„Грекзит“ и „СИРИЗА“ са ключовите думи на гръцките избори

След като гръцкият парламент не успя да избере нов президент в края на декември 2014 г. и трябваше да се разпусне, се стигна и до решаващите предсрочни парламентарни избори на 25 януари. Според последните проучвания, радикалната лява СИРИЗА на Алексис Ципрас води с около 5 % до 9% пред Нова Демокрация на Андонис Самарас. Като се има предвид, че избирателният закон дава 50 парламентарни места като бонус на победителя, гръцката драма е изключително напрегната и се следи с огромен интерес в целия ЕС, особено в Еврозоната и специално в Германия. Неслучайно в дебатите се роди и новата дума „Грекзит“ (от английското „Grexit“), визираща потенциалното излизане на Гърция от еврозоната.

Големи са и вълненията в страни например като Испания, където новата радикална лява партия „Подемос“ („Ние можем“) и нейният харизматичен лидер Пабло Иглесиас поднесоха огромна изненада на европейските избори, имат вече 5 евродепутати и влиянието им непрекъснато расте. Да не говорим за нашата си България, където по съседски признак си мерим с Гърция „кризите“, „жизнените стандарти“ и какво ли още не. Дори напоследък „ни в клин, ни в ръкав“ ние отново пуснахме „медийни фишеци“ за кандидатстване в еврозоната. Разбира се, сравненията между България и Гърция са условни и обективен сравнителен анализ трудно може да бъде направен, както от психологическа, нито от експертна гледна точка. Ние сме в такъв стадий на развитие, в който можем само да си вземем поука от всичко, което преживя Гърция след 2009 г. и да се надяваме да успеем да водим такава политика, че никога да не допускаме подобни катаклизми. В края на 2009 г., Гърция изпадна в дълбока депресия, която доведе страната до огромни проблеми и широко обществено недоволство. Дори и днес, пет години по-късно, безработицата е все още над 25%, а имаше периоди, когато беше 30%. Особено шокираща и трудно поносима е безработицата сред младите хора, която е над 50%. Днес Гърция има най-голям дълг в ЕС, с размери 177% от БВП, като можем само да си представяме каква част икономиката работи за неговото обслужване. Кризата допълнително се усложняваше от „безумните условия“ за пенсиониране на държавните служители – започналите работа преди 1992 г. могат да се пенсионират след 35 години стаж и възраст от 58 години с пенсия, равна на 80% от заплатата им. При екстремната безработица се стига до абсурда, че около 2,7 милиона работещи трябва да хранят приблизително същия брой пенсионери.

Неслучайно Германия, основният кредитор на Атина настоява толкова твърдо за непопулярни реформи, особено в пенсионната система и разходите в публичния сектор. Искания, довели до всеобщо възмущение в Гърция, откъдето идват и съмненията, че едно еднопартийно правителство на СИРИЗА няма да успее да се споразумее с Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка, и Международен валутен фонд). Все пак, въпреки че дълго време Алексис Ципрас се заиграваше с популистката идея за Грекзит, по време на предизборната кампания партията му прие по-центристка и разумна позиция, с твърдението, че всичко, което ще направи, ако дойде на власт, ще бъде в рамките на оставането в Еврозоната. В този дух са и последните проучвания, че 74% от избирателите не искат да се разделят с еврото.

В полза на оставане в еврозоната е и решението на ЕЦБ да инжектира ди края на септември 2016 г. най-малко 1100 милиарда евро в икономиката на еврозоната. Досегашният гръцки спасителен план с Тройката изтича на 28 февруари, като новото правителство ще разполага с по-малко от един месец, за да финализира неговото актуализиране. В навечерието на изборния ден изглежда все по-вероятно, че двете страни ще са склонни да направят компромис, дори и при еднопартийно правителство на СИРИЗА. В крайна сметка, въпреки всичко, което се изговори и изписа през последните месеци, изглежда че никой, нито СИРИЗА, нито гърците като цяло, нито Германия или някой друг от Европейския съюз би искал Гърция наистина да напусне еврозоната. Но все пак едно е ясно – за да се избегнат и най-малките рискове от потенциален Грекзит, цяла Европа стиска палци следващото гръцко правителство да бъде КОАЛИЦИОННО.

Advertisements
Публикувано на Балканите и Европа, Външна политика, Европейски съюз, Парламентарна демокрация и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to „Грекзит“ и „СИРИЗА“ са ключовите думи на гръцките избори

  1. Известное, че малките кредити са проблем на кредитополучателя, а големите кредити са проблем на кредитора! Не е мног разумно да се мисли, че германците не са забелязвали какво става с гръцките финанси.
    Защо ли всичко това ми напомня германското финансиране на др. Ленин?

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s