Неслучайно ПЕГИДА се ражда в „сърцето“ на бившето ГДР

В последно време демонстрациите на ПЕГИДА в Дрезден са може би най-голямата „атракция“ в бурния политически пейзаж на Европа. В никоя друга страна няма такъв феномен – хиляди хора излизат на улиците в продължение на месеци, за да изразят страховете си и да се противопоставят срещу „ислямизацията“ на страната си и по-общо срещу увеличението на притока на чужденци като цяло. Съкращението ПЕГИДА означава „Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада“. Самото име на движението, което организира протестните маршове, съдържа в себе си основната му философия и политически цели, и едва ли се нуждае от специален коментар.

Броят на участниците нараства непрекъснато, като в първия понеделник на новата година се събраха вече около 20 000 демонстранти. Най-интересното, което се случва обаче, е самият факт, че движението се създава в бившето ГДР и то в неговото сърце Дрезден, където има общо по-малко чужденци и много по-малко мюсюлмани, отколкото в големите градове на „стара“ Германия. Клон на ПЕГИДА под името „Легида“ възникна и в Лайпциг. Разбира се, протестите са съпроводени и от сериозни и масирани контрапротести, защитаващи европейската гледна точка и ценности.

В сряда, 21 януари Лайпциг бе направо окупиран от повече от 35 000 човека (около 15 000 от Легида и 20 000 контрапротестиращи), както и 45 полицейски подразделения от няколко съседни федерални провинции. Стигна се до сериозни сблъсъци. Участниците в антиислямския поход нападнаха полицаи и журналисти. Десетки са ранените. По данни на полицията много жандармеристи са били ранени от летящи бутилки, бомбички и ослепени с лазерни фенерчета. Има и много ранени сред отразяващите журналисти. Близо 50 демонстранти на ЛЕГИДА атакували представители на медиите. Един оператор бил прегазен, а техниката му унищожена. Много репортери са с леки наранявания и синини. Очевидно „играта“ загрубява.

Създава се един повече или по-малко „вътрешно германски парадокс“. Там където живеят най-малко мюсюлмани, най-много хора демонстрират срещу тях. Очевидно става дума за страхове от малцинства и настроения срещу хора, които протестиращите реално не познават. И нещо повече – участниците в протестите не признават дори принципите на правовата държава и просто не искат да ги спазват. Те се обявяват за „нулева толерантност срещу престъпленията, извършени от чужденци“, като настояват чужденците, извършили например кражби или трафик на наркотици, да бъдат наказвани по бързата процедура и то с особена строгост. В Германия, обаче, за разлика от България, върховенството на закона не се заобикаля и се прилага по един и същи начин за всички, независимо от това дали те са чужденци или местни жители. Правилата на правовата държава не могат да бъдат подменяни и използването от полицията и съдебните органи на двойни стандарти в зависимост от етнически произход или изповядвана религия в страна като Германия е абсолютно немислимо.

На какво все пак се дължат тези граждански турбуленции в традиционно спокойната и уравновесена Германия? Най-простото обяснение би било, че в Германия има различни настроения, отколкото в другите страни от ЕС. Това обаче далеч не е така. В серията от изследвания на Евробарометър във всички държави членки, наскоро бе установено, че отношението на населението на Германия към имиграцията в голяма степен съответства на средната стойност за ЕС. 50% от анкетираните германци се отнасят към имиграцията положително, докато 41% – са с отрицателно отношение. Средните стойности за всички 28 страни-членки са почти идентични – съответно 52% срещу 41%.

Друго обяснение за феномена „Дрезден“ би могла да бъде по-голямата склонност на германците към участие в граждански протести отколкото в други държави, но това също не е така. През последните години, масови демонстрации се провеждаха в продължение на дълги периоди от време в Гърция, Италия и Испания срещу строгите икономии, във Франция срещу еднополовите бракове, във Великобритания срещу таксите за обучение и не на последно място в България, срещу олигархичното управление на страната и заобикалянето върховенството на закона. Гласът на улицата кънтеше на много места, но не и в Германия.

