За политиката с пристрастие

На 20-ти август министърката на енергетиката Теменужка Петкова възторжено ни информира[*], че седем компании, между които руската „Росатом“, китайската CNNC и Корейската хидроатомна корпорация, две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ „Белене“. А когато разбрахме, че сред българските кандидати е консорциум от фирми около (небезизвестния) бизнесмен с интереси в енергетиката Христо Ковачки, всичко си дойде на мястото.

Нещо повече, още на другия ден, 21 август, кметът на Община Белене, Милен Дулев[**] побърза да обясни на българската и световна общественост, че площадката за АЕЦ „Белене“, която притежава НЕК, е голямо богатство и допълни, че град Белене е създаден за атомна централа, като от 80-те години на миналия век е строен и развиван за наличието на АЕЦ. Тази повече от впечатляваща информация, бе допълнена от министърката Теменужка Петкова, която компетентно изстреля в публичното пространство крилатата фраза: „Няма сеизмичен риск на площадката на АЕЦ „Белене“. Документите показват, че това е една от най-спокойните зони.“ Оставаше само Борисов да дойде и да „пререже лентата“…

Колкото и да се опитваме да не губим чувството си за хумор и ирония, няма никакво съмнение, че „най-горещите“ и решаващи дебати по темата АЕЦ „Белене“ тепърва предстоят. Затова си позволявам да предложа отново на вниманието ви с известни допълнения статията от блога си „Политическите драми около АЕЦ „ Белене“! (Статия от събрани през годините цитати по темата)“, която публикувах преди по-малко от два месеца, на 28 юни т.г.

И нека, когато дискутираме по темата, никога да не забравяме, че централата я „строим“ дори отпреди аварията в Чернобил, строежът ѝ е одобрен през 1981 година. От тогава са изминали четири десетилетия. За какво ни е нова АЕЦ днес? „Да бъде“ или „да не бъде“, това е въпросът…. Има още →

„Както при човека, така и при държавата,

 най-тежка е болестта, започваща от главата.“

Плиний Млади

Най-сетне една добра новина! Народното събрание запразнѝ и излезе в лятна ваканция. Както обикновено, депутатите отпрашиха да „ваканцуват“ с измамното си и безцеремонно чувство за „изпълнен“ дълг. Очаква ни цял месец без парламентарни скандали, истерии и дивотии! В сряда, 31 юли 2019 г., се проведе последното 10-часово предваканционно парламентарно заседание. То започна със спешното приемане на оставката на председателя на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, направено при поредното (за кой ли път, за кой ли път) погазване на парламентарния правилник и продължи с най-дългия парламентарен контрол в тази „незабравима“ от всяка гледна точка парламентарна сесия.

Обсебени от болните си „сюрреалистични“ политически амбиции и разнопосочните си нерегламентирани клиентелистки интереси, контакти и зависимости, нашите „народни избранници“ ще се завърнат „на поста си“ преди дългоочакваните местни избори. Избори, на които победата на „Герберите“, макар и доста поувехнали, е отдавна предопределена…. Особено при нестихващите процеси на разцепление в болшевишката кохорта на Корнелия Нинова. Депутатите ще се завърнат отпочинали и „натопорчени“ без да си дават сметка, че задълбочаващите се системни дефицити в партийно-политическата им и институционална култура са на път да обезсмислят цялата същност на уж „европейската ни“ парламентарната демокрация. Има още →

Какво ли не се изписа и изговори през изминалите четири десетилетия по тази толкова болезнена за България тема. Единственият положителен резултат от цялата, изтъкана от противоречия какафония, която озвучаваше и продължава да озвучава политическото ни пространство, е надеждата ни, че все пак АЕЦ „Белене“ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНА!!! Има още →

От „историческата“ 2009 г., когато започна новата политическа ера на Бойко Борисов, до днес преживяхме вече десет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), две за избори за европарламент (2009 г. и 2014 г.), две за общински избори (2011 г. и 2015 г.) и цели четири за станалия вече „за кодош“ български парламент, три от които ПРЕДСРОЧНИ (2009, 2013, 2014 и 2017 г.).

Опитаме ли се да потърсим общия политико-икономически знаменател в тези десет кампании, неминуемо ще го открием в „блудкавата“ носталгия към времето на комунизма, съчетана с пошлата реанимация на т.нар. „социалистически духовни ценности“. А през тази година ще бъде още по-интересно, тъй като ни очакват две нови предизборни кампании – за европейски и местни избори и отново не ни е ясно нито откъде идваме и накъде отиваме, нито дали комунизмът си отива или се завръща. Има още →

На 16 април ще отбележим поредната годишнина от зверския атентат в софийската катедрала „Света Неделя“. Решението за неговото организиране е взето от Коминтерна и е връхна точка в действията на нелегалната БКП за унищожаване на политическия елит на страната и подпомагане на болшевишкото настъпление в България. Въпреки че до „сакралната дата“ има още няколко дни, политическите дебати не само вече започнаха, но и се изостриха до крайност.

„Главна героиня“ при сегашните обсъждания се оказа небезизвестната „лява“ журналистка, публицистка и политическа анализаторка Велислава Дърева, която неслучайно издаде точно сега, в началото на кампанията за европейските избори, книгата си „Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови“. Книга, около която се вдигна разнопосочна политическа и медийна шумотевица. Има още →

Неoчаквано за някои и дългоочаквано за други, решението на канцлера Ангела Меркел от края на октомври да се оттегли от председателския пост на ХДС, който заема от 10 април 2000 г., и да не се кандидатира повече за изборни политически постове след края на четвъртия й канцлерски мандат през 2021 г., направо разтърси световните агенции и предизвика „медийно цунами“ в Европа и дори в България.

Какво ли не се изписа и изговори през тези дни за дългогодишното ѝ управление, но едно е ясно. Въпреки че е подложена на остри критики за противоречивата си миграционна политика на отворените врати, Ангела Меркел продължава да е широко възприемана и да има огромен международен авторитет. И то не само в Европа, но и на глобално ниво. Има още →

Липсата на политическа воля и решителност за търсене на отговорност за комунистическите престъпления е най-болезнената характеристика на българския преход.

 На 1 ноември за поредна година отдадохме заслужена почит на народните будители – книжовници, просветители и борци за национално освобождение, съхранили и пренесли през вековете духовните ценности и високия морал на българското Възраждане. За първи път Денят на народните будители се чества (неофициално) през 1909 година в Пловдив.

На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на правителството за обявяване на празника за официален, а на 13 декември същата година 19-то Обикновено Народно събрание приема необходимия закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва Закона за въвеждането на Деня на народните будители като официален празник на 3 февруари 1923 г. Има още →