Местните избори и системните дефицити в българската демокрация

Неслучайно публикувам тази статия в деня за размисъл преди 1128-те балотажа, които ни очакват във втория тур на местните избори. В 970 от тях ще се избира кмет на кметство, в 25 – районен кмет в София, Пловдив и Варна и в 133 – кмет на община. И още по-неслучайно не споменавам нито една политическа партия и нито един политик. В жестоката гавра с личните ни права и свободи на европейски граждани по време на първия тур и в случилото се след него, няма невинни. И не може да има, защото проблемът е системен културно-политически феномен, който се задълбочава при всеки следващ избор. Дано все пак на втория тур всичко да протече поне малко по- демократично, по-културно и най-вече по-хуманно и почтено.

Едва ли има български гражданин, който да е упражнявал изконното си право на глас и да не се е сблъсквал с поредните слабости на променяния под път и над път избирателен кодекс, с все по-неразбираемите и взаимно противоречащи си разпоредби на изборната администрация, но най-вече с безумните и неграмотни изпълнения на (уж многопартийните) избирателни комисии на всички нива и на цялото пъплещо около тях сборище от дълбоко партийно зависими „независими“ наблюдатели и някакви странни застъпници с подозрителен поглед и полицейски манталитет. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Политически партии, избори | С етикет , , , , , | 1 коментар

Защо ГЕРБ и ДПС нямат алтернатива?

Кампанията за местните избори е в разгара си или поне би трябвало да бъде. За съжаление обаче, предизборният политически пейзаж е безнадеждно скучен. Добре поне, че понякога е и смехотворен. И как да бъде по друг начин, след като резултатите от изборите са отдавна известни. Те бяха любезно съобщени от Цветан Цветанов още на 25 септември: „Анализът, който ние сме направили в националния предизборен щаб като разпределение на кметовете, които ще бъдат избрани, сочи това – първа сила – ГЕРБ, втора – ДПС, трета – независимите кандидати, издигнати от инициативни комитети и подкрепени от различни партии в коалиции.“ Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Политика, Политически партии, Права на малцинствата, избори | С етикет , , , , , , , , , | 2 коментара

Номинацията на Филип Димитров за член на Конституционния съд е перфектно политическо решение

На печалния фон с отхвърлянето на антикорупционния закон в началото на новия парламентарен сезон, номинациите на президента Росен Плевнелиев за конституционни съдии от неговата квота направиха отлично впечатление. Добре, че разделението на властите все пак функционира. Попълването на четирите места в КС на съдии с изтичащи мандати е от огромно значение за очакваните от обществото жизнено важни законодателни реформи и промени в конституцията. Точно от тази гледна точка двете номинации – на бившия премиер Филип Димитров и на професора по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ Мариана Карагьозова-Финкова звучат повече от оптимистично.

Дори хора като мен, които не са юристи, но са политически изкушени, познават впечатляващата академична и експертна биография на проф. Карагьозова в областта на конституционното право и оценяват по достойнство аргументираната ѝ подкрепа, като член на правния съвет на президента, за предложените от правосъдния министър промени в закона за съдебната власт. Моите предизвикани размисли обаче, са насочени към личността на Филип Димитров, когото познавам от 1990 г. Работили сме заедно в трудни години, имали сме и сериозни различия по много въпроси, но от политическа гледна точка съм убеден, че кандидатурата му е изключително подходяща. Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Държавни институции, Парламентарна демокрация, Политика | С етикет , , , , , | Вашият коментар

Изборите наближават, а реформите се отдалечават!

На прага на общинските избори, в началото на новия политически сезон, българският парламент даде пореден сигнал на всички кандидати за ключови постове в местната власт – не се притеснявайте! В 43-то Народно събрание няма мнозинство за антикорупционен закон и съдебна реформа, така че вашите интереси в начина на упражняване на властта на общинско ниво ще бъдат запазени! Всичко ще бъде така, както е било до сега – изберете си старите корумпирани кримки, а после ще мислим… Както се казва: „Куче влачи, диря няма!“

От медиите научихме, че 14 посланици от страни-членки на ЕС, заедно с посланиците на Норвегия и Швейцария са излезли с общо становище против отхвърлянето на антикорупционния закон. Какво значение могат да имат критиките на някакви си 16 висши европейски дипломати пред „отговорната държавническа“ позиция на 11-те самозабравили се депутати от АБВ или 18-те накокошинени представители на т. нар. „Патриотичен фронт“, които рекетират и изнудват управляващото мнозинство във всеки момент, когато си поискат. При тези абсурдни коалиционни партньори, плановете и надеждите на ГЕРБ и реформаторите да осигурят стабилността в държавата, да модерират политическите процеси и да проведат очакваните ключови реформи в страната (особено в съдебната система и борбата с корупцията) изглеждат меко казано сюрреалистични. Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Гражданско общество и медии, Европейски съюз, Политически партии, избори | С етикет , , , , , , , , | Вашият коментар

