Отдавна искам да изразя публично огромната си симпатия и уважение към разследващия журналист и изследовател на архивите от комунизма Христо Христов. Използвам случая чрез тази статия да го поздравя за престижната награда на ЕП за европейски гражданин на 2014 г., присъдена му „за смелите разследвания на престъпленията на комунистическия режим и отстояване на свобода на словото“. Неговият принос по една от най-болезнените теми за българското общество, „Досиетата на ДС“ е повече от забележителен. Двата специализирани сайта, които той създаде и развива изключително ангажирано, са от огромно значение. Те са най-важната, ако не и единствената информационна банка по темата, напълно достъпна за българското гражданско общество [i].

Като наблюдавам политическата ситуация, все повече се убеждавам, че по темите, свързани с престъпленията на комунизма и техните последствия, трябва да се пише, говори и дискутира непрекъснато, както прави това Христо Христов. И още нещо, много важно, което научих от него – само политическите коментари и анализи не са достатъчни. Огромен ефект има публикуването на статистическа информация, архивни материали и документи от времената, за които говорим. Изключително значение, особено за младите хора, имат подробностите за начина, по който тогава са взимани политическите решения и по който са мотивирали действията си извършителите на комунистическите престъпления. Много важно е те да разберат, че свободата и демокрацията не са „дар Божи“, а могат да бъдат единствено резултат от едно добро държавно управление. И за тях трябва да се борим ежедневно.

Ето един убедителен пример. Улисани в хаотичното ни ежедневие, като че ли забравихме да отбележим 25 годишнината от едно много показателно събитие, което бележи началото на прохождащата демокрация. В началото на 1990 г., когато вече текат политическите консултации на т.нар. Национална кръгла маса (3.01. – 14.05.1990 г.), на която управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация, СДС няма ни най-малка представа, че БСП вече е стартирала тайна операция по унищожаването на досиетата на ДС. Благодарение на изследванията на Христо Христов днес можем да разкажем тази история.[ii] На 29 януари 1990 г. тогавашният вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка, с която се слага началото на прочистването на архивите на ДС. Документът е подготвен със съдействието на дългогодишния началник на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева.

В резултат на дълбоко засекретената операция са унищожени около 40 процента от архивните дела в ДС. В различните управления на Държавна сигурност – по места, както е указано в заповедта на министър ген. Семерджиев, пък са унищожени оперативните дела за периода 1985 – 1989 г. Въпреки, че опозицията поставя въпроса за досиетата, отварянето им изобщо така и не е прието като условие в документите на Кръглата маса. Това се оказва един от най-значимите пропуски в историята на прехода в България. В крайна сметка генералите Семерджиев и Серкеджиева все пак са обвинени от прокуратурата за унищожаване на над 132 000 дела, но проточилият се дълги години съдебен процес, както всички подобни процеси, не приключва с осъдителна присъда.

Но какво се случва днес, 25 години по-късно? Докъде сме стигнали с преодоляването на комунистическото наследство, когато вече около едно десетилетие сме членове на ЕС и НАТО? Без съмнение продължаваме да „напредваме“. Тъй като съм обсебен от политиката, гледам (най-вече мазохистично) да не изпускам злободневните изяви на водещите политици. И ето какво научавам, така между другото – Велизар Енчев ще прави нова лява партия, българската СИРИЗА. Не друг, а Георги Първанов е готов да предложи на премиера ценни съвети как да си върнем изгубеното доверие от страна на Русия. От своя страна, Красимир Каракачанов настоява да има политическа чистка в службите за сигурност, ако се установи, че са били използвани против интересите на гражданите. А Лютви Местан продължава да опищява орталъка и то не само българския, но и европейския с протестите си срещу „анти ДПС говоренето“, като отлично знае, че то не е на етническа основа, а е против клиентелистко-олигархичната политика на неговата партия. Какво е общото между тези токова различни по натюрел политически фигури? Отговорът е повече от прозаичен – дълбоката им обвързаност с комунистическата ДС. Да се смееш ли да плачеш ли?

