Политическият интерес към темата за формирането на новото федерално германско правителство е огромен в цяла Европа, а и далеч извън нея. Най-сетне, на161-я ден след изборите за Бундестаг на 24 септември 2017 г., Европа (като че ли) може да си отдъхне. Решението е взето и ФРГ ще има ново правителство „Ангела Меркел 4“ в предишната си „коалиционна черупка“. С мнозинство от 66 % членовете на ГСДП са подкрепили коалиционния договор с ХДС и ХСС за голяма коалиция (ГОКО), като съставът на кабинета ще бъде обявен на 14 март.

Процентът на участие във вътрешнопартийния референдум с гласуване по пощата е 78%. От 463 000 партийни членове са получени 380 000 писма, от които 363 500 валидни. [i] Бюлетините са преброени през нощта в събота срещу неделя под нотариален надзор. Преброяването се е провело в прочутата централа на ГСДП „Вили Бранд“. За процедурата е била валидна най-високата степен на секретност.

Резултатите бяха обявени директно в неделя сутринта, в специална извънредна рубрика на новините по най-важната публична телевизия ARD [ii] от ковчежника на партията Дитмар Ниитан и служебния (временен) председател на партията Олаф Шолц, в момента кмет на Хамбург. Има голяма вероятност точно той да заеме поста на вицеканцлер и министър на финансите. Но за това ще се говори по-късно. Знае се само, че социалдемократите ще имат 6 министри – трима мъже и три жени.

Междувременно Ангела Меркел предварително вече обяви кандидатите си за министри от ХДС, някои от които предизвикват голям интерес и много коментари. Тя предприема важен стратегически ход като предлага за министри двама от най-отявлените си критици, с което подсигурява собствената си власт. Известният като „Бунтовникът“ в ХДС Йенс Шпан ще бъде министър на здравеопазването. Това е политикът, който иска да възроди консервативните ценности, много цени младия австрийски канцлер популист Себастиан Курц и се застъпва за рестриктивна бежанска политика.

Същото се отнася и до включването на Юлия Кльокнер в списъка с министри като бъдещ министър на земеделието. Тя е много популярна с участието си от страна на ХДС в различни политически телевизионни дебати. Тя е един от най-острите критици срещу бежанската политика на канцлера и винаги е в синхрон с най-разпространените към момента популистки възгледи. [iii]

Житейският път на Ангела Меркел е добре известен и популярен в България Със своето детство и младост в бившето ГДР, в света на комунизма, и по-нататъшната си блестяща кариера в обединена Германия, тя събужда много емоционални спомени и размисли в поколението, родено и израсло в първите десетилетия след края на Втората световна война.

Ангела Меркел е завършила физика и се е занимавала с научна работа. След падането на Берлинската стена влиза в активната политика и печели за първи път мандат в германския Бундестаг при парламентарните избори през 1990 г.. Във всичките следващи 8 парламентарни избори до 2017 г. вкл., тя е избирана за депутат с директен мандат в своя изборен район в провинция „Предна Померания“.

Ангела Меркел става популярна като „любимката“ на канцлера Хелмут Кол. От 1991 г. до 1994 г. е министър за жените и младежта в правителството „Хелмут Кол 4“, а от 1994 г. до 1998 г. министър за околната среда, защитата на природата и сигурността на реакторите в кабинета „Хелмут Кол 5“. От 1998 г. до 2000 г. е генерален секретар на партията ХДС, а от 2000 г. до сега е неин председател.

След минималната победа на коалицията ХДС/ХСС в предсрочните избори през 2005 г., тя заменя канцлера Герхард Шрьодер и оглавява голямата коалиция с ГСДП до 2009 г. (кабинет „Ангела Меркел 1“). За първи път в историята на Федералната република за бундесканцлер е избрана жена и то, израснала в ГДР. На парламентарните избори през 2009 г. тя печели убедително и до 2013 г. управлява в „черно-жълта коалиция“ с партията на свободните демократи (СвДП). Това е нейният управленски мандат „Ангела Меркел 2“.

