Едва ли има някой, който се интересува от политика, да не познава прочутата максима „Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма“, начална фраза от „Манифеста на Комунистическата партия“, 1848 г. с автори Фридрих Енгелс и Карл Маркс.
Днес обаче, „един нов призрак броди из Европа – призракът на популизма“ Какво привлече толкова много граждани към този призрак и уплаши толкова анализатори, политици, журналисти, други граждани? Ето мнението на Ана Кръстева[1] :
„Евроскептици, еврофоби, неонацисти са електоралният феномен на евроизбори 2014 г. Крайно десни партии печелят първото място в емблематични страни като Франция (Националният фронт печели изборите с 24, 86%) , Великобритания, Дания – това е топ новината на евроизбори 2014. Евроскептичнa и дори национал-популистка партия за първи път влиза в Европейския парламент, пратенa от един от европейските бастиони – Германия. (Национал-популистката „Алтернатива за Германия“(АЗГ) печели 7%)“. Орбан-манията в Унгария се вихри с мнозинствена сила – Фидес очаквано е начело, следван по петите от фашизоидната Йодик. Орбан е контрааргумент на тезата, че популистите могат само да критикуват, но не и да управляват.“
Може би звучи парадоксално, но най-мощният катализатор на национал-популизма се оказват евроизборите. „Алтернатива за Германия (АЗГ) не успява да пробие на първите парламентарни избори, на които участва, но трансформира антиевропейския си патос – анти-евро, анти-разширяване – в печеливш електорален капитал. Европейските избори са толкова благоприятна почва за евроскептицизма, че година след създаването си през 2013 г, прясно новата Алтернативна партия на Германия си осигурява най-високата европейска трибуна, за да говори против ЕС.
Още по-впечатляващ е резултатът от последните евроизбори през 2019 г. Крайнодесните във Франция печелят отново първото място в надпреварата за Европарламент с 23,31 процента. Водачката на Националния сбор Марин льо Пен поиска президентът Макрон да разпусне парламента[2]. Този път „Алтернатива за Германия“(АФГ) печели 11% и има много по-висока подкрепа в цяла Германия.
За национал-популистките партии гласуват много избиратели не само във Франция и Германия, но и в други европейски държави. Бежанската криза и продължаващите терористични удари водят до непрекъснато нарастване на избирателната им подкрепа.
Феноменът „Популизъм“ не е нов. Още от XIX век се появяват популистки движения в най-различни форми. А ако хвърлим поглед към повечето от най-известните политици през последните десетилетия като Маргарет Тачър, Силвио Берлускони, Герхард Шрьодер и Тони Блеър, ще се убедим, че всички те използват по един или друг начин популистки прийоми в своята държавна политика.
Новото е широко разпространената поява на десни националистически партии, които са много близки по идеология в почти всички държави от Северна и Централна Европа и разполагат номинално с висока база на държавно благосъстояние. Подобни партии набират скорост вече и в сраните членки на ЕС от Източна Европа. Въпреки че се различават по своето регионално разположение, радикализъм и исторически произход, те също разполагат с програми, които принадлежат към всеобхватната класификация под термина „десен национал-популизъм“. Може би най-убедителният пример за този специфичен тип партии са Френският „Национален фронт“ (FN) и „Алтернатива за Германия“ (AfD). Две партии, които от всяка гледна точка споделят десни национал-популистки тенденции и ценности. Защо точно тези два примера? На първо място, трябва да се отбележи, че Германия и Франция са както двете водещи държави от ЕС, така и директни съседи, които могат и да погледнат назад към общата си история.
снимка: Уикипедия
„Националният фронт“, преименуван на „Национален съюз“ от 1 юни 2018 г. има половинвековна история. Става дума за френска националистическа политическа партия, основана през 1972 г. по инициатива на крайнодясното движение „Нов ред“ под официалното наименование Национален фронт за френско единство. Председателствана е от Жан-Мари Льо Пен – от създаването ѝ до 2011 г., когато е заменен от своята дъщеря Марин Льо Пен.