Очевидно причините за раждането на ПЕГИДА са по-деликатни и се дължат основно на политико-културни различия между „Изтока“ и „Запада“. Проблемите на адаптация на бившето ГДР се оказаха огромни, а някои от тях дори и днес изглеждат трудно преодолими. „Левицата“, базирана основно на бившите комунисти от ГДР не само продължава да печели великолепни изборни резултати в източногерманските провинции, но и без задръжки издига като кандидати за местните парламенти бивши агенти и служители на ЩАЗИ. Те не само стават депутати, но и често печелят директни мандати като мажоритарни кандидати.

Стига се дори до примери, когато кадрите на ЩАЗИ демонстративно повишават своята обществена активност, създават сдружения, неправителствени организации и клубове, като се опитват да доказват, че ГДР е била правова държава и те достойно са защитавали в рамките на закона нейната сигурност и интереси. През декември 2014 г. се стигна до там, че за първи път след обединението на Германия, министър-председател от Левицата пое управлението на германска провинция – Тюрингия. Изненадата беше неприятна за всички, а коментарите твърде противоречиви. Разбира се, не в такава степен както в България, но комунистическата субкултура продължава да оказва влияние и в обществения живот на бившето ГДР. Тук трябва да търсим причината за непоносимостта към етническите, религиозните и културните различия, но преди всичко към спазването на писаните и неписани европейски правила.

Но има и нещо друго, което не е по-малко важно. В Германия все още няма мощна радикална дяснопопулистка партия, каквито има в цяла Западна Европа, като някои от тях са представени вече в продължение на много години в националните парламенти, някои от които с двуцифрени резултати от изборите. Партията на напредъка в Норвегия влезе в парламента за първи път през 1973 г., Датската народна партия през 1998 г., италианската Лига Норд през 1992, а австрийската Партия на свободата – през 1995 г.Френският Национален фронт, основан през 1972 г., успя през 2002 г. да изпрати кандидата си във втория кръг на френските президентски избори. В Холандия, Партията на свободата вече участва в правителството, а в Обединеното кралство Партията на независимостта получава все по-голямо влияние поради присъствието си в Европейския парламент. Във всичките тези страни хората не трябва да излизат по улиците, за да защитават тезата за ограничаване на имиграцията, защото тази позиция вече е представена от утвърдени политически партии.

В Германия по-рано този спектър частично се обслужва от ХСС, но първо партията се състезава само в Бавария, а и при участието си в „Голямата коалиция“ се премества заедно с ХДС доста в ляво. Днес обаче, от много места се лансира предположението, че феноменът „ПЕГИДА“ ще участва най-малкото като електорат в запълването на тази партийна ниша[1]. Повечето германски експерти смятат, че новата антисистемна, консервативна и евроскептична партия „Алтернатива за Германия“ (АФД) е естественият кандидат за тази отворена позиция в партийната структура. Тази партия при първото си участие в избори за местни парламенти през 2014 г. триумфира с около и над 10% от гласовете и в три провинции от бившето ГДР (Саксония, Тюрингия и Бранденбург). Наистина, със своите 4,7% на парламентарните избори през 2013 г. тя остава за малко извън Бундестага, но от европейските избори през май 2014г насам постига само успехи. АФД вече има 7 евродепутати и членува в групата на европейските консерватори.

Разбира се, в политиката прогнозите често се различават от действителността. Но все пак, според първите проучвания в Дрезден, АФД е предпочитаната партия за мнозинството от участниците в понеделнишките протести на ПЕГИДА. И нещо повече, сравнението с други европейски партии от този тип недвусмислено показва, че те са особено успешни, когато съчетават евроскептицизма с отричането на имиграцията и критиката на ислямизма.


 

[1] http://www.faz.net/aktuell/politik/inland/das-pegida-potential-waehler-fuer-eine-rechtspopulistische-partei-13381187.html

 

 

Advertisements
Публикувано на Външна политика, Гражданско общество и медии, Политически партии, Права на малцинствата и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s