Политическите драми около АЕЦ „Белене“! (Статия от събрани през годините цитати по темата)

Какво ли не се изписа и изговори през изминалите четири десетилетия по тази толкова болезнена за България тема. Единственият положителен резултат от цялата, изтъкана от противоречия какафония, която озвучаваше и продължава да озвучава политическото ни пространство, е надеждата ни, че все пак АЕЦ „Белене“ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНА!!!

Първите цитати са от статията на Траяна Цветкова „Второто атомно сърце на България. Историята на АЕЦ Белене“, публикувана през март 2018 г.[i] Ето как започва всичко:

„Началото на един мащабен проект“

Идеята за построяването се заражда през 1980 г., паралел с АЕЦ „Козлодуй“ – в периода 1973-1982 г., се изграждат трети и четвърти блок на централата; между 1980-1991 г. – пети и шести блок. Площадката на АЕЦ „Белене“ е утвърдена на 20 март 1981 г. Изборът далеч не е случаен. Още през 70-те години са изследвани и проучвани близо 25 площадки в цялата страна. Разглежда се и възможността за разширяване на централата в Козлодуй.

Проучените площадки включват първоначално 14 бр. по поречието на река Дунав, 7 бр. по крайбрежието на Черно море, а останалите се намират във вътрешността на страната. След първоначалните проучвания са избрани три площадки на река Дунав – тази на Белене, Вардим, Батин. Направени са огромен обем изследвания, на база на които е избрана Белене за строителството на новата атомна централа на България.

„Проблеми в зародиш“

При изграждане на съоръжения от такъв мащаб, сгради и съоръжения от първа категория, се следи строго за устойчивостта на терена. Проверки се извършват не само за земетресения, но и за влошени метеорологични условия като торнадо и ураган. Проверяват се и индустриалните производства в околността, за да не се наруши дейността на централата при евентуални производствени аварии и взривове. Едно от притесненията по време на проучванията е, че площадката на АЕЦ Белене се намира в земетръсния район на Вранча.

Проектът за АЕЦ „Белене“ се характеризира с висок сеизмичен риск. През 1983 г. руски учени след изследването на сеизмичността предлагат площадката да се изостави, но се взема решение изграждането да продължи, заради вложените средства за проучвания. През 1984 г. в писмо от директора на Централната лаборатория по геодезия при БАН се казва:

„Има повече от 400 атомни централи, построени по света, и други 300 са в процес на строеж, но нито една от тях не се намира в толкова усложнена от сеизмична гледна точка ситуация, както АЕЦ „Белене“ (Георгиев, 1984).

Против строежа на централата се организира митинг през 1990 г., който тръгва от Свищов и приключва на избраната площадка. Включват се български организации и граждани под лозунга „Не на Белене“. През 1990 г. е направено и задълбочено проучване от група учени от БАН, които публикуват доклад, известен като „Бялата книга“. Той потвърждава високия сеизмичен риск на площадката.

„Развитието на проекта АЕЦ Белене“

В периода между одобряването на площадката от управляващото правителство през 1981г. до началото на строителните работи през 1987 г. е подготвен технически проект за строежа на 4 блока. Между 1988 и 1990г. са извършени 40% от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80% от оборудването. През 1990г. проектът е редуциран до два блока поради липсата на финансиране.

Следващата година проектът е замразен, а пет години по-късно се правят опити да се възстанови, но високата му стойност води до неуспех. През 2004 г. правителството взема решение да финализира строежа. Следващата година се обявява процедура за избор на изпълнител. Строителството е стартирало с няколко копки и е спирано няколко пъти.

Ако се разходим из гр. Белене, ще видим спомена за една „мечта“ – останали табели, лозунги, сградите, построени за работниците. Голяма част от жителите носят в сърцата си мащабната идея. Една година преди да бъдат положени основите на атомната централа е построено училище за ядрена енергетика. Днес основната специалност е изместена и са навлезли много съвременни специалности като „Икономическа информатика“ и „Икономика и мениджмънт“.

„Какво се случва днес?“

Темата за второто атомно сърце не е затихвала още от момента на зараждането на идеята за нея. Днес оборудване има – складирано под навесите и дори инспектирано от Теменужка Петкова, енергийният министър. То е на стойност 3 милиарда лева, което страната ни е закупила през 2006 г. от „Атомстройекспорт“ и е принудена да плати след решението на международния арбитраж през 2016 г.

