Превод на публикация от списание „Бодлива тел“ (Stacheldraht), бр. 5/2020 г.

В материала, чийто превод предлагам, Фридрих-Вилхелм Шломан представя книгата на Манфред Квиринг „Русия. Възкръсването на една световна сила?“, излязла през 2020 г. в издателство „Кристоф Линкс“.

Москва днес отново играе роля на световната политическа сцена. Нейната нова класа е свързана според гледната точка на автора, който повече от две десетилетия работи там като кореспондент, с властните тайни служби и ръководствата на държавни фирми като световен доставчик на суровини и от високовъоръжената армия. Основната власт обаче е концентрирана в ръцете на Путин, който е копие на последния цар и е обект на силен култ към личността. Нещо повече, той печели от това, че е дал на руския народ самочувствието, към което се стреми.

Путин мечтае да издигне своята държава до световна сила. Първата му близка цел е да обвърже отново бившите съветски републики с днешна Русия. Така можем да разберем неговите войни срещу Чечения и Грузия, където той „припознава“ два региона като собствени държави и стацион    ира там своите военни сили.

Така читателят преживява и завладяването на Крим с лъжата: „Трябва да защитаваме руснаците от украинските фашисти“. В началната неясна обстановка след събитията в Киев и източната част на страната Путин тръгва първо с прикрити операции, а след това с военна сила срещу правителството в Киев, така че трябва де факто да се говори за завладяване на Източна Украйна. Докато Москва отказва Украйна да поеме сама контрола на своите граници, военното ѝ присъствие с войници и оръжие е осигурено. Заплашена е и Беларус. В Балтийския регион Кремъл вижда своята „отговорност“ за живеещите там руснаци, но разбира много добре последиците от членството им в НАТО. В Близкия изток Путин успява да си осигури постоянно присъствие в Средиземноморския регион и да спаси режима на Асад от поражение. Русия се надява, че на този фон Китай би могъл да бъде „моторът“ за осигуряване на необходимия ѝ икономически напредък, в който Москва да играе ръководна роля, но тази надежда е силно ограничена и икономическо сътрудничество едва ли може да се очаква.

Книгата подробно разглежда постоянното твърдение на Москва, че Западът е нарушил своята дума НАТО да не се разширява в източна посока. Путин, който иска да обвини НАТО за дадената „мнима“ гаранция за не-разширение, се обосновава с една реч от 1990 година на тогавашния Генерален секретар на НАТО Вьорнер, който приема единствено разширението на НАТО в източната част на Германия, но по никакъв начин не го приема за членовете на Варшавския договор, който тогава още съществува. Подобно становище споделя и Телчик, един от най-важните свидетели от онова време, че в нито един момент не е говорено за разширение на НАТО извън Германия. Самият Горбачов заявява в руския вестник „Комерсант“ през октомври 2014 г., че темата изобщо не е била дискутирана.

Фактът, че Москва произвежда много атомни подводници, е добре известен. Но една заплаха с ядрени оръжия действа само, докато противната страна е държана в неведение за реалните сили на отправящия заплахите. Тогава Москва ще разбере, че САЩ винаги са способни на ответен удар.

Въпреки че Русия разполага в Европа с явно превъзходство при тактическите ядрени оръжия и ракетите със среден обсег на действие, авторът приема, че военната конфронтация е на практика изключена. Това Москва не може да си позволи икономически. Намерението обаче да се смекчи позицията на Москва с предложения за компромиси е погрешно. При всички положения руснаците ще приемат подобна позиция за слабост. Путин разбира единствено езика на властта, на силата. В случая е необходим един общ европейски отговор, изпълнен с решимост и с отсъствието на илюзии.

Фридрих -Вилхелм Шломан

Превод: Аспарух Панов