За политиката с пристрастие

Българските медийна среда и политическата ни „култура“ са наистина уникални. От началото на годината телевизии, вестници, ноторно известни и измислени интернет сайтове, пиар агент(к)и и постоянното присъствие от дебатиращи в телевизионни и радио студиа продължават да ни обсаждат и облъчват с блудкава псевдожурналистика на битово ниво и сополива носталгия към времето на комунизма. Критичното състояние на държавата и обществото се разглеждат единствено като аргумент за това, че преходът се е провалил.

Правят се нескопосани опити да се обезсмисли не само всяка позитивна равносметка за постигнатото, но и всяка днешна, макар и малка положителна стъпка по пътя на реформите. Казано по-простичко, истината и обективната информация продължават да се подменят с полуистини, дърти лъжи и целенасочени конюнктурни манипулации. Неслучайно авторитетни международни наблюдатели на българската медийна среда, между които „Репортери без граници“, „Фрийдъм хаус“ и германските фондации „Фридрих Науман“ и „Конрад Аденауер“ отново и отново констатират наличието на политически натиск и контрол върху медийната политика. Има още →

Отношението ми към политиката винаги е било твърде емоционално, поради което нарекох и блога си „За политиката с пристрастие“. Специално се интересувам от представителите на академичните среди и неправителствения сектор, които са поемали и са готови да поемат различни политически отговорности. Огромен риск, особено днес, при екстремно ниското ниво на българската политическа култура, при ширещия се популизъм и патриотарските вълни, които заливат на талази политическото и медийното ни пространство.

Неслучайно, точно най-изявените личности в правителството „Бойко Борисов 2“ Христо Иванов и проф. Тодор Танев бяха първите, които загубиха постовете си. Ярката им индивидуалност, високата им професионална компетентност и модерните им реформаторски възгледи станаха жертва както на посредствената административно-политическа среда, която ги заобикаляше, така и на патетично прокламираната теза на премиера за „политическата стабилност на всяка цена“. Има още →

В началото на всяка политическа година, една от най-важните дискусионни теми е за свободата и властта. Тема, която става все по-болезнена и дори драматична. Не само за България, но и за ЕС и Евроатлантическата общност като цяло, 2016 г. е предварително обременена с много неизвестни. Никога след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, Европа не е преживявала толкова разтърсващи проблеми, с каквито се сблъсква днес. Въпреки войните и етническите прочиствания, с които се разпадна бивша Югославия, 90-те години бяха години на еуфория, възход и надежда. Те откриха пътя към европейската интеграция и доведоха до разширението на ЕС и НАТО на изток до границите на Русия.

Днешните събития обаче, свързани с цунамито от бежанци и мигранти, ислямисткият терор, проблемите около гръцката дългова криза и не на последно място последиците от агресивната политика и пропагандния натиск на Русия доведоха до надигането на популистки и антиевропейски политически сили, до връщане на граничния контрол на много места и дори до взаимни обвинения между правителствата на страните членки в ЕС. Има още →

През 2015 г. Гоце Първанов, галеникът на съдбата или по-точно на премиера, не само се завърна накокошинен на политическата сцена, но и прояви невероятна хиперактивност. След пълния си провал с пагубната си за страната кадрова политика в дипломацията и международната изолация като президент, особено през втория му президентски мандат, „агент Гоце“ влезе отново в играта, и то с една от главните роли в управляващото мнозинство и правителството. До кога и защо ще бъде там, зависи само от режисьора Бойко Борисов.

С необяснимо цинично високомерие за повече от скромното парламентарно присъствие на АБВ от 11 депутати (4,58%), Първанов започна да дава тон на българската политика от последна инстанция. В типичния за агентите на ДС стил той проведе целенасочени атаки срещу министрите на външните работи и отбраната с твърденията, че дейността им в стратегически план е вредна за България. Абсурдна и безотговорна позиция, която отговаря напълно на интересите на руското лоби в България, чийто говорител Първанов винаги е бил. Има още →

„Дали вървиш или стоиш – все то! Ти си си на катъра.“

Тази забележителна фраза на Големия Атанас Славов, напуснал ни точно преди пет години, на 4 декември 2010 г., изразява по неповторим начин цялата философия на манипулативно насажданите илюзии, наречени „реформаторска политика“. Илюзии, съчетани с неизлечимата ни дълбоко провинциална и затлачена от комунистически рецидиви политическа, институционална и медийна култура. Днес, вече в края на 2015 г., няма съмнение, че преекспонираните претенции на 43-то Народно събрание да модерира политическите процеси и да проведе или поне да стартира очакваните с години реформи в страната (особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията) изглеждат меко казано сюрреалистични.

