Първа част може да прочетете тук
Следващият ми, шести избор е посветен на творчеството на Евгений Курдов (1905 – 1989), като обръщам специално внимание на каталога, който е подготвен и отпечатан по повод изложбата на художника в Столична библиотека от 21 февруари до 5 март 2008 г.
Евгений Курдов е роден на 18 май 1905 г. Завършва Художествената академия в София през 1929 г., специалност „Скулптура“ при проф. Марин Василев. В периода 1919 – 1965 учителства в Сливен: в Педагогическото училище, в Трета прогимназия и в Мъжката гимназия „Добри Чинтулов“. От 1929 до 1978 г. има пет самостоятелни изложби, четири от тях – в Сливен, и една – в София. От 1934 до 1956 г. е редовен участник в групови изложби на сливенските художници, както и в други изложби и събития.
Предлагам ви два цитата (стр. 4) от каталога от 2008, които резюмират основното за неговия стил, както и за организираната изложба:
„В своето творчество той пресъздаде поетичната атмосфера на стария град, странностите на градския бит […] и обезсмърти старите сливенски „чешити“ в знаменитата си серия „Старият Сливен“ (живопис и графика).“
[…]
„Желанието на близките на автора и организаторите е, макар и посмъртно, да напомнят за един не много популярен, но ярък и самобитен художник. Колекцията включва няколко портрета, натюрморти с цветя и пейзажи от Сливенския Балкан. Инициативата за събирането на тази колекция от картини, тяхното реставриране и показване пред публика е на Мартин Кавръков – общински съветник в гр. Сливен, и на Силви Басева – художник и един от потомците на рода Курдови.“
За реализацията на тази изложба и на каталога допринасят Столична библиотека, Светлозара Курдова, дъщеря на твореца, и други личности.
Следващият ми, седми избор е посветен на големия интерес към текстилното производство в Сливен. По този повод обръщам специално внимание на проучването на Хараламби Хараламбов „Вадите, тепавиците, барите и водениците в Сливен“, издадено от Агенция Компас в Сливен през 1994 г.
Като има предвид, че в Сливен има голям интерес към историята на текстилното производство, Хараламби Хараламбов събира спомените на потомствени тепавичари и бараджии и публикува оцелелите документи и материали по тази тема – началото и развитието на текстилната промишленост в Сливен.
Авторът проучва специално историята на града, като ползва „Опит за история на Сливен“ от Симеон Табаков. Неслучайно огромен интерес представлява уводът на автора Хараламби Хараламбов, от който предлагам на вашето внимание един по-обширен цитат (стр. 3 – 4) с известни съкращения:
„Столетия наред Сливен е играл важна роля в историческото и икономическото развитие на България.
Голямо селище далеч преди Освобождението, с развито производство предимно на текстилни изделия, той и до днес е съхранил в своите околности като паметници на миналото вади, тепавици (долапи), бари и воденици. В наше време те изживяват последните си дни. И ни става мъчно, като виждаме как трудно се поддържат от потомците на някогашните „долапчии“ и бараджии. Част от тях вече изоставени се рушат, за да изчезнат някой ден и да се заличи една толкова дълбока диря от нашата промишлена история.
Като имам предвид, че несъмнено ще има хора, които да се интересуват по-подробно от миналото на текстилното производство в Сливен, реших да проуча, издиря и събера в едно спомените на потомствени тепавичари и бараджии, на все още живи люде в града, знаещи нещо за вадите, тепавиците, барите и водениците, да подредя много редове от оцелели документи и писани страници от различни автори по горната тема, намерили място в техните трудове за началото и развитието на текстилната промишленост в Сливен.
Така например, ползвах широко „Историята на Сливен“ т. I, II и III от Симеон Табаков, биографа на Добри Желязков – архитект Георги Козаров в книгата му „Добри Желязков фабрикаджията“ […]
В изложението се възползвах от новия материал, публикуван в „Известия на музеите в югоизточна България, том VIII, 1985 г., от Васил Дечев „Махалите в Сливен“ и от албума „Туида, Цоида, Сливен“ с автор Ирина Щерева.“
Вместо заключение (на стр. 5) авторът изказва благодарност на ръководствата и колективите на ТК „Георги Димитров“, ТК „Съби Димитров“ и фабрика „Руно“ за оказаната му материална помощ. Като последно изречение той благодари на жена си Мария Хараламбова за изключителното съдействие при проучване и синтезиране на материала.
Следващия си, осми избор посвещавам на творчеството и живота на художника Александър Петров, представен от Величка Димитрова, негова съпруга. Книгата се издава по случай 90-годишнината от рождението на художника през 2019 г. от издателска къща „Жажда“ (автор Величка Димитрова и редактор Христина Димова).
Представянето на книгата започва с едно емоционално обръщение „Към читателя“ (стр. 2) от страна на авторката, което заслужава специално внимание:
„Изминаха пет месеца от смъртта на моя съпруг и желая да ви разкажа за него, за човека – художника Александър Петров, когото, докато съм жива, няма да забравя.
Сашо бе светило в моя живот. Всяка дума, преди да я каже, той винаги я обмисляше. През целия си осемдесет и девет-годишен живот, той никого не е обидил. Винаги за мен беше образец за подражание!“
Включването на тази прекрасна книга в една идея за публикуване на подбрани цитати от известни сливенски автори се оказа почти непосилна задача за изпълнение, но за мен е висока чест присъствието на това съкровище в моя проект.
Единственото, което предпочетох реално да направя, бе публикуването на един текст от притежателката на най-голямата колекция картини на Сашо Петров, включително и последната му нарисувана „В сърцето на Балкана“ в Пловдив през 2019 година, съдийката Магдалина Данчева.
И така, предлагам ви два цитата от този текст, „Моите срещи и спомени със Сашо Петров“, с огромно уважение и почит към творчеството на Сашо Петров:
„Запознанството ми със Сашо Петров започна през 2005 – 2006 г., когато си купих първите картини от него – „Пролет“ и „Есен“, рисувани със сухи пастели. Плени ме изяществото, мекотата на пейзажите и енергията, която излъчваха картините му. В течение на годините започнах редовно да посещавам изложбите му и да си купувам картини, когато имах възможност.
През последните 4–5 години, преди да се пренесе в отвъдното, най-голямото ми учудване беше, че с напредване на възрастта му картините ставаха все по-цветни, все по-свежи и ме омайваха с багрите и силата на живота, които излъчваха. Имам цяла колекция от пейзажи […]. На 50-тия си рожден ден помолих гостите да не ми купуват цветя, а моето цвете беше една прекрасна картина на Сашо Петров – „Лято“.
Самият бате Сашо бе поканен на изложбата, която организирах по случай юбилея си „50 години, 50 картини, 50 приятели“ (стр. 61).
[…] „Лицето му грееше, като разказваше за младостта си, заговорихме се, че през лятото на 2019 година ще ми гостуват с жена си в Пловдив, т. к. ще бъде Европейска столица на културата. Имах чувство, че говорих с младеж – толкова ентусиазиран беше. Така ще го запомня завинаги с този наш последен разговор на входа на галерия „Май“ в град Сливен“ (стр. 62).
За политиката с пристрастие 