Сп. „Бодлива тел“ (Der Stacheldraht), бр. 3, 2020 г. с. 17

Посочената статия в списанието е с автор Гералд Вимерс (01.5.1941 – 13.11.2021). Починал преди малко повече от месец, Вимерс е много интересна личност, сам архивар и общественик[1]. Материалът е посветен на книгата на Райнер Екерт[2] „Архивари – тайни полицаи. Централният държавен архив на ГДР в Потсдам и Министерството на държавна сигурност“, издадена през 2019 г. от Лайпцигското университетско издателство“ в 177 стр.

Предлагам превод на тази статия.

Структурата на службата „Държавна сигурност“ (ЩАЗИ) в бившето ГДР, най-омразната институция в страната, е изследвана в една своя част от Райнер Екерт. В „Архивари – тайни полицаи“ Екерт успява да докаже, че в една професионална група – архивари на отговорни позиции – са участвали голям брой тайни полицаи.

Педантично, с помощта на многобройни бележки под линия, той се приближава до и разкрива задачите на тази група на полицейски агенти и шпиони, като първо описва две открояващи се жертви:

– Директора на Централния държавен архив на ГДР в Потсдам Хелмут Льотцки;

– и неговия дългогодишен заместник Герхард Ендерс (1924 – 1972).

И двамата са наблюдавани и разследвани както служебно, така и частно от специални агенти и шпиони на ЩАЗИ. В случая с Льотцки, тайните служби продължават да го разследват и след неговата смърт на 23 декември 1984 г. Той умира след продължително заболяване и инвалидност на 47 години, след като се е посветил изцяло, с всичките си сили на науката за архивите, обявявал е за единствено валиден принципът на произхода [на архивните единици] и така скрито се е противопоставял на руските представи за архивните фондове. Поради това в отчетите на ЩАЗИ той е наричан „бърборко“.

Това не се харесва на ръководителя на архивната администрация Карл Шюрдеван, който, професионално и личностно, се опитва да изгради един истински „социалистически“ архив, въпреки че и сам той като член на ЦК на Единната социалистическа партия на ГДР e жертва на ЩАЗИ.

Самите агенти не са били застраховани от преследване и наблюдаване, нито покрай своето сътрудничество, нито покрай членството си в Единната социалистическа партия на ГДР. Двойното наблюдение е една от характеристиките на работата на Тайната полиция на Единната социалистическа партия на ГДР.

Доколкото е възможно, Екерт успява да разкрие истинските имена на агентите и шпионите. Цитираните от него отчети на ЩАЗИ са, от една страна, примитивни и повърхностни, а от друга – перфидни, изпълнени с омраза, или и двете. От своя страна Екерт познава отвътре този тип архиви и едновременно с това е жертва на тайните служби. По този начин той е несъмнено повлиян от собствения си опит, което повишава стойността на неговото изложение. Неофициалните сътрудници „Заксе“ и „Фридрих“ са представени като открояващи се в първата част на книгата.

Във втората част Екерт представя един по един шестима агенти и шпиони – трима мъже и три жени. Техните биографии показват различен житейски път – от провалени професионални планове до чистa мания за величие, но много рядко – непоклатима вярност към комунистическата държава.    

Малката по обем, но високо информативна книга доказва по убедителен начин, през примерана една професионална общност, колко необходимо е да продължи изследването на апарата на агентите и шпионите на ЩАЗИ в ГДР. Той е такъв градивен камък, който показва как през годините ръководството на ГДР си е представяло основите на социализма. Очевидно тайните служби са били неделима част при изграждането на този обществен модел.

Автор: Гералд Вимерс

Превод: Аспарух Панов

[1] За него може да се получи информация от материали в Интернет: вж. напр. <https://de.wikipedia.org/wiki/Gerald_Wiemers>, и мн. др.

[2] Р. Екерт е виден опозиционер, архивар, историк, научен работник, общественик: вж. и: <https://de.wikipedia.org/wiki/Rainer_Eckert_(Historiker)>. Берлинската стена разделя семейството му. Има голяма заслуга за създаването на Музея за нова история в Лайпциг <https://btvnovinite.bg/amp/144479-Muzey_v_Layptsig_pazi_relikvi_ot_politikata_v_GDR_prez_1989_g.html>, където се съхраняват ценни реликви.