Предлагам превод на статията на Улф Георгиев[1] от списание „Бодлива тел“[2], по тема, свързана с българо-германските отношения преди и след 1989 година и основно с екологичните и икономически позиции на фирмата „Аурубис България“ АД.

Германската икономика прокламира, че се подчинява на правилата на световната конкуренция само когато се спазва отговорността за устойчиво развитие. Много регистрирани на борсата фирми, които участват в световната конкуренция, създават специални отдели за поддържане на устойчивото развитие. Те назначават персонал за управление на устойчивостта, разработват цели и предприемат мерки за тяхното прилагане, публикуват отчети за устойчивото развитие. При това фокусът се поставя не само върху мерки за намаляване на промените в климата, намаляване на въздействието при тяхната екологична търговия, както и на вътрешна за предприятието зaщита на работниците, а също и върху изисквания към тези, които инвестират, за справедливост и законност, както и за спазване на човешките права в местата за производство, но и на територията на техните доставчици.

Неправителствените организации като сдружението „Критичните акционери“ поставят обаче по-разширени изисквания за устойчиво развитие  пред фирмите, които засягат също тяхното минало и историческата им отговорност. Така например, на 11 февруари 2021 година на Общото събрание на концерна на хамбургската фирма „Аурубис“ АД бяха зададени въпроси за процесите на производство в германската Югозападна Африка (днешна Намибия) по време на масовите убийства на народностните групи хереро и нама от 1904 до 1908 година.

В една фирмена хроника, която беше публикувана за 150-годишния юбилей на фирмата през 2016 година, е представена информация от Минното и железопътно дружество в Отави за строежа на жп линията за транспортиране на медна руда през областите на хереро. По това време хереро е трябвало да дадат безвъзмездно права за ползване на водните ресурси на Минното дружество. През 1904 година сред хереро избухва въстание, което е потушено от германската колониална власт. По груби оценки умират около 80% от населението хереро, като причина за въстанието според фирмената хроника е строежът на железопътната линия за транспортиране на медна руда.

Фирмата предшественик на „Аурубис“ АД, Северногерманската афинерия, притежава дялове от Минното и железопътно дружество в Отави и прави успешен бизнес с тях на първо място от медните мини и от транспорта на медна руда в германската част на Югозападна Африка. Поради това, с цел изясняване на данните за инциденти по време на въстанието на хереро, и след осигуряване на достъп на независими историци до архивите на фирмата във фондация „Стопански архив на ханзата“ фирмата беше поканена да даде обяснения пред Общото събрание в Хамбург.

Роланд Харингс, председател на Управителния съвет на „Аурубис“ AГ, предостави информацията, че фирмата се стреми към отворена комуникация, включително във връзка с фирмените архиви. Все пак те не били задължени да осигурят достъп до материалите. При достатъчни основания биха следили отблизо изследването. Той отхвърли възможността за финансово обезщетение или компенсации за наследниците на хереро.

Няколко седмици след Общото събрание през пролетта на 2021 година Федералното правителство обяви, че Германия приема изцяло информацията за геноцида над хереро по време на германската колониална власт в Югозападна Африка и ще изплати със специална програма репарации в размер на 1,1 милиарда евро на наследниците на жертвите.

Хамбургски концерн на медните металургични заводи и неговата инвестиция в един от заводите от времето на сталинизма в България

Хамбургският меден концерн „Аурубис“ АД получава през 2007 година по-голямата част от дялове в белгийската фирма „Кумерио“. В пакета акции влиза и участие в „Кумерио Австрия“ ООД от Виена, което от своя страна владее по-големите части на „Кумерио България“ АД.

„Кумерио България“ АД, сега ‚Аурубис България“ АД, управлява завод за медна руда, който е построен по времето на сталинизма от 1954 до 1958 г. между общините Пирдоп и Златица в Софийска област. Идеята за този завод принадлежи на Вълко Вельов Червенков, роден в Златица, зет на Георги Димитров. Той е начело на БКП от 1949 до 1954 година и министър-председател на България от 1950 до 1956 г. Заради своето вярно на линията поведение е наричан „Малкия Сталин“ и получава псевдонима „Червения вълк“.

По време на управлението на Червенков е задействана „вълна“ на преследване на т.нар. „врагове на народа“ по сталински маниер. Една пета от членовете на партията са изключени, хиляди са депортирани в трудовия лагер Белене. При неговия режим са жестоко потушени въстанието на горяните в град Сливен през 1952 година[3] и работническият бунт в Пловдив през 1953 г.

В община Златица 30 години след края на комунистическото господство няма нито едно място на памет, на което да се почитат жертвите на сталинизма в България. Вместо това в центъра на града се издига паметник на Червенков. На 7 август 2015 година кметицата на общината Магдалена Иванова, член на БСП (наследник на БКП), открива в Златица комплекс на Юри Гагарин – музей с витрини, които припомнят за първия излетял в космоса човек. Комплексът е финансиран и от фирмата „Аурубис България“ АД.

Фирмени дела срещу историци активисти

Васил Къдринов от Пловдив, социолог и ръководител на „Център Хана Аренд – София“, е българин, опитал да избяга – неуспешно – през Желязната завеса, за което е осъден на две години затвор. В своята родина Къдринов се е посветил на историческия анализ на времето на комунизма. За документалния филм на Фрая Клир и Куно Рихтер „Забравените – смърт там, където другите отиват в отпуск“ Къдринов проучва местата на провалените бягства на граждани на ГДР от България.