Забелязахте ли случайно, кои бяха най-перфидните политически (въже)играчи около решението на парламента за тегленето на държавен заем от 8 млрд. евро? Велизар Енчев, Румен Гечев, Красимир Каракачанов, Георги Първанов, Лютви Местан – пак те, същите, от котилото на ДС. Те така си подредиха картите, че на края объркаха тотално избирателите, което беше и целта им. Сега вече никой не може да разбере кое е в действителност управляващото мнозинство. Идете на пазара, в супера или кръчмата и се заговорете с някого. Веднага ще ви кажат, че бате Бойко е предал отново фронта и се е съюзил с ДПС. Всичко е като по ноти…

Неслучайно, за пореден път и в това НС има собствена парламентарна група на ДС от 12 депутати. Както изглежда, неформалният лидер на групата е щатният служител на ДС Велизар Енчев. Поне е най-гласовитият. След като с един замах напусна коалицията, която го вкара в парламента, но забрави да напусне самия парламент, вече не минава ден без да изрази „загрижеността“ си за Родината… Просто е потресаващо как членовете на така и неунищожената контактна мрежа на агентите от ДС се опитват отново и отново да модерират политическите, икономическите и обществените процеси. И очевидно се гордеят с това. Известният на обществото като „Азис на историческата наука“ проф. Божидар Димитров дори вече издаде книга „За кожата на едно ченге – Тервел, Кардам“, в която публикува и досието си от ДС.

В последните дни в медийното пространство се появи едно потресаващо със своя цинизъм интервю на небезизвестния професор, озаглавено „Като млад агент от ДС чуках наред!“[iii] На въпроса: „Защо ви уволниха като агент Кардам от Държавна сигурност?“, той отговаря: „За разпространение на книгите на Солженицин. Всеки демократ сега, да речем от Реформаторския блок, би дал мило и драго да има такъв щрих в биографията си. Но нямат – били са комсомолски и партийни секретари всичките, като ги гледам!“ Очевидно, днес, вече като „стар агент“, Божидар Димитров е по-избирателен в „чукането“ и иска да го „начука“ на единствената „антикомунистическа“ парламентарна група в този парламент…(Използвам тази характеристика за Реформаторския блок, воден от убеждението, че не всеки антикомунист е демократ, но всеки демократ е длъжен да бъде антикомунист.)

А сега малко статистически данни за опресняване на паметта, която често ни изневерява. Според изследванията на Христо Христов[iv], за тези 25 години във всичките девет парламента – едно Велико народно събрание и 8 обикновени – комунистическите тайни служби са имали своята „парламентарна група“. В 7-мото ВНС, те са 60 (от 400), като на първо място е БСП, на второ СДС, на трето – ДПС. Във всички останали парламенти агентите и доносниците на ДС са винаги над десет (от 240). Статистиката се променя през годините. За предишното 42-ро НС те са 15, като БСП има най-много. В избраното на 5 октомври 2014 г. 43-то НС те са 12, ДПС – 4, ГЕРБ – 3, БСП – 2, ПФ – 2, Атака – 1.

Когато говорим за бившите агенти на ДС, най-чувствителната сфера, в която те биха могли да нанесат вреда днес, е външната политика и специално дипломацията. След разкриването през 2010 г. на сътрудниците на Държавна сигурност във Външно министерство и в администрацията на Президента на републиката, кадровата политика на БСП в българската дипломация се превърна в една от най-скандалните теми, свързани с рецидивите на комунизма в българското общество. Оказа се, че българската дипломация е безспорен рекордьор по брой на служители, свързани със структурите на бившата ДС. Над 190 дипломати на висши ръководни позиции (около 40 %) от всички проверени 462 лица са били сътрудници на ДС. Според закона за досиетата са проверени посланиците, генералните консули и зам.-ръководителите на дипломатически мисии. Това е най-високият процент сътрудници на репресивния апарат на бившия комунистически режим от всички досегашни проверки. Досега средният процент се движеше около 10 на сто.

Назначаването на посланици, сътрудници на комунистическите тайни служби, беше прекъснато през януари 2011 г. от първия кабинет Борисов. Една голяма част от около 40 действащи посланици, агенти на ДС, бяха върнати по административен път в София от министъра на външните работи Николай Младенов след отказа на президента Георги Първанов да издаде президентски укази за отзоваването им. Нещо повече, парламентът с подкрепата на ГЕРБ, Синята коалиция и независими депутати прие лустрационни промени в закона за дипломатическата служба, според които посланиците, сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, трябва бъдат освободени от заеманите публични длъжности. Промените бяха обнародвани на 8 септември 2011 г. в извънреден брой на „Държавен вестник“. Всичко изглеждаше „прекалено хубаво, за да е вярно“. За огромно съжаление още в края на ноември същата година Конституционният съд, визиран от 56 народни представители, отмени като противоконституционна историческата промяна в Закона за дипломатическата служба.