България трябва да заплати 250 000 лв. след отказа на единствения участник в търга за консервиране на оборудването. Вариантите за бъдещето на АЕЦ „Белене“ трябва да бъдат изготвени до 30 юни от парламента (става дума за 2018 г.) Министърът сподели, че има много голям интерес от най-голямата държавна ядрена китайска компания. Само времето ще покаже дали ще забие сърцето на втората ядрена централа в България.“

Разказаната от Траяна Цветкова през 2018 г. история на АЕЦ „Белене“ е фактологически повече от интересна. Но авторката очевидно е избрала ролята на експерт и е избягнала задълбочаването в политическите нюанси или по-точно интереси, които доминират развитието на този проект още от първия му ден.

Затова не мога по никакъв начин да се съглася с последното „романтично“ изречение от нейния впечатляващ разказ за „Второто атомно сърце на България“: „Само времето ще покаже дали ще забие сърцето на втората ядрена централа в България.“ Не „времето“, уважаема г-жо Цветкова, а политиците от „новата ера“ на Бойко Борисов, започнала през 2009 г. са „кардиолозите“, които днес, а най-вероятно и утре ще се занимават със „сърцето“ на АЕЦ „Белене“.

Когато говорим за политическите интереси около проекта „Белене“, не можем да пропуснем статията на Иван Бедров за „Дойче Веле“: „Белене: лъжите от миналото, лъжите от бъдещето“, публикувана през май 2018 г. [ii]. Ето един характерен цитат от началото на тази наистина „дълбоко политическа“ статия, който не се нуждае от специален коментар:

„Всички искат да строят АЕЦ „Белене“, но никой не иска да го завърши. Искат да строят, защото неспирните опити за съживяване на проекта блазнят бизнесмени и разноцветни политици заради очакваните финансови и/или електорални ползи. Но не искат да го завършат, защото тогава ще лъсне цялата измама с обещаваното благополучие от десетки хиляди работни места, евтин ток и огромни печалби за държавата. Тази абсурдна история продължава вече 37 години, през които проектът е веднъж стартиран, веднъж прекратяван, после отново съживяван и отново прекратяван с мотива, че е „корупционната схема на века“.

Защо тогава пак се занимаваме с тази тема? Ами защото има достатъчно силни икономически играчи, които са печелили от „Белене“ и се надяват отново да печелят. Защото има достатъчно безочливи политици, които продължават да лъжат избирателите си как един-единствен проект – пък бил той и ядрен – може да промени коренно живота им и да свали рая на земята. Защото има податливи управляващи, които се опитват не само да балансират между големите интереси вътре в България, но и да използват „Белене“ като карта в международното им балансиране, конкретно – отношенията с Русия. Всичко това обаче не е достатъчно, за да направи едно зомби жизнеспособно – този проект е невъзможен и никога няма да бъде реализиран. И те го знаят много добре.

Лъжите от миналото

Най-забавното в тази история е, че лъжите, с които ни пробутваха „Белене“ в последните 15 години, днес отново са на въоръжение. Първо, пророкуваха как България има нужда от още и още електричество и как без нова ядрена централа ще има режим на тока. „Без „Белене“ сме на свещи“, гласеше преди седмица един от плакатите на манифестацията на АБВ в подкрепа на проекта. Нищо чудно този плакат да се пази отдавна. Вече 37 години новата АЕЦ си остава непостроена, а режим на тока, както виждаме, няма.

Второ, непрекъснато повтарят как това е „безспорно печеливш проект“. Първо щяха да са германци, после останаха само руснаци, след това разхождаха из София някакви индийци, водиха преговори с иранци, сега имало китайци. Ако действително става дума за толкова голяма изгода, досега всичко да е готово. Както имаше изгода за инвеститорите от първата вълна на масово застрояване на Черноморието – интересът на парите често преодоляваше и регулации, и екологични изисквания, и дългосрочното планиране. Тоест, ако наистина е имало толкова голям инвеститорски интерес и ако проектът „Белене“ наистина е бил „безспорно печеливш“, досега да е реализиран няколко пъти.“

Тук е мястото да обърнем специално внимание и на становището на евродепутата Светослав Малинов: „ АЕЦ „Белене“ е мъртва. Защо ГЕРБ отказва да я погребе?“, публикувано през ноември 2018 г. [iii] :

„Възобновяването на АЕЦ „Белене“ тепърва ще трябва да се одобрява на европейско ниво. Този отговор е получил евродепутатът Светослав Малинов на запитването си от Европейската комисия, съобщават от Демократична България.

