Аспарух Панов

В горещия от синоптична, политическа и „пандемична“ гледна точка августовски въздух, около нас отново (за кой ли път, за кой ли път) се нагнетява огромно политическо напрежение, заредено с разнопосочни (положителни и отрицателни) енергии и амбиции за промяна. Никой не може да предвиди как ще се развият процесите в несвършващия български преход, както при „мелодрамите“ и „цирковете“ във вътрешната ни политика, така и при присъствието ни в Европа като цяло…

Какво ли не се случва, изговаря и коментира през последните седмици. Още на 20 юли т.нар. „Отровно трио“ в състав Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков призова за гражданско неподчинение. Заляха ни потоци от граждански и политически протести срещу правителството и главния прокурор и искания за техните оставки.

Вече повече от 40 дни се нагледахме „до припадък“ на блокирани кръстовища, палаткови лагери и шествия. А през последните дни вече се стига до блокиране на министерства и институции, дори и на ЦИК. (Да се смееш ли, да плачеш ли???)

От една страна ушите ни се оглушиха от яростни осъдителни речи и разнопосочни политически становища, с част от които не винаги можем да се съгласим, а от друга – станахме неволни участници в безцеремонното нарушаване на изконните ни граждански права като избиратели.

Не можехме да се приберем вкъщи или да си свършим работата, но го приемаме и преживяваме относително спокойно. Така или иначе, ние по-възрастните, от дългогодишния си опит на прехода, знаем прекрасно, че след края на протестите всички ще се умилкват около нас, за да пуснем тяхната бюлетина. С една дума: „И няма край, и няма край на шир и длъж…“

И така, стъпка по стъпка, доживяхме „криво-ляво“ до 14 август, когато избухна поредната политическа бомба, възпламенена от обругавания и оплюван вече повече от месец Бойко Борисов, законен премиер (все още) за трети път в най-новата ни история. В обширно официално изявление той се обяви за свикване на Велико народно събрание, за сериозни промени в Конституцията и намаляване на броя на депутатите.[i]

Ето най-характерната част от това, наистина уникално от всякаква гледна точка изявление:

„ВРЕМЕ Е ЗА РЕСТАРТ – ВРЕМЕ Е ЗА РЕШЕНИЯ“

„На основание член 87, алинея 1-ва от Конституцията на Република България и член 76, алинея 1-ва от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ПП ГЕРБ ще внесе проект на нова Конституция на Република България.

Време е за отговорност и решителност! Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата. Необходимостта от рестартиране на политическия модел не може повече да се отлага във времето! Единството, държавността и стабилността на страната за мен не са просто думи – те са основата, от която съм тръгвал за всяко свое решение.

Необходимостта от нова Конституция на Република България е тема, която през последните години е водеща за много граждани и обществени организации. За да отговорим на нагласите и очакванията на българските граждани, предлагаме проект на Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие.

Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености, при друг международен статут на страната ни, при друго равнище на законодателната практика, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да отговорим на предизвикателствата.

Основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно действащата Конституция, нова може да бъде приета само от Велико народно събрание.

Затова аз предлагам свикването на Велико народно събрание, което да въведе редица съществени промени в Конституцията:

• Ще предложим броят на народните представители от 240 да бъде намален на 120;
• При Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален – от 400 на 280;
• Ще прекратим дейността на Висшия съдебен съвет и ще предложим създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга.

В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право – така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират – седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

• Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор предлагаме да бъде пет години;
• Ще предложим да се ограничат правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
• Ще предложим към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори;
• Ще предложим да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба;
• Ще предложим Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи;
• Народното събрание може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор;

Това са неща, които хората искат и очакват от години. Тези предложения ще увеличат ролята и доверието в политическото представителство, ще изчезнат депутатите-анонимници. Ще се укрепи независимостта на съдебната система, ще направи прокурорите и съдиите самоуправляващи се общности и може би най-важното, ще засили контрола над дейността на Главния прокурор.

В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден.

Великото народно събрание е уникална възможност – не само да се рестартира демокрацията ни, но и това да се случи в режим на максимално политическо представителство. Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него, 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно.

Дошло е време всеки от нас да се определи, като направи своя политически и исторически избор. Само така ще може да се тръгне на чисто. Във време на най-тежката социално-икономическа криза, време на пандемия, време по-тежко от Голямата депресия, когато се сриват световните икономики, държавата трябва да излезе обединена.

„Съединението прави силата! От това има най-голяма потребност страната ни днес!“

Всеки, който познава в детайли политическите подробности на прехода, знае прекрасно, че подобен изненадващ супер амбициозен проект, нито може да бъде дискутиран по същество, камо ли изпълнен от сегашното толкова критикувано и осъждано правителство, да не говорим за направо „импотентното“ 44-то НС. В същността си цялата „дандания“ е едно неоспоримо доказателство за необходимостта от предсрочни парламентарни избори.

