Тревожните политически процеси на Балканите заслужават специално внимание!*

Вече всеки божи ден медийният поток ни поднася нови и нови информации за ожесточаване на политическите конфликти и противопоставяния на Балканите и за изглеждащото все по-необратимо забавяне на процеса на европейската и евроатлантическа интеграция на целия регион.

На всички ни е ясно, че при проблемите, които разтърсват ЕС след успешния Брекзит и нарастващите противоречия в процеса на задълбочаване на европейската интеграция, при настъплението на национал-популизма, радикализма, ксенофобията и антимиграционните настроения в общоевропейски мащаб и най-вече при все по-непредвидимата политика на „Путинова“ Русия и „Ердоганова“ Турция, е изключително трудно да се кроят планове за „Европейски Балкани“.

Днес, когато повечето балкански държави се тресат от политически напрежения, когато се оказва, че последиците от зловещите етнически прочиствания в края на ХХ век далеч не са преодолени и забравени, самата идея за по-нататъшно разширение на ЕС в региона на „Западните Балкани“, звучи повече като политико-културна утопия. Неслучайно единствената (макар и плаха) позитивна новина напоследък на тема „евроатлантическа интеграция“ в региона е свързана с членството на Черна Гора в НАТО.

By Peter Fitzgerald (Own work based on the blank worldmap) [CC BY-SA 3.0], via Wikimedia Commons

През последните дни БГНЕС публикува три изключително важни статии, които недвусмислено показват, че дискусията за проблемното бъдеще на Балканите тепърва ще се разгаря:

„Политическият театър на Русия на Балканите“

„Вучич с нов великосръбски проект: Нова Югославия заедно с Албания“

„Най-опасни на Балканите са албанците в Македония“

Към тях можем да добавим и две актуални интервюта по темата:

– на Юлияна Ончева от OffNews.bg с Нина Спасова, журналист международник, бивш шеф на новините в БНТ, арабист и кореспондент на националната телевизия в Скопие на тема: „Черна гора бърза към НАТО, Джуканович се бои да не изгуби решаващата дума“

– на Косара Белниколова от Faktor.bg с Андрея Стойковски, председател на македонския център за Европейски изследвания EUROTHINK на тема: „Македонски анализатор: Руската пропаганда е много активна в дестабилизацията на Македония“.

Три пространни статии по темата са включени и в последния брой на седмичника „Капитал“, озаглавен неслучайно „Балканският колайдер“:

„Александър Вучич по пътя към едновластието в Сърбия“

„Марк Галеоти: Русия идентифицира Балканите като слабото място на Европа“

„Политическата криза в Македония ескалира още повече“

Дори и само чрез заглавията си, цитираните статии и интервюта отправят към нас, българите много послания. Преди повече от четвърт век Източна и Югоизточна Европа започнаха да пишат новата си история. Бивша Югославия и бившият Съветски съюз се разпаднаха, демокрацията се разпространи и на Балканите. За огромно съжаление обаче, през последните години точно Балканите губят общата си демократична (евроатлантическа) посока и затъват (отново и отново) в собствените си вътрешнополитически проблеми, като изравят дори и междуетническата томахавка.

И точно тук стигаме до ключовия въпрос към България: Може ли страната ни като отговорен член на ЕС и НАТО да даде пример на страните от „Западните Балкани“ и да им помогне да засилят връзките помежду си, за да избегнат риска от изолация и разделение, както и да получат допълнителен тласък по пътя на европейската си и евроатлантическа интеграция.

Нито така зададеният въпрос, нито възможните му отговори са от вчера или днес, те са били винаги в основата на новата ни и разкрепостена балканска политика след 1989 г. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония, заедно с тази на Хърватска, Словения и Босна и Херцеговина. И това беше направено още на 15 януари 1992 г. въпреки тогавашната позиция на ЕС против признаването на Македония.

Преди две години, през февруари 2015 г. публикувах статията си „Ние имаме важна роля на Балканите. Ще я изиграем ли най-сетне?“. Тя бе посветена на смъртта и сбогуването с Президента д-р Желю Желев, както и на неговата визия за Балканите като неделима част от обединена Европа. Предлагам ви част от тази статия, която с всеки изминат ден става все по-актуална:

След като политическата възбуда и медийната логорея около кончината на Президента д-р Желю Желев започнаха да отшумяват, дойде времето за трезвите изводи и анализи. Дори и със самата си смърт, д-р Желев ни изнесе няколко поучителни политически урока с огромен подтекст и значение. Остави ни поводи за размисъл преди всичко за България и нейната (възможна) роля на европейски флагман на Балканите. Неслучайно настоящи и бивши президенти и политически лидери с огромно влияние и авторитет от Македония, Албания, Румъния, Косово и Босна и Херцеговина дойдоха лично да се сбогуват с д-р Желев.