АЕЦ „Белене“ никога няма да бъде построена, но възможността да бъдат откраднати нови пари от българите все още остава. АЕЦ „Белене“ е мъртва. Защо ГЕРБ отказва да я погребе, пита евродепутатът Светослав Малинов. Въпросите си българският евродепутат (ЕНП, Демократична България) зададе през септември. Той поиска писмен отговор от Европейската комисия.

Първият бе за решението на управляващите да възобновят проекта АЕЦ „Белене“, а вторият – за новите изисквания за изграждането на атомни електрически централи в ЕС, приети след аварията в АЕЦ „Фукушима“. Европейската комисия отговори тази седмица и на двата въпроса.

Последната официална позиция по темата АЕЦ „Белене“ на Европейската комисия датира от декември 2007 г. След това с решение от март 2012 г. Народното събрание замрази изграждането на централата. Мотивите, представени по време на кабинета „Борисов-1“ бяха: убедеността, че високите стандарти за безопасност могат да се гарантират единствено с най-модерни технологии; опасенията от сеизмичния риск на площадката в Белене и невъзможността републиканският бюджет да финансира проект с недоказана икономическа ефективност.

Въпреки тези мотиви, на 7 юни 2018 г., по времето на кабинета „Борисов-3“, 44-то НС сне мораториума за изграждане на АЕЦ „Белене“ и реши да търси възможност за строеж на втората атомна електроцентрала у нас съвместно със стратегически инвеститор.

С отговора си от днес Европейската комисия заяви, че „възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евроатом“. Това означава, че тя ще изготвя и ново становище за съответствие на проекта с правилата на ЕС.

От ЕК подчертават, че за тях от първостепенно значение е ядрената безопасност и защитата на гражданите. Еврокомисарите припомнят, че европейското законодателство е изменено след аварията във Фукушима, за да се осигури по-високо ниво на ядрена безопасност и по-специално що се отнася до оценката на природните опасности, включително земетресения.“

Неслучайно следващите цитати, които предлагам на вниманието ви, са посветени на „главния герой“ на българската политика след 2009 г. Те са от публикацията „Лупингите на Бойко Борисов за АЕЦ „Белене“. Тя е публикувана през януари 2013 г. и е от сайта „Светът днес“. Колажът (кратка извадка из бг пресата) е на Владимир Дойчинов: [iv]

– „…замразяваме АЕЦ Белене“ (10.7.2009)
– „Белене е икономически необоснован проект“ (29.9.2009)
– „Белене е гьол, пълен с жаби за 800 милиона лева“ (16.3.2010)
– „АЕЦ Белене е висша форма на корупция“ (2.3.2010)
– „АЕЦ Белене ще спре или ще се строи с европари“(16.3.2010)
– „България замразява строежа на АЕЦ Белене“ (12.6.2010)
– „Белене не е замразена“(25.6.2010)
– Скандал при Кулезич: Политици се обвиниха в лъжи за референдума
– „АЕЦ Белене е изключително важна за България“(1.11.2010)
– „АЕЦ Белене може да стартира още утре“(21.9.2010)
– „Намерен е стратегически инвеститор от Бавария за АЕЦ Белене“ (25.10.2010)
– „Бойко Борисов ще поиска от Путин твърда цена за построяването на Белене“(6.11.2010)
– „На срещата с Путин няма да се говори за Белене“(12.11.2010)
– „Бойко Борисов подкрепя с цялото си сърце проекта АЕЦ Белене“ (2.11.2010)
– „Бойко Борисов подкрепя АЕЦ Белене не „с цялото си сърце“, а с „прагматизъм“. (5.11.2010).
– „Ако не започнем да строим Белене, след 15 години икономиката на България ще банкрутира.“ (26.02.2011)

