Още в началото на 2013 г. парламентът на Венецуела със специален закон прие програмата за построяване на социализъм, създадена при Уго Чавес. Документът се нарича „План на родината” и съдържа основните насоки в развитието на страната през близките 6 години. Програмата предвижда по-нататъшно изграждане на социализма на 21-ви век, укрепване на социално-икономически отношения от нов тип, внедряване на социалистическа форма за разпределяне на националните богатства, както и тезата за предимството на държавната собственост над частната.

Днес, две години по-късно, Венецуелският социализъм е изпразнил напълно рафтовете на супермаркетите. В страна без функциониращ пазарен механизъм на ценообразуване нито производителите получават сигнал да предложат стоките си в нужното количество и качество, нито потребителите – информацията за тези стоки, които при съответните разходи за производство наистина си струва да бъдат купени. Тъй като във Венецуела липсва дори тоалетна хартия, типичните за социалистическата икономика на повсеместния дефицит километрични нощни опашки преди сутрешното отваряне на магазините са се превърнали в ежедневие. И ние, българите си спомняме подобни нощни опашки за една кофичка кисело мляко по време на „Лукановата зима” в края на 1990 г. Добре че бързо се отървахме…

Но това не е всичко. Както пише Стефан Хентрих в блога на Либералния институт към Фондация „Фридрих Науман” в Берлин, стоенето на опашка ще бъде забранено от съображения за сигурност. Причините за този абсолютен крах далеч не са в ниските цени на петрола, както някои се опитват да тълкуват проблемите, а в същността на политиката на Николас Мадуро и неговото правителство. Социализмът не прощава никому и за нищо.