Да помогнем на Македония!

Вече всеки божи ден медийният поток ни поднася нови и нови информации за ожесточаване на политическото противопоставяне в Македония и за изглеждащото все по-необратимо забавяне на процеса на европейската й и евроатлантическа  интеграция.

Скандалите следват един след друг. Нека само да си припомним, че властите в Скопие на 31 януари обявиха, че са предотвратили опит за преврат. Основният съд в Скопие определи мярка задържане под стража за бившия директор на службата за сигурност и контраразузнаване, неговата съпруга, един общински служител от Струмица и още двама човека. На лидера на опозиционния блок около Социалдемократическия съюз /СДСМ/ и кмет на Струмица Зоран Заев бе отнет паспорта и му бе приложена наказателна мярка да се разписва в полицейско управление един път в седмицата.

Отговорът на опозицията дойде в началото на февруари, когато Зоран Заев заяви, че разполага с данни, че поне 20000 души са били подслушвани и записвани незаконно и е представил записи на около 300 телефонни разговори, обект на които е бил самият той. Заев твърди, че подслушването е продължило поне 4 години и всички опозиционни лидери са били записвани. Сред подслушваните били също лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, на Демократичната партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи и бившия премиер Любчо Георгиевски. Някой сигурно би се пошегувал с думите „българска работа“, но съвсем по друг начин се решават подобни проблеми, когато страната е член на ЕС…

Реакцията на Европейската комисия беше рязка и недвусмислена. В Македония има тежка политическа криза, заяви еврокомисарят по разширяване Йоханес Хан след визитата си в Скопие на 17 февруари. За пореден път той подчерта, че е от изключителна важност всички политически сили да се върнат в парламента, за да може той да функционира нормално. Според него междупартийните конфликти трябва да се решават според принципите на правовата държава. Ако има обвинения в незаконна дейност, те се доказват единствено в съда. Така създалото се напрежение доведе до отказа на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да приеме премиера на Македония Никола Груевски. Както предадоха медиите, според говорителката на комисията Мина Андреева, „развиващата се ситуация на място прави срещата ненавременна“.

Такива са горе-долу сухите факти от началото на годината, събрани от новинарските емисии на медиите, но каква е реалната политическа ситуация в емоционален и чисто човешки план? Развитието на Македония през последните години е нагледен пример за нарастващи авторитарни и популистки тенденции в управлението на страната. Когато през 2005 г. социаллибералната коалиция извоюва статута на страна кандидатка за еврочленство, Македония беше отличник за стандартите на Западните Балкани. Груевски дойде на власт през 2006 г. с програма за възраждане на страната, повишаване на жизнения стандарт, нови работни места и членство в ЕС и НАТО. Оттогава той печели всички избори (парламентарни, президентски и общински) и държи със здрава ръка институциите в страната. Днес, осем години по-късно обаче, няма и следа от обновяване и растеж на икономиката. Безработицата продължава да се движи около границата на 30-те процента, а на хоризонта не се виждат никакви шансове за евроатлантическа интеграция.

В няколко последователни мониторингови доклада Европейската комисия критикува властите в Скопие, че потискат свободата на медиите, че в страната липсва независимо правосъдие и се шири корупция. Без съмнение сривът на македонската демокрация се дължи до голяма степен и на гръцкото вето, което блокира членството на Македония в НАТО, въпреки че още през 2008 година страната беше изпълнила необходимите условия, а Международният съд в Хага се произнесе с 14:1 гласа в полза на Македония по спора за името с Гърция. Разочарованието сред македонците е огромно, а надеждите за започване на преговори за членство в ЕС стават все по-малки.

„За една малка държава като Македония, ако остане извън НАТО и ЕС ще бъде много трудно. За да напредва, да постигне целите си и да бъде свободна, Македония трябва да бъде свързана с някои по-големи организации, каквито са ЕС и НАТО. Това са нейните логични партньори.“ Това каза американският посланик в Скопие Пол Уолерс пред ТВ Сител преди окончателното си заминаване от страната.[1] „Ако Македония остане извън тези обединения, ако се превърне в черна дупка на Балканите, тогава ще бъде много трудно за страната – за постигането на нейните цели… Много е важно да се погледне от геостратегическа гледна точка какво ще означава, ако Македония не се присъедини към ЕС и НАТО. И по-специално, ако всички съседни държави са част от тези съюзи или вървят в тази посока. Това ще бъде голямо поражение за Македония. За нейното бъдеще и нейните цели“, каза още дипломатът.

