За Борислав Цеков и манипулативната му подписка

Днес, когато пиша тази статия, външната (ни) политика и сигурността са най-коментираните и анализирани теми в българските медии. Отново обсъждаме терористична акция във Франция, в химически завод близо до Лион. В същия черен петък, 26 юни, жертви на тероризма станаха десетки невинни хора и в Кувейт, и в Тунис. Публичното ни пространство е разтърсено и поради гръцката дългова драма, и поради нарастващите проблеми с лавината от бежанци, щурмуваща европейските граници, но като че ли най-вече поради нажежаваната от руското лоби тема за стациониране на въоръжения на НАТО на българска територия.

Както обикновено, наред със сериозните и задълбочени анализи, се изговориха и изписаха и редица дивотии, съдържащи меко казано от „откачени, по-откачени” антиевропейски и антиатлантически умозаключения. Ако се опитаме да направим една импровизирана негативна класация, поне за мен първото място без всякакво съмнение принадлежи на Борислав Цеков и неколцината му сподвижници, и на тяхната нелепа подписка, наречена помпозно „Национална гражданска инициатива срещу разполагането на чуждестранeн военен контингент на територията на България”.


От каквато и страна да се погледне този текст, едва ли може да се намери по-откровено отрицание и опит за обезмисляне на стратегическите цели, смисъла и философията на евроатлантическата интеграция. До 2013 г., докато работех във фондация „Фридрих Науман”, имахме ползотворно сътрудничество с Института за модерна политика в областта на свободата на медиите и никога не съм мислил, че колегите в този институт могат да стигнат дотук. Наистина бях много изненадан от „НПО” дейността на Борислав Цеков през последните години (под НПО тук разбирам  „Неизлечимо Политическо Олевяване”), но се опитвах да бъда толерантен към неговите радикално променени възгледи. С тази подписка обаче, Борислав Цеков и приятели преминаха допустимите граници на политическата коректност. Поне за моите разбирания.

Тук ще цитирам част от великолепния текст на Иван Стамболов – Сула „За танковете и безродниците” (http://sulla.bg/2015/06/27/3219.html):
„Изобщо, от известно време за майсторите на паниката и масовите внушения е много удобно да обвиняват в липса на патриотизъм всеки, който не е на тяхното мнение или случайно дръзне да застане на страната на здравия разум. Може би защото здравият разум отслабва ефекта на паническите лозунги и заклинания. Иначе как при наличието на здрав разум Борислав Цеков и Александър Симов – тези „модерни българи“ – ще размахват плашила като „нова надпревара във ВЪОРЪЖАВАНЕТО“, „България – ПЛАЦДАРМ за уреждане на чужди геополитически цели и домогвания“, „ФРОНТОВА държава“ и „България – МИШЕНА, както на ОТВЕТНИ МЕРКИ на Русия, така и на ислямския тероризъм“!

Точно тук, в манипулативното насаждане на паника и внушаване на страх се крие популистката тиня, с която авторите на подписката се опитват да замажат медийното и публичното ни пространство. Нещо повече, тази подписка ни връща във времената на Жан Виденов, когато поради очевидно проруската и просръбска политика на БСП, хората започнаха искрено да се притесняват, че губим шансовете си за членство в НАТО и ЕС.

И тук стигаме до темата за Русия. Драматичните събития в Украйна и агресивната намеса на Путин във вътрешните й работи отприщиха една нова мощна вълна от страстно проруска и дълбоко антиевропейска, антиамериканска и антинатовска обществена енергия, от която очевидно се захранват и авторите на въпросната подписка. Подписка, която е напълно необяснима за днешното ни битие на източна граница на НАТО и ЕС. За България е от огромно значение да мотивира и защитава коренно различните си позиции по отношение на свободата и демокрацията в сравнение с Русия. В отношенията с Русия няма чисто експертно ниво и чисто икономически интерeси, тук всичко е политика и сигурност. В този дух членството ни в НАТО е огромно предимство в отношенията ни с Русия, което България трябва умело да използва за реализиране на националните ни интереси. А това може да стане само с приемственост в политиката на доверие със стратегическите ни партньори.

От тази гледна точка няма никакво съмнение, че подписката представлява посредствен и необмислен опит за профанизация на външната ни политика и стратегическите ни партньорства като член на НАТО. А това не би трябвало да се допуска по никакъв начин, особено когато принадлежността ни към евроатлантическите структури е осъществена национална стратегическа цел. Нима вече не е ясно, че разполагането на бойна техника на НАТО (наричана необяснимо защо чуждестранeн военен контингент) на българска територия осигурява необходимите учения за повишаването на боеспособността на българската армия. Като член на НАТО страната ни има определени задължения. Никоя страна не може да се справи сама с ескалиращите заплахи за сигурността. А точно договорът за членство в НАТО гарантира възможностите за колективна защита.

Събитията от 2014 г. в непосредствена близост до България с анексирането на Крим от Русия и дестабилизацията в Източна Украйна и с настъплението на тероризма в лицето на Ислямска държава, промениха стратегическите баланси не само в Европа, но и в света. Всичко това наложи преосмисляне на ролята и задачите на Алианса днес и доведе до приемане на Плана за действие за готовност на НАТО на срещата в Уелс през септември 2014 г.

Изминалите 11 години от присъединяването на България към НАТО досега показаха, че Алиансът става с годините все по-отговорна международна организация с огромно политическо значение, много по-голямо, от когато и да е било през последните 25 години. И нещо особено важно – събитията в Украйна и Близкия Изток недвусмислено показват, че точно стратегическото партньорство на България в рамките на НАТО е жизнено необходимата гаранция за сигурността на страната ни. Ако „модерните политици и експерти”, автори на подписката не разбират или не искат да разберат всичко това, сигурно става дума или за „политическа слепота”, или за „политическа поръчка”. И в двата случая заболяването е нелечимо.

Advertisements
Публикувано на Външна политика, Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Русия и Европа, Тероризъм. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s