Във вътрешнополитически план 2013 и 2014 бяха бурни години на конфронтация и нестабилност. Живуркахме при пет правителства, две от тях служебни, гласувахме два пъти на предсрочни избори, назначавахме „Кой“, „Мой“ и „Твой“, протестирахме и контрапротестирахме. Някъде по пътя загубихме и последните останки от правовата държава и си припомнихме времената на Жан Виденов, сблъсквайки се с предизвикания фалит на мощната банка КТБ. След всичко това, което преживяхме, 2015 г. ни изглеждаше, че ще бъде безпроблемна и стабилна. Очакваха ни (само) едни редовни местни избори през октомври и афиширани куп намерения за дългоочаквани ключови реформи. Има още →

Точно преди година, на 21 декември публикувах в блога си статия със заглавие: „Ура! Парламентът е в коледна ваканция. Очаква ни почти месец без законодателни дивотии!“ Днес, 12 месеца по-късно, като че ли нищо не се е променило. Може би единствено аргументите за неподправената ми радост от предстоящото коледно „мълчание“ на парламентарния звънец са още по-убедителни. Ще си позволя един цитат от тази статия, който е сериозно доказателство за „приемствеността“ в парламентарния ни живот:

„В този парламент има твърде много популисти, националисти, има левичари, дори болшевики, има защитници на олигархичния корпоративно – политически модел и на максимално възможното опекунство на държавата. И толкоз. На мястото на парламентаристите от времето на правителствата на ОДС на Иван Костов (1997 – 2001) и на НДСВ на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005), които създадоха политическата рамка на свободната функционираща пазарна икономика и вкараха България в ЕС, в днешния парламент има огромна политическа празнина. Или по-точно има 23 депутати от Реформаторския блок, които не могат да променят нищо съществено.“ Има още →

През последните турбулентни години винаги съм застъпвал тезата, че каквито и негативни оценки на прехода да заливат днес медийната, културната и най-вече политическата ни среда, ние все пак успяхме да постигнем най-важните си стратегически цели, които преди четвърт век ни изглеждаха като далечни и нереални мечти. Страната ни, известна като един от най-верните сателити на Съветския Съюз, сега е пълноправен член на НАТО и ЕС. И нещо повече, успешната ни евроатлантическа интеграция бе извоювана според всички изисквани критерии и е плод на много сериозни и последователни икономически и политически процеси в един изпълнен с емоции преход. Преход с участието на огромен брой хора, с радикален сблъсък между елити, ценностни системи, между „ново и старо“, между „добро и зло“.

Винаги съм бил убеден, че днешните системни дефицити и проблеми в борбата с корупцията, с преодоляването на политическите зависимости на съдебната система и функционирането на правовата държава като цяло, са все пак преодолими. Силно се надявах, че протестите през последните години са довели до натрупването на сериозен граждански и политически потенциал в подкрепа на дългоочакваните реформи в тези ключови области, дори и чрез промяна на конституцията. Потенциал, който ме караше винаги да бъда (поне) умерен оптимист. За съжаление обаче, много е тъжно, когато бъркаш и то нееднократно, оптимизма с наивността. Има още →

Измина почти месец от церемонията в Страсбург, на която официално бе даден стартът на българското шестмесечно ротационно председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. За България това е второто председателство след 1994 г. Между най-важните приоритети, представени от външния ни министър Даниел Митов, са защитата на европейските ценности за обединение и сътрудничество, демокрация и върховенство на закона. Като основни задачи се открояват укрепването на защитата на правата на децата, достъпа на младите до изкуството, свободата на медиите и защитата им от външни влияния. България си поставя за цел приемането на допълнителния протокол към конвенцията за предотвратяване на тероризма. Българското председателство се провежда под девиза: „Съединението прави силата“. Ето и неговото лого, което ще бъде поставено на всички трамваи в Страсбург:

Има още →

Популярността на най-известното трио за политически фолклор „Плевнелиев, Първанов и Борисов“ нараства с всеки изминат ден. Неговите „неповторими изпълнения“ са в унисон с дълбоките и хаотични противоречия в днешната ни политика и неслучайно не слизат от заглавията и коментарите на медиите. Независимо какво ни очаква оттук нататък, годината на президентските избори ще бъде много, много гореща. На дневен ред излиза ключовият въпрос, ще бъде ли в състояние сегашният ни политически елит да гарантира европейския и евроатлантически курс на страната ни и какъв сигнал ще даде България с избора си на държавен глава. Така че от всяка гледна точка този избор ще бъде сериозен тест за държавническия потенциал и стратегическите цели на страната ни. Има още →