Авторската тематично-професионална популярна публицистика е едно от най-големите богатства в сливенската литературна история.

Тук и в продължение на няколко поредни статии предлагам на вниманието ви някои специално подбрани примери от творчеството на известни сливенски автори.

---

Нека започнем с големия Сливенец Атанас Славов, издал през 1994 г. стихосбирката „Дървета мои, помогнете ми“ в издателска къща „Христо Ботев“. Ето един цитат от тази стихосбирка (стр. 93), толкова характерен за изказа на автора:

но моята е грозна

Дойде сезонът да се мре

---

Продължаваме нататък с цитати от публикации на големия сливенски зъболекар д-р Андон Бояджиев.

През 2003 година той издава в ИК „Жажда“ книжката „Първите сливенски зъболечители“. Тя е от специален интерес за нашето семейство, защото в нея е публикуван и крайно любопитният материал „Медицината и зъболечението в страната и Сливен преди Освобождението и през първата половина на ХХ век“.

Д-р Андон Бояджиев успява да обърне специално внимание на личностите, завършили медицинско образование в Гърция, Румъния и Франция. Сред тях се открояват светлите образи на трима изтъкнати сливенски лекари, оставили трайни следи и в образованието, науката и читалищното дело. Това са д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович и д-р Начо Планински.

Д-р Андон Бояджиев представя на стр. 14 по един великолепен и обективен начин впечатляващата биография на д-р Начо Планински (1847 – 1895), включваща неговото образование в румънската Висша школа за медицина и фармация и професионалния му път като лекар в Сливен с всички подробности – той е бил също окръжен лекар и народен представител.

Но нека се върнем към книгата на д-р Андон Бояджиев „Първите сливенски зъболечители“ и с цитат от предговора на Васил Дечев „За тази книга и мястото ѝ в Сливенската история“.

Ето част от този информативен материал (стр. 7):

„Сливен в продължение на векове е бил значително селище, в което сравнително рано се появяват и развиват достиженията на цивилизацията. […] Напоследък се обръща все по-голямо внимание на детайлните исторически проучвания по отрасли. Въз основа на тях могат да се напишат действителни, а не едностранчиви поселищни, пък и общоисторически изследвания и книги. […] Именно в тази насока се появиха книги, които разработват и представят различни страни от миналото на Сливен [… и] живота на изтъкнати сливенски личности и чешити.“

---

Тук е мястото да споменем и книгата със стиховете в проза на д-р Андон Бояджиев „От душата, настроението и опита“, издадена през 2017 г. от агенция „Компас“, Сливен, 2017 г. Тя съдържа три забележителни послания, озаглавени така:

I  послание: „От неразгадаемата душа с нейната непозната енергия, духовни проекции, мислене и приятелство“;

II  послание: „От настроението и разочарованието с хармония между разум, мъдрост и вдъхновение “;

III послание: „Опитът, изведен с историчност, природа и философия “.

---

Следващата издадена книжка по тематиката „сливенски автори за Сливен“ е  „Къде е истината“ с автор Коста Д. Джелебов, обозначена като политически роман и издадена от ИК „Жажда“ през 2013 година.

Много интересен е фактът, че илюстрацията на корицата на книгата е снимката на Историческия музей в центъра на Сливен. За голямо съжаление обаче, интелигентно написаната книга представлява огромно политическо разочарование, което ще илюстрирам с един потресаващ цитат от авторския предговор:

„В душата ни има горчилка, тъга по „изгубените“ идеали, но ние сме калени в битките и няма да отстъпим. Ще се борим и вярваме, че ще победим: рано или късно! Ние издигаме наново червеното знаме на комунизма, хвърлено от предатели в сметта!“ (стр. 4).

И това е написано през 2013 г., в разгара на усилията за постигане на демокрация! Два свята, единият е излишен!

Очевидно според Коста Джелебов: „В страната се реставрираше капитализма и то дивия, безогледен такъв. […] Народът вече не отъждествяваше извратената социалистическа власт с великото учение на Маркс и Енгелс“ (стр. 46).

Ако някой попадне на тази книжка, няма да има друг въпрос освен един единствен: Да се смееш ли, да плачеш ли?

---

Следващото ми, четвърто попадение сред тази забележителна сливенска публицистика е крайно интересната книжка на писателя сатирик Николай Домусчиев „Весели и невесели строфи“ в четири цикъла, издадена от ИК „Жажда“, Сливен, 2018 г.  Книгата се явява междинна между двата сборника на автора: „Бос през тръне и коприва“ и „Сълза и смях“.

Специално място е отделено на първия цикъл „Ех, любов“. За него авторът споделя: „като писател-сатирик, който използва хумора и тука погледнах към любовта от друг ъгъл, от смешно-веселата му страна“ (стр. 3).

Вторият цикъл е „Посвещения“ – за срещи с различни личности, в цикъла са включени и дружески шаржове.

Третият цикъл, пак по думите на автора: „контрастира на първите два с невеселите, тъжни стихотворения, посветени на моята непрежелима съпруга Ценка“ (стр. 3).

Като четвърта част може да се посочи сценката „Чао, България! Здравей, ЕС“.

Книжката завършва с една прекрасна снимка на автора пред Стария бряст и с едно лирично завещание на корицата, което заслужава специално внимание:

ЗАВЕЩАНИЕ

Смехът обичах, а пък сълзи лях,

в училище със песните живях.

Кога и как ще дойде този край,

е, горе само един Господ знай!

Случайно може в светло или в здрач,

не искам гроб облян от сълзи с плач!

Когато няма да ме има с вас,

спомнете ме с висок и ясен глас,

с чаша вино, с къшей хляб свещен,

че не за скръб, а за живот бе роден!

Човек бе той, като човек живя!

Такъв остава в нашите сърца! 

---

Следващият ми, пети избор се спря на великолепната детска стихосбирка на Антон Ганчев (Дядо Тони, 1924 – 2016), озаглавена „Дядовата обич“, илюстрирана от Светлозара Курдова и издадена от издателска къща „Жажда“, Сливен през 2017 г. В творчеството на Антон Ганчев остават три стойностни детски книги, написани с голяма обич към поезията. В тях откриваме и обичта му към Сливен, който той смяташе за второ родно място.

Специално внимание заслужава предговорът към „Дядовата обич“, подготвен от Атанас Цонков. Цитатът по-долу представя трите книги на Антон Ганчев със стихотворения, есета, фейлетони и разкази: „Само ти любов“ (2007), „С крилете на Пегас“ (2009)“, „Светлината – път на живота“ (2012). Както пише Атанас Цонков: „Те ни разкриват един самороден талант, една обич към поезията. В тях откриваме обичта му към хората, близките, децата, към природата, Сливен, който смяташе за свое второ родно място, към многобройните си приятели и почитатели, които няма да го забравят. (стр. 5).

Публикуваните в „Дядовата обич“ стихотворения са 25. Предлагам на вниманието ви три стихотворения, които са великолепни творчески постижения! И то творчески постижения с много хумор:

СПЪНКАТА

---

ПИПИЛОТА

---

МОЛБА ЗА ПРОШКА