Дори и съборена, Берлинската стена все още разделя Германия

В началото на годината публикувах в блога си статията „Неслучайно ПЕГИДА се ражда в сърцето на бившето ГДР“, в която коментирах бурните хилядни демонстрации в Дрезден и Лайпциг на новосформираното радикално движение срещу „ислямизацията“ на Германия и увеличението на притока на чужденци като цяло.[1]

Поне за мен самото създаване на ПЕГИДА („Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада“) бе повече или по-малко един „вътрешно германски парадокс“. Там където живеят най-малко мюсюлмани, най-много хора демонстрираха срещу тях. Очевидно ставаше дума за страхове от малцинства и настроения срещу хора, които протестиращите реално не познаваха. Въпреки многобройните анализи и коментари, като че ли целенасочено журналисти и политици избягваха да дискутират факта, че феноменът „Дрезден“ се дължи основно на неизличимите ценностни и политико-културни различия между „Изтока“ и „Запада“. Има още

Публикувано в Външна политика, Европейски съюз, Права на малцинствата, Тероризъм | С етикет , , , , , , , , , , , | 3 коментара

Да разлистим христоматията по литература за ХI клас от 1955 г.

Literature_eduacation_1955-2Преди началото на учебната година отново се разгарят позатихналите през летните горещини дискусии на тема образование. Те са най-емоционални за тези, които ще бъдат в 11 и 12 клас, като са особено деликатни и противоречиви за обученията по литература и история, поради вечния им политически и идеологически привкус. Бъдещите абитуриенти са „деца на свободата“, родени са след 1989 г. и нямат понятие за идеологизирания прочит на литературата от времето на комунизма.
Но както казва Евгени Канев в един свой пост във Фейсбук: „Не влезе ли истината за комунизма в учебниците, не се ли изучава тя, не влезе ли литературата от този период в учебниците по литература – нашата държава няма да създава граждани.“ И е напълно прав. Особено, когато семейната, гражданско-политическата и културната среда, в която формират личността си днешните абитуриенти, далеч не е изчистена от рецидивите на комунистическото мислене, доминирало, а защо не и още доминиращо образованието и професионалния живот на техните родители и преподаватели. Има още

Публикувано в Вътрешна политика, Държавни институции, История, Култура, Образование | С етикет , , , , , , | 1 коментар

Борисов пред ТАСС, а на нас – праз!

В българския политически живот никога не е скучно. Особено, когато става дума за българо-руските отношения. Какво ли не съм чул, видял и прочел от и за Бойко Борисов. Мислех си, че с нищо не може да ме изненада. Особено в тази жега, която размеква дори и асфалта на неговите магистрали. Но Бойко успя. И то как! С интервюто си пред ТАСС той направо „уби” рибата по цялото ни евроатлантическо черноморско крайбрежие.

Поне една единствена критична дума или поне думичка да бе споменал за днешната руска политика, никога нямаше да напиша този коментар. Но не би… Дори няколко пъти се връщах към информациите от медиите, да видя дали не съм сбъркал името и интервюто да е случайно на Георги Първанов, говорителят на руското лоби в България.

На моменти тезите на премиера са повече от абсурдни. Изреченията, които заляха медийното пространство, от типа „Съвсем не е случайно, че президентът Путин се изказа доста остро по отношение на България. Уверен съм, че той имаше основания за това” и „Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени” звучат от една страна покъртително за всички русофили по земните кълбета и бащински назидателно за тези, които не споделяме подобни възгледи. Да не говорим за твърдението, че „България прави всичко възможно да възстанови нормалните си отношения с Москва, за чието захлаждане е „без вина виновна”.

Тук нещата вече стават много сериозни. Наистина като държава, ние търпим сериозни загуби от сaнкциите и влошаването на икономическите отношения с Русия, но трябва да имаме и политическо достойнство. Просто е потресаващо каква мощна вълна от страстно проруска и дълбоко антиевропейска, антиамериканска и антинатовска обществена енергия се отприщи след събитията в Украйна и арогантната намеса на Путин във вътрешните й работи. Енергия, която би трябвало да е напълно неприемлива за премиера на държава, неразделна част от Свободния свят.

За България е от огромно значение да мотивира и защитава коренно различните си позиции по отношение на свободата и демокрацията в сравнение с Русия. Да, София се намира географски между Брюксел и Москва, но не и политически. София е Брюксел, и оттам трябва да води диалога с Москва. В отношенията с Русия няма чисто експертно ниво и чисто икономически интереси, тук всичко е политика. В този дух евроатлантическата ни интеграция е нашето предимство в отношенията ни с Русия, което България трябва умело да използва за реализиране на националните ни интереси.