„Алтернатива за Германия“ (на немски: Alternative für Deutschland, AfD) е сравнително нова парламентарно представена дясна политическа партия в Германия. Тя е основана през 2013 година от Проф. Бернд Луке. За председател на партията е избрана Фрауке Петри.
Едва ли има по-дискутирана тема в горещото лято на 2020 г. от екзистенциалните проблеми на ЕС, заливан от вълната на корона вирус пандемията и свързаните с нея „извънредно положение“ и икономически проблеми, но също така и от бежански и мигрантски вълни с ефект на политическо цунами. Независимо дали дискусиите се случват в партийно-политическа, научна, медийна или в неангажираща гражданска среда, всичко започва и завършва с „Германия“ и „Ангела Меркел“ от една страна и „Франция“ и „Еманюел Макрон“ от друга.
снимка: kremlin.ru
Дори темите за „Брекзит“ и премиера на Обединеното кралство Борис Джонсън, за „САЩ“ и Доналд Тръмп, за „Русия“ и Владимир Путин, за „Турция“ и Реджеп Ердоган остават на по-заден план…
Винаги съм се интересувал от тази толкова деликатна за обединена Европа тема за политическия национализъм, особено болезнена днес, във времето на корона вирус пандемията и все по-драматичните негативни и рискови последствия за сътрудничеството в областта на икономиката и културата, за принципите на правовата държава и за (не)свободата на медиите.
Вместо заключение предлагам на вниманието ви три цитата от статията от блога си „Как Алтернатива за Германия засмуква протестния вот“, публикувана през септември 2016 г.
„До скоро в Германия все още нямаше силна крайно дясна национал-популистка партия, каквито има в цяла Западна Европа, повечето от които са представени вече в продължение на години в националните парламенти. Френският Национален фронт, австрийската и холандската партии на свободата, италианската Лига Норд, Партията на напредъка в Норвегия и Датската народна партия са сред най-известните имена, но непрекъснато се появяват и нови дясно-популистки партии, вече и в новите страни членки от Централна и източна Европа. Особено днес, при нестихващата мигрантска и бежанска криза, заплашваща бъдещето на обединена Европа. Повечето политически наблюдатели смятат, че с позиционирането си в дясно от ХДС и ХСС, и с национал-популистките си изяви „Алтернатива за Германия“ е не само логичният кандидат за тази ниша в германската партийна структура, но вече и я запълва много успешно.“
„Така че появата на „Алтернатива за Германия“ съвсем не е случайна. Нейните все по-сериозни успехи, само 3 години след нейното създаване, се дължат на безспорното ѝ умение да акумулира и направо да засмуква гласовете на политическото недоволство. Независимо дали то е насочено срещу еврото или еврозоната, срещу Исляма, бежанската, социалната или икономическата политика и срещу какво ли още не. Разбира се, има и проблеми. Макар и да разполага със сериозен експертен икономически потенциал и въпреки че е представена в парламентите на 9 провинции, партията е далеч от властта, тъй като никой, нито от ляво, нито от дясно не иска да се коалира с нея. Но това едва ли ще продължи дълго.“
„Едва ли бих гласувал за една национал-популистка партия, но следейки германския политическия живот, особено в провинциите от бившето ГДР, не мога да не призная, че въпреки популистките клишета, които използва, „Алтернатива за Германия“ успява невероятно успешно да атакува конформизма на партиите на статуквото, които винаги са готови да се договорят за „големи коалиции“. Коалиции, противоречащи по принцип на ценностните различия на отделните партии, но осигуряващи спокойствие и стабилност на властта през поредния управленски мандат.“
[1] Ана Кръстева: „Един призрак броди из Европа…: евроскептицизъм на евроизбори 2014“
[2] „Крайнодесните спечелиха европейските избори във Франция“;
За политиката с пристрастие 