През 2017 година доставчик на „Аурубис България“ АД лично обвинява Васил Къдринов, защото той изисква оценка на въздействието върху околната среда за разработването на една медна мина в защитена по европейското законодателство природна зона в пловдивска област. В страна, твърде далеч от правовите държави в Европейския съюз, Къдринов не успява да преодолее атаките към своята личност, загубва делото и е принуден да заплати всички съдебни такси за екологичната оценка, както и хонорара на адвоката на предприемача на медната мина. Той обаче не успява да заплати високите съдебни разходи. Последствията са запориране на частната му собственост.

„Аурубис“ АД, майчината фирма на „Аурубис България“ АД, на своето годишно Общо събрание през 2017 година в Хамбург, e зaпитана и помолена за обяснение за този и други подобни случаи при своите доставчици в България. Тогавашният председател на Управителния съвет на концерна, Шахлер, не отговаря на поставения въпрос. Няма реакция и от Надзорния съвет на „Аурубис“ АД. Негов председател е професор Фурман, който е и председател на Управителния съвет на фирмата „Залцгитер“ АД. От стоманения концерн „Залцгитер“ АД трябва, от своя страна, да отговорят на обвиненията, че са произвеждали бодлива тел за граничните устройства в ГДР, препродавана от фирми посредници на ГДР. Самата ГДР не е разполагала с капацитета да произвежда бодлива тел с нужното качество. Така концернът „Залцгитер“ е допринасял, поне индиректно, за поддържането на граничния режим на ГДР.

Признания относно историята на завода

През 2018 г., на Общото събрание на „Аурубис“ АД в Хамбург, поставих пред Управителния съвет въпроса дали не се предвиждат събития за 60-годишнината от откриването на завода за производството на медна руда в България, които да припомнят за строежа на предприятието по времето на тоталитаризма между 1954 и 1958 година. Ръководството на концерна потвърди, че ще бъдат организирани отбелязвания в България на 60-годишния юбилей.

През годината не бяха проведени събития с връзка към сталинизма, но все пак през 2019 година е публикувана хрониката за предприятието „Медното сърце на България“ с автор Иван Иванов.

На 133 страници са описани „крайъгълните камъни“ в 60-годишната история на медната фабрика в планината Средна гора. Място в изложението е отделено и на появата на завода и на ролята на Вълко Червенков. В хрониката са описани също влиянията върху околната среда и последствията за хората и природата по време на комунизма. Областта около медния завод се смята за един от районите с най-много тежки метали в България.

„Изложба за границата“ в Пирдоп по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена

На следващото Общо събрание на „Аурубис“ АД в Хамбург през 2019 година ме заговори Тим Курт, директор на българския завод и председател на Германо-българската индустриално-търговска камара, и ме попита дали бихме могли да се срещнем за провеждането на разговор. Той би дошъл в Мюнстер.

Няколко седмици по-късно се видяхме точно там. На двучасовата ни среща присъстваха също Хорст Шмит, търговски представител от Мюнстер в България, както и Мая Шмит, и двамата – членове на Германо-българското историческо дружество „Памет“. След един „горещ“ дебат, в който се говореше основно за инциденти с български еколози активисти и за прозрачността на данните по темата екология, бе обсъдена и ангажираността на предприятието с комплекса „Юри Гагарин“ в Златица. На Тим Курт бе поставен въпросът дали в „Аурубис“ могат да си представят да бъде организирана и показана изложба за 30-годишнината от падането на Берлинската стена на територията на българската им фирма.

На 12 ноември 2019 година в обществената читалня на община Пирдоп е подредена изложбата с табла на Фанна Коларова и Стоян Райчевски: „Желязната завеса – бягство през България до 1989 година“. Поради местните кметски избори в България откриването на изложбата обаче е отложено с две седмици. На събитието, освен кураторите Фанна Коларова и Стоян Райчевски, присъстват ученици и ученички от три гимназии и професионални училища в региона, както и Тим Курт и други представители на управлението на фирмата „Аурубис“ България, д-р Мариана Чолакова, почетен консул на ФРГ в Пловдив, както и Торстен Гайслер, ръководител на представителството на фондация „Конрад Аденауер“ в България.

Две седмици по-късно се провежда заключителното събитие с участието на българската „музикална легенда“ Васко Кръпката. И за двете събития местните медии излязоха с изчерпателни репортажи.

Говорителят на фирмата „Аурубис България“ АД заявява след събитието, че през ноември 2020 година ще бъде организирана дискусия за изложбата в Националния дворец на културата в столицата София. Поради пандемията от коронавирус обаче, събитието е отложено. То не е планирано повече и за 2021 година.

На предстоящия германо-български Ден на историята на 20 ноември 2021 година в зала „Алфред Кьопфер“ в Хамбург се очаква провеждането на публично обсъждане по темата за отговорността на фирмите при прочита на историята от времето на комунизма. Поканена е и фирма „Аурубис“ АД от Хамбург.             

Улф Георгиев

Превод Аспарух Панов

---

[1] Улф Георгиев е германски журналист и изследовател на времето на тоталитаризма с български произход, преподавател и един от създателите на българското училище в Мюнстер. – Б. пр.

[2] „Der Stacheldraht“, № 7, 2021, с. 6–7. – Б. пр.

[3] Регионалният исторически музей „Д-р Симеон Табаков“, Сливен издаде през 2021 забележителната триезична книга „Под знамето на свободата. Горяните“. – Б. пр.