„Светът днес“ пита деликатно: Е, г-н Борисов, би ли ни казал най-накрая къде те сърби?“ Очевидно въпросът е риторичен и едва ли се нуждае от специален коментар.“

Следващият цитат е от края на март 2012. Публикацията „Борисов: АЕЦ Белене е погребан преди нас, ние му сложихме кръста“ е базирана на изява на премиера Борисов пред „Седмицата“ на Дарик.[v] :

„Няма смисъл нещо, започнало преди 33 г. и глътнало милиарди, да продължаваме да го тупкаме. Това го знаят и двете страни, подчерта Борисов. И по-нататък:

През 2006-2007 г. Сергей Станишев не са подписали истински договор, а Георги Първанов, като беше президент, всеки ден се изказваше срещу ГЕРБ, а от 2006 г. до 2009 г. мълчеше, че проектът за АЕЦ Белене се проваля. Това нещо е било погребано преди нас, ние само трябва да му сложим кръста. Целият проект е спекулация, това е най-малката дума, това е престъпление. Който говори за цифри сега, значи спекулира, защото говорим за разлики от милиони, дори от милиарди, заяви министър-председателят.“

Поредните два цитата от неизчерпаемото „творчество“ на премиера са свързани с т.н. „Ядрен референдум“, проведен на 27 януари 2013 г., при който гражданите на Република България трябваше да гласуват с „Да“ или „Не“ в отговор на следния въпрос: Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала? [vi]

Българският ядрен референдум бе първото национално допитване в най-новата българска история след падането на комунизма през 1989 г. Той е иницииран чрез подписка, организирана от БСП, която събира подписите на 770 000 българи при необходими 500 000 подписа за реализиране на национално допитване.

Ето първият от цитатите:

 „АЕЦ „Белене“ не трябва да се строи! [vii] Указанията за членовете на ГЕРБ ще бъдат да гласуват с „не“ на референдума. Това заяви премиерът Бойко Борисов по TV7. Той добави, че по тази тема са единомишленици със Сергей Станишев, който умишлено не е подписал договора, знаейки, че проектът е пагубен за България.

Това е една от малкото теми, по които ние с бившия премиер сме единомишленици – че АЕЦ „Белене“ не трябва да се строи. Ако е искал да я строи, просто е щял да подпише договор, в който като във всеки договор ще има цена, обосновка и др. Той умишлено не го е подписвал години наред, за да не се случи, посочи премиерът.

За да няма никакви спекулации, никакви колебания, никакъв шанс този проект, който Станишев умишлено не е подписал, защото той самият е знаел, че проектът е пагубен с огромната си цена за България, за което му благодаря, че не го е подписал, а за пред очите на партията си, прави сега така, че да е „да“, допълни Борисов.

Премиерът обясни, че извън референдума ГЕРБ е за изграждането на седми реактор в Козлодуй и удължаване живота на пети и шести реактор. Указанията за членовете на ГЕРБ обаче ще бъдат на референдума да гласуват с „не“ за изграждането на АЕЦ „Белене“. „Просто това беше едно безсмислено упражнение.“ Така премиерът Бойко Борисов определи референдума, след като в 18:30 часа традиционно гласува в училището, което е завършил в Банкя.“

Ето и вторият му цитат по тази деликатна тема: [viii]

„Аз още веднъж благодаря на Станишев. Освен че не подписа, не се предаде на преговорите. С организирането на този референдум всъщност той завинаги зачеркна проекта „Белене“, така че българите трябва да му благодарят на Станишев, че прояви този характер“, заяви подигравателно Борисов….“

„Единственият плюс на практика е, че Станишев ни помогна да не се подпише повече за АЕЦ „Белене“. Според Борисов дори и гласовете да минат 20%, „макар че, като гледам, по улиците няма живо пиле, в парламента ще гласуваме пак против, защото сме последователна партия“.

