За политиката с пристрастие

През последните дни информационните агенции разпространиха новината, че изключително популярният германски президент Йоахим Гаук няма да се кандидатира за втори петгодишен мандат по лични причини – напреднала възраст и здравословно състояние. Очаква се той да оповести решението си на лична среща с германския канцлер Ангела Меркел. [i]

Новият 12-ти президент на ФРГ трябва да бъде избран през февруари 2017 г. от т.нар. Федерално събрание – специален орган, който се свиква единствено с тази цел на всеки пет години. Събранието се състои от 1240 делегати, половината от които депутати на Бундестага, а другата половина са представители на парламентите на федералните провинции. Те избират президент сред всички кандидати, които се издигнат от политическите партии.

Решението на Йоахим Гаук създава редица проблеми на канцлера Ангела Меркел, както и на лидера на социалдемократите Зигмар Габриел. Да се избира нов президент седем месеца преди федералните избори през септември 2017 г. ще постави партиите в много затруднено положение. Няма съмнение, че с търсенето на наследник на Гаук предизборната борба ще започне много по-рано и ще бъде значително по-ожесточена.

Очевидно, дори и в утвърдените демокрации, решението на един популярен и достоен президент да не се кандидатира за втори мандат води до политически проблеми. Но не и до такива трусове, особено в дясното пространство, до които доведе обявеното публично на 20 май решение на Росен Плевнелиев да не участва в предстоящите президентски избори. Това решение направо се вклини в раздираните и без това от противоречия партийно-политическа структура, социални мрежи и медиен пейзаж. Има още →

Няма друга политическа личност, която да ме „вдъхновява“ повече от Георги Първанов. Само за последната година и половина, съм му посветил в блога си 5 (пет) публикации. [i] Но очевидно коментарите на „втората му политическа младост“ не са само моя слабост. През толкова бурния и в метеорологично, и в политическо отношение месец май, медийното му присъствие засенчи дори и това на Бойко Борисов. Просто е невероятно да се наблюдава как този човек (с любимия на целия български народ псевдоним „ГОЦЕ“) се разхожда гордо и наперено из коридорите на властта. Въпреки че той самият публично „замрази“ въпроса за личното си участие в президентските избори, едва ли има съмнение, че упорито се надява на триумфалното си завръщане като президент трети мандат.

Но не в коалиция (само) с някаква си „лява другарка“, дори и тя да се казва Корнелия и да го гледа закачливо „под око“, а като обединяващ кандидат на политическия център. Звучи много амбициозно, а дали партийките в този „въображаем“ център заедно или поотделно биха могли да преминат една 4-процентова бариера за влизане в парламента е съвсем друг въпрос. И ако все пак мечтата му за завръщане на Дондуков 2 се окаже само една противоконституционна химера, Първанов в никакъв случай няма да седне отново на резервната скамейка. А ще се опита да бъде най-малкото неофициалният ментор и гуру на българския политически живот. Няма да забрави и проруското лоби в България, разбира се, на което винаги е бил говорител и морален стожер. Има още →

24 май е един от най-почитаните български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Интересно защо, но точно на този най-български празник, когато става дума за постижения на културата, дали случайно, дали целенасочено, но винаги забравяме да коментираме развитието на политическата ни култура. Нима не е учудващо, че анализите по тази фундаментална тема са толкова епизодични, че просто могат да бъдат пренебрегнати. През последните години дебатът за проблемите на политическата ни култура като че ли направо изчезна от медийното ни пространство.

А такава дискусия става все по-необходима. Въпреки че от 10 години сме членове на ЕС, състоянието на политическата ни култура е повече от плачевно. Забележителният (на пръв поглед) успех на младата ни 25 годишна демокрация в никакъв случай не маркира края на българския преход. Напротив, проблемите ни просто се задълбочават и навлизат в нови измерения. Те са свързани вече не само с формалната смяна на политическата и икономическата система, а с крещящата необходимост от смяна на манталитета и политическата култура на управленските елити. Повече от всякога, точно днес ни е нужен един нов европейски тип политическо поведение и нова политико-културна идентичност, дефинирани от „писаните“ и „неписаните“ правила на общностите, към които се присъединихме. Има още →

Оттеглянето на Георги Първанов и неговата азбука „АБВ“ от управляващата коалиция е факт. Понякога и в българския политически живот стават чудеса! Въпреки че Бойко Борисов не искаше да си признае, от дистанцията на събитията през 2015 г., не можеше да има съмнение, че „изпепеляващата любов“ между АБВ и ГЕРБ му тежеше като воденичен камък на шията. Достатъчно е само да си припомним целенасочените атаки на АБВ срещу министрите на външните работи и отбраната с твърденията, че дейността им в стратегически план е вредна за България. Абсурдна и безотговорна позиция, която отговаряше напълно на интересите на руското лоби в България, чийто говорител Първанов винаги е бил. Или безпримерните обвинения срещу президента Плевнелиев по повод интервюто му в английския „Индипендънт“. Ярка изява на държавния глава, в която той защитаваше достойно и високо професионално българските външнополитически интереси. Има още →

Неслучайно избрах 9 май за публикуването на тази статия. Тази дата се смята за рожден ден на ЕС, а от 1985 г. се празнува като „Ден на Европа“. Днес в ЕС членуват 28 държави, между които са Гърция и България. В останалите ни балкански съседи обаче, през годините са натрупани такива дълбоки предразсъдъци, предубеждения, подозрения, недоверия и потенциална враждебност, че единствено членството в ЕС и НАТО, би могло да изчисти цялото това негативно наследство. И то на региона като цяло. Ако останат страни нечленки, те неминуемо ще се превърнат в острови на нестабилност.

Така че по отношение на Македония ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен нейната възможно най-бърза евроатлантическа интеграция. Само когато и Македония е член на ЕС и между нас няма граница, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония. И го направихме, защото искахме с един замах да изчистим всичко, което беше натрупано и обременяваше двустранните ни отношения. Това бяха нашите идеи тогава и нашето решение бе посрещнато много добре от македонската общественост. В подкрепа на евроатлантическата интеграция на Македония бе и цялостната ни българска политика през последните 25 години. Има още →

Без съмнение, най-важното политическо събитие за 2016 г. са (или поне би трябвало да бъдат) президентските избори, вторите след приемането ни в ЕС. Те все пак са единствените национални мажоритарни избори в България и на това се дължи тяхното огромно политическо и обществено значение. Въпреки ограничените конституционни пълномощия на институцията, директният личностен избор на президента с повече от 50% от подадените гласове, му придава значителни политически предимства във взаимоотношенията с избирателите, с гражданското общество, с другите власти и държавните институции, но най-вече в международните отношения. И то особено в днешно време, когато дълбока екзистенциална криза тресе ЕС и поставя под съмнение бъдещето на европейската интеграция. Има още →