Терористичният акт в Париж бе не само знак на отмъщение срещу един малък вестник, но той нанесе жесток удар на свободата на медиите и словото като цяло. Нещо повече, той бе насочен срещу целия свободен свят. Ако някой с калашници и гранатомети започне да ни определя какво да пишем, да рисуваме, да говорим публично, и дори само да си помисляме, това би бил краят на свободното и отворено общество.

Затова не трябва да се учудваме, че все повече и повече хора се страхуват от исляма. Гласовете на разума, които разбират, че „Ислямска държава” и другите терористични организации НЕ представляват истинското лице на исляма, лесно се заглушават от стрелбата, експлозиите на бомбите, бруталните крясъци и най-вече от страданията на невинните жертви и техните близки. Всички знаем, че на „страха очите са големи” и лесно се стига до погрешното убеждение, че ислямът и ценностите на западните демокрации са несъвместими по принцип, без това да се ограничава само до лагера на ислямистите.

В много европейски страни, се създават и развиват лавинообразно колективни граждански и политически движения, които са насочени срещу „ислямизацията на Запада.” Специално внимание трябва да се обърне на движението „Пегида” в Дрезден. То едва ли не вече се разглежда като вид освободително движение, което протестира срещу държавното управление и неговата „демагогия” да разпространява „политически коректни” становища за ролята на имиграционната политика и нейните резултати. Това са неща, които вече знаем от историята, която ако се повтаря, това в повечето случаи е като гротеска.

Тук е мястото на активното гражданско общество. На него, на свободните медии, на академичните и свързаните с различните религии среди и институции се пада нелеката роля да защитят свободата на плуралистична система срещу нарастващите опити за нейното ограничение в името на сигурността. Да, кървавата баня в Париж потресе всички ни, но свободният свят, затова е свободен, за да може правовата държава да се справи с подобни предизвикателства.