За Македония с нарастваща тревога!

Неслучайно избрах 9 май за публикуването на тази статия. Тази дата се смята за рожден ден на ЕС, а от 1985 г. се празнува като „Ден на Европа“. Днес в ЕС членуват 28 държави, между които са Гърция и България. В останалите ни балкански съседи обаче, през годините са натрупани такива дълбоки предразсъдъци, предубеждения, подозрения, недоверия и потенциална враждебност, че единствено членството в ЕС и НАТО, би могло да изчисти цялото това негативно наследство. И то на региона като цяло. Ако останат страни нечленки, те неминуемо ще се превърнат в острови на нестабилност.

Така че по отношение на Македония ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен нейната възможно най-бърза евроатлантическа интеграция. Само когато и Македония е член на ЕС и между нас няма граница, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония. И го направихме, защото искахме с един замах да изчистим всичко, което беше натрупано и обременяваше двустранните ни отношения. Това бяха нашите идеи тогава и нашето решение бе посрещнато много добре от македонската общественост. В подкрепа на евроатлантическата интеграция на Македония бе и цялостната ни българска политика през последните 25 години.

Днешните събития обаче, свързани с цунамито от бежанци и мигранти, ислямисткият терор, проблемите около гръцката дългова криза и не на последно място последиците от агресивната политика и пропагандния натиск на Русия, доведоха до надигането на популистки и антиевропейски политически сили и дори до взаимни обвинения между правителствата на страни членки на ЕС. Всичко това неминуемо се отрази и на политическата ситуация на Балканите и най-вече – на Македония.

Вече втора година Македония се намира в дълбока гражданско-политическа криза. За разлика от предишния най-сериозен конфликт през 2001 г., в който основна роля играеше етническото противопоставяне между македонската и албанската общност, то сега напрежението е изцяло между политическия елит и гражданското общество. И това съвсем не е случайно, а се дължи на системно нарастващи авторитарни, популистки и недемократични тенденции в управлението на страната през последните години.

Когато през 2005 г. социаллибералната коалиция извоюва статута на страна кандидатка за еврочленство, Македония беше отличник за стандартите на Западните Балкани. Груевски дойде на власт през 2006 г. с програма за възраждане на страната, повишаване на жизнения стандарт, нови работни места и членство в ЕС и НАТО. Оттогава той печели всички избори (парламентарни, президентски и общински) и държи със здрава ръка институциите в страната. Днес обаче, няма и следа от обновяване и растеж на икономиката. Безработицата продължава да се движи около границата на 30-те процента, а на хоризонта не се виждат никакви шансове за евроатлантическа интеграция.

През последните години политическите скандали се ожесточиха и следват един след друг.[i] Нека само да си припомним, че властите в Скопие на 31 януари 2015 г. обявиха, че са предотвратили опит за преврат. Основният съд в Скопие определи мярка задържане под стража за бившия директор на службата за сигурност и контраразузнаване, неговата съпруга, един общински служител от Струмица и още двама човека. На лидера на опозиционния блок около Социалдемократическия съюз /СДСМ/ и кмет на Струмица Зоран Заев бе отнет паспорта и му бе приложена наказателна мярка да се разписва в полицейско управление един път в седмицата.

Отговорът на опозицията дойде в началото на февруари, когато Зоран Заев заяви, че разполага с данни, че поне 20000 души са били подслушвани и записвани незаконно и е представил записи на около 300 телефонни разговори, обект на които е бил самият той. Заев твърди, че подслушването е продължило поне 4 години и всички опозиционни лидери са били записвани. Сред подслушваните били също лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети, на Демократичната партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи и бившият премиер Любчо Георгиевски.

Към чисто политическите проблеми се прибавиха и последиците от бежанската криза, разтърсила Европа. От 2015 г. Македония се превърна в една от най-горещите точки по Балканския маршрут на бежанците към Западна Европа. Създаде се един правен парадокс, при който мигрантите се опитваха през гръцко-македонската граница нелегално да напуснат ЕС и отново да влязат в него през Унгария или Хърватия. За малка страна като Македония масовият миграционен натиск представляваше огромна трудност, особено след като първоначално липсваше всякаква подкрепа от страна на ЕС.