„На БСП и на кривата ракета космосът им пречи“, отговори Борисов на въпроса дали случайно активността не е ниска заради непочистените пътища. „Пътищата са прекрасно почистени. Виждате, че най-слабата избирателна активност е в най-добре почистените райони, подчерта Борисов.“

Очевидно, когато „хиперактивният“ български премиер произнася тези „закачливо-иронични слова“, вече е забравил или по-точно вече не се интересува какво е говорил само преди 3 години пред ИТАР-ТАСС в навечерието на предстоящото посещение на премиера Владимир Путин в България. Ето един впечатляващ цитат от публикацията на Златко Желев от 3 ноември 2010 г. „С цялото си сърце Борисов подкрепя АЕЦ Белене“ [ix] :

„С цялото си сърце подкрепям АЕЦ „Белене“, защото ако не я изградим, през 2020 г. България ще срещне сериозни проблеми с производството на електроенергия. А тогава Турция ще има вече 4 атомни реактора“. Това казва премиерът ни Бойко Борисов в интервю за официалния информационен официоз на Русия ИТАР-ТАСС.

Според изданието той е потвърдил, че преговорите за влизане на германски инвеститори в проекта са във финална фаза. Борисов казва още, че съвместните енергийни проекти с Русия ще бъдат успешно реализирани с изключение на петролопровода Бургас–Александруполис, за чиято реализация неизбежно ще попречат екологични проблеми.

Коментарът на Борисов идва дни преди официалното посещение на руския му колега Владимир Путин (на 13 ноември в София) и само два дни след изказването на Симеон Дянков, че докато той е финансов министър, няма да даде нито лев от бюджета за проекта.

„Много се надявам подкрепата, която министър-председателят обявява за АЕЦ „Белене“, да не е сърдечна, а да е разумна. Но когато Бойко говори, и „фактите мълчат“, коментира пред Нова телевизия бившият икономически министър от БСП Румен Овчаров. Според него проектът е необходим на България и защото е очевидно, че е най-ефективният проект от този мащаб в региона.“

И така, подскачайки „напред-назад“ и „нагоре-надолу“, с нашите взаимно изключващи се „мелодраматични“ цитати от поредните театрални или по-точно „циркови“ медийни изпълнения, стигаме до 2019 г., когато ситуацията се усложнява или поне така изглежда. Ето един „цитатен“ поглед към статията: „За 90 дни търсят стратегически инвеститор за АЕЦ Белене“ [x]:

„Откриват процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“. Срокът е 90-дневен, съобщиха от Министерството на енергетиката. Документацията по процедурата е публикувана днес, 22 май 2019 г., в брой С176 в Официалния вестник на Европейския съюз. Срокът за получаване на заявления е до 90-тия ден, считано от датата на публикуване на поканата в Официален вестник на ЕС. Индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца от днешна дата. Размразяването на проекта за втора атомна електроцентрала бе обявено с Решение на Народното събрание на Република България от 7 юни 2018 г. и Решение № 447 от 29 юни 2018 г. на Министерския съвет.

Срещу строителството се обявяват категорично против всички десни формации, които в момента са извън парламента. Критика изказват и четирите организации от АОБР, (Асоциацията на организациите на българските работодатели), които не са доволни от изискванията на държавата към строителството на нова ядрена мощност. Мораториумът върху строителство на АЕЦ „Белене“ бе въведен от Народното събрание през 2012 г. с мнозинството на ГЕРБ.

Темата за проекта АЕЦ „Белене“ обаче стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. БАН публикува доклада си в началото на 2018-та година, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа. След това обаче премиерът Борисов излезе с още една авангардна идея проектът „Белене“ да стане общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране.

До този момент от Министерство на енергетиката са съобщили за четири компании, които са проявили интерес към изграждането на проекта – китайската CNNC, Корейската хидроатомна корпорация, френската „Фраматом“, както и американската „Дженерал електрик“. Миналата седмица (март 2019 г.) руският премиер Дмитрий Медведев бе на посещение в България, който също заяви, че руската страна има интерес към АЕЦ „Белене“.“

Очевидно руската държавна корпорация „Росатом“ ще се включи в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“. Това потвърди отново премиерът на Русия Дмитрий Медведев и в разговор с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева по време на посещението на ръководената от нея българската парламентарна делегация в Москва в началото на юни.[xi]

Очевидно „най-горещите“ и решаващи дебати по темата АЕЦ „Белене“ тепърва предстоят. Когато дискутираме по темата, никога не трябва да забравяме, че централата я „строим“ дори отпреди аварията в Чернобил, строежът ѝ е одобрен през 1981 година. От тогава са изминали четири десетилетия. За какво ни е нова АЕЦ днес? С всеки изминат ден проектът „Белене“ става все по-скъп и все по-безсмислен.

