Точно преди година, на 21 декември публикувах в блога си статия със заглавие: „Ура! Парламентът е в коледна ваканция. Очаква ни почти месец без законодателни дивотии!“ Днес, 12 месеца по-късно, като че ли нищо не се е променило. Може би единствено аргументите за неподправената ми радост от предстоящото коледно „мълчание“ на парламентарния звънец са още по-убедителни. Ще си позволя един цитат от тази статия, който е сериозно доказателство за „приемствеността“ в парламентарния ни живот:

„В този парламент има твърде много популисти, националисти, има левичари, дори болшевики, има защитници на олигархичния корпоративно – политически модел и на максимално възможното опекунство на държавата. И толкоз. На мястото на парламентаристите от времето на правителствата на ОДС на Иван Костов (1997 – 2001) и на НДСВ на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005), които създадоха политическата рамка на свободната функционираща пазарна икономика и вкараха България в ЕС, в днешния парламент има огромна политическа празнина. Или по-точно има 23 депутати от Реформаторския блок, които не могат да променят нищо съществено.“

И така, на 18 декември се проведе последното заседание на парламента за 2015 г., на което беше избран новият министър на правосъдието – Екатерина Захариева, след което депутатите отпрашиха във ваканция с измамното (за кой ли път, за кой ли път) параноично чувство за изпълнен дълг. А като коледна закачка бе пусната в обращение любопитната за коментиране в избирателните райони договорка за актуализиране на коалиционното споразумение за управление на страната. И то, моля ви се, с конкретни ангажименти на отделните министри и гарантиране на ясни реформи в различните сектори.

Всичко звучи повече от трогателно, стига да знаехме поне коя ще бъде реалната управляваща коалиция през следващата година. И за какво ще се бори, разбира се, освен за укрепване на статуквото… Ако приемем твърдението, че приетите конституционни промени за състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) са най-важното постижение за реформаторската политика на сегашното управление, къде отиваме? „Прокурорската поправка“, предложена от АБВ, която разбуни страната и с която бе бетонирана неподлежащата на контрол позиция на главния прокурор, бе приета с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, АБВ, АТАКА и Патриотичния фронт. Против гласуваха само от Реформаторския блок, а министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка. На нормален политически език това означава, че управляващата коалиция се състои от изброените 6 политически сили, а реформаторите са единствената опозиция.

Без съмнение, политическите възгледи, програми, позиции и решения на различните парламентарни групи са от огромно значение, но те са само едната страна на проблема. Обсебени от политическите си амбиции и различните си нерегламентирани и клиентелистки интереси и зависимости, депутатите и политическите елити не си дават сметка, че задълбочаващите се системни дефицити в политическата и институционална култура на българската демокрация могат да обезсмислят целия законодателен процес. Имаме достатъчно горчиви примери в това отношение.

Затова по различни поводи винаги съм се опитвал да напомня, че едни от най-добрите примери за успешни политически практики идват от Германия. Там се сключват възможно най-съвършените коалиционни договори. Още миналата есен, когато се съставяше днешното правителство, в различни публикации полу на шега, полу наистина, препоръчах на депутатите от формиращата се от странна по-странна „четворна“ коалиция да се запознаят с последния коалиционен договор между ХДС, ХСС и ГСДП за мандата 2013 – 2017 г. Но както се оказва една година по-късно, нашите депутати предпочитат да четат и да се ръководят от изданията на колегата си Делян Пеевски.

Тогава цитирах и избрани пасажи от договора в частта „Начин на работа на коалицията“. Ще ги цитирам отново и отново, докато съществува това правителство, защото съм убеден, че тук са основните проблеми в отношенията между ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. И както се убеждаваме ежедневно, вместо да се решават, тези проблеми се задълбочават непрекъснато. Да се надяваме, че нашите избраници все пак някога ще разберат, че партийната и политическа лоялност, взаимното уважение и най-вече институционалната дисциплина са една много важна част от коалиционната култура.

Ето и цитатите:

Сътрудничество между коалиционните партньори

„…Коалиционните партньори носят ОБЩА ОТГОВОРНОСТ за цялостната политика на коалицията. Те координират текущата си работа в парламента и правителството, като всички процедурни, политически и кадрови въпроси се решават С КОНСЕНСУС. Коалиционните партньори се срещат редовно за коалиционни преговори в коалиционната комисия. Тя може да заседава и извънредно по искане на някой от коалиционните партньори. Комисията обсъжда въпроси от основно значение, които трябва да бъдат съгласувани между партньорите, като при случай на конфликт решението се взема С КОНСЕНСУС. Коалиционните партньори се споразумяват относно състава на комисията с взаимно съгласие…“

Сътрудничество между парламентарните групи

„…В парламента и във всички негови органи парламентарните групи на коалицията гласуват ЕДИННО. Това важи и за въпроси, които не са предмет на договорените политики. ПРОМЕНЯЩИ СЕ МНОЗИНСТВА СА ИЗКЛЮЧЕНИ. За процедурите и начина на работа в парламента се търси и постига взаимно съгласие. Процедурни предложения, законодателни инициативи и питания на ниво парламентарна група се внасят в парламента СЪВМЕСТНО ОТ КОАЛИЦИЯТА или в изключителен случай отделно, но по взаимно съгласие, като парламентарните групи на коалицията трябва да стигнат до съответно споразумение…“

Да се смееш ли, да плачеш ли?! Та в нашия парламент дори в рамките на една парламентарна група или дори групичка, не може да се очаква единна политика и единно гласуване, а ние сме тръгнали да говорим за коалиционна култура. При нас всичко, и в парламента, и в общинските съвети, се решава с плаващи конюнктурни мнозинства и то по „икономически“, а не „политически“ интереси. Всички вярваме, че по Коледа стават чудеса, но не и в българската политика. Но можем все пак да си помечтаем за разбиване на статуквото, поне след следващите избори, когато и да са те.