Те искаха да ни кажат на нас, на България, че стратегическата визия на д-р Желев за политическото и икономическо развитие на Балканите като неделима част от обединена Европа е жива и по-актуална от всякога. Въпреки нарастващите трудности в процеса на европейска интеграция, те ни дадоха сигнал, че очакват от България (да продължи) да бъде гарант за европейския стремеж на балканските страни. Въпросът на въпросите тук е дали нашият напудрен и накокошинен политически елит, който се „просна на килимче“, за да пише сърцераздирателни послания в книгата за съболезнования пред очите на телевизионните камери, наистина чу и разбра този сигнал.

А какво се случва на Западните Балкани? Накъде отива Сърбия със своята бисексуална разкрачена позиция между Европа и Русия? Все повече наблюдатели смятат, че основно чрез Сърбия, (а вече не чрез България) Русия се опитва да си върне част от изгубеното влияние в югоизточна Европа. Москва неслучайно разчита на Белград, който е благодарен, тъй като Русия не признава независимо Косово. Да не забравяме, че през последните години руснаците изкупиха някои от най-важните сръбски предприятия. Нещо повече, правителството в Москва се опитва да обвърже Сърбия по-тясно и чрез военно и енергийно сътрудничество.

Огромни са проблемите и в Босна и Херцеговина. Масовите протести през миналата година (2014 г. – б.а.) разтърсиха цялата федерална държава и повдигнаха много въпроси както за (отдалечаващите се) европейски перспективи, така и за нерешените с години проблеми с „Дейтънската“ държавна и административна конструкция на страната. Европейската интеграция все още се подкрепя от повечето граждани на Босна и Херцеговина като единствената надежда за насочване на страната в правилната посока. Само реалните шансове обаче, за започване на преговори за членство в ЕС са в състояние да мобилизират демократичните политически сили и гражданското общество за извършване на реформите, изисквани и очаквани от ЕС.

И така стигаме до „изпепеляващата ни любов“ Македония. Развитието на Македония през последните години е нагледен пример за нарастващи авторитарни и популистки тенденции в управлението на страната. Когато през 2005 г. социаллибералната коалиция извоюва статута на страна кандидатка за еврочленство, Македония беше отличник за стандартите на Западните Балкани. Особено след като се размина с гражданска война през 2001 г., подхождайки европейски и разширявайки правата на албанската етническа общност.

Днес обаче, правителството на Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ не само контролира всички власти, включително съдебната система и изборната администрация, но безцеремонно отнема свободата на медиите и напълно игнорира различните позиции и гледни точки на опозицията и гражданското общество.

Груевски дойде на власт през 2006 г. с програма за възраждане на страната, повишаване на жизнения стандарт, нови работни места и членство в ЕС и НАТО. Осем години по-късно няма и следа от обновяване и растеж на икономиката. Безработицата продължава да се движи около границата на 30-те процента, а на хоризонта не се виждат никакви шансове за евроатлантическа интеграция.

Без съмнение сривът на македонската демокрация се дължи до голяма степен и на гръцкото вето, което блокира членството на Македония в НАТО, въпреки че още през 2008 година страната беше изпълнила необходимите условия, а Международният съд в Хага се произнесе с 14:1 гласа в полза на Македония по спора за името с Гърция. Разочарованието сред македонците е огромно, а надеждите за започване на преговори за членство в ЕС стават все по-малки.

Опитах се накратко да представя част от проблемите в Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина. Не по-малко сложни и многопластови са те и в Косово, Албания и Черна гора. Това обаче, в никакъв случай не (трябва да) обрича на безперспективност реализирането на проекта „Европейски Балкани“ в измеримо бъдеще.

Напротив, убеден съм, че въпреки изброените трудности, европейската и евроатлантическа интеграция продължава да бъде единствената успешна външнополитическа стратегия за всички страни от Западните Балкани. Особено при събитията в Украйна и засилващата се антиевропейска агресия от страна на Русия.

Политиката на една държава се определя не само от собствената ѝ икономическа, социално-културна и политико-историческа рамка, но също така и от геополитически и регионални външнополитически съображения. В една страна, която се чувства заплашена от съседите си, се взимат принципно други политически решения и се развиват съвсем различни политически идеи в сравнение със страни, които живеят в дългогодишен мир и регионално сътрудничество.