И няколко думи за историята. Според премиера, отношенията между двете държави съществуват на две равнища – исторически, които не се променят от външни влияния, и политически, които зависят от конюнктурата на деня. Това може и да е така, но може и да не е. Смисълът да се връщаме към историята е преди всичко в извличането на поуки за настоящето и бъдещето. Но тези изводи могат да бъдат направени, само когато почиват на реални исторически факти и документи. Когато фактите се манипулират обаче, в името на конкретни конюнктурни политически цели, цялото общество може лесно да бъде подведено. Точно с тази цел историята, специално на българо-руските отношения често се митологизира. Казано по-простичко, истината целенасочено се подменя с лъжи, като за митологията на руската „любов” към България в по-старо и по-ново време могат да се напишат не една и две докторски дисертации. Ако останем в свободния свят, разбира се!

Публикувано в Външна политика, Евроатлантическа интеграция, Русия и Европа | С етикет , , , , | 1 коментар

За Борислав Цеков и манипулативната му подписка

Днес, когато пиша тази статия, външната (ни) политика и сигурността са най-коментираните и анализирани теми в българските медии. Отново обсъждаме терористична акция във Франция, в химически завод близо до Лион. В същия черен петък, 26 юни, жертви на тероризма станаха десетки невинни хора и в Кувейт, и в Тунис. Публичното ни пространство е разтърсено и поради гръцката дългова драма, и поради нарастващите проблеми с лавината от бежанци, щурмуваща европейските граници, но като че ли най-вече поради нажежаваната от руското лоби тема за стациониране на въоръжения на НАТО на българска територия.

Както обикновено, наред със сериозните и задълбочени анализи, се изговориха и изписаха и редица дивотии, съдържащи меко казано от „откачени, по-откачени” антиевропейски и антиатлантически умозаключения. Ако се опитаме да направим една импровизирана негативна класация, поне за мен първото място без всякакво съмнение принадлежи на Борислав Цеков и неколцината му сподвижници, и на тяхната нелепа подписка, наречена помпозно „Национална гражданска инициатива срещу разполагането на чуждестранeн военен контингент на територията на България”.

Има още

Публикувано в Външна политика, Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Русия и Европа, Тероризъм | Вашият коментар

Сливен беше един малък космос. Разговор с Атанас Славов (1930-2010)

През юли ще отбележим 85 години от от рождението на големия писател, културолог, публицист и общественик Атанас Славов (1930 – 2010). Имах удоволствието да се запозная с него в редакцията на „Век 21“ в забързаното и еуфорично време непосредствено след 1989г. Сприятелихме се обаче, години по-късно, в любимия ни Сливен, където всички издънки на стари родове се чувстваме роднини, и в либералния кръг около дружество „Гражданин“ и списание „Демократически преглед“.

Преди 16 години, през пролетта на 1999г., проведох с Атанас Славов един изключително интересен разговор – интервю на терасата на 11 етаж в сливенския му офис. Говорихме си без предварителен сценарий по различни актуални теми, като прекрасната гледка допринесе много за техния избор. Да се беседва с личност като Атанас Славов, бе нещо много повече от обикновено удоволствие, това бе обогатяващо интелектуално занимание. Дори и най-обикновеният разговор с него носеше висок духовен заряд и наелектризираше пространството. Атанас Славов не просто разговаряше, той те провокираше, иронизираше, нападаше и едновременно защитаваше, и всичко това бе наситено с цветистия му език и невероятното му чувство за хумор.
Има още

Публикувано в Гражданско общество и медии, История, Култура, Права на малцинствата | Вашият коментар

Какво бих напомнил на новия (стар) лидер на ПЕС

Сергей Станишев бе преизбран за лидер на ПЕС на конгреса на партията в Будапеща. Изборът му бе очакван и по същество формален, след като испанецът Енрике Барон Креспо оттегли кандидатурата си за поста. Едва ли бих коментирал този избор, ако не бях попаднал на един цитат от емоционалната реч на Станишев: „Ние сме много по-силни като политическо семейство, отколкото преди три години. Но това не трябва да ни удовлетворява. Има известна сентенция, че в момента, в който спреш, тръгваш назад. Не можем да живеем в миналото. Политиката е разговор за бъдещето“.

За българското ухо това е невероятен цинизъм! Когато става дума за политиката на ПЕС след голямото разширение на ЕС на изток, не може да се води разговор за бъдещето, докато не е преодоляно и осмислено наследството на комунистическото минало. Политическият разговор за бъдещето е немислим без разговора за политическата справедливост. Справедливост, която изисква търсенето на отговорност от бившата комунистическа партия и от репресивния апарат на Държавна сигурност. Когато се преценява личността на един кандидат за лидер на толкова влиятелна общоевропейска партия като ПЕС по неговите политически становища, не би трябвало да се остава само на нивото на емоционалната политическа симпатия или антипатия, колкото и силна да е тя. Има още

Публикувано в Външна политика, Вътрешна политика, Евроатлантическа интеграция, Европейски политически партии, Европейски съюз, Политика, Политически партии, Uncategorized | С етикет , , , , | 2 коментара