Авторската тематично-професионална популярна публицистика е едно от най-големите богатства в сливенската литературна история.
Тук и в продължение на няколко поредни статии предлагам на вниманието ви някои специално подбрани примери от творчеството на известни сливенски автори.
Нека започнем с големия Сливенец Атанас Славов, издал през 1994 г. стихосбирката „Дървета мои, помогнете ми“ в издателска къща „Христо Ботев“. Ето един цитат от тази стихосбирка (стр. 93), толкова характерен за изказа на автора:
ДОЙДЕ СЕЗОНЪТ ДА СЕ ЖЕНИМ
ЗА КЕЛНЕРКИТЕ СИ
но моята е грозна
Дойде сезонът да ловим пъстърви
но езерото е отровено
Дойде сезонът да разхождам внучката си
но нейната градинка е зад океана
Дойде сезонът да гледам есенния пейзаж както съм на високо
но столът ми е под бесилката
Дойде сезонът да се мре
Но…
Имам страшна ерекция обаче
Продължаваме нататък с цитати от публикации на големия сливенски зъболекар д-р Андон Бояджиев.
През 2003 година той издава в ИК „Жажда“ книжката „Първите сливенски зъболечители“. Тя е от специален интерес за нашето семейство, защото в нея е публикуван и крайно любопитният материал „Медицината и зъболечението в страната и Сливен преди Освобождението и през първата половина на ХХ век“.
Д-р Андон Бояджиев успява да обърне специално внимание на личностите, завършили медицинско образование в Гърция, Румъния и Франция. Сред тях се открояват светлите образи на трима изтъкнати сливенски лекари, оставили трайни следи и в образованието, науката и читалищното дело. Това са д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович и д-р Начо Планински.
Д-р Андон Бояджиев представя на стр. 14 по един великолепен и обективен начин впечатляващата биография на д-р Начо Планински (1847 – 1895), включваща неговото образование в румънската Висша школа за медицина и фармация и професионалния му път като лекар в Сливен с всички подробности – той е бил също окръжен лекар и народен представител.
Но нека се върнем към книгата на д-р Андон Бояджиев „Първите сливенски зъболечители“ и с цитат от предговора на Васил Дечев „За тази книга и мястото ѝ в Сливенската история“.
Ето част от този информативен материал (стр. 7):
„Сливен в продължение на векове е бил значително селище, в което сравнително рано се появяват и развиват достиженията на цивилизацията. […] Напоследък се обръща все по-голямо внимание на детайлните исторически проучвания по отрасли. Въз основа на тях могат да се напишат действителни, а не едностранчиви поселищни, пък и общоисторически изследвания и книги. […] Именно в тази насока се появиха книги, които разработват и представят различни страни от миналото на Сливен [… и] живота на изтъкнати сливенски личности и чешити.“
Тук е мястото да споменем и книгата със стиховете в проза на д-р Андон Бояджиев „От душата, настроението и опита“, издадена през 2017 г. от агенция „Компас“, Сливен, 2017 г. Тя съдържа три забележителни послания, озаглавени така:
I послание: „От неразгадаемата душа с нейната непозната енергия, духовни проекции, мислене и приятелство“;
II послание: „От настроението и разочарованието с хармония между разум, мъдрост и вдъхновение “;
III послание: „Опитът, изведен с историчност, природа и философия “.
Следващата издадена книжка по тематиката „сливенски автори за Сливен“ е „Къде е истината“ с автор Коста Д. Джелебов, обозначена като политически роман и издадена от ИК „Жажда“ през 2013 година.
Много интересен е фактът, че илюстрацията на корицата на книгата е снимката на Историческия музей в центъра на Сливен. За голямо съжаление обаче, интелигентно написаната книга представлява огромно политическо разочарование, което ще илюстрирам с един потресаващ цитат от авторския предговор:
„В душата ни има горчилка, тъга по „изгубените“ идеали, но ние сме калени в битките и няма да отстъпим. Ще се борим и вярваме, че ще победим: рано или късно! Ние издигаме наново червеното знаме на комунизма, хвърлено от предатели в сметта!“ (стр. 4).
И това е написано през 2013 г., в разгара на усилията за постигане на демокрация! Два свята, единият е излишен!
Очевидно според Коста Джелебов: „В страната се реставрираше капитализма и то дивия, безогледен такъв. […] Народът вече не отъждествяваше извратената социалистическа власт с великото учение на Маркс и Енгелс“ (стр. 46).
Ако някой попадне на тази книжка, няма да има друг въпрос освен един единствен: Да се смееш ли, да плачеш ли?
