Защо ГЕРБ и ДПС нямат алтернатива?

Кампанията за местните избори е в разгара си или поне би трябвало да бъде. За съжаление обаче, предизборният политически пейзаж е безнадеждно скучен. Добре поне, че понякога е и смехотворен. И как да бъде по друг начин, след като резултатите от изборите са отдавна известни. Те бяха любезно съобщени от Цветан Цветанов още на 25 септември: „Анализът, който ние сме направили в националния предизборен щаб като разпределение на кметовете, които ще бъдат избрани, сочи това – първа сила – ГЕРБ, втора – ДПС, трета – независимите кандидати, издигнати от инициативни комитети и подкрепени от различни партии в коалиции.“

Ако все още има въпросителни за някои кметски местенца в по-малки общинички, те са свързани единствено с амбициозно „жужащите“ реформаторски, патриотични, националксенофобски и всякакви други я „левичарски“, я „десничарски“ рудиментарни и комплексарски партийни мушички, забодени в хербариите на ГЕРБ и ДПС в името на нужната им пред Европа политическа многопартийност.

И тук не става дума за плоски шеги или някакви „шамански способности“ на Цветанов. Победителят на изборите е известен не от вчера или днес, а още от 2007 г., когато първите местни избори, вече като членове на ЕС бяха безапелационно спечелени от новото „чудо“ в българската политика, „генералското“ движение на Бойко Борисов, прераснало в партията ГЕРБ. Още тогава анализите показаха, че голяма част от разочарованите привърженици на НДСВ от 2003 г. и на СДС от 1999 г. са гласували на тези местни избори за кандидатите на ГЕРБ.

Да не говорим за привържениците на БСП. Генетичната семейна връзка между ГЕРБ и БСП е видима от птичи поглед, особено на местно ниво и се нарича БКП. ГЕРБ има силно влияние в местната власт, защото структурите ѝ са базирани (и) на втория ешелон на БКП от времето на комунизма. Активисти на партията и кандидати за местни избори са свързани с бивши председатели и служители на окръжни и градски народни съвети и техните семейства, със заводски партийни секретари, милиционерски квартални отговорници и членове на доброволни отряди. Много от тези, които не успяха да се подредят по времето на Виденов или тройната коалиция на Станишев.

Затова и ГЕРБ управлява и ще управлява отново най-големите областни центрове в България като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Благоевград и още десетина, където има най-големи възможности за бизнес и най-малка безработица. В тези градове е съсредоточена голяма част от индустриалното производство, те са средища на културата, туризма и академичната общност. По този начин връзката между местната власт и местния бизнес в разпределението и управлението на средствата (основно по европейски проекти), се оказа решаваща за краха на БСП през последните години и слизането ѝ от голямата политическа сцена.

С една дума, за по-малко от 10 години, ГЕРБ изсмука до голяма степен електоралния и политически потенциал на СДС и НДСВ, разцепи БСП и я докара до „смъртно легло“, коалирайки се с АБВ на Първанов. Като резултат, партията, водена от харизматичния си лидер Бойко Борисов, спечели всички избори, на които е участвала, или както казва Георги Марков: „Според мен в България на тези местни избори ще има много силен вот на доверие към ПП ГЕРБ. Тя ще спечели десета поредна победа от 10 възможни и ще стане европейски феномен – да има повече победи от възрастта си“

И така стигаме до втория „феномен“ на местните избори – ДПС. С риск да стана банален, ще повторя за пореден път твърдението си, че по отношение на изборните си резултати, ДПС е наистина уникален политически субект. Колкото по-негативна е обществената оценка за клиентелизма на ДПС на национално ниво, толкова по-стабилна става електоралната му подкрепа на местно ниво при следващи избори. През годините на прехода изчезнаха безславно десетки, ако не и стотици политически партии, сринаха се най-мощните движения на прехода СДС и НДСВ, на път е да залезе окончателно и БСП, но не и ДПС.

Добре известно е, че разликата между българския етнополитически модел и други интеграционни модели на малцинствата е във формата на политическо представителство на турското малцинство – не чрез привилегии, позитивна дискриминация и предварително определени квоти за участие в изпълнителната и парламентарната власт, а единствено чрез изборните резултати в свободни и честни национални и местни избори. И точно тук, в свободното изборно участие, се крие основната клопка. Защото целенасочено и методично, стъпка по стъпка, ДПС превръща етнически мотивирания вот в контролиран и установява пълен монопол върху турската общност, а през последните години е на път да монополизира и ромската.

ДПС е известна като „биткаджийска“ партия. Няма друга партия, която да работи по-добре на терен и да знае почти винаги с голяма точност колко гласове ще спечели в съответната община или населено място. В предизборните стратегии се залага изключително много на младежката организация МДПС, която се разглежда като най-важната инвестиция за бъдещето на партията. Младежите са „летящата партийна команда“, която, организирана на принципа на „десетници“ и „стотници“, подготвя и провежда изборните кампании. Младите са навсякъде – от последната къща в най-трудно достъпното село до реализирането на комуникационните кампании в интернет. Не случайно те са известни като хората, които познават електората на ДПС поименно…

Очевидно, особено на местни избори, ДПС постига отличните си изборни резултати с правене на политика в един паралелен свят. Свят, в който нищо не се е променило от времето на комунизма – свят с еднопартийна система и задължително гласуване „за“.

Въпреки някои (все още хипотетични) надежди, свързани с Реформаторския блок, съществува много голямата вероятност единствено партийното дуо ГЕРБ – ДПС да има стабилно политическо бъдеще. Особено на местно ниво и особено след краха на БСП. А оттам нататък то може без особени усилия да ни управлява в различни комбинации с по-малки и незначителни партии през следващите най-малко десетина години. Един такъв партиен модел по принцип е много стабилен, осигурява наличието на баланс между управляващи и опозиция, и гарантира на теория демокрацията и политическия плурализъм.

От тази гледна точка особено интересен е въпросът за идеологията и ценностната система на тези две основни за България политически партии. На пръв поглед и двете имат сериозно присъствие в Европейския парламент и са обгрижвани демонстративно от политическите си семейства, в които членуват – ЕНП и АЛДЕ. Но можеш ли да поставиш тяхната общинска политика в ценностната координатна система, можеш ли да ги позиционираш като точка в политическото дясно (за ГЕРБ) или в либералния център (за ДПС)? Едва ли. На местно ниво те са като облаци, като популистка мъгла, с която доминират и постепенно завладяват целия живот на своите избиратели. С други думи, с действията си на местно ниво, ГЕРБ и ДПС деидеологизират политиката и обезмислят политическата конкуренция. А това спира реформите и забавя децентрализацията. Колелата се въртят, моторът бръмчи денонощно, но на практика стоим на едно място. Дори и когато излезем на новите „прекрасни“ магистрали, не знаем накъде да тръгнем. Докато ГЕРБ и ДПС не ни покажат правилната посока.

Advertisements
Публикувано на Вътрешна политика, Политика, Политически партии, Права на малцинствата, избори и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Защо ГЕРБ и ДПС нямат алтернатива?

  1. Борил Гуринов каза:

    Брагодаря, изключително поучителен анализ.

    Like

  2. Iliya Lingorski каза:

    РЕСПЕКТ!! Браво

    >

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s