За съжаление тук, на Балканите, през ХХ век се водиха пет войни. Със „студената“ война стават шест. Балканската война в 1912 година, Междусъюзническата война в 1913-та, след това Първата световна война, Втората световна война, половинвековната „Студена“ война и войната или войните на територията на разпадаща се Югославия, които не бяха по-малко кръвопролитни и жестоки.

Между балканските съседи са натрупани такива дълбоки предразсъдъци, предубеждения, подозрения, недоверия и потенциална враждебност, че единствено членството в НАТО и ЕС, би могло да изчисти цялото това негативно наследство. И то на региона като цяло. Ако останат страни нечленки, те неминуемо ще се превърнат в острови на нестабилност.

В състояние ли е днешна България и има ли визията и капацитета да генерира нови конструктивни идеи и проекти за европейското развитие на Балканите като цяло? И то точно в този политически момент, когато не само започваме подготовката си за предстоящото ни през 2018 г. председателство на ЕС, но и когато отбелязваме десетгодишнината от подписването на договора за присъединяване към обединена Европа. Според мен – твърдо да!

Въпреки все още нерешените ни вътрешнополитически проблеми със спазването на върховенството на закона, със забавените реформи в съдебната система и с участието на олигархията в политическия живот, ние имаме огромното предимство на една независима и разкрепостена външна политика, вече с двадесет и пет годишна история.

Имаме голям конструктивен опит в сътрудничеството с европейските институции и можем не само да съдействаме за разработването и финансирането на нови инфраструктурни проекти на Балканите, но и да лобираме за ускоряване на европейската интеграция на този толкова деликатен с нестабилността си регион, разположен в сърцето на Европа.

За разлика от Гърция, която става член на ЕС през 1981 г. с политически бонус след преодоляването на „режима на полковниците“ и възстановяването на демокрацията, членството на България в ЕС и НАТО е извоювано след пространен преговорен процес, като са изпълнени всички необходими политически и икономически критерии.

Излизането на страната ни от международната изолация по време на комунизма, разработването и прилагането на една принципно нова външнополитическа стратегия и последвалите външнополитически успехи се дължат на системни политически усилия, като евроатлантическата ориентация е отстоявана от всички държавни институции и от преобладаващото мнозинство от политическите партии.

Освен всичко друго, на фона на жестоките междуетнически конфликти при разпадането на Югославия, България предложи на Европа един модерен етнополитически модел, базиран не на квоти и позитивна дискриминация, а на равнопоставено участие на малцинствата в политическите избори на национално и общинско ниво.

Така че по отношение на Западните Балкани ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен тяхната възможно най-бърза евроатлантическа интеграция. Само когато всички страни от региона са членове на ЕС, когато заедно сме в Шенгенското пространство (колкото и абсурдно да звучи това днес) и между нас няма граници, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото.

Може би това звучи наивно за някои „изтънчени евродепутатски уши“, но в подкрепа на евроатлантическата интеграция на Западните Балкани бе и цялостната ни българска политика през последните 25 години. Всичко това ни позволява днес да се ползваме с високо политическо доверие в ЕС и евроатлантическата общност и да бъдем стабилна източна граница на Съюза в едни трудни времена на прага на (възможна) нова студена война.


*Статията е подготвена специално за БГНЕС и е публикувана на 8 април 2017 г.

 

Advertisements
Публикувано на Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Политика, Русия и Европа и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Тревожните политически процеси на Балканите заслужават специално внимание!*

  1. Pingback: Тревожните политически процеси на Балканите заслужават специално внимание!* – Списание "Демократически преглед"

  2. Tzena James каза:

    Moje bi zastoto sled razpadaneto na Otomanskata Imperia razlichiata mejdu mnogobroinite nazii na Balkanskiat Poluostrov i tiachnoto Nazionalno obosobiavane e prozes za koito sa neobhodimi mogo pokolenia. SAMO SLED OBOSOBIAVANETO NA OTDELNITE NAZII E VAZMOJNO TIAHNOTO OBEDINENIE! Da, Bulgaria e obosobena nazia I zatova moje da e vodach v tozi prozes.

    Like

  3. Pingback: Тревожните политически процеси на Балканите заслужават специално внимание!* |

  4. Стефан Димитров каза:

    Защо ли ниКой български политик не пое от д-р Желев Балканския политически клуб ?

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s