Неслучайно публичната реакция на Демократична България (ДБ) не закъсня:

„Нашата оценка е, че няма никаква нужда от Велико Народно събрание (ВНС) и че това е маневра на управляващите с цел да задържат властта“. Така лидерът на Демократи за силна България (ДСБ) ген. Атанас Атанасов коментира на брифинг решението на премиера Бойко Борисов да поиска свикване на ВНС с цел промени в Конституцията и съдебната власт.

По времето на соца имаше знаков филм „Маневри на последния етаж“. Ние наблюдаваме „Маневри на последния етаж“ на властта, която имитира реформи, с печелене на време, за да сеудържи властта на всяка цена, коментира той и допълни, че от първия ден на протестите ДБ предупреждават за капана, наречен ВНС. 30 години се пържим на това, което БКП ни сготви на предното ВНС през 1990 г., напомни генерал Атанасов.“[ii]

Тук е мястото все пак да признаем, че когато исканията за оставка на коалиционното правителство „Борисов 3“ на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ идват от страна на политически активни безпартийни граждани с антикомунистически възгледи, опозиционни граждански организации и десни демократични политически партии, като например от обединение „Демократична България“ („Да, България“, ДСБ и „Зелените“), те са допустими и напълно нормални за принципите на функциониране на парламентарната демокрация.

Далеч не е така обаче, когато се заслушваме в наглия и направо брутален ляв тътен, идващ от кръга около едва ли не „служебно назначения“ от Борисов (псевдо)президент Радев и родословно свързаната с него комунистическа върхушка на БСП, или когато наблюдаваме самозабравилите се циркови артисти от типа на Мая Манолова и Слави Трифонов.

Техните изпълнения са срам и позор за евроатлантическите ни икономически и политически ценности, особено, когато са подплатени със специално гарнирана и манипулирана медийна прокомунистическа истерия…И как да бъде по друг начин, след като България за пореден път остава държавата с най-проблематичната медийна ситуация в ЕС.

България остава „черната овца на ЕС“ – 111-а по индекс на свобода на медиите:

„Това показва Индексът за свобода на пресата за 2020 година на „Репортери без граници“, който обхваща 180 държави. В него България отново се класира на 111-то място.

Дори Унгария на Орбан е по-напред от България на Борисов – 89-то срещу 111-то място. На 110-то е Гвинея. А на 112-то място се нарежда Непал.

С помощта на европейски пари правителството в страната си купува лоялна журналистика“, подчертава организацията. Според „Репортери без граници“, в България независимите медии са обект на съдебен тормоз, а критични журналисти стават жертва на очернящи кампании и насилие.“[iii]

Всички виждахме обезпокоителните тенденции в натрупването на проблемите със собствеността и политиката на медиите през последните години, но никога не съм очаквал, че ще стигнем чак дотам отново да преживеем политико-икономическа симбиоза между власт и медии.

Колкото повече се опитвам да анализирам и коментирам разтърсваната от вътрешни противоречия политическа пандемия в милата ни родина, която превърнахме в един огромен палатков къмпинг, толкова по-често си задавам един въпрос, който поне за мен е бил винаги изключително болезнен и деликатен и за който нямам отговор.

Добре, протестиращите побеждават, правителството на Борисов подава оставка, президентът Радев назначава служебно правителство и отиваме на дългоочакваните предсрочни избори. В новия парламент влизат и ГЕРБ, и Демократична България, „обединените“ и „разединените“ патриоти, и „Волята“ на собственика на „любимите ни аптеки „Марешки“, както и всички БеСеПета и ДеПеСета по земните кълбета.

И въпреки това, О, Боже, или по-точно, О, Товарищ Путин, изборите са спечелени безапелационно от коалиция на БСП и цялата пасмина от русофилски и патриотарски партийки и организацийки на комунистически ченгета, които не само имат болшевишко мнозинство, но и съставят стабилно правителство, което след година ще преизбере пРезидента Радев за втори мандат.

Да, днес подобен изход от кризата звучи може би като „глуповата“ закачка или политическа фантастика. И всички стискаме палци това да не се случи. Но все пак всички си спомняме какво ни причиниха мнозинствата на Жан Виденов и на Пламен Орешарски.

Затова нека никога не забравяме великата мисъл на Джон Голсуърти:

„Никой не може да ви спаси … от вас самите“

[i] Борисов иска свикване на Велико  Народно събрание

https://webcafe.bg/politika/borisov-iska-svikvane-na-veliko-narodno-sabranie.html

[ii] Демократична България наблюдава „Маневри на последния етаж“

https://news.bg/bulgaria/demokratichna-balgariya-nablyudava-manevri-na-posledniya-etazh.html

[iii] България остава „черната овца на ЕС“ – 111-а по индекс на свобода на медиите, представен от Екип на ДЕБАТИ.БГ – 21.04.2020

https://debati.bg/balgaria-ostava-chernata-ovtsa-na-es-111-a-po-indeks-na-svoboda-na-mediite/