Не е виновен този, който с 11 депутати изнудва премиера, а този, който му го позволява.

През 2015 г. Гоце Първанов, галеникът на съдбата или по-точно на премиера, не само се завърна накокошинен на политическата сцена, но и прояви невероятна хиперактивност. След пълния си провал с пагубната си за страната кадрова политика в дипломацията и международната изолация като президент, особено през втория му президентски мандат, „агент Гоце“ влезе отново в играта, и то с една от главните роли в управляващото мнозинство и правителството. До кога и защо ще бъде там, зависи само от режисьора Бойко Борисов.

С необяснимо цинично високомерие за повече от скромното парламентарно присъствие на АБВ от 11 депутати (4,58%), Първанов започна да дава тон на българската политика от последна инстанция. В типичния за агентите на ДС стил той проведе целенасочени атаки срещу министрите на външните работи и отбраната с твърденията, че дейността им в стратегически план е вредна за България. Абсурдна и безотговорна позиция, която отговаря напълно на интересите на руското лоби в България, чийто говорител Първанов винаги е бил.

И докато премиерът, който навикваше реформаторите за щяло и не щяло, в случая мълчеше благосклонно, се стигна до началото на ноември, когато Борисов открито подкрепи Първанов в безпримерните му атаки срещу президента Плевнелиев по повод интервюто му в английския „Индипендънт“. Изява на държавния глава, в която той защитаваше достойно и високо професионално българските външнополитически интереси. И така, стъпка по стъпка се стигна до „историческия“ 9 декември, когато с мнозинство от 204 гласа „за“ парламентът бламира сърцевината на конституционната реформа на съдебната система и отхвърли препоръките на Венецианската комисия, като одобри „прокурорската поправка“, внесена от АБВ между първо и второ четене на проекта и бетонира безконтролното влияние на главния прокурор в прокурорската колегия на ВСС.

Колкото и да е тъжно и неразбираемо от (евро)политическа гледна точка, от този момент Гоце Първанов се оказа като партньор на ГЕРБ много по-важен за премиера от Радан Кънев и дори от страстния привърженик на съдебната реформа, днешния президент Плевнелиев, който и първи лансира личността на реформатора Христо Иванов за министър на правосъдието. Може би ще прозвучи параноично, но по всичко изглежда, че до голяма степен точно Първанов е координаторът на „Живковисткото мнозинство“, което съсипа съдебната реформа. Какво значение има, че АБВ има само 11 депутати, когато винаги „при повикване“ може да се формира подобна коалиция.

Какво ни очаква оттук нататък? Без съмнение, темата за стабилността ще бъде „шлагерът“ на 2016 г. Какво по-хубаво от това, стига да знаем политическата цена и дълбочината на компромисите за нейното постигане. Както се очакваше, Първанов направи вече своята заявка и откри „новия сезон“ с две предложения към правителството, с което направо „уби“ рибата в политическия аквариум. Взел се (не)обяснимо защо за политически ментор на премиера, той си позволи в прав текст да му „нареди“ незабавно да задвижи номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН или партията му ще „радикализира“ външнополитическата си позиция и ще оттегли подкрепата си за кабинета.

Ултиматумът не свършва до тук. Първанов настоява още да бъдат дадени специални указания на българските дипломати в чужбина за подкрепа на Бокова, тъй като някои от тях си позволявали да работят против нейната кандидатура. Какво безочие! И това е становището на един бивш президент, който се прочу, че през двата му мандата беше постигнат абсолютен рекорд на броя на дипломатите, едновременно съветски възпитаници и бивши сътрудници на ДС, които да бъдат на стратегически дипломатически постове и да работят в президентската администрация.

Както стана известно в края на годината, във външно министерство има все още 71 (седемдесет и един) служители, свързани с ДС. Някои от тях са дългосрочно командировани на дипломатически и административно-технически длъжности в задгранични български представителства или в международни организации, а други работят в Централното управление на министерството в София. Няма никакво съмнение, че всички те са част от „преторианската“ гвардия на Първанов и изпълняват неговите препоръки и нареждания.

Второто предложение на АБВ предвижда консултации за конституционни промени в начина за избиране на президента и изискванията към кандидатите за поста, както и за увеличаване на пълномощията на институцията. Една мегаломанска инициатива, която е изключено да бъде реализирана преди предстоящите президентски избори. Въпросите са комплексни и деликатни и изискват широко обсъждане в гражданското общество далеч преди да стигнат до парламента. В допълнение, според Първанов националният интерес предполагал да се постигне консенсус по президентската кандидатура далеч преди изборите. Абсурдно и недемократично предложение, връщащо ни в тоталитарни времена. Обединението около една кандидатура е задача на избирателите, а не на политическите партии. Тук напълно споделям мнението на Радан Кънев от Фейсбук:

„Идеята всички партии да се обединят зад един кандидат не е нова. Още в Германия през 30-те, така е станало. Това е сложило началото на тоталитарния режим…И в България вече се обединиха почти всички – за да прецакат реформите в правосъдието и конституционния компромис. Обединение на партиите срещу промяната е лесно постижимо. Аз мисля, че ако такова обединение бъде постигнато, ние трябва да не го подкрепяме, а да го бием на изборите.“

Вече повече от 25 години съм изкушен от политиката. Срещал съм какви ли не „разбирачи“ от последна инстанция и политически проповедници с манталитет на магистрални девици. Наслушал съм се на несменяеми политолози и социолози, на безскрупулни журналисти и на измислени лидери на местно и национално ниво. Тук е мястото да споделя и отношението си и към т.нар. „леви интелектуалци“ на прехода. Повечето от тях винаги са ме подлудявали с изражението и поведението си на „восъчни фигури“ в хаоса на нестаналата декомунизация. Като повечето хора обаче, и аз си имам свой любим „отрицателен герой“. Предполагам, че вече сте се убедили, че това е Георги Първанов. Докато този човек и неговият политически и икономически кръг са в управлението на страната, стабилност може и да има, но необратими демократични реформи – никога!

Advertisements
Публикувано на Външна политика, Вътрешна политика, Държавна сигурност, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика, Политически партии, Русия и Европа, избори и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Не е виновен този, който с 11 депутати изнудва премиера, а този, който му го позволява.

  1. nada каза:

    Той е и моят отрицателен герой. Не ми харесва стабилността, поддържана с негово участие.

    Liked by 1 person

  2. тиква – премиер :))) такива боклуци които го наричате премиер сте за затвора заедно с него

    Like

  3. simo каза:

    „Докато този човек и неговият политически и икономически кръг са в управлението на страната, стабилност може и да има, но необратими демократични реформи – никога!“

    Това е стабилността на дъното. Няма как да паднеш повече…

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s