За новите издания на Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен

Изборните трилъри, които завладяха и продължават да атакуват актуалната българска политика, стават не само все по-скучни и досадни, но и водят до политическо и културно опростачване, за което важи максимата И няма край, и няма край на шир и длъж!

На този фон спасението е единствено в историческата ни памет и политическа култура. Затова предлагам на вниманието ви две исторически книги, актуални издания на Сливенския регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“, които са дар за Сливенската културна общественост и които горещо ви препоръчвам.

Първата книга, която бих желал да ви представя е великолепната триезична книга „ПОД ЗНАМЕТО НА СВОБОДАТА: ГОРЯНИТЕ“, издадена през 2021 г. с финансовата подкрепа на германската фондация „Конрад Аденауер“ под мотото „За тях животът бе борба под знамето на свободата, смъртта – достойна победа!“. Авторският колектив включва Николай Сираков, Мариан Гяурски, Мария Павлова и Пенка Димитрова.

Като начало ви предлагам три цитата от предговора на авторите на книгата, които подчертават нейното огромно значение, особено днес, в бурните и дълбоко противоречиви времена, в които живеем.

„Горянството, което се заражда в знак на несъгласие с наложения с помощта на Червената армия болшевишки режим в България, се явява първата масова и най-продължителна антикомунистическа съпротива в държавите от Източния блок. Най-мащабно и най-добре организирано горянството е било на територията на Сливенския регион.“

„В третата част на книгата ще разгледаме горянското движение в района на гр. Сливен, като акцентираме върху бунта в Сливенския балкан от 1951 г., за което имаме основание да твърдим, че е първото масово въоръжено въстание срещу комунизма не само в България, но и в Европа.“

„В качеството си на представители на институция, която съхранява и насърчава споделянето на културно-историческото ни наследство, наш дълг е да почетем 70-годишнината от потушаването на най-ранното в Европа масово въоръжено въстание срещу комунизма“

Второто публицистично-историческо произведение на Сливенския регионален исторически музей „д-р Симеон Табаков“, на което бих желал да обърна специално внимание е издадената през 2020 г. книга:

ТОЙ НЕ УМИРА

„СЛИВЕН НА БЕЗСМЪРТНИТЕ СИ СИНОВЕ, 1935“

Книгата представлява второ осъвременено издание под редакцията и с уводна статия на проф. д.и.н. Иван Русев, което се посвещава на 180- годишнината от рождението на Хаджи Димитър

Книгата започва с един прекрасен спомен от есента на 1935 г., свързан с тържествата в Сливен по откриването на паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци, състояли се на 7, 8 и 9 ноември с.г.

Предлагам на вниманието ви с известни съкращения подбрана поредица от цитати от описанието на тези исторически събития:

„Сливен. Есента на 1935 г. Три дена възхвала, почит и поклонение. 30 000 гости, трима министри, три дни хубаво синьо небе. Истинско народно тържество. Ни един гост без покрив и легло. Ни един без хляб и вино“

Така започва текстът в бр. 55 на в-к „Изток“ от 16 ноември 1935 г. и продължава по-нататък: „Когато нашият съвременник се запознае с всички детайли около това знаменателно събитие в сливенската история, няма как да не се впечатли поне от три неща: от перфектната организация, от всенародния ентусиазъм, от националните измерения на онова, което се случва в града под Сините камъни през първите ноемврийски дни преди 85 години“.

Организацията е дело както на сливенската управа, начело по онова време с един от най-енергичните и емблематичен за стария възрожденски център със своите разностранни дейности кмет арх. Георги Козаров, така и на сливенското гражданство. (Арх. Козаров встъпва в длъжност на сливенски кмет на 20 септември 1935 г. и от самото начало обявява, че се отказва от кметската заплата в размер на 70 000 лв., за да се построи със събраните средства и допълнително дарени от него пари за лятно училище за бедните деца в кв. „Клуцохор“).

За националните измерения на събитието би могло да се напише едва ли не отделна книга:

„В него се включват политици с различни идеологически пристрастия, местни и областни управници от всякъде, но без тържествата да са подчинени на конкретна политическа партия или идея, макар че се случват в бурни времена – само година и половина по-рано в страната е извършен държавен преврат, този от 19 май 1934 г.“ И в това отношение сравненията не са в полза на нашата днешна политическа реалност – уви, очевидно онази българска демокрация е по-зряла от сегашната.

„Както вече стана въпрос, тържествата в Сливен са уважени от трима министри, от висши офицери, от кметове на други градове (Казанлък, Ямбол, София и др.) Осезаемо е и представителството на известни учени и интелектуалци: Михаил Арнаудов, Георги Бончев, Александър Теодоров-Балан и др.“

Вестник „Изток“ публикува впечатленията на някои от официалните гости, между които и кметът на София по онова време – сливенецът инж. Иван Иванов, както и известният актьор Стефан Македонски.

На откриването на паметника е посветена специална серия пощенски марки, обнародвани през същата 1935 г., която и до днес остава една от най-хубавите в българското маркоиздаване.“

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вместо заключение ще ви представя размисли за и цитати от една публикация в том втори на годишника на РИМ – Сливен, посветена на българския периодичен печат през Възраждането, издаден през 2011 г. след провеждането на национална научна конференция през 2009 г. в Сливен.

Става дума за известната статия на Мария Кирова

Възрожденски идеали в новоосвободения Сливен (от страниците на вестник „Българско знаме“)

На 10 февруари 1879 г. в Сливен излиза от печат брой първи на „Българско знаме“ – „вестник за политика и книжевност“ – почти година след подписването на мирния договор между двете воюващи империи – Русия и Турция и съвсем наскоро след злополучния за цялата българска нация Берлински конгрес.

Както преценява Мария Кирова: „За краткото време на съществуването си, това издание успява да намери своето място и да покаже, че борбата за осъществяване на националното единство представлява доказано продължение на българския възрожденски процес.“

И тук следва нейното ценно заключение:

„Неоценимо е значението за град като Сливен да има свое актуално издание, още по-важното е , че с „правенето“ на вестника се заема екип от интелигентни и авторитетни личности – д-р Георги Миркович, д-р Начо Н. Планински и Добри П. Минков.“

Публикувано на Държавни институции, История, Култура, Образование и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.