За политиката с пристрастие

Всички знаем, най-малкото от учебниците, че древногръцката цивилизация е родината на демокрацията, Олимпийските игри, европейската философия, литературата и разбира се на драмата, с нейните жанрове – трагедия и комедия. Но едва ли тази велика древна история е причината за самочувствието, с което днешните гръцки държавници режисират и разиграват своята политическа драма. Един невъобразим спектакъл, който поставя под въпрос философията и принципите на обединена Европа.

Просто е невероятно как от момента на създаването си преди половин година до ден днешен, гръцкото правителство на Алексис Ципрас разиграва и изнудва по недопустимо безцеремонен начин най-важните си кредитори. А в същото време едни от най-влиятелните лидери в европейската политика заседават по цели нощи, за да предлагат нови и нови компромисни варианти на задлъжнелите до уши гърци, които по никакъв начин не желаят да реформират публичните си финанси и да намалят държавните разходи. Има още →

Как бързо тече времето! На 10 юни ще отбележим 25 години от първите демократични многопартийни избори след краха на комунизма. Тези избори за ВНС са може би най-уникалният, но едновременно с това и един от най-противоречивите моменти на българския преход в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа. Тогава СДС възприе основната теза, че по този начин се сменя политическата система, а не се продължава започнатата от комунистите „перестройка“, че се създават принципно нови правила за функциониране на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция. Има още →

Предлаганата тема не е злободневна, но може да бъде поучителна. Така или иначе настоящата година е обременена от историята. Тя е изпълнена с отбелязването на редица важни кръгли годишнини. Някои са с глобално значение като 70-годишнината от края на Втората световна война и 65 години от създаването на ЕС, а други са свързани със сакрални дати от нашата българска история. Като започнем със 1150-годишнината от покръстването на българите и преминем през 90-годишнината от един от най-зловещите терористични актове в европейската история – комунистическият атентат в църквата „Света Неделя“ и 70-годишнината от престъпленията на комунистическия Народен съд, за да достигнем до 10-годишнината от подписването на договора за присъединяване към ЕС. Има още →

От началото на май съм в Сливен. През тези дни настроението тук е винаги приповдигнато. Както поради разцъфналата пролет и прекрасния празник Гергьовден, така и поради традиционните майски дни на културата „Сливенски огньове“. А специално през тази година Сливен посреща гостите си с напълно обновена централна част и пешеходна зона, и то с европейски средства. „Зелени, достъпни и активни пешеходни зони“ е проектът на община Сливен, който бе финансиран по ОП „Регионално развитие“ с около 5 милиона лева. Има още →

Понякога се ядосвам на самия себе си! Толкова пъти съм твърдял, че наивността не е порок, но винаги пречи. Особено в политиката. А в статията в блога си „Първанов си отива! Спете спокойно, деца“ от 7 март т.г. си позволих да напиша следното: „каквито и отрицателни оценки да се правят днес за политическата дейност и възгледите на Георги Първанов, няма съмнение, че подадената от него оставка е признак на политическа зрялост“. И нещо повече – наивно изразих надеждата, че окончателното оттегляне на Първанов от битката за лидерския пост в АБВ би стимулирало не само развитието на АБВ, но и цялостното социалдемократизиране на българската левица.

Има още →

Датата 25 април 2005 г. ще остане завинаги в българската история. На този ден, точно преди десет години, на специална церемония в Люксембург българският премиер Симеон Сакскобургготски подписа Договора за присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Договорът е ратифициран от всички страни-членки и влиза в сила на 1 януари 2007 г. България е приета при същите условия, изисквания и критерии, при които е приета десетката през 2004 г. (Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия) и е част (заедно с Румъния) от петото разширение на Съюза.

Членството ни в ЕС нито ни е подарено, нито е жест от страна на Съюза, то е извоювано и е плод на много сериозни и последователни икономически, политически и културни процеси, на един изпълнен с емоции преход с участието на огромен брой хора, на радикален сблъсък между елити, ценностни системи, между „ново и старо“, между „добро и зло“. Ако обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. от Цар Фердинанд Български бележи началото на пътя ни към Европа, то подписването на Договора за присъединяване към ЕС от неговия внук Цар Симеон Втори в качеството на български министър-председател бележи края на този дълъг път. Какъв по-добър позитивен пример за приемственост в българската държавност. Стига да можеш да я почувстваш и оцениш. Има още →

Дълго се колебах дали да напиша тази статия, защото разсъжденията ми са политически и емоционални, а не професионални. И все пак събрах смелост, след като наблюдавах поведението на държавата и медиите около откриването в Лувъра на изложбата “Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“.
Какво ли не се изговори и изписа по тази тема, но поне за мен изводът е само един: Качеството на великолепните ни тракийски съкровища и постиженията на българските археолози нямат нищо общо с неизлечимия ни балкански провинциализъм, с който държавната администрация представя културните си ценности. Или с други думи държавата и хорът на „разгонените“ придворни медии се опитаха за пореден път да използват културата за политически цели в стил ала „Людмила Живкова“. Има още →

Двете най-популярни и най-преповтаряни ключови политически фрази през последните дни са естествено по темата „Цветан Василев, КТБ и Делян Пеевски“. Едната е на премиера Борисов в отговор на медийни въпроси за срещата си с Цветан Василев: „… като дойде в Банкя, все едно вече е цунал папата по…“ А другата е на политолога Даниел Смилов във Фейсбук след интервюто на Василев, дадено от Белград за сайта „Гласове“ и е посветена на разликата между Василев и Пеевски: „Единият има адвокат, а другият – прокурор“. И двете фрази са „конгениални“, всяка по своему според натюрела на автора си, и абсолютно верни в дълбокия си политически контекст. Неслучайно тази тема разбуни духовете и подлуди парламента дни преди Великденската му ваканция. Има още →