Печеливша е обща дясна кандидатура с профил, близък до този на Плевнелиев

През последните дни информационните агенции разпространиха новината, че изключително популярният германски президент Йоахим Гаук няма да се кандидатира за втори петгодишен мандат по лични причини – напреднала възраст и здравословно състояние. Очаква се той да оповести решението си на лична среща с германския канцлер Ангела Меркел. [i]

Новият 12-ти президент на ФРГ трябва да бъде избран през февруари 2017 г. от т.нар. Федерално събрание – специален орган, който се свиква единствено с тази цел на всеки пет години. Събранието се състои от 1240 делегати, половината от които депутати на Бундестага, а другата половина са представители на парламентите на федералните провинции. Те избират президент сред всички кандидати, които се издигнат от политическите партии.

Решението на Йоахим Гаук създава редица проблеми на канцлера Ангела Меркел, както и на лидера на социалдемократите Зигмар Габриел. Да се избира нов президент седем месеца преди федералните избори през септември 2017 г. ще постави партиите в много затруднено положение. Няма съмнение, че с търсенето на наследник на Гаук предизборната борба ще започне много по-рано и ще бъде значително по-ожесточена.

Очевидно, дори и в утвърдените демокрации, решението на един популярен и достоен президент да не се кандидатира за втори мандат води до политически проблеми. Но не и до такива трусове, особено в дясното пространство, до които доведе обявеното публично на 20 май решение на Росен Плевнелиев да не участва в предстоящите президентски избори. Това решение направо се вклини в раздираните и без това от противоречия партийно-политическа структура, социални мрежи и медиен пейзаж.

Изненадани бяха и политици, и избиратели, и от ляво, и от дясно, и сред популистите патриотари. С една дума, бе разбунено цялото общество, с изключение на премиера Борисов, който знае всичко и за всички, преди то да се е случило. Въпреки че политическата култура в една държава, член на ЕС, предполага анализите на дейността на Държавния глава да бъдат правени едва след изтичане на мандата му, типичната за нашия провинциализъм зловонна медийна среда вече ни предложи поредната си „сладострастна“ порция от преливащи от злоба оценки и коментари. [ii]

Развихриха се отново до болка познатите ни „разбирачи“ от последна (лява) инстанция, които с претенцията, че защитават някаква „извисена“ политическа позиция, оплюват всички водещи политически личности, които не мислят като тях. И то особено преди избори като президентските, които са единствените мажоритарни избори на национално ниво. Няма европейски публичен дебат, няма сблъсък на ценности, има само долни (поръчкови) страсти и чувство за непогрешимост. Ще си позволя да цитирам няколко от най-типичните небезизвестни водевилни фигури, хванати на позорното хорце:

Може би трябва да започна с Борислав Цеков, бивш либерал от партията на Петко Симеонов и бивш депутат от НДСВ и „Новото време“, ръководител на Института за модерна политика. Какво е „модерното“ в неговата ретроградна политика, трудно може да се каже. Напоследък Цеков придоби печална известност с поредица от нелепи опити за обезсмисляне на стратегическите цели, смисъла и философията на успешната ни евроатлантическа интеграция. С всеки изминат ден той затъва все по-дълбоко в непрогледната мъгла на лявата и проруска демагогия. Неговата „оценка“ за президента Плевнелиев: „Отива си един слаб президент с лошо обкръжение“ едва ли се нуждае от специален коментар:

„Научаваме, че г-н Плевнелиев се отказва (по-точно отказали са го!) от нелепото намерение да се кандидатира за втори мандат. Това е най-посредственият президент и съответно президентски екип от началото на демократичните промени. Слаб президент в лошо обкръжение. … Нанесоха много вреди на България – с разделението на нацията, с корпоративните си зависимости, с безмозъчното папагалстване на опорните точки, които им се спускаха от някои чужди посолства, със заиграването с хунтата в Киев и примитивната агресивност спрямо Русия. …“

В пълен синхрон с Цеков са и псевдоинтелектуалните размишления на Явор Дачков, озаглавени „Случайният мандат на случайния Плевнелиев“. Грандоманските му публицистични изяви са добре известни, но все пак има културни (езикови и морални) граници, които не би трябвало да бъдат преминавани, когато става дума за действащ президент:

„Държавната ни глава се оказа подставено лице без характер. Фанфарон, който караше маса народ да се изчервява с всяка своя поява. Избран на принципа за по-безполезния идиот, той стана най-нелепият ни президент. … От началото до края той си остана момче за услуги на Борисов и това като че ли е най-големият срам за всички нас. Държавната ни глава се оказа подставено лице без характер, но затова пък с огромно самочувствие без покритие. … Плевнелиев е огромно падение за така наречените „десни“, които си затваряха очите пред неговата очевидна несъстоятелност, само и само да се усукват около властта. …“