С ескалацията на ситуацията в края на лятото на 2015 г., няколкократно бе обявявано извънредно положение и се стигна до масови безредици. В края на годината се стигна до построяване на телени заграждения по границата с Гърция. Когато на конференцията за Западните Балкани през февруари 2016 г. (по австрийска инициатива) бяха унифицирани критерии за отхвърляне и връщане на нерегистрираните бежанци към Гърция, се стигна отново до размирици.

Политическата ситуация се изостри до краен предел, когато през май 2015 г. станахме свидетели на бурни протести и контрапротести, и сблъсъци с полицията, което наложи сериозната намеса на международни посредници от ЕС. В началото на юни 2015 г. в скопския квартал Пържино, в резиденцията на представителя на Европейския съюз бе подписано споразумение между лидерите на четирите основни политически партии, Никола Груевски – ВМРО-ДПМНЕ, Зоран Заев – Социалдемократически съюз, Али Ахмети – Демократичен съюз за интеграция и Мендух Тачи – Демократичната партия на албанците. Посредник бе еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан, с подкрепата на посланиците на САЩ и на ЕС, като категоричен акцент бе поставен върху евроатлантическата интеграция на страната.

Страните по т.нар. „договор от Пържино“ се споразумяха за разпускане на парламента, избиране на служебно правителство и провеждане на предсрочни парламентарни избори (насрочени първоначално за април, но впоследствие пренасрочени за 5 юни 2016 г. по искане на опозицията), изчистване на избирателните списъци от фантоми и създаване на Специална прокуратура за разследване на телефонните подслушвания и най-тежките корупционни правонарушения от политици и администратори. Всичко изглеждаше прекалено оптимистично, за да е вярно.

С трудно постигнатия компромис в Пържино, от началото на 2016 г. да има служебно правителство, като че ли бе намерено решение на кризата, но се оказа, че това не е нищо повече от поредно отлагане на изхода от кризата. Тъй като в македонската конституция не фигурират текстове, регламентиращи служебно правителство, още от момента на своето създаване, то не се ползва с необходимия авторитет и доверие.

През април 2016 г. кризата се изостри до неузнаваемост, след като в нея „ни в клин, ни в ръкав“ директно се намеси и президентът Георге Иванов. Той обяви амнистия за всички заподозрени политици и чиновници в телефонните прослушвания и корупцията с мотивите, че прави това в името на държавния интерес и демократичното протичане на изборите. И в същото време отправи препоръка към партиите да си търсят нови лидери. Срещу акта на държавния глава се посипаха потоци от обвинения за нарушаване на Договора от Пържино, за противоконституционност, за намеса в работата на специалната прокуратура и за какво ли още не. Най-смайващото бе, че обвиненията дойдоха едновременно и от ВМРО-ДПМНЕ, и от СДСМ.

През последните седмици преди Великден цяла Македония се превърна в драматична, а понякога и комична сцена на най-ожесточените протести от началото на кризата. Протестираха всички – и представители на партии, и на неправителствени организации, и обикновени граждани. Като че ли всички протестиращи искаха едно и също – да се сложи край на корупцията на високо равнище и настояваха за оставки след оставки. Едно от основните искания на протестиращите бе свалянето на президента Георге Иванов и анулирането на решението му да се прекратят всички разследвания срещу политици от високи рангове, обвинени в корупция и злоупотреби.

Светлите Великденски празници отминаха и след краткото затишие проблемите на Македония са отново в центъра на медийния и политическия интерес. До насрочените за 5 юни по искане на опозицията предсрочни парламентарни избори остава само един месец. Дали изборите ще се състоят на тази дата или отново ще бъдат отложени, тепърва ща се разбере. Въпросът е с повишена трудност и би бил достоен за сюжетите на Агата Кристи. Както между впрочем и всичко, което се случваше и продължава да се случва на Балканите след края на Османското владичество…

