Author Archives: Asparuch Panov

Още в началото на 2013 г. парламентът на Венецуела със специален закон прие програмата за построяване на социализъм, създадена при Уго Чавес. Документът се нарича „План на родината” и съдържа основните насоки в развитието на страната през близките 6 години. … Има още →

Става дума за една политическа сатирична „закачка” с БСП с двадесет и пет годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21”, „тежката” медийна артилерия на СДС. Не мога да … Има още →

При целия ужас, паника и страх, които предизвикват убийците ислямисти в големите западни градове, трябва да се опитаме да разберем, че в глобален план именно мюсюлманският свят е този, който е основната жертва на войнстващите терористи. Сред десетките коментари, на … Има още →

Терористичният акт в Париж бе не само знак на отмъщение срещу един малък вестник, но той нанесе жесток удар на свободата на медиите и словото като цяло. Нещо повече, той бе насочен срещу целия свободен свят. Ако някой с калашници … Има още →

През 2014 г., а дори и няколко години по-рано като че ли думата „свобода” изчезна от езика на политиците и медиите. Говореше се и се пишеше за какво ли не – за държавна политика, разбира се лоша, за злоупотреба и … Има още →

През април 2015 г. ще отбележим 10 години от подписването на договора за присъединяването на България към Европейския съюз. На фаталния 13 април 2005 г. Европейският парламент одобрява подписването на присъединителните договори за България и Румъния, де факто потвърждавайки присъединяването … Има още →

След като в последния си работен ден или по-точно нощ, парламентът одобри абсолютно скандалните промени в модела на пенсионно осигуряване, стана напълно ясно, че претенциите на т.нар. „четворна коалиция” около ГЕРБ да осигури стабилност в държавата, да модерира политическите процеси … Има още →

Текстът е написан специално за седмичника „Култура“ и е публикуван в брой 43 (2792), 19 декември 2014  Смисълът да се анализира историята на „само” или „вече” 25-годишния ни преход е преди всичко в извличането на поуки за настоящето и бъдещето. … Има още →

Помните ли празния и напълно неадекватен поглед на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., както и застиналата му полуотворена уста, когато на заседанието на политбюро му съобщаваха, че го свалят от власт след 35 годишно еднолично управление на партията … Има още →