Българската многопартийност като политически „спам“

От стотиците партии на прехода, само 5 ще останат в историята

 В българския политически живот никога не е скучно. Особено, когато става дума за политически партии. За един сравнително кратък исторически период от 25 години са (били) съдебно регистрирани над 400 политически партии, чиито окончателен списък днес никой не се наема да уточни. В момента според актуалната информация на Уикипедия, партиите в България са 131. Още десетки „граждански движения“ и „патриотични съюзи“ също си играят на политика. И тук започват въпросите. Нима е нормално, зад една скромна парламентарна група от 18 народни представители като „Патриотичният фронт“, да стои коалиция от 14 политически субекта със забележителни в своята помпозност националистически и патриотични имена? Не по-малко абсурден е съставът от 13 партии на „БСП – лява България. Като добавим и „Реформаторският блок“ със 7 партии, „Българският демократичен център“ (БДЦ), със 6 (вече 5) партии и АБВ с 4 партии, 43-то Народно събрание е достойно за рекордите на Гинес. Може да съм допуснал грешка в някои от цифрите, но заедно с трите „самотници“ ГЕРБ, ДПС и Атака, зад 240-те народни представители стоят между 45 и 50 политически партии… Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Парламентарна демокрация, Политически партии | С етикет , , , , , , , , , , | 1 коментар

Поуките от Сърница: Не подценявайте избирателите! Не губете представа за действителността!

И какво стана в крайна сметка на първите избори в новата община Сърница? Кандидатът на ДПС Неби Бозов разби кандидата на ГЕРБ Мустафа Аликанов и спечели балотажа на кметските избори със 60% от гласовете, като за него са гласували 600 избиратели повече. Отново избирателна активност бе изключително висока, над 76%. ГЕРБ и Реформаторския блок заявиха, че са договорили взаимна подкрепа, но резултатите показват, че това просто не се е случило. Дано поне да успеят да запазят мнозинството си в общинския съвет и да не се стигне до типичните за България „мнозинства по (икономически) интереси”.

С риск да стана банален, ще повторя твърдението си, че по отношение на изборните си резултати, ДПС е наистина уникален политически феномен. Колкото по-негативна (и то напълно справедливо) е обществената оценка за ДПС на национално ниво, толкова по-стабилна става електоралната му подкрепа при следващи избори. През годините на прехода изчезнаха безславно десетки, ако не и стотици политически партии, сринаха се най-мощните движения на прехода СДС и НДСВ, на път е да залезе окончателно и БСП, но не и ДПС. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политически партии, Права на малцинствата, избори | С етикет , , , | Вашият коментар

Президентът е отново с ход напред в позиционната игра!

Българският президент Росен Плевнелиев е наистина хипер активен през новия политически сезон. Въпреки че не може да разчита на истеричната медийна подкрепа, с която се ползва премиерът Борисов, той също е непрекъснато в заглавията и коментарите на българските медии, възхваляван или освиркван от управляващи и опозиция, и не на последно място – от русофили и от русофоби. Може и да е произнесъл новогодишното си послание на фона на „Колорадо” или да не знае на кой митинг е бил в края на 1989 г., но международният му авторитет расте непрекъснато и България спокойно може да си направи „селфи” с него пред света. Ако не пред целия, то поне пред свободния свят, към който все още принадлежим, и то не без заслугите точно на президента Плевнелиев. Докато с Георги Първанов (Гоце), който през двата си мандата прие в София само президента Путин, бихме могли да се снимаме единствено на площада „Любянка” в Москва. Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Русия и Европа | С етикет , , , , , | 1 коментар

Три ескиза на тема „Различност“ от Атанас Славов (1930 – 2010)

Slavov-razlichnostКолкото повече слушам дърдоренето на (някои от) нашите избраници в парламента или при параноичните дебати в телевизионните студия и наблюдавам перфидното им лицемерие, толкова по-често си мисля за големия писател, публицист и общественик Атанас Славов. На фона на агресията и вулгарната пошлост, която ни залива на улицата, от телевизионния екран или от вестникарските заглавия, написаното и изговорено от него публицистично-философско слово си остава един символ на различията в начина на мислене между гражданското общество и т. нар. политическа класа. Различия не само по същество, но и във времето и пространството.