В интервю за радио „Свободна Европа“ еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан заяви, че не е важно само да се проведат избори, но и те да бъдат признати за легитимни от международната общност.[ii] Според него, най-важното в момента е да се осигурят коректни избирателни списъци и нормална изборна атмосфера без заплахи срещу кандидатите, партиите и гражданите. Само по този начин ще се запази евроатлантическата перспектива пред страната. Йоханес Хан е убеден, че основните политически партии могат да постигнат съгласие и сами, но Европейският съюз е готов да посредничи. Междувременно и Германия се включи директно в разрешаването на политическата криза в Република Македония със свой специален представител. Това ще бъде Йоханес Хайндел, който в момента е посланик в Австрия. Преди 14 години той е работил в Балканския отдел на германското външно министерство.[iii]

Темата „Македония“ заемаше водещо място и по време на конференцията за Западните Балкани, която се проведе в Европейския парламент в Брюксел.[iv] На нея македонският министър на външните работи Никола Попоски заяви, че сегашните времена са изпълнени с предизвикателства, както за Европа, така и за Балканите, но въпреки това Македония ще успее да си гарантира членство в ЕС. Темата не бе пропусната и в изказването на председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол. Той обърна специално внимание на корупцията като основен проблем във всички балкански държави и подчерта необходимостта от прилагане на европейските стандарти. „Виждаме трудности в Македония и когато слушам, и гледам какво се случва в страната, имам впечатление, че това е нещо като театрално представление. Изборите са необходими, тъй като тази ситуация повече не може да бъде толерирана“, заяви той.

Най-категорично бе становището на Холандия, която в момента председателства ЕС. Тя призова лидерите на четирите най-влиятелни партии в Македония, подписали договора от Пържино, да осигурят провеждането на честни и демократични избори или в противен случай държавата ще бъде изправена пред сериозни санкции. Избори неминуемо ще има, но вероятността да се проведат на 5 юни става все по-малка. Времето тече, а заедно с него текат и сроковете, определени от Държавната избирателна комисия за реализиране на изборите.

Когато и да се проведат изборите обаче, те няма да решат кризата, ако не отговарят на определени демократични политически условия и стандарти, договорени с консенсус и поставящи си цели, които еднозначно подкрепят евроатлантическата интеграция на страната. Обръщам специално внимание на външнополитическата ориентация на Македония, защото по време на сегашната криза не става дума само за борба за власт, но и за сферите на влияние на ЕС, САЩ и Русия. Не само вътрешнополитически, но и геополитически страната е в състояние на тревожна неопределеност. От 2005 г. насам, интеграцията на Македония в ЕС и НАТО е възпрепятствана от гръцкото вето поради спора за името. Оттогава тя се колебае между западните и източните интереси. Това е очевидно и при настоящата политическа криза. [v], [vi], [vii]

Русия недвусмислено подкрепя искането на националконсервативната управляваща партия ВМРО-ДПМНЕ за провеждането на изборите на 5 юни. Руското външно министерство твърди, че македонската опозиция с международна подкрепа целенасочено подбужда вътрешно политическия конфликт с цел да се предотвратят новите избори на 5 юни, които са единственият легитимен и демократичен начин за излизане от дълбоката политическа криза. От своя страна ЕС и САЩ предпочитат изборите да бъдат отложени, което без съмнение е далеч по-разумният и по-справедлив вариант. И това вероятно ще се случи, защото опозицията може да предотврати подписването на кандидатските листи в рамките на държавната избирателна комисия.

Добре известно е, че САЩ традиционно подкрепя албанците в региона – в Македония те са около една четвърт от населението. Ето защо най-голямата албанска партия ДСИ (Демократичен съюз за интеграция) поема ролята на партньор (посредник) на „Запада“ в правителството на Груевски, което е много важно за политическия баланс. Според Москва фактът, че САЩ участва на страната на ЕС при преговорите с четиримата македонски партийни лидери, както и избухналите през април т.нар. „шарени протести“ е предупреждение за „Украински сценарий“ и може да доведе до сериозни сътресения в Македония и дестабилизация на Балканите. Руският посланик в Македония, Олег Шчербак предупреди в интервю за „Нова Македония“, че опитите да се упражни натиск отвън и да се манипулира гражданското движение, могат да имат катастрофални последици и резултати. Най-интересното в случая е, че руските твърдения за „външна манипулация“ са много сходни с реториката и становищата на самия президент Георге Иванов.

