За кого цъкат часовниците, подарени от ДПС на избирателите в Сърница? *

Както се очакваше, на изборите за кмет в Сърница, протекли при изключително висока изборна активност от около 75%, ще има балотаж между кандидатите на ДПС и ГЕРБ. Разликата между двамата е около 450 гласа, а само 150 гласа не достигнаха на кандидата на ДПС Неби Бозов да спечели на първи тур. Изборите за общински съвет се печелят от ДПС, които ще имат 5 места срещу 4 за ГЕРБ и 2 за Реформаторския блок.

От тези на пръв поглед сухи цифри и от информациите, които се получаваха по време на предизборната кампания и по време на изборния ден, могат да направени много интересни изводи за тенденциите в развитието на изборната политическа среда, половин година преди ключовите за страната ни местни избори. На първо място не само общината е нова, но нов е и подходът на участващите партии при избора на кандидатите. Удивително е, че всички партии, най-вече ДПС и БСП, са се въздържали да номинират сред избраниците си сътрудници на ДС. Много добър знак е също, че половината от кандидатите са млади хора, родени след юли 1973г., които не подлежат на проверка за досиета[1].

И тук стигаме до най-добре представилата се политическа партия – ДПС. Без съмнение, по отношение на изборните си резултати, ДПС е наистина уникален политически феномен. Пред очите ни през последните години, тази декларираща се като проевропейска и проатлантическа партия деградира до една от най-мощните клиентелистки и олигархични партийни структури в България. При подобно развитие би било напълно редно да се очаква рязко спадане на електоралната й подкрепа. Както се случи с БСП на последните парламентарни избори. Но изненадващо за нормалната политика, колкото по-негативна е обществената оценка за ДПС на национално ниво, толкова по-стабилна става електоралната му подкрепа при следващи избори. През годините на прехода изчезнаха безславно десетки, ако не и стотици политически партии, сринаха се най-мощните движения на прехода СДС и НДСВ и на практика отпаднаха от политическия ни кръгозор, но не и ДПС.

Добре известно е, че разликата между българския етнополитически модел и други европейски интеграционни модели на малцинствата се крие във формата на политическо им представителство – не чрез позитивна дискриминация и предварително определени квоти за участие в изпълнителната и парламентарната власт, а единствено чрез изборните резултати в свободни и честни национални и местни избори. И точно тук, в свободното изборно участие, се крие основната клопка. Защото целенасочено и методично, стъпка по стъпка, ДПС се опитва да превърне етнически (и религиозно) мотивирания вот в контролиран и да установи пълен монопол върху турската общност, а след последните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. е на път да монополизира и ромската.

Но в Родопите нещата са по-сложни и неслучайно точно оттук може да повее вятъра на промяната. Затова изборните резултати в Сърница са толкова важни като сигнал за бъдещи политически стратегии. На първо място крайно време е да се разбере един път завинаги, че не само ДПС носи отговорност за монополизирането на етническия и мюсюлманския вот. Виновни са всички партии, които активно участват в политическия живот, особено по-големите и по-влиятелни от тях. В условия на политически плурализъм, свободна многопартийна конкуренция и всеобщо избирателно право, единствено от партиите зависи колко и кои представители на малцинствата ще включат на избираеми места в кандидатските си листи и сред кои социални, религиозни, етнически и възрастови групи български граждани ще провеждат активна кампания и ще търсят и печелят своите избиратели. Това е въпрос на стратегия, тактика, ценностна ориентация, програма, членски състав, организиране на предизборните кампания и преди всичко – на начин на правене на политика, но не и на етнически модел… Крайно време е да се премахнат наслоенията в обществото, че малцинствените общности са източник на безименни електорални единици, чийто вот може да бъде лесно контролиран или купуван.

Искрено се надявам, че най-малкото ГЕРБ и Реформаторският блок, заедно и (или) по отделно, ще обърнат внимание на тези толкова важни въпроси и ще развият нова и модерна стратегия за работа в районите със смесено етническо население. Изборите в Сърница недвусмислено показват, че всички влиятелни партии, независимо дали се самоопределят като „леви“ или „десни“ трябва да създават активни структури в общините, досегашни крепости на ДПС, да търсят свои целеви групи и да издигат там избираеми кандидати, на които да направят впечатляващи изборни кампании. Каква е вината на ДПС, че десетките други партии, които се явяват на изборите, примерно, в Кърджали, разпиляват гласовете си и не са в състояние да си взаимодействат, особено на общинските избори, като издигат и подкрепят общи кандидатури за кметове и общински съветници?

Часовниците, които ДПС подари на своите избиратели в Сърница цъкат неумолимо. Първият тест за ГЕРБ и реформаторите ще бъде още следващата неделя. Ще могат ли те да обединят избирателите си и да спечелят кметските избори в Сърница? А може би ще трябва да отговорят и на въпроса – защо не се явиха заедно на тези избори. Може би нямаше да има и втори тур…


 

 

* Текстът е написан специално за „Е-вестник“ и е публикуван на 16 март 2015 г. (http://e-vestnik.bg/22505)

[1] Христо Христов: Първи местни избори се провеждат в най-младата община в България – Сърница, Държавна сигурност.com, 11 март 2015 г.

Advertisements
Публикувано на Вътрешна политика, Политика, Права на малцинствата и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s