Следващото ми, четвърто попадение сред тази забележителна сливенска публицистика е крайно интересната книжка на писателя сатирик Николай Домусчиев „Весели и невесели строфи“ в четири цикъла, издадена от ИК „Жажда“, Сливен, 2018 г. Книгата се явява междинна между двата сборника на автора: „Бос през тръне и коприва“ и „Сълза и смях“.
Специално място е отделено на първия цикъл „Ех, любов“. За него авторът споделя: „като писател-сатирик, който използва хумора и тука погледнах към любовта от друг ъгъл, от смешно-веселата му страна“ (стр. 3).
Вторият цикъл е „Посвещения“ – за срещи с различни личности, в цикъла са включени и дружески шаржове.
Третият цикъл, пак по думите на автора: „контрастира на първите два с невеселите, тъжни стихотворения, посветени на моята непрежелима съпруга Ценка“ (стр. 3).
Като четвърта част може да се посочи сценката „Чао, България! Здравей, ЕС“.
Книжката завършва с една прекрасна снимка на автора пред Стария бряст и с едно лирично завещание на корицата, което заслужава специално внимание:
ЗАВЕЩАНИЕ
Смехът обичах, а пък сълзи лях,
в училище със песните живях.
Кога и как ще дойде този край,
е, горе само един Господ знай!
Случайно може в светло или в здрач,
не искам гроб облян от сълзи с плач!
Когато няма да ме има с вас,
спомнете ме с висок и ясен глас,
с чаша вино, с къшей хляб свещен,
че не за скръб, а за живот бе роден!
Човек бе той, като човек живя!
Такъв остава в нашите сърца!
Следващият ми, пети избор се спря на великолепната детска стихосбирка на Антон Ганчев (Дядо Тони, 1924 – 2016), озаглавена „Дядовата обич“, илюстрирана от Светлозара Курдова и издадена от издателска къща „Жажда“, Сливен през 2017 г. В творчеството на Антон Ганчев остават три стойностни детски книги, написани с голяма обич към поезията. В тях откриваме и обичта му към Сливен, който той смяташе за второ родно място.
Специално внимание заслужава предговорът към „Дядовата обич“, подготвен от Атанас Цонков. Цитатът по-долу представя трите книги на Антон Ганчев със стихотворения, есета, фейлетони и разкази: „Само ти любов“ (2007), „С крилете на Пегас“ (2009)“, „Светлината – път на живота“ (2012). Както пише Атанас Цонков: „Те ни разкриват един самороден талант, една обич към поезията. В тях откриваме обичта му към хората, близките, децата, към природата, Сливен, който смяташе за свое второ родно място, към многобройните си приятели и почитатели, които няма да го забравят. (стр. 5).
Публикуваните в „Дядовата обич“ стихотворения са 25. Предлагам на вниманието ви три стихотворения, които са великолепни творчески постижения! И то творчески постижения с много хумор:
СПЪНКАТА
Нека да ви се представя:
ТОНИ – палавника!
Не че толкоз бели правя,
но така ми викат!
То без пакости не може,
но не са нарочно!
Онзи ден – случи се, боже,
та улучих точно
с топката като играех,
порцелановата купа.
Сватбен дар на мама, зная
падна и се счупи.
В стаята тренирах само
финтове да уча.
Ама, за беда голяма,
топката отскочи
и улучи без да искам,
купата на мама.
То бе врява, то бе писък
и кавга голяма!
И сега тренирам вънка –
там пък е студено.
Ей, това се казва – спънка
футболист ще стана. (стр.14)
ПИПИЛОТА
ПИПИЛОТА, ПИПИЛОТА,
с теб забавен е живота.
Радостно е да играем,
даже с дървеното влакче,
песни весели да пеем
с Пипи Дългото чорапче!
ПИПИЛОТА, ПИПИЛОТА
с теб славен е живота!
Фантазираме, играем,
става празника безкраен
във летящото ни влакче
с Пипи Дългото чорапче!
ПИПИ, ПИПИ, ПИПИЛОТА
за децата по земята
с теб чаровен е живота!
С весели игри и песни,
в дрешки нови, най-чудесни,
С ПИПИ Дългото чорапче,
ще играем пак на влакче! (стр.16)
МОЛБА ЗА ПРОШКА
Днеска, мама ме наказа,
няма да играя
зарад счупената ваза,
тя е права, зная!
Но, кажи ми, как ще мога
цял ден да изтрая
и със Петьо, Анчо, Гого
да не поиграя?!
– Мамо, моля те прости ми!
В прегръдката се гуша.
– Обещавам – не на думи,
аз ще стана най-послушен!
Мама топло се усмихва,
гали ми косата.
Чакам с трепет да ми каже:
–„ Бягай, чака те тайфата!“ (стр.18)