Между тези, които изпитват вопиющата нужда да споделят гледната си точка, не можем да пропуснем и вечният ляв специалист по промиване на мозъци, популярният социолог Андрей Райчев. Ето и някои от неговите „невчесани мисли“:

„Плевнелиев е един изключително слаб президент, който назначи две много слаби служебни правителства с катастрофални премиери“…Според него, Плевнелиев не бил лош човек, но бил изключително неподготвен за политиката. Той седнал на президентския стол, за да го топли за Бойко Борисов. „Позорна работа е, защото почнаха да го използват като някаква кукла на конци“, коментира още социологът. …

Абсурдна от всяка гледна точка на европейското политическо възпитание е позицията на съпредседателя на ПФ Валери Симеонов, който изигра ключова роля за отхвърляне ветото на Държавния глава върху Изборния кодекс. С неописуемите си високо самочувствие и язвителност (интересно на какво отгоре), той коментира:

„…Пореден безличен президент на България си заминава. … Това не е човек, който може да понесе сериозни натоварвания, негативни атаки и прочие. … Добре си е обезпечил бъдещето, има си вила в Черноморец и имоти на Халкидики, има къде да се оттегли“

Съвсем логично за политическите си възгледи, новият председател на БСП Корнелия Нинова заявява пред журналисти:

„Решението на Плевнелиев да не се кандидатира за втори мандат е логично. Той е разбрал, че няма обществена и политическа подкрепа, за да продължи да заема сегашния си пост. …Вместо да обединява, Плевнелиев често разединяваше нацията, като заемаше позиция на една или друга страна. Той водеше едностранна и дебалансирана политика, която създаде опасност и за националната ни сигурност в определени моменти. …“

Събрах всички тези цитати като едно недвусмислено доказателство за потресаващо ниското ниво на политико-културния дебат в България, която вече 10 години е член на ЕС. Едва ли ще се намери друга страна-членка, където Държавният глава да е толкова абсолютно несправедливо обиждан, обвиняван, клеветен и подценяван. И то след като успя по един великолепен начин да възстанови авторитета на Президентската институция след двата мандата на Георги Първанов, които представляваха пълен управленски провал.

И тук стигаме до ключовото и категорично заключение в оценката на Корнелия Нинова: „Профилът на бъдещия президент трябва да е коренно различен от този на Плевнелиев!“ В това изречение се крие най-голямата опасност за предстоящите президентски избори. Допуснем ли най-авторитетната институция – президентската да попадне в ръцете на една доминирана от БСП лява патриотарска коалиция и то в навечерието на ротационното ни председателство на ЕС и присъединяването ни към Шенгенското пространство, страната ни може да се окаже изправена пред огромни рискове за своето евроатлантическо бъдеще. Един реванш на БСП с евентуалната подкрепа на партии от типа на АБВ, ПФ, АТАКА и ДПС може да промени развитието на България в посока на Евразия.

Нужна ни е на всяка цена една обединена дясна кандидатура на ГЕРБ и Реформаторския блок и то точно с политически профил, близък до този на днешния президент Росен Плевнелиев. Крайно време е да оценим по достойнство неговата петгодишна роля и огромен капацитет като отговорен политик със смислени и задълбочени външнополитически послания. През целия си мандат той винаги е подхождал наистина като държавник и е успявал да защити ясно и категорично авторитета и достойнството на страната ни като член на ЕС и НАТО.

Неслучайно, Плевнелиев неуморно предупреждава, че днешните социалнополитически проблеми и институционалните деформации се дължат не на демокрацията, както искат да ни подведат бившите комунисти и днешните популисти, и псевдопатриоти, а на недостига на демокрация и живот по правилата. На нестаналата декомунизация, непроведената лустрация и на неохотата, с която се разделяме с догмите на комунистическото минало. И когато злонамерените критици търсят отговорност от

Президента за какво ли не, нека прочетат и се опитат да вникнат във великолепното му слово, произнесено на 28 май на остров Персин при участието му в 27-то поклонение пред паметта на жертвите на тоталитарните режими. [iii]

Вместо заключение, с огромно уважение и симпатия към Президента Росен Плевнелиев, ви предлагам няколко пасажа от проникновеното му слово, което е актуално точно днес, преди толкова важните за страната ни президентски избори:

„Истината за тоталитарния режим удобно и успешно е подменена. Година след година все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от всички други европейски народи, у нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб план, изцяло манипулативен, българите да бъдат лишени от памет за комунизма. …

…Престъпленията на комунизма не бяха заклеймени, нито наказани подобаващо, а българите, които изпитаха репресиите на режима, не получиха справедливост. ….

…Повече от четвърт век след 1989 г. трябва ясно да заявим: само на базата на обективната истина, а не чрез исторически манипулации, можем да постигнем национално помирение и единение. Това е единственият път към една България на демокрацията, на правата на човека, на свободата, на безкомпромисната истина, на правото на достоен живот. За тази България жертвите на комунистически режим дадоха живота си.“

[i]