За политиката с пристрастие

Преди около седмица публикувах в блога си статия, посветена на книгата на Кристина Кръстева „Бойко, който винаги се завръща“ [i]. Огромна беше изненадата ми, когато на вестникарските павилиони до вече нашумялата биографична книга за премиера, забелязах да се „мъдри“ и новата книга на небезизвестния Кеворк Кеворкян „Плевнелиев – президентът натрапник“ [ii].

Очевидно едновременната им поява съвсем не е случайна. От една страна и двете книги много си приличат по своята едностранчивост, манипулативност и патологична субективност в представянето на личностите, на които са посветени. От друга страна обаче, те са коренно различни. Има още →

Откъдето и да се погледнем (или да ни погледнат), през 2017 г. продължихме да живеем наистина в „уникална държава“. Изминаха първите 100 дни на правителството „Бойко Борисов 3“. Но какво от това? Що се отнася до прочутия управленския стил на премиера, нямаше нищо ново в сравнение с предишните два, така и незавършени мандата. Отново и отново станахме свидетели на незачитане на правилата на институционалната демокрация и разделението на властите.

Както отбелязва Петър Чолаков в „Дневник“ [i] :

„Държавническото изкуство на премиера се заключва в това да се подават сигнали (от него самия или от неговите министри, депутати, партньори в управлението и т.н.) в различни, нерядко дори противоположни посоки. Мненията и позициите на властта се сменят стремглаво, по няколко пъти на ден. Това е политическото танго на Борисов…

…Същността на този стил е чрез въртеливи движения да се опипа почвата и намери решението, което не само би срещнало най-малко съпротива, а е най-безопасното, както и, по възможност, най-харесваното, одобряваното и пр.“ Има още →

Едва ли има някой, който се е интересувал от германската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена, да не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика. От своето създаване в края на 1948 г. до 22 октомври 2013 г., сравнително малката Свободна демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други партии във ФРГ.

Политическото влияние на СвДП е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се предполага от изборните ѝ резултати. От 1949 г. до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър. Имена като Теодор Хойс (първият президент на ФРГ, 1949 г. –1959 г.), Валтер Шел, Ханс-Дитрих Геншер и Клаус Кинкел ще останат завинаги в историята на нова евроатлантическа Европа. Има още →

Вече всеки божи ден медийният поток ни поднася нови и нови информации за ожесточаване на политическите конфликти и противопоставяния на Балканите и за изглеждащото все по-необратимо забавяне на процеса на европейската и евроатлантическа интеграция на целия регион.

На всички ни е ясно, че при проблемите, които разтърсват ЕС след успешния Брекзит и нарастващите противоречия в процеса на задълбочаване на европейската интеграция, при настъплението на национал-популизма, радикализма, ксенофобията и антимиграционните настроения в общоевропейски мащаб и най-вече при все по-непредвидимата политика на „Путинова“ Русия и „Ердоганова“ Турция, е изключително трудно да се кроят планове за „Европейски Балкани“.

Днес, когато повечето балкански държави се тресат от политически напрежения, когато се оказва, че последиците от зловещите етнически прочиствания в края на ХХ век далеч не са преодолени и забравени, самата идея за по-нататъшно разширение на ЕС в региона на „Западните Балкани“, звучи повече като политико-културна утопия. Неслучайно единствената (макар и плаха) позитивна новина напоследък на тема „евроатлантическа интеграция“ в региона е свързана с членството на Черна Гора в НАТО. Има още →

„Таз басничка е много стара.
За да я разбереш добре завчас,
не трябва много ерудиция:
макар че тежко е да носиш власт,
триж по е тежко да си опозиция!“

На 13 ноември 2017 г. ще се изпълнят 80 години от смъртта на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет символист, преводач, фейлетонист сатирик, драматург, журналист, редактор и издател. Автор е на много басни и афоризми, много от тях – политически. Непосредствено след смъртта му, през февруари 1938 г. излиза от печат великолепната му книга „Басни“ с предговор от Николай Лилиев и редактирана от Георги Константинов. Тя е издание на издателство „Хемус“ и се отпечатва в 3000 екземпляра. Има още →