Дори и без втора АЕЦ България изнася 40% от тока си, съседните страни също имат свои енергийни проекти, а екоизточниците са предпочитана алтернатива в цяла Европа. Токът от „Белене“ няма къде да се продава. И нещо повече, ЕС прие закон, според който всяка страна-членка е длъжна да складира атомния отпадък от централите си на своя територия. Това е огромен проблем за България. Да не говорим за високия сеизмичен риск, който винаги е бил „проблем на проблемите“. Неслучайно Германия се отказа от този вид енергия и до 2022 г. спира всички атомни централи. А ние с целия си „акъл“ продължаваме да „строим“!

Тук статията спокойно може да завърши, но все пак бих желал вместо заключение да предложа два характерни впечатляващи заключителни цитата от един политик и един експерт, които се занимават с тази злободневна тема „АЕЦ Белене“ вече повече от 10 години. Първият цитат представлява част от изявлението на народния представител Лъчезар Тошев от името на Парламентарната група на Синята коалиция на заседание на 41-то НС, проведено на 7 декември 2012 г., в присъствие на премиера Борисов.: [xii]

„На 29 октомври тази година румънски сеизмолози предупредиха, че се очаква земетресение от епицентър Вранча, без да се ангажират с прогноза за неговата степен. Техен български колега заяви пред българските медии, че в непосредствено бъдеще не се очаква земетресение.

На 12 ноември 2012 г. във Вранча е регистрирано земетресение с магнитуд 3,4 по скалата на Рихтер, а на 1 декември 2012 г. в 20,52 ч. се регистрира ново, по-силно земетресение във Вранча, с магнитуд 4,7 по скалата на Рихтер.

Вранчанските земетресения са най-сериозният фактор за високата сеизмичност на площадката, на която се иска да се изгради нова АЕЦ до Белене. На парламентарен въпрос на 25 март 2011 г. бившият министър Трайчо Трайков, очевидно подведен, определи че сеизмичността на площадката до Белене е от четвърта степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, което е далеч от реалността.

Ако се вземе предвид сеизмичното огнище с епицентър във Вранча, сеизмичността на площадката е двойно по-висока – от осма степен, и дори по-висока. Такова земетресение беше регистрирано през 1977 г., а след това имаше няколко силни земетресения от същия епицентър, като например това през 1990 г.

Въпреки че този епицентър се намира на територията на Румъния, разрушенията в България бяха големи, а през 1977 г. имаше над 120 жертви в град Свищов. Те загинаха след срутване на сгради, причинено от това земетресение.

Едва през тази година са поискани площи за изграждане на бъдещи сеизмологични станции в района на Белене и Свищов. На поставения въпрос дали в близост до площадката има разлом, с оглед лицензирането на тази площадка за строеж на АЕЦ, експертите геолози отговарят така: „На 5 километра от площадката няма разлом“.

Забележете, че те не казват, че няма разлом изобщо, защото е известно, че такъв разлом има. Това се потвърждава от горещия минерален извор, който се намира между Белене и Свищов. Интересно защо такова съществено разминаване в прогнозите и оценките не прави впечатление в България. Докога ще продължава тази практика?

Очевидно някои учени у нас са готови да дават отговори, които да се харесат на тези, които искат да ги получат. Ще припомним още веднъж, че в писмо от 6 ноември 1984 г. руските учени сеизмолози, които тогава са изследвали площадката, заявяват че тази площадка е с неприемливо висока сеизмичност и предлагат тя да бъде изоставена.

В България не се търси отговорност от никой експерт за погрешни прогнози. Толкова по-важно за нас е да не се поема риск за строеж на АЕЦ в зоната с неприемливо висока сеизмичност, като тази, която някои искат да се строи в района между Белене и Свищов.

Ние призоваваме правителството да предприеме необходимите стъпки за анулиране на лиценза на площадката на АЕЦ „Белене”, предвид високата сеизмичност от огнище на земетресения с епицентър Вранча в Румъния и наличието на дълбокия Беленски разлом, намиращ се в непосредствена близост до нея – в района между Белене и Свищов.

Там, където има висока сеизмичност не може да се строи атомна централа.