В организираните от правителството контрапротести могат да се видят плакати против НАТО и ЕС, а проправителствените медии все по-често атакуват чуждестранните критици на режима на Груевски. Публикуват се твърдения, че антиправителствените протести са финансирани с американски и европейски проектни средства и че ЦРУ се стреми едва ли не да ликвидира ВМРО-ДПМНЕ и да свали правителството. Високо уважавани до скоро посланици от ЕС също не са пощадени от атаки, че вземат страна в конфликта и се намесват неуместно във вътрешната политика на Македония. Нещо повече, стига се дори до настоявания, представители на международни организации и посолства да бъдат обявени за „персони нон грата“.

Вместо заключение ще ви предложа един цитат от интервюто на Горан Милевски, младият и амбициозен председател на опозиционната Либерално демократска партия на Македония (ЛДП) за сайта „Стандард.мк“, озаглавено „Това е борба на нормалността срещу лудостта“. Цитат, който не се нуждае от коментар, особено в България [viii] :

„Трябва да се намери разумна и рационална форма за излизане от кризата преди ситуацията да ескалира и да се стигне до насилие. Ние днес предложихме създаването на правителство на националното единство като една форма на преходно правителство с участието на всичките политически играчи, но и на независими експерти. Единственият проблем в момента за осъществяване на тази идея е властта и при така поляризираното общество ни е необходима незабавна реакция на международната общност на по-високо ниво. Тук не става дума за невъзможност за преговори или компромиси, а става дума за ирационални, криминални и престъпни действия на върхушката на една партия, която напълно е узурпирала държавата.

Но гражданите се събудиха и няма повече връщане назад. Когато борбата е автентична, а целта е свобода, няма кой да ги спре. Затова ние продължаваме като партия да настояваме за оставката на това хибридно и нефункциониращо правителство и за формиране на ново преходно правителство, което трябва да изпълни условията от споразумението от Пържино. Само така ще можем да имаме надеждни и независими избори, от чиито резултат може да се получи реален мандат за формиране на ново правителство, което ще продължи да работи за демократичния преход в обществото и влизането на Македония в НАТО и ЕС.“


[i] Аспарух Панов: „Да помогнем на Македония!”; https://panov-blog.com/2015/02/26/help_macedonia/

[ii] Йоханес Хан: „Трябва да има избори, договорът от Пържино има бъдеще”;
http://www.bgnes.com/sviat/balkani/4428238/

[iii] Германия се включва директно в разрешаването на кризата в Македония; http://novinite.bg/articles/111335/Germaniya-se-vklyuchva-direktno-v-razreshavaneto-na-krizata-v-Makedoniya#sthash.j6qZ0UI3.dpu

[iv] Попоски: „Македония ще стане по-силна и ще влезе в ЕС”; https://www.actualno.com/balkani/poposki-makedonija-shte-stane-po-silna-i-shte-vleze-v-es-news_538067.html

[v] Furcht vor Ukrainisierung in Mazedonien: Adelheid Wölfl aus Skopje; http://derstandard.at/2000036092480/Furcht-vor-einer-Ukrainisierung-in-Mazedonien

[vi] Daniel Kaddik: „Das Bröckeln der europäischen Maske”; https://www.freiheit.org/content/das-broeckeln-der-europaeischen-maske

[vii] Александър Йорданов: „Македония – след антикизацията идва кремълизацията!” http://vek21press.com/index.php/2016/04/15/macedonia-crisis-2016/

[viii] Горан Милевски за Стандард.мк: „Ова е борба на нормалноста против лудилото” http://ldp.mk/goran-milevski-za-standard-mk-ova-e-borba-na-normalnosta-protiv-ludiloto/

 

Advertisements
Публикувано на Балканите и Европа, Евроатлантическа интеграция, Парламентарна демокрация, Политика, Русия и Европа, избори и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s