Десет малки комунистчета

Става дума за една политическа сатирична „закачка” с БСП с двадесет и пет годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21”, „тежката” медийна артилерия на СДС. Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета” на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех. Преди изборите политическата атмосфера бе неописуема и заредена с огромен положителен заряд. Всички очаквахме, особено след митинга на „Орлов мост”, че грандиозното поражение на БСП е въпрос само на дни. Но то и така не се случи вече четвърт век… Ако имаше наистина губещи през годините, това бяха „десетте малки седесарчета”, от които за съжаление наистина не остана ни едно…И тъй като днес по едно зловещо стечение на обстоятелствата политическата сатира е световна тема и „всички сме Шарли”, а нуждата от сатира и ирония по отношение на политиката на БСП продължава да е точно толкова актуална, колкото беше през 1990 г., си позволявам да предложа вече „порасналите” 25-годишни „Десет малки комунистчета” на посетителите на моя блог.

 

ДЕСЕТ МАЛКИ КОМУНИСТЧЕТА

Аспарух Панов

По идея от „Десет малки
негърчета” на Агата Кристи

Десет малки комунистчета
другари верни, върли Сталинистчета.
Изгониха едно, виновно и проклето,
останаха сплотени – девет в Бе-Ка-Пе-То.

Девет малки комунистчета
другари верни, бивши Живковистчета.
Едното ги напусна и заплю в лицето,
останаха невинни – осем в Бе-Ка-Пе-То.

Осем малки комунистчета
другари верни, нежни Лиловистчета.
Едното се записа в А-Се-Пе-То,
останаха със гордост – седем в Бе-Ка-Пе-То.

Седем малки комунистчета
другари верни, твърди Боковистчета.
Едното го внедриха в Се-Де-Се-То,
шест са само – чистите във Бе-Ка-Пе-То.

Шест малки комунистчета
другари верни, честни антихристчета.
Едното се покръсти в храма Божи,
пет са вече – в овчи кожи.

Пет малки комунистчета
другари верни, бивши Газдовистчета.
Едното срещна жертвите си стари,
четири са вече – бойните другари.

Четири малки комунистчета
другари верни, бойки Продевистчета.
Едното полудя, четейки „Дума”,
вече три показва тази странна сума.

Три малки комунистчета
другари верни, треперят като листчета.
Едното чак от Осло се премести във Виена,
две са вече с книжката червена.

Две малки комунистчета
другари верни, вече социалистчета.
Едното му разкриха кражбите десетки,
едно остана – на червени сметки.

Едно малко комунистче
пред урната застана като оптимистче.
Мина изборният ден, и ох, и ах,
не остана ни едно от тях!

София, 1990 г.

Advertisements
Публикувано на Външна политика, Гражданско общество и медии и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Десет малки комунистчета

  1. Виждам, че твоят оптимисъм е исторически наслоен😋

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s