Какво ни очаква след пандемията, която преживяхме? Политически, икономически и духовни предизвикателства

Предлагам на вниманието ви свободен дискусионен превод на статията „Светът на безпокойството“ от Леандър Шолц, публикувана в немския седмичник „Петък“, бр. 21 от 2020 г.

Когато настъпи моментът на „извънредно положение“, всички добре известни посоки на движение бързо остаряха.

Все още не можем да разберем и осмислим всичко, което се случи през последните седмици и месеци. Но едно е ясно. Основната дейност бе свършена от корона вирусите, заедно с други животинки и паразити. За разлика от хората, те нямаха нужда да се договарят, заклеват или да разработват планове и програми. Те, заедно с дърветата, растенията и насекомите дадоха своя принос за промяната на планетата, защото се оказаха по-хитри от хората.

Очевидно интелигентността не се крие в един единствен живот. Тя обединява общността на взаимоотношенията и зависимостите на всичко от всички. Тази общност се грижи за равенството на всички живи същества на планетата. И колкото по-малко пространство оставяхме за другите живи същества, толкова по-тежка ставаше конфронтацията на хората с последствията от тяхната дейност.

Колкото и да философстваме по темата, все още не сме убедени дали при тази пандемия ставаше дума за отделни нещастни случаи или за една голяма световна катастрофа. Но от която и гледна точка да погледнем, няма никакво съмнение, че се случваше нещо в световен мащаб, нещо, което засягаше цялото човечество, което за пореден път си мислеше (или вярваше), че може да живее като преследва само собствените си цели и се чувства задължено единствено за своето щастие и благоденствие.

Много хора се обединиха около становището, че след пандемията всичко отново ще върви така, както преди. Но от друга гледна точка това няма да се случи и никога повече няма да го бъде. На пръв поглед нищо не изглежда разрушено. Да, наистина умряха хора, някои при жестоки страдания. Но нямаше бомбардирани сгради, разрушени мостове и унищожени индустриални обекти.

Всичко е още тук и както изглежда, е в добро състояние. Само финансовите потоци бяха прекратени за едно определено време. Плащанията не вървяха и трябваше да бъдат заменени с кредити. С други думи, най-големите проблеми бяха в актуалния икономически ред. Към последствията от кризата, на много места трябва да добавим появата на нова бедност и дори масов глад.

Всички тези събития, обаче, играят някаква роля само в човешкия свят. За животните, растенията и насекомите, това не е от никакъв интерес. Дори напротив. „Тишината“ в човешкия свят отваря за тях нови пространства. Те живеят напълно свободно в нашите градове и никой не ги закача. Качеството на въздуха се подобрява, водата на плажовете е все по-чиста, нощите са отново тъмни и Земята се затопля много по-бавно. Глобалното мълчание даде възможност за една кратка почивка на изтощената планета.

Някак си странно започнаха да се появяват нови моменти на идилия. Като че ли вече действаме по друг начин и започваме да задаваме нови въпроси за нашата нормалност. Започнахме да оценяваме какво преживяхме. Хората не бяха бездейни. Напротив, те се бориха да запазят ценностите, които споделят и това, което е важно за тях. Те се грижиха за болните и старите и обучаваха своите деца. Те запазиха обществения ред и житейските правила. За съжаление много от хората платиха за всичко това с живота си. Просто живяхме във „военно време“ без война.

Когато днес преценяваме всичко отново, разбираме, че основите на нашия съвместен живот станаха много по-видими. Ние разбрахме колко е важно здравето и колко ни липсваше по време на пандемията фактът, че не можем да живеем заедно. Когато хората не се възприемат като част от по-големите екологични зависимости, те ще продължат без задръжки да доминират планетата.

Смисълът на живота на Земята не е в конкуренцията, а в непрекъснато променящите се взаимоотношения, които подпомагат съществуването на всяко живо същество. Това важи с пълна сила и за човешкия живот. Нека не забравяме, че всяка дълбока криза предлага историческата възможност за едно ново начало.

Считаните за непоклатими елементи на мисленето и действието започват да се променят. Отведнъж разбираме, че ни е необходим нов решаващ подход като отговор на последствията от кризата. Вместо да помпаме неизброими суми в нови заробващи дългове, е много по-важно да инвестираме в социалните параметри на един нов икономически и политически ред.

Крайно време е да разберем, че кооперирането и сътрудничеството освобождават по-голяма креативност от всяка конкуренция. Може сега още да не е ясно към какво се стремим, но както индустриалното общество се провали в следвоенното време, така и консуматорското общество, в което живеехме до сега, отдавна премина своя максимум.

Това, което ни трябва днес, е да се научим да си сътрудничим заедно с всички други същества на тази земя.

Публикувано на пандемия и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.