Избрах специално този впечатляващ цитат, защото и в публикации, и на конференции винаги съм защитавал тезата, че по отношение на Македония ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен нейната възможно най-бърза европейска и евроатлантическа интеграция. Само когато и Македония е член на НАТО и ЕС, когато заедно сме в Шенгенското пространство и между нас няма граница, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония. Направихме го още на 15 януари 1992 г., с което не само поставихме началото на принципно новата си балансирана балканска политика, но направихме и първата демонстрация на дипломатически действия в духа на европейските стандарти при конфликтна ситуация на Балканите, принцип, който спазваме и до днес. И това беше направено въпреки позицията на Европейския съюз и въпреки ветото на Гърция. Ние признахме Република Македония първи, защото искахме с един замах да изчистим всичко, което беше натрупано и обременяваше двустранните ни отношения, да премахнем всякакво недоверие, всякакво съмнение и подозрения, че ние имаме някакви аспирации спрямо Македония. Казвал съм го многократно, но с риск да стана банален, ще го повторя още веднъж: Дълбоко съм убеден, че Югоизточна Европа също се нуждае от своя символичен „Страсбург“. И според мен това не само може, но и би трябвало да е Скопие.

Събитията в Украйна, анексирането на Крим от страна на Русия и възможното завръщане на „Студената война“ поставят съвсем нови политически измерения пред бъдещето разширение на ЕС и НАТО на Западните Балкани. При днешната сериозно усложнена ситуация около източната граница на ЕС е от огромно значение какви послания и политики ще формулира България към Македония. Позициите на правителството, на политическите партии, на нашите евродепутати, на президентската институция, на академичните и културните среди и на гражданското общество като цяло, ще бъдат сериозен тест за политическата ни култура и стратегическите цели на страната ни.

При сегашното ценностно противопоставяне между Брюксел и Москва няма повече място и време за политическо късогледство и евтин националпопулизъм. Да, политическата ситуация в Македония е особено тежка, конфликтна и с много недемократични елементи. Но тук е мястото на българските политически партии, които членуват и имат влияние и в ЕНП, и в ПЕС, и в АЛДЕ, да се опитат с всички възможни средства да посредничат пред сродните си политически партии в Македония за омекотяването на конфликтите и търсенето на политически консенсус за тяхното решаване. Докато пишех този текст, първата крачка в тази посока беше вече направена. Днес и утре лидерът на ПЕС Сергей Станишев заедно с делегация на партията е на посещение в Македония.[2] Поводът за мисията са публичните обвинения срещу опозиционния лидер Зоран Заев и изнесената от него информация за масови подслушвания на журналисти и политици от страна на управляващите.

„Ние от ПЕС призоваваме за спазване на основните права и свободи. Опозицията, медиите и гражданското общество трябва да могат да функционират в пълна свобода и без никакви ограничения. Обръщам се и към колегите от ЕНП да насърчат техния партньор ВМРО-ДПМНЕ за намирането на прозрачно и коректно решение на ситуацията“, коментира лидерът на ПЕС от Скопие“.

По думите на Станишев, ПЕС категорично подкрепя страните-кандидатки за ЕС по пътя на тяхното членство, но подчерта, че „последният доклад на ЕС за напредъка на Македония разкрива опасенията, че правителство и партия са смесени понятия и изразява опасение за селективно правосъдие и правителствен контрол върху медиите. Тези практики отдалечават Македония от Съюза“

Никога не трябва да забравяме откъде идваме и накъде отиваме. Обхватът на политиката на една балканска държава често се определя не само от собствената икономическа, социално-културна и интелектуално-историческа рамка, но също така и от геополитически и регионални външнополитически съображения. В една страна, която се чувства заплашена от съседите си, се взимат принципно други политически решения и се развиват съвсем различни политически идеи в сравнение със страни, които живеят в дългогодишен мир и регионално сътрудничество. Между балканските съседи е натрупана такава дълбока агресия, предразсъдъци, предубеждения, подозрения, недоверия, потенциална враждебност, че единствено членството в НАТО и ЕС, би могло да изчисти цялото това негативно наследство.

Затова добре би било да използваме целия си потенциал в оказване на експертно-техническа помощ около критериите за започване на преговорите за членство. Особено важно е, на различни нива, и политически, и експертни, и формални, и неформални, ясно, категорично и звучно да подкрепяме демократичното развитие и европейската, и евроатлантическа интеграция на Македония. За стратегическите български интереси в региона е изключително важно да бъдем искрени приятели и партньори на Македония и не само да се гордеем с тази позиция, но и да лобираме пред другите страни членки на НАТО и ЕС от региона за тяхната подкрепа. При всички случаи, по-добрият вариант за България винаги ще бъде да приемем (с чувство за хумор) измислената „антиквизация“ на Македония, отколкото евентуалната реална „путинизация“ на Балканския регион или част от него.


[1] US-посланик: Македония трябва да бъде част от ЕС и НАТО и да реши етническия въпрос, БГНЕС

[2] Станишев: Загрижени сме за върховенството на закона в Македония, БГНЕС

 

Advertisements
Публикувано на Балканите и Европа, Външна политика, Евроатлантическа интеграция, Политика, Политически партии и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Да помогнем на Македония!

  1. Pingback: За Македония с нарастваща тревога! | За политиката с пристрастие

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s