И все пак, след встъпването в длъжност през януари 2012 г. на новия президент Росен Плевнелиев, се стигна до едно благоприятно за проблема успокояване на ситуацията, което продължи до идването на власт на тройната коалиция БСП, ДПС и „Атака“, т.нар. „програмно“ правителство на Пламен Орешарски (май 2013 – август 2014 г.). Още със стъпването си в МВнР в края на май 2013 г., новият министър Кристиян Вигенин започна да реабилитира дипломатите, сътрудници на ДС. Желанието му обаче, беше бързо пресечено, този път от президента Плевнелиев, който заяви, че няма да подписва укази за назначаване на посланици с досиета и по този начин блокира реставрацията, готвена от новото правителство.

Но не напълно. Кристиан Вигенин успя да назначи 12 сътрудници на ДС като шефове на различни ключови дирекции в министерството, за които не се изисква указ на президента. Нещо повече, на най-високата административна длъжност – постоянен секретар, той назначи агента на Първо главно управление на ДС Георги Димитров, чиято атестация е достатъчно критична. Потресаващото в тези назначения не бе толкова нечистоплътната политическа биография на тези хора, в която някой едва ли се е съмнявал, колкото подходът на един млад кадър на БСП като Вигенин и то бивш евродепутат, както и на БСП като цяло, които са готови на всичко, за да запазят и окопаят 25 години след 1989 г. в едно външно министерство на една държава, член на НАТО и ЕС напълно дискредитираните агенти на ДС още от времето на студената война. За каква промяна може да става дума?

И какво, сега всичко започва отначало. Подобно на предшественика си от първото правителство на Борисов – Николай Младенов, новият външен министър от второто правителство на Борисов трябва да започне отново да прочиства министерството от бивши агенти на ДС. Първата очаквана стъпка на Даниел Митов бе дисциплинарното уволнение на постоянния секретар Георги Димитров, който отговаряше за управлението на бюджета и кариерното развитие на дипломатите. И играта „тука има, тука нема“ продължава, сега до следващото правителство, а по-късно – до второ пришествие…

Тук, в заключение, ще цитирам отново Христо Христов с няколко изречения от прекрасния му текст: „Пропуснатите исторически моменти за лустрация в България“ [v]:

„Един от нерешените от новия политически елит казуси, свързан с комунистическото минало и прехода към демократична система, е именно приемането и прилагането на решения, които да отговарят на обществените очаквания за справедливост…Основният въпрос тук е могат ли кадрите на бившата комунистическа партия, на казионните организации, както и щатните и нещатни сътрудници на репресивния апарат на БКП да заемат ръководни постове? Този проблем се решава чрез прилагане на лустрация.

В България обаче не e предприета необходимата държавна политика за осъществяване на декомунизация и на лустрация. Липсата на политическа воля и последователност в решенията по тези въпроси е характерен белег за българския преход. Политическа воля липсва и в СДС, политическата сила, която в първите години след смяната на тоталитарната система се обявява за разграждане и скъсването с нея. Характерен белег на конюнктурната политика е, че десните са по-активни в исканията за прилагането на лустрационни механизми, когато са в опозиция и обратното – не са единни и последователни в налагането му, когато са управлявали.“

Ще успеят ли в новото правителство, в което и премиерът, и външният министър са единомишленици с президента и имат, ако не амбицията и волята, то поне разбирането да направят нещо за справедливостта, да изгонят един път завинаги „срамната“ кохорта на ДС от обществения ни и политически живот? Силно се съмнявам и то не само поради решението на КС от края на 2011, но и като гледам съотношението на силите в този парламент и преди всичко противоречивия и нестабилен състав на новото парламентарно мнозинство. В него би могло да се постигне съгласие по всичко друго, но не и по отношение съдбата на агентите на ДС. Очевидно ще трябва още да почакаме. Колко дълго не е ясно, но нека бъдем реалисти. Лустрацията така и няма да бъде постигната чрез парламентарните, а единствено чрез природните закони. А при тях, обжалване пред Конституционния съд и налагане на вето просто няма!

[i] Специализирани сайтове на Христо Христов: www.desebg.com и www.agentibg.com

[ii] Христо Христов. Досиетата на Държавна сигурност и тяхното отваряне. „Капитал“, 16 март 2010 г.

[iii] Проф. Божидар Димитров: Като млад агент от ДС чуках наред!,„Днес+“, 1 март 2015 г.

[iv] Интервю с Христо Христов на Косара Белниколова във „Faktor.bg“, 13 ноември 2014 г.

[v] Христо Христов: Пропуснатите исторически моменти за лустрация в България. „Държавна сигурност.com“, 1 февруари 2011 г.