След като на изборите през 2013 г. свободните демократи се провалят и отпадат от парламента, Ангела Меркел се връща към голямата коалиция със социалдемократите и управлява до изборите през септември 2017 г. с кабинета си „Ангела Меркел 3“. А след конституирането на новия, 19-ти Бундестаг на 24. Октомври 2017 г. тя продължава да изпълнява длъжността на канцлер до формирането на ново правителство съгласно чл. 69 на германската конституция. [iv]

Първият опит обаче, се оказва неуспешен. Проучвателните преговори за т.нар. коалиция „Ямайка“ между ХДС/ХСС, Свободните демократи и Зелените се проваля „с гръм и трясък“. След втората за нея „голяма коалиция“, Ангела Меркел се надява, че е възможно да съществува коалиционно правителство между ХДС и ХСС от една страна и зелени социалисти и радикални привърженици на свободния пазар, от друга. За съжаление обаче, политико-културните различия в тази комбинация се оказват непреодолими и единственият изход се оказва отново прочутата „ГОКО“.

Няма никакво съмнение в недостатъците на подобен коалиционен модел. С едно изречение – преформатира се цялата координатна система на нормалната политика. Класическото демократично парламентарно противостоене „ляво-център-дясно“ се заменя с ново – популизъм вместо реална политика, където няма идеология и където лявото и дясното се оказват от една и съща страна на барикадата. При днешната ситуация в ЕС обаче, подобни политически компромиси се оказват понякога неизбежни.

Въпреки кризата, която разтърси еврозоната през последните години, въпреки успешния „Брекзит“, терористичните атаки и бежанските вълни с ефекта на политическо цунами, въпреки настъплението на национализма и антимиграционните настроения в общоевропейски мащаб, Ангела Меркел успя да се противопостави и то изключително успешно на неизлечимите евроскептици, на агресивните ксенофоби, националисти и социалпопулисти, както и на демагогията на накокошинената „Путинска“ Русия.

И тук стигаме до най-важния принос на Ангела Меркел – политическата и икономическата стабилност. В Германия се живее добре, спокойно и сигурно от всяка гледна точка. Най-убедителното доказателство за устойчивото развитие и приемствеността в германската политика са именно трите последователни успешно завършени управленски мандата на „вечната канцлерка“, както някои я наричат.

И точно тук е българският проблем. В типичния си самодоволен стил Борисов обича да твърди, че е осигурил политическа стабилност в България. От дистанцията на времето обаче, е просто невероятно, как поради едни и същи по характер партийно-политически дефицити ГЕРБ не успява да завърши успешно нито един от двата си управленски мандата, спечелени на редовните парламентарни избори през 2009 г. и на предсрочните през 2014 г.

И двете подадени оставки и през 2013 г., и в края на 2016 г., бяха демонстративни лични политически ходове на Борисов, които нямат нищо общо с европейските норми и общи правила на поведение от партиите при взимане на отговорни решения. За каква политическа стабилност може да се говори, след като от „историческата“ 2009 г., когато Бойко Борисов за първи път дойде на власт, живеем вече при седмо правителство, три от тях служебни.

Бойко Борисов тепърва има да се учи от Ангела Меркел. Но нека бъдем реалисти. Голяма коалиция в Германия е едно, в България е друго. Въпреки че често ставаме свидетели на еднопосочни политически позиции между ГЕРБ и БСП, слава Богу, че голяма коалиция между тях изглежда все още невъзможна. Нещо повече, у нас подобна коалиция е немислима, тя просто би ни върнала там, откъдето сме тръгнали…

---

[i] „SPD sagt Ja zur GroKo – Scholz vor dem Absprung“; https://www.ndr.de/nachrichten/hamburg/SPD-sagt-Ja-zur-GroKo-Scholz-vor-dem-Absprung,mitgliederentscheid116.html

[ii] https://bg.wikipedia.org/wiki/ARD

[iii] „Хитър ход, госпожо Меркел“; https://m.dnevnik.bg/evropa/2018/02/26/3136406_hitur_hod_gospojo_merkel/

[iv] https://de.wikipedia.org/wiki/Angela_Merkel