 

Вече пета година Атанас Славов не е между нас, но непрекъснато очаквам да изскочи отнякъде със закачливата си усмивка… Да се беседва с личност като Атанас Славов, беше нещо много повече от обикновено удоволствие. Както съм казвал и друг път, дори и най-обикновеният разговор с него носеше висок духовен заряд и наелектризираше пространството. Атанас Славов не просто разговаряше, той те провокираше, иронизираше, нападаше и едновременно защитаваше, и всичко това бе наситено с цветистия му език и невероятното му чувство за хумор. Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии | С етикет , , , , | Вашият коментар

За кого цъкат часовниците, подарени от ДПС на избирателите в Сърница? *

Както се очакваше, на изборите за кмет в Сърница, протекли при изключително висока изборна активност от около 75%, ще има балотаж между кандидатите на ДПС и ГЕРБ. Разликата между двамата е около 450 гласа, а само 150 гласа не достигнаха на кандидата на ДПС Неби Бозов да спечели на първи тур. Изборите за общински съвет се печелят от ДПС, които ще имат 5 места срещу 4 за ГЕРБ и 2 за Реформаторския блок.

От тези на пръв поглед сухи цифри и от информациите, които се получаваха по време на предизборната кампания и по време на изборния ден, могат да направени много интересни изводи за тенденциите в развитието на изборната политическа среда, половин година преди ключовите за страната ни местни избори. На първо място не само общината е нова, но нов е и подходът на участващите партии при избора на кандидатите. Удивително е, че всички партии, най-вече ДПС и БСП, са се въздържали да номинират сред избраниците си сътрудници на ДС. Много добър знак е също, че половината от кандидатите са млади хора, родени след юли 1973г., които не подлежат на проверка за досиета[1]. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Права на малцинствата | С етикет , , , , | Вашият коментар

Първанов си отива! Спете спокойно, деца!

Оставката на лидера на АБВ Георги Първанов е факт. Понякога и в левия политически спектър стават чудеса! Макар и приета „само за сведение“ от Националния съвет, това е вече един положителен сигнал в нашата противоречива до перверзност политическа среда. До 25 април, когато ще се проведе общо събрание на партията, на което ще бъде избран новият лидер на АБВ чрез пряк избор от всички членове на формацията и дори и от нейни симпатизанти, има почти два месеца. За българската политика – предостатъчно време за раздаване на картите.

Изборът на председател ще бъде ключов тест както за европейската ориентация на формацията и парламентарната й група, така и за доверието на коалиционните партньори към участието на АБВ в управляващото мнозинство. На въпрос дали ще се кандидатира, Първанов каза, че не е човек, който ще се натрапи със своята кандидатура, но ако е номиниран, ще приеме да участва в избора. За 26 април е насрочена конференция на АБВ, на която ще бъдат обсъдени три теми – за развитието на АБВ, за оценка на резултатите от управлението и за дейностите по участието на АБВ в местните избори. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Държавна сигурност, Политически партии, Русия и Европа | С етикет , , | 1 коментар

Отпразнувахме трети март! Но дискусията за националния ни празник тепърва предстои

P. PetrovВъпреки споровете около нея, датата 3-ти март излъчва неповторим патриотично-възрожденски дух, който заслужава огромно уважение. И то специално заради героичното българско опълчение. Поне в нашето семейство мислим така. Съпругата ми е правнучка на опълченеца Петър Николов Петров (1854 – 1950). [i] Той служи в шеста опълченска дружина, която участва в боевете за Казанлък, Стара Загора, Нова Загора, Джуранлий и Шипченския проход. При преминаването на Балкана през зимата, дружината се включва в състава на главните сили под командата на генерал Скобелев. След Освобождението води изключително интересен и динамичен живот. Бил е градоначалник в Брезник, Ихтиман и Самоков, а от началото на ХХ век се преселва в София. Поддържа контакти с Иван Мърквичка, Арнолдо Дзоки и проф. Андрей Протич, настоятел е в църквата „Св. Неделя“, включен е в делегациите, съпровождащи Робиндранат Тагор и Фьодор Шаляпин при посещението им в София. Носител е на редица ордени и медали, почетен гражданин е на Стара Загора. Има седем деца. Умира на 20 август 1950 г. на 96-годишна възраст. Има още

Публикувано в Балканите и Европа, История, Русия и Европа | С етикет , , , , , | 1 коментар

Да честитим 3-ти март и на агентите на ДС. По делата им ще ги познаете.

