За политиката с пристрастие

Ако не станем свидетели на някакви предсрочни турболенции, през 2021 г. в България  ще има редовни президентски и парламентарни избори. Неслучайно предишният президент Росен Плевнелиев вече запали „огънчето“ със становището си в статията на „Дневник“: „Плевнелиев: На изборите през 2021 г. битката няма да е генералска, а между демократи и популисти“

„Аз питам защо трябва да е генералска тази битка. Според мен истинската битка ще бъде не генералска, а битка на ценности, битка между демократи и популисти. Научете се да познавате кои са популистите в обществения живот на България“.

Очевидно провокативните дебати по тази тема тепърва ще се изострят и задълбочават, но дискусиите вече започват. Или по-точно никога не са спирали. Затова си позволявам да предложа (отново) на вниманието ви статията от блога си от първата година на съществуването на уникалната за евроатлантическа Европа „Държава на двамата генерали“.

Ще се справи ли с корупцията държавата на двамата генерали?

Posted on октомври 28, 2017 Има още →

По случай 30 години от историческата дата ДЕСЕТИ НОЕМВРИ 1989 г., предлагам на вниманието ви като повод за размисъл, една статия за началото на прехода. Тя е част от книгата ми „Между емоциите и реалностите на прехода. Развитието на политическата култура в България след 1989 г.“, издадена през 2007 г. от издателство „Изток-Запад“

Грешките на СДС между 1991 и 1994 г.

Позволих си да разгледам политическите събития от началото на 1991 до края на 1994 г. в телеграфен документален стил, защото този отрязък от прехода е един от най-анализираните и дискутираните след 1989 г. Но все пак се чувствам задължен да споделя някои свои болезнени заключения за периода, в който бях народен представител от 36-то Народно събрание, член на НКС на СДС, а по-късно и негов зам. председател по въпросите на външната политика. Освен това, активната ми международна дейност в парламентарната конисия по външна политика, ПАСЕ и Либералния интернационал ми даде възможност за интензивни международни контакти и консултации на сериозно политическо ниво, които поддържам и до днес. Нашите приятели от утвърдените западни демокрации и европейските институции многократно ни предупреждаваха за възможните последици от противоречивите политически ходове на СДС, но не можаха да предотвратят нито промяната на съотношението на силите в парламента, довела до отстраняването на неговия председател Стефан Савов, нито оставката на правителството на малцинството на Филип Димитров. Разбира се, отговорността за съдбата на едно правителство е персонална и се носи от премиера, но за упражняването на властта като цяло, отговорност носят и ръководството на политическата сила, и особено нейните народни представители, които в една парламентарна република имат основните конституционни пълномощия за избирането и свалянето на едно правителство. Своята част от отговорността за отстраняването на СДС от властта в края на 1992 г. нося и аз, като член на ПГ и НКС на СДС. Има още →

Нажежената до „червено“ политическа ситуация около и след местните избори, предколедният „Цацаровско-Гешевски“ воаяж до Европейския парламент, както и баталните сцени, и скандали в народното събрание при приемането на държавния бюджет едва ли изненадаха някого.

Проблемите в т.нар. „евроатлантическа“ България, прочута с десетгодишната си неувяхваща „Герберска“ демокрация не са от вчера или днес. По този повод предлагам на вниманието ви „Една малка статия за големите проблеми“, публикувана в блога ми преди девет месеца, която с всеки изминат ден става все по-актуална…

Една малка статия за големите проблеми
Posted on април 15, 2019

От „историческата“ 2009 г., когато започна новата политическа ера на Бойко Борисов, до днес преживяхме вече десет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за станалия вече „за кодош“ български парламент, три от които ПРЕДСРОЧНИ (2009, 2013, 2014 и 2017 г.).

Опитаме ли се да потърсим общия политико-икономически знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще го открием в „блудкавата“ носталгия към времето на комунизма, съчетана с пошлата реанимация на т.нар. „социалистически духовни ценности“. А през тази година ще бъде още по-интересно, тъй като ни очакват две нови предизборни кампании – за европейски и местни избори и отново не ни е ясно нито откъде идваме и накъде отиваме, нито дали комунизмът си отива или се завръща. Има още →

Както и се очакваше, честванията по случай 30-годишнината от падането на Берлинската Стена преминаха в празнична обстановка. За празненствата в германската столица пристигнаха държавните глави на Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Те заедно с канцлера Ангела Меркел и президентът Франк-Валтер Щайнмайер почетоха героизма на източногерманците, както и стотиците жертви, паднали при опит да минат стената.

Въпреки приповдигнатото политическо настроение, за пореден път израсналата в ГДР Ангела Меркел не пропусна да заяви, че започналото преди 30 години обединение на Германия далеч не е приключило и ще продължи най-малко петдесет години, за да се изравнят напълно източната и западната част на Германия, които бяха разделени също почти половин век. И това съвсем не бе случайно. Болезнената тема за задълбочаващото се културно-политическо разделение между Източна и Западна Германия не е от вчера или днес. Нещо повече, тя като че ли продължава да се изостря с всяка измината година. Има още →

След като през топлата и мека есен на 2019 г. в милата ни евроатлантическа „Татковина“, или по-точно „Бойковина“ се проведоха четвъртите общински избори след приемането ни в ЕС, които нажежиха „до червено“ политическите страсти, сега очакваме 30-годишнината от началото на ПРЕХОДА от комунизъм към демокрация. На 9 ноември ще отбележим 30 години от падането на Берлинската стена, на 10 ноември – от свалянето на Тодор Живков, а на 7 декември – от създаването на СДС. Няма съмнение, че ни очакват поредните разгорещени дебати… Важното е да не губим чувството си за хумор и ирония. Затова си позволявам да ви върна към една публикация от блога си, посветена на тези бурни времена…

Десет малки комунистчета

Posted on януари 12, 2015

Става дума за една политическа сатирична „закачка“ с БСП с двадесет и пет годишна история. Написах я през бурната 1990 г., когато участвах и в списването на седмичника на РДП „ВЕК 21“, „тежката“ медийна артилерия на СДС. Не мога да си спомня точната дата, но беше някъде около изборите за ВНС. Идеята естествено бе заимствана от прочутите „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи. Стихотворението тогава се хареса на нашите приятели, разпространяваше се от ръка на ръка и аз много се гордеех. Преди изборите политическата атмосфера бе неописуема и заредена с огромен положителен заряд. Всички очаквахме, особено след митинга на „Орлов мост“, че грандиозното поражение на БСП е въпрос само на дни. Но то и така не се случи вече четвърт век… Ако имаше наистина губещи през годините, това бяха „десетте малки седесарчета“, от които за съжаление наистина не остана ни едно… Има още →