откровено и носталгично“, издадена с подкрепата на общински фонд „Култура“ – Сливен от издателство Хайни през 2019 година.

За да бъде разбрана по-добре тази великолепна книга, си позволявам да цитирам част от авторския предговор:

ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ, ВЪЗГЛЕДЪТ МИ ЗА ТАЗИ КНИГА

„Тази книга отразява най-пълно душевното ми състояние и привързаността към родния град. Oбщуването с Хамам баир, с чешмите по Асеновското дефиле, със задънените улички, изразява присъствието на отглъхналите стъпки в настоящето. Написаното пък за Русчо Симеонов, Евгени Курдов, Митко Бакалов, Йордан Димитров, Стефанка Канова е посветено на моите отдавнашни близости с тези хора, които и до днес са недокоснати от времето.“ (стр.5)

         „Възкресявайки отделни късове от изгубената памет за Сливен, през призмата на моя поглед, се опитвам да отложа забравата. […] Остават вечният Сливен и хората му, заслужаващи да знаят нещо повече за миналото, колкото и нищожно да е то.“ (стр. 7)

---

Както и очаквах, 12-ият избор на книга не бе последен. В бурните времена, в които живеем, попаднах на една от последните стихосбирки на Недялко Йорданов, която се оказа моят 13-и избор, поне засега последен.

Ще си позволя да цитирам две четиристишия от стихотворението „Мрън – мрън“, написано през януари 2017 година и публикувано в едноименната стихосбирка, издадена през същата година от издателство „Милениум“.

Недялко Йорданов няма нищо общо със Сливен, но неговото име винаги се свързва с една много интересна тема, дискутирана в Сливен. Това е „Трендафил Акациев“ – кой е, какъв е, дете на кого е и така, и така… Обичам стиховете на Недялко Йорданов, малката книжка е в сливенската ни библиотека, до сливенските автори, затова ви предлагам и този цитат.

Куплетите от стихотворението МРЪН-МРЪН говорят сами за себе:

МРЪН – МРЪН

[…]

„Мълчание… Самотност… А пълна свобода!

Компютърна грамотност… Но никаква файда.

Сто и тринайсет дена… А всъщност нито ред.

И никаква надежда… И бил ли съм поет?

На възрастта на Гьоте… От Вазова по-стар…

Не искам да го виждам тоз страшен календар.

Вървя… И предпазливо… Във хлъзгавия град.

Напред не гледам вече… Надолу… И назад…

[…] 3 януари 2017“ (стр. 5)