Отдавна искам да изразя публично огромната си симпатия и уважение към разследващия журналист и изследовател на архивите от комунизма Христо Христов. Използвам случая чрез тази статия да го поздравя за престижната награда на ЕП за европейски гражданин на 2014 г., присъдена му „за смелите разследвания на престъпленията на комунистическия режим и отстояване на свобода на словото“. Неговият принос по една от най-болезнените теми за българското общество, „Досиетата на ДС“ е повече от забележителен. Двата специализирани сайта, които той създаде и развива изключително ангажирано, са от огромно значение. Те са най-важната, ако не и единствената информационна банка по темата, напълно достъпна за българското гражданско общество [i].

Като наблюдавам политическата ситуация, все повече се убеждавам, че по темите, свързани с престъпленията на комунизма и техните последствия, трябва да се пише, говори и дискутира непрекъснато, както прави това Христо Христов. И още нещо, много важно, което научих от него – само политическите коментари и анализи не са достатъчни. Огромен ефект има публикуването на статистическа информация, архивни материали и документи от времената, за които говорим. Изключително значение, особено за младите хора, имат подробностите за начина, по който тогава са взимани политическите решения и по който са мотивирали действията си извършителите на комунистическите престъпления. Много важно е те да разберат, че свободата и демокрацията не са „дар Божи“, а могат да бъдат единствено резултат от едно добро държавно управление. И за тях трябва да се борим ежедневно. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавна сигурност, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , , , , , | Вашият коментар

Да помогнем на Македония!

Вече всеки божи ден медийният поток ни поднася нови и нови информации за ожесточаване на политическото противопоставяне в Македония и за изглеждащото все по-необратимо забавяне на процеса на европейската й и евроатлантическа  интеграция.

Скандалите следват един след друг. Нека само да си припомним, че властите в Скопие на 31 януари обявиха, че са предотвратили опит за преврат. Основният съд в Скопие определи мярка задържане под стража за бившия директор на службата за сигурност и контраразузнаване, неговата съпруга, един общински служител от Струмица и още двама човека. На лидера на опозиционния блок около Социалдемократическия съюз /СДСМ/ и кмет на Струмица Зоран Заев бе отнет паспорта и му бе приложена наказателна мярка да се разписва в полицейско управление един път в седмицата. Има още

Публикувано в Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, Политика, Политически партии | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

Либерализмът ни е нужен повече от всякога!

Появата на младата либерална политическа формация ДЕОС, към която изпитвам все по-нарастваща симпатия, и нейните обнадеждаващи актуални политически становища[1], завръщането на германските либерали в голямата политика след успеха им на изборите в знаковата провинция Хамбург[2], както и публикуваната наскоро статия на Даниел Смилов: „Либерализъм, пазар и равенство“[3], ме стимулираха да коментирам отново същността и ролята на политическия либерализъм. Тема, която ще става все по-актуална при очакваните тежки и деликатни реформи, свързани с ролята на държавата в образованието и здравеопазването, в пенсионната система и енергетиката, както и с независимостта и организацията на съдебната власт.

Не съм се занимавал задълбочено с тези проблеми от миналата година, когато преди европейските избори публикувах в „Култура“ статията си „Нужен ни е нов поглед към либералните ценности и политики“[4]. В нея се опитах, доколкото мога, да дискутирам причините за екзистенциалната криза на „либерализма“ в европейски мащаб като ценностна система и гражданско-политическа и икономическа концепция. В тази връзка бе и една друга моя статия в „Култура“ от 2012 г. – „Популизъм след либерализма“[5]. И двете статии можете да намерите в блога ми, в рубриката „Медийни публикации“. За огромно съжаление, както европейските, така и последните парламентарни избори показаха, че аудиторията, разбираща и защитаваща либералните ценности на политическо ниво, продължава да намалява заедно със стопяването на либералните партии и изчезването на либералното парламентарно представителство. Има още

Публикувано в Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии | С етикет , , , , , | 1 коментар