За политиката с пристрастие

Вместо авторски увод, за начало ще ви предложа един цитат от анализа на Иван Стамболов (Сула) „Защо всеки се прави на какъвто не е?“:

„След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки термина „винкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палѝ се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл.“

Този цитат, както и цялата статия на Иван Стамболов представлява сериозен повод за размисъл и дискусии, които ни връщат в началото на 30-годишния преход, характеризиран от нестихващи и до днес, а може би до утре или до догодина все по-странни политически протести.

Днес предлагам на вниманието ви една статия, която публикувах в БГНЕС през 2013 г., по време на протестите срещу управлението на Пламен Орешарски, но която ни връща към бурните протести в началото на прехода към демокрация, които и днес, 30 години по-късно не са изгубили своята актуалност и политическа ирония…

Аспарух Панов: Да сортираме разделно политическите боклуци! Има още →

Популярността на най-известното трио за политически фолклор в състав Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков нарастваше с всеки изминат ден през последните два месеца. Неговите неповторими „отровни“ изпълнения бяха в унисон с дълбоките и хаотични противоречия в днешната ни политика и неслучайно не слизаха от заглавията и коментарите на медиите.

Независимо какво ни очаква оттук нататък, месеците до края на годината ще бъдат много, много горещи. И това съвсем не е случайно. След като се нагледахме и наслушахме разнопосочни и разностилни протести и контрапротести, още на 2 септември на дневен ред ще излязат ключовите въпроси, ще бъдат ли в състояние 44-то НС и сегашният ни политически елит да гарантират европейския и евроатлантически курс на страната ни и то по какъв начин.

Още от сега няма никакво съмнение, че от всяка гледна точка отговорът на тези въпроси ще бъде не само сериозен, но и съдбовен тест за държавническия потенциал и стратегическите цели на страната ни. Колкото повече се развихрят и задълбочават политическите и гражданските страсти около бъдещия ни политически път, толкова по-често ще се връщаме към фундаменталния въпрос на несвършващия български преход: „Къде и защо се провалихме“?

И тук стигаме до логичния за цялото ни гражданско общество въпрос: Защо за 30 години не успяхме да постигнем така жадуваната от обществото справедливост? Отговорът тук е многопосочен и твърде показателен: Има още →

Аспарух Панов

В горещия от синоптична, политическа и „пандемична“ гледна точка августовски въздух, около нас отново (за кой ли път, за кой ли път) се нагнетява огромно политическо напрежение, заредено с разнопосочни (положителни и отрицателни) енергии и амбиции за промяна. Никой не може да предвиди как ще се развият процесите в несвършващия български преход, както при „мелодрамите“ и „цирковете“ във вътрешната ни политика, така и при присъствието ни в Европа като цяло…

Какво ли не се случва, изговаря и коментира през последните седмици. Още на 20 юли т.нар. „Отровно трио“ в състав Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков призова за гражданско неподчинение. Заляха ни потоци от граждански и политически протести срещу правителството и главния прокурор и искания за техните оставки. Има още →

Наистина, от рухването на Берлинската стена изминаха 30 години, време и много, и малко за възпитаване на една нова политическа култура и публичен граждански манталитет. Ние, българите, като че ли винаги сме завиждали на германците за начина, по който се справят с агентите на тяхната Държавна сигурност, известната ЩАЗИ. Но често се оказва, че това далеч не е така.

Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно през пролетта на 2010 г, няколко месеца след изборите за местен парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, проведени през есента на 2009 г. Тогава останах много впечатлен от смазващото мнозинство, с което „червено-червени“ коалиции от германската социалдемократическа партия (ГСДП) и набиращата все по-голяма популярност партия „Левицата“, базирана основно на бившите комунисти от ГДР без никакви морални задръжки управляват провинция Бранденбург и столицата Берлин. Има още →

От около половин година с моята съпруга сме в Сливен. Тук ни завари и „корона вирус“ пандемията, и „политическата“ пандемия, която избухна в началото на юли. Както писах в последната статия от блога си, там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и те заразяват от „болезнено“ до „още по-болезнено“ разнопосочно ориентираните политически, икономически и граждански слоеве от обществото.

София, юли 2020 г. Уикипедия: Cheep / CC BY-SA

Какво ли не се случва, изговаря и коментира през последните вече повече от две седмици. Заляха ни потоци от граждански и политически протести срещу правителството и главния прокурор, от „просълзяващи“ осъдителни речи и политически становища на комунистическата върхушка, парламентарни вотове на доверие и нестихващ, направо нагъл тътен от кръга около самозабравилия се т.нар. президент Радев. И всичко това съпроводено от развихрила се разнопосочна медийна истерия… Има още →

Докога все така ще я караме,
докога, докога, докога?
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!

Богдана Карадочева,

Стефан Димитров

и Васил Найденов

„Молитва за България“

Писал съм многократно (в книгите си и в различни публикации) и съм беседвал през годините със стотици хора по тази болезнена за обществото ни тема, като дискусията винаги е започвала и никога не е довършвана. По всичко изглежда, че няма да завърши и днес, когато  на 10 юни 2020 г. отбелязахме 30 години от първите демократични многопартийни избори след краха на комунизма.

Тогава СДС възприе основната теза, че по този начин се сменя политическата система, а не се продължава започнатата от комунистите „перестройка“, че се създават принципно нови правила за функциониране на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция. За огромно съжаление обаче, това не се случи. Има още →

Преди да започнем дискусията по тази толкова деликатна и противоречива тема за страните членки на ЕС, предлагам на вниманието ви вместо увод два показателни цитата от статията на Йенс Хаке от Хумболдтовия университет в Берлин на тема: „Да бъдеш либерал или да не бъдеш. Кризата на съществуването на Републиката“, публикувана в политическото списание „Листове за немска и международна политика“, бр. 11 от 2018 г.:

„В световен мащаб либералната демокрация се намира в дълбока криза на съществуване, докато антилибералните сили са в сериозен подем. Демокрацията трябва отново и отново да бъде защитавана. 30 години след глобалните промени през 1989 г. и 100 години след създаването на Ваймарската република Западният свят като че ли се разгражда и се сбогува с напредничавите либерални идеи.“

„Идеи, заложени в прочутата книга на Франсис Фукуяма „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление.

Неговите надежди за либералния край на историята, след който не трябваше повече да има „идеологическа конкуренция на либералната демокрация“ и очакванията, че капиталистическата глобализация ще стимулира почти автоматично създаването на демократични отворени общества и държава на благоденствието се провалиха в момента, когато беше предложен широкия консенсус на социаллибералната политика.“

Има още →