Тероризмът – злокачественият тумор на глобализацията

При целия ужас, паника и страх, които предизвикват убийците ислямисти в големите западни градове, трябва да се опитаме да разберем, че в глобален план именно мюсюлманският свят е този, който е основната жертва на войнстващите терористи. Сред десетките коментари, на които попаднах през последните дни, особено ме впечатли един глобален поглед на Клаус-Дитер Франкенбергер, отговорен редактор по външна политика на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, който е от моето поколение и очевидно е видял и преживял какво ли не[1]. Ще се опитам в по-нататъшния текст да споделя и някои от неговите разсъждения, които съдържат много поводи за сериозен размисъл.

Няколко часа преди терористичната атака в сърцето на Париж, кола-бомба с огромен заряд избухва в йеменската столица Санаа. Убити са повече от тридесет души, които са се бяха събрали пред полицейската академия. Това е най-жестокото нападение в Санаа от миналия октомври, когато атентатор самоубиец убива около петдесет човека. В средата на декември девет пакистански талибани нападат училище на пакистанската армия в Пешавар. При опустошителната атака намират смъртта си повече от 140 души, от които 132-ма са ученици на възраст от осем до 18 години.

През последните седмици и месеци, ужасни новини идват отново и отново от Северна Нигерия, където жестокостите на ислямистката терористична организация Боко Харам са ежедневие. В момента, когато пишех този текст, чух новината на Франс прес, че най-малко 19 души са загинали, а 18 са ранени, след като малко момиче, за което се смята, че е било около 10-годишно, се е самовзривило на претъпкан пазар в нигерийския град Майдигури. През октомври миналата година, канадският парламент в Отава е цел на смъртоносна атака, в средата на декември има заложническа драма в Сидни, Австралия с кървав край, предизвикана от индивидуално действащ ислямски терорист. Сцена на ужасите продължават да бъдат и Сирия, и Ирак, и Афганистан, където зверствата се причиняват основно от радикализирани ислямисти, но не само от тях. Не трябва да забравяме, разбира се нито Северна Африка, нито Египет.

Както пише Клаус-Дитер Франкенбергер, вече реално трябва да се говори за глобално бойно поле на терора, на което действат както добре организирани и йерархично структурирани терористични милиции, така и малки терористични отряди и групи, както и отделни „самотни бегачи”. И въпреки че вдъхновени от исляма убийци атакуват западните градове, както и символите на западния начин на живот и демократичния конституционен ред, на първо място основната жертва и цел на терористичните атаки на ислямистите джихадисти и убийци от „Ал Кайда”, „Ислямска държава”, „Боко Харам” и какви ли не други банди си остава самият мюсюлмански свят.

В този свят бушуват и непрекъснато се задълбочават религиозни по своята същност политически и етно-културни конфликти, ненадминати по своята жестокост и безскрупулност. Те са свързани преди всичко с ислямското „Възраждане” в посока към фундаментализъм и с редица други процеси на брожение в ислямските общества. Това явление може да се наблюдава в едно огромно пространство, простиращо се от Западна Африка през Източна Африка към Централна и Югоизточна Азия. Експерти сравняват това, което се случва днес, по отношение на интензивността на насилието и предполагаемата продължителност с Тридесетгодишната война в Европа (1618 – 1648), един от най-опустошителните конфликти в европейската история.

Западът, от своя страна е засегнат от тероризма не само от септември 2001 г. Още през 1993 г. Световният търговски център е обект на кървава атака от ислямистки терористи. Но в началото на новото хилядолетие тероризмът в лицето на „Ал Кайда” е издигнат на друго организационно и разрушително ниво. Както „11 Септември”, така и атентатите в Мадрид през 2004 г. и в Лондон една година по-късно са потвърждение в тази посока. От сега нататък, към тази поредица на безумието, ще трябва да се причисли и Париж, 7 януари 2015 г.

Ако търсим обаче някои нови детайли на тероризма от последните години, особено безпокойство предизвикват т. нар. „отраснали вкъщи” терористи. Става дума за съвсем малки групи от хора, които нямат (здрави) връзки с терористични организации и действащи повече или по-малко по собствено усмотрение. Това са все повече и повече кадри, които имат сериозен опит, натрупан по бойните полета на Близкия Изток и сега се връщат в страните, в които са израснали и чието гражданство притежават. Броят на завърналите непрекъснато се увеличава, както и броят на тези, които от страни като Франция, Белгия или Германия са били привлечени или изпратени да участват в „свещената война” в Сирия и Ирак и са се научили на занаята да убиват.

Когато се завърнат в родината си, като личности те са сериозно травмирани, деформирани и радикализирани и искат да си отмъщават на обществото за „неразумните стремежи” на съвременния свят или на държавата за нейната външна политика. Някои от тях са дори мотивирани от идеологията на ислямизма и искат да участват в налагането на един нов ред, базиран на жестокост и насилие. Това е точно нишката, която свързва изригванията на тероризма в различните части на света. Тук, на полето на външната политика с нейните противоречиви цели, ценности и реалности, се крият основните стратегически предизвикателства в борбата срещу тероризма. Предизвикателства пред политическите, военните, икономическите и гражданските елити на т.нар. „свободен свят”, с които тепърва ще се сблъскваме. Дано евроатлантическата общност, към която за щастие принадлежи и България, да има капацитета да ги преодолее успешно.

[1] http://www.faz.net/aktuell/politik/ausland/islamistischer-terror-globales-schlachtfeld-13359649.html.

Advertisements
Публикувано на Външна политика, Вътрешна политика, Европейски съюз, Права на малцинствата и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s