За политиката с пристрастие

Предлагам на вниманието ви свободен дискусионен превод на статията „Светът на безпокойството“ от Леандър Шолц, публикувана в немския седмичник „Петък“, бр. 21 от 2020 г.

Когато настъпи моментът на „извънредно положение“, всички добре известни посоки на движение бързо остаряха.

Все още не можем да разберем и осмислим всичко, което се случи през последните седмици и месеци. Но едно е ясно. Основната дейност бе свършена от корона вирусите, заедно с други животинки и паразити. За разлика от хората, те нямаха нужда да се договарят, заклеват или да разработват планове и програми. Те, заедно с дърветата, растенията и насекомите дадоха своя принос за промяната на планетата, защото се оказаха по-хитри от хората. Има още →

Стъпка по стъпка пандемията си отива, а парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила! 

А там вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и никой не знае кой е по-опасен…По този повод предлагам отново на вниманието ви статията от блога си от октомври 2017:

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Статия, която не само, че не е остаряла, но с всеки изминат ден става все по-актуална! Има още →

Независимо от тежката криза, свързана с пандемията от корона вируса, която преживява днес ЕС, европейският проект не е загубил своята легитимност и възможност за политическо и икономическо прераждане. На първо място обаче, е необходима нова стратегия за преодоляване на последиците от кризата, която да върне загубеното доверие на гражданите в европейското обединение.

Никой от нас не е забравил как след падането на Берлинската стена и преодоляването на противопоставянето „Изток – Запад“, ЕС успя да намери точното си място в непрекъснато променящия се свят, като майсторски се справяше с всички препятствия. Може да прозвучи пресилено, но общата европейска политика беше нещо повече от гарант за демокрацията, принципите на правовата държава, върховенството на закона, икономическия растеж и високия жизнен стандарт.

През тези незабравими години броят на страните-членки нарасна от 12 до 28, като общата европейска валута (еврото) е въведена вече в 19 държави, а България е в чакалнята на Еврозоната. (В момента в Съюза членуват 27 държави. Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз на 31 януари 2020 г.)

Има още →

Днес предлагам отново на вашето внимание тази моя статия от март 2015 г. и това съвсем не е случайно. Дискусията за промяна на датата на националния ни празник се разгаря с всяка измината година. Достатъчни са само два примера:

• Интервюто на Янко Гочев с Анастасия Димитрова, от 4 март 2019 г.: „3 март не е достоен за национален празник – използва се за чужда пропаганда“, подготвено специално за „Дебати.бг“
• Актуалната петиция: „За заменяне на 3-ти март с 24-и май, 6-ти септември или 22-и септември като национален празник на България“, подготвена през последните седмици от Борислав Мишев и вече подписана от 3 000 човека и споделена от над 21 000 активни граждани във Фейсбук.

Отпразнувахме трети март! Но дискусията за националния ни празник тепърва предстои

Въпреки споровете около нея, датата 3-ти март излъчва неповторим патриотично-възрожденски дух, който заслужава огромно уважение. И то специално заради героичното българско опълчение. Поне в нашето семейство мислим така. Съпругата ми е правнучка на опълченеца Петър Николов Петров (1854 – 1950). [i] Той служи в шеста опълченска дружина, която участва в боевете за Казанлък, Стара Загора, Нова Загора, Джуранлий и Шипченския проход. При преминаването на Балкана през зимата, дружината се включва в състава на главните сили под командата на генерал Скобелев. След Освобождението води изключително интересен и динамичен живот. Бил е градоначалник в Брезник, Ихтиман и Самоков, а от началото на ХХ век се преселва в София. Поддържа контакти с Иван Мърквичка, Арнолдо Дзоки и проф. Андрей Протич, настоятел е в църквата „Св. Неделя“, включен е в делегациите, съпровождащи Робиндранат Тагор и Фьодор Шаляпин при посещението им в София. Носител е на редица ордени и медали, почетен гражданин е на Стара Загора. Има седем деца. Умира на 20 август 1950 г. на 96-годишна възраст. Има още →