За политиката с пристрастие

Политическият интерес към темата за формирането на новото федерално германско правителство е огромен в цяла Европа, а и далеч извън нея. Най-сетне, на161-я ден след изборите за Бундестаг на 24 септември 2017 г., Европа (като че ли) може да си отдъхне. Решението е взето и ФРГ ще има ново правителство „Ангела Меркел 4“ в предишната си „коалиционна черупка“. С мнозинство от 66 % членовете на ГСДП са подкрепили коалиционния договор с ХДС и ХСС за голяма коалиция (ГОКО), като съставът на кабинета ще бъде обявен на 14 март.

Броене на гласовете. Снимка: © spd.de

Процентът на участие във вътрешнопартийния референдум с гласуване по пощата е 78%. От 463 000 партийни членове са получени 380 000 писма, от които 363 500 валидни. [i] Бюлетините са преброени през нощта в събота срещу неделя под нотариален надзор. Преброяването се е провело в прочутата централа на ГСДП „Вили Бранд“. За процедурата е била валидна най-високата степен на секретност. Има още →

От началото на годината, най-важното за страната ни е ротационното председателство на Съвета на ЕС. Въпреки това, не би трябвало по никакъв начин да забравяме, че освен „европредседателска“, 2018 е и предизборна година. През 2019 г. ни очакват много отговорни европейски и общински избори. А и премиерът „Борисов 3“ винаги може да ни изненада с някоя оставка по пътя към „Борисов 4“. Още повече, че проблемите във вътрешната ни политика далеч не са за подценяване.

С всеки изминат ден нараства „високоволтовото“ напрежение, което е обсебило не само все „по-перверзните“ взаимоотношения между правителството и президентската институция, но и 44-то Народно събрание, местната власт в различни общински и областни центрове и структурите на водещите политически партии. Несвършващият български преход не само е доминиран от една крайно ниска политическа култура, но и от системно заобикаляне на разделението на властите и върховенството на закона. Има още →

Никога не бях очаквал, че точно сега, когато толкова възторжено поехме шестмесечното ни ротационно председателство на Съвета на ЕС, ще продължим да вадим на показ „най-кирливите си ризи“ на станалото вече пословично незачитане на разделението на властите и на потъпкването на правилата на институционалната демокрация.

Непосредствено преди заминаването на ГЕНЕРАЛА ПРЕМИЕР за най-важния световен форум по сигурността, прочутата ежегодна Мюнхенска конференция и на ГЕНЕРАЛА ПРЕЗИДЕНТ за Македония на двудневно официално посещение, станахме свидетели на поредния сблъсък между двамата или по-точно на поредната размяна на „удари под кръста“ и перфидни политически обвинения. И тук не става дума само за „мегаломанското“ им его. Проблемите са много по-сложни. Има още →

От началото на годината, ние българите, живеем в два паралелни, но коренно различни свята – „европейски“ и „български“. Първият, в който за съжаление ще се подвизаваме само шест месеца, е широкият и модерен свят на дългоочакваното европейско председателство. Без съмнение, в него се живее повече от оптимистично. Европа е почти непрекъснато в България, дори и Ангела Меркел ни посети… А ние, българите, сме непрекъснато в Брюксел, столицата на ЕС. И знамето ни вече се вее в тамошното кметство.

Едва ли някой е забравил станалата толкова прочута „зелена реч“ на премиера Борисов на 17 януари в Европейския парламент. Ето един цитат от това слово, провокирано от зелен евродепутат в залата, който му припомни протестите за Пирин, състояли се на 11-и януари в София, в деня на официалното откриване на българското председателство: Има още →

Датата 11 януари 2018 г. ще остане завинаги в най-новата ни политическа история. На този ден в София бе поставено официалното начало на първото българско ротационно шестмесечно председателство на Съвета на ЕС. През целия ден чуждестранните гости бяха посрещани по стар „европейски“ обичай от граждански протести. И в това нямаше нищо странно. Заседанията на институциите на ЕС, които се провеждат в различни европейски столици, са съпроводени често от подобни протести по различни поводи.

Източник: eu2018bg.bg

Уникалното в нашия „български“ случай обаче, не бяха самите протести, а техният брой и „многотемие“. Дали бяха точно 9 (девет) или с няколко повече или по-малко, няма никакво значение. Не съм правил специална справка, но съм напълно убеден, че тези цифри представляват своеобразен рекорд за ЕС, който едва ли скоро може да бъде задминат. Ако това все пак се случи, то би могло да стане или до края на нашето председателство, или когато нашите приятели от Западните Балкани като Македония и Сърбия станат членове на ЕС.

Но да се върнем към основното събитие. Тържествената церемония по официалното откриване се състоя вечерта на 11 януари в „култовата“ зала на Народния театър „Иван Вазов“. Дори и ние, обикновените телевизионни зрители, успяхме докато си пием „гроздовата“, да се порадваме на наистина великолепната и впечатляваща музикална и танцова програма. За да сме в унисон с приоритетите на нашето председателство, вкъщи се бяхме специално запасили с „жолта лозова“ ракия от Тиквеш… Има още →

Колко ли нови партийни и (или) коалиционни проекти ще се появят през 2018 г. и каква роля ще се опитат да изиграят на публичната сцена? По тази толкова деликатна и едновременно с това трагикомична за политическия ни живот тема, трудно би могло да се направи разумна прогноза при неизлечимите и задълбочаващи се абсурди на българската многопартийност.

Неслучайно, за един сравнително кратък исторически период от около 30 години след края на комунистическия режим, бяха съдебно регистрирани над 400 политически партии, чиито окончателен списък днес едва ли някой би се наел да уточни. Да не говорим за десетките „граждански“ движения, съюзи и какви ли не подобия на НПО-та, които се появяват и изчезват, и също си играят на политика. Има още →

В българския партийно-политически живот никога не е скучно. Необяснимо защо, но точно в навечерието на председателството ни на Съвета на ЕС, ГЕРБ бе обладан от „идеята фикс“ за политическа, икономическа и дори конституционна „ревизия на прехода“. Страстите тепърва ще се нажежават, но безсмисленото популистко дърдорене на управляващи и опозиция вече залива и без това заблатената ни политическа и медийна среда.

Очевидно Борисов има сериозни проблеми с политическата си подкрепа и непрекъснато се опитва да търси (псевдо) компромиси с различни партии и партийки, които нямат нищо общо с политическите ценности на ЕНП. И тук той направи поредната си „фатална политическа грешка“, като не само подкрепи, но и прегърна раздухвания от години балон на бившите комунисти – „приватизацията е основната причина за неудачите на прехода“. Има още →

Точно преди три години, в началото на декември 2014 г., непосредствено след избирането на правителството „Бойко Борисов 2“, започнах списването на личен блог. Реших, че възможността да имаш „собствена политическа рубрика“ във виртуалния свят не е за пренебрегване.

Особено във времена, когато свободното (критично) слово в реалното медийно пространство непрекъснато се ограничава и манипулира, е от огромно значение да можеш да изразиш и защитиш мнението и позицията си, без да минаваш през филтъра и каналите на големите медии.

Всички, които ме познават, отлично знаят, че отношението ми към политиката винаги е било твърде емоционално, поради което нарекох блога си „За политиката с пристрастие“. През изминалите 3 години съм публикувал в него 121 статии, като първите 63 от тях са включени и в едноименната ми книга, издадена от издателство „Изток-Запад“ в края на 2016 г. Има още →