В българския политически живот никога не е скучно. Особено, когато става дума за българо-руските отношения. Какво ли не съм чул, видял и прочел от и за Бойко Борисов. Мислех си, че с нищо не може да ме изненада. Особено в тази жега, която размеква дори и асфалта на неговите магистрали. Но Бойко успя. И то как! С интервюто си пред ТАСС той направо „уби” рибата по цялото ни евроатлантическо черноморско крайбрежие.
Поне една единствена критична дума или поне думичка да бе споменал за днешната руска политика, никога нямаше да напиша този коментар. Но не би… Дори няколко пъти се връщах към информациите от медиите, да видя дали не съм сбъркал името и интервюто да е случайно на Георги Първанов, говорителят на руското лоби в България.
На моменти тезите на премиера са повече от абсурдни. Изреченията, които заляха медийното пространство, от типа „Съвсем не е случайно, че президентът Путин се изказа доста остро по отношение на България. Уверен съм, че той имаше основания за това” и „Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени” звучат от една страна покъртително за всички русофили по земните кълбета и бащински назидателно за тези, които не споделяме подобни възгледи. Да не говорим за твърдението, че „България прави всичко възможно да възстанови нормалните си отношения с Москва, за чието захлаждане е „без вина виновна”.
Тук нещата вече стават много сериозни. Наистина като държава, ние търпим сериозни загуби от сaнкциите и влошаването на икономическите отношения с Русия, но трябва да имаме и политическо достойнство. Просто е потресаващо каква мощна вълна от страстно проруска и дълбоко антиевропейска, антиамериканска и антинатовска обществена енергия се отприщи след събитията в Украйна и арогантната намеса на Путин във вътрешните й работи. Енергия, която би трябвало да е напълно неприемлива за премиера на държава, неразделна част от Свободния свят.
За България е от огромно значение да мотивира и защитава коренно различните си позиции по отношение на свободата и демокрацията в сравнение с Русия. Да, София се намира географски между Брюксел и Москва, но не и политически. София е Брюксел, и оттам трябва да води диалога с Москва. В отношенията с Русия няма чисто експертно ниво и чисто икономически интереси, тук всичко е политика. В този дух евроатлантическата ни интеграция е нашето предимство в отношенията ни с Русия, което България трябва умело да използва за реализиране на националните ни интереси.
И няколко думи за историята. Според премиера, отношенията между двете държави съществуват на две равнища – исторически, които не се променят от външни влияния, и политически, които зависят от конюнктурата на деня. Това може и да е така, но може и да не е. Смисълът да се връщаме към историята е преди всичко в извличането на поуки за настоящето и бъдещето. Но тези изводи могат да бъдат направени, само когато почиват на реални исторически факти и документи. Когато фактите се манипулират обаче, в името на конкретни конюнктурни политически цели, цялото общество може лесно да бъде подведено. Точно с тази цел историята, специално на българо-руските отношения често се митологизира. Казано по-простичко, истината целенасочено се подменя с лъжи, като за митологията на руската „любов” към България в по-старо и по-ново време могат да се напишат не една и две докторски дисертации. Ако останем в свободния свят, разбира се!
За политиката с пристрастие 