Благодаря Ви!

Вторият заключителен цитат е от публикацията със становища на известния експерт по ядрена енергетика проф. Георги Касчиев: „Проф. Касчиев: АЕЦ „Белене“ означава по-скъп-ток, риск от авария и трупане на ядрени отпадъци“ от 7 юни 2019 г. [xiii] :

„Ако АЕЦ „Белене“ бъде построена, електроенергията ще стане два пъти по-скъпа, а България ще бъде изправена през постоянен риск от авария, тъй като площадката е в сеизмично активен район. Такава позиция изрази пред bTV експертът по ядрена енергетика проф. Георги Касчиев. Той напомни голямото наводнение в района, което може да е нанесло фатални щети на антисеизмичните конструкции – премълчава се и дали бетонната площадка не е пропукана.

Другият риск идва от отработеното ядрено гориво. „Отработените отпадъци от АЕЦ „Козлодуй“ продължават да се струпват в района на централата, която се превръща в ядрено бунище, което започва да носи рискове за националната сигурност“, предупреди експертът.

Той подчерта, че и в момента имаме излишък на мощности и за да се създаде пазар за енергията от АЕЦ „Белене“, ще трябва да се изключат част от мощностите на други централи. Това ще доведе ТЕЦ „Марица Изток 2“ до фалит в рамките на една година.“

Когато все пак за последен път прочетох внимателно подбраните от мене цитати, видях, че статията звучи прекалено сериозно. Това е и нейната цел, разбира се, но все пак дори и при обсъждането на такава важна за обществото тема като „проблемът АЕЦ Белене“, не би трябвало да губим чувството си за хумор и ирония, когато цитираме становища на водещи политици, които често звучат направо абсурдно от всяка гледна точка. Затова си позволявам наистина като финал, да ви цитирам част от становището на известния като „енергиен експерт“ Таско Ерменков, сливенски народен представител от БСП, което наистина не се нуждае от коментар : [xiv]

„Според Таско Ерменков това е най-сигурният проект в тази част на Европа. Според него централата би издържала земетресение от 9 степен по Рихтер. „Самите реактори са проектирани така, че да издържат външна агресия и дори на удар от Боинг 747, няма да им се случи нищо. Ако се покачи нивото на Дунав и се скъса бента на Черна вода, площадката е проектирана така, че да остане 20 сантиметра отгоре“, заяви Ерменков.


[i]  Траяна Цветкова „Второто атомно сърце на България. Историята на АЕЦ Белене“;

[ii] Иван Бедров: „Белене: лъжите от миналото, лъжите от бъдещето“;

[iii] News.bg: Светослав Малинов: „АЕЦ „Белене“ е мъртва. Защо ГЕРБ отказва да я погребе?“;

[iv] Worldtodaybg.com: Лупингите на Бойко Борисов за АЕЦ „Белене“;

[v] Dnes.dir.bg: Ние сложихме кръста на Белене;

[vi] Уикипедия: Референдум в България (2013);

[vii] Dnes.bg: Бойко Борисов: АЕЦ „Белене“ не трябва да се строи!;

[viii] News.bg: Зачеркнахме „Белене“ обяви Борисов;

[ix] Dnes.bg: Златко Желев: „С цялото си сърце Борисов подкрепя АЕЦ Белене“;

[x] News.bg: За 90 дни търсят стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“;

[xi] Dnevnik.bg: Медведев потвърди, че „Росатом“ ще участва в процедурата за АЕЦ „Белене“;

[xii] Лъчезар Тошев: „Сеизмичните вълни от Вранча не спират на Дунава“;

[xiii] News.bg: Проф. Касчиев: АЕЦ „Белене“ означава по-скъп-ток, риск от авария и трупане на ядрени отпадъци;

[xiv] ECONOMIC.BG: БСП настоява АЕЦ „Белене“ да се строи с държавна гаранция;

Публикувано на Гражданско общество и медии, Държавни институции, Политика, Популизъм, Русия и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Политическите драми около АЕЦ „Белене“! (Статия от събрани през годините цитати по темата)

  1. Pingback: Битката „ЗА“ и „ПРОТИВ“ АЕЦ „Белене“ тепърва ще се разгаря | За политиката с пристрастие

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.