Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с тридесетгодишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС.

Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята, естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели и съмишленици, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех.

Около изборите политическата атмосфера бе неописуема и заредена с огромен положителен заряд. Всички очаквахме, особено след митинга на „Орлов мост“, че грандиозното поражение на БСП е въпрос само на дни.  Но то и така не се случи вече три десетилетия…

Ако имаше наистина губещи през годините, това бяха „Десетте малки седесарчета“, от които за съжаление наистина не остана ни едно…И тъй като нуждата от сатира и ирония по отношение на политиката на БСП продължаваше да е точно толкова актуална, колкото беше през 1990 г., си позволих през януари 2015 г. да предложа вече „поостарялата“  25-годишна „сатирична закачка“ на посетителите на моя личен блог. (Десет малки комунистчета).

Днес възпетите във „Век 21“ „Десет малки комунистчета“ на прехода или по-точно техните наследници навършват 30 години и се готвят за предстоящите избори. Позволявам си в чест на този юбилей да подаря сатиричната си статия, публикувана през 1990 г. на новото изпълнително бюро на НС на БСП.

Доколкото се познаваме взаимно, предполагам, че няма да се изненадат, че става дума за политическа ирония, гарнирана със значителна доза омерзение и най-вече с убеденост, че БСП не е в състояние да спечели нито парламентарните, нито президентските избори…

---

ДЕСЕТ МАЛКИ КОМУНИСТЧЕТА

Аспарух Панов

По идея от „Десет малки
негърчета“ на Агата Кристи

Десет малки комунистчета
другари верни, върли Сталинистчета.
Изгониха едно, виновно и проклето,
останаха сплотени – девет в Бе-Ка-Пе-То.

Девет малки комунистчета
другари верни, бивши Живковистчета.
Едното ги напусна и заплю в лицето,
останаха невинни – осем в Бе-Ка-Пе-То.

Осем малки комунистчета
другари верни, нежни Лиловистчета.
Едното се записа в А-Се-Пе-То,
останаха със гордост – седем в Бе-Ка-Пе-То.

Седем малки комунистчета
другари верни, твърди Боковистчета.
Едното го внедриха в Се-Де-Се-То,
шест са само – чистите във Бе-Ка-Пе-То.

Шест малки комунистчета
другари верни, честни антихристчета.
Едното се покръсти в храма Божи,
пет са вече – в овчи кожи.

Пет малки комунистчета
другари верни, бивши Газдовистчета.
Едното срещна жертвите си стари,
четири са вече – бойните другари.

Четири малки комунистчета
другари верни, бойки Продевистчета.
Едното полудя, четейки „Дума“,
вече три показва тази странна сума.

Три малки комунистчета
другари верни, треперят като листчета.
Едното чак от Осло се премести във Виена,
две са вече с книжката червена.

Две малки комунистчета
другари верни, вече социалистчета.
Едното му разкриха кражбите десетки,
едно остана – на червени сметки.

Едно малко комунистче
пред урната застана като оптимистче.
Мина изборният ден, и ох, и ах,
не остана ни едно от тях!

София, 1990 г.