НЯКОЛКО УБЕДИТЕЛНИ АРГУМЕНТА

Да не забравяме, че първи признахме независимостта на Македония

Аспарух Панов

Предлагам на вниманието ви с известни съкращения и редакционни промени някои специално подбрани пасажи от статията ми, която публикувах в този блог през 2018 г. :

На 8 септември 2020 г. се навършиха 29 години от референдума за обявяване на независимостта на Македония. На тази дата през 1991 г. македонските граждани са призовани да се произнесат по въпроса „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави?“.

За независимостта гласуват над 95% от участвалите в допитването при избирателна активност около 76%. На 18 септември 1991 г. Събранието на Република Македония приема официална декларация за признаване на резултатите от референдума и за обявяването на независимостта на страната.“

Винаги, когато си припомняме тези събития от 1991 г. и особено днес, когато Македония е на прага на евроатлантическата си интеграция, по никакъв случай не трябва да забравяме, че първи признахме независимостта на Македония още на 15 януари 1992 г., с което не само поставихме началото на принципно новата си балансирана балканска политика, но направихме и първата демонстрация на дипломатически действия в духа на европейските стандарти при конфликтна ситуация на Балканите, принцип, който спазваме и до днес.

И това беше направено въпреки позицията на Европейския съюз и въпреки ветото на Гърция. Ние признахме Република Македония първи, защото искахме с един замах да изчистим всичко, което беше натрупано и обременяваше двустранните ни отношения, да премахнем всякакво недоверие, всякакво съмнение и подозрения, че ние имаме някакви аспирации спрямо Македония.

Нещо повече, за бързото признаване на Македония и от страна на Турция, и на Русия немалка роля изиграха както високата ни дипломатическа активност, така и успешното лобиране лично от страна на президента д-р Желю Желев. И по време на президентския си мандат, и по-късно като президент на Балканския политически клуб, той работеше непрестанно за евроатлантическата интеграция на Македония и Балканския регион като цяло.

Неслучайно настоящи и бивши президенти и политически лидери с огромно влияние от Македония, Албания, Румъния, Косово и Босна и Херцеговина дойдоха лично да се сбогуват с д-р Желев след неочакваната му смърт на 30 януари 2015 г., един месец преди да навърши 80 години. Те искаха да ни кажат на нас, българите, че стратегическата визия на д-р Желев за политическото и икономическо развитие на Балканите като неделима част от обединена Европа е жива и по-актуална от всякога.

Може би ще прозвучи нескромно, но и като член на комисията по външна политика в 36-то НС, и като първият ръководител на българската делегация в ПАСЕ, както и в публикациите си, и на конференции, винаги съм защитавал тезата, че по отношение на Македония ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен нейната възможно най-бърза европейска и евроатлантическа интеграция.

Само когато и Македония е член на НАТО и ЕС, и между нас няма граница, всичко в нашите отношения ще си дойде на мястото. Затова бе и толкова важно България първа да признае независимостта на Република Македония.

Тук ми се иска, вместо заключение, да добавя и един емоционален спомен, който никога не мога да забравя. Когато на 15 януари 1992 г., късно вечерта министър-председателят Филип Димитров обяви от трибуната на 36-то Народно събрание признаването на независимостта на Македония, половината зала посрещнахме решението със ставане на крака, бурни овации и просълзени очи, докато депутатите от БСП останаха седнали, в гробно мълчание, като някои от тях дори напуснаха залата. Какъв цинизъм! Дали днес вече са се променили? Дълбоко се съмнявам.

---

Огледалото Македония. Абсурдното вето, което готвим по пътя ѝ към ЕС, говори за собствените ни комплекси

Ето няколко цитата от тази великолепна статия с автор проф. Ивайло Дичев:

„Защо толкова страсти по темата „Македония“? Защото в тази болезнена тема виждаме самите себе си, а самоанализът не е силната страна на обществото ни.“

„Да почнем с това, което наричам „Сан-Стефански комплекс“ – непреодолимата обида, че е можело нещата да се случат по друг начин и историята нещо ни дължи. Можело е руският цар да създаде тук държава в границите, нахвърляни в Сан-Стефанския мирен договор, ама – видиш ли – лошите велики сили я орязали. И наместо радост от това, че държавата все пак възниква след векове несъществуване – страдание, че е можело да бъде по-голяма.

Подобна обида определя отношението ни към република Северна Македония: можело е да бъде част от България, мечтали сме да я завладеем през Балканските войни, мислим си, че дори днес ще убедим онези хора да се чувстват българи. И наместо да се радваме, че вече няколко десетилетия те се откъснаха от Югославия и можем да си сътрудничим при новите исторически реалности, продължаваме да се въртим в капана на миналото.“

„Защо си търсим повод да извършим тази фатална грешка да спрем Северна Македония, а впрочем и Албания по пътя към ЕС? Простият отговор е, че ВМРО отново – след абсурдни битки като тази срещу Истанбулската конвенция – опитва да затегне редиците си и да върне поне малко от разочарованите си последователи. Може би протестно настроени хора злорадо искат да прецакат единствената сериозна външно-политическа инициатива на Борисов – интегрирането в ЕС на Западните Балкани.“

„И все пак, зад тази самоубийствена лудост се наредиха не само БСП, президентът, Слави Трифонов, но и огромни маси възмутени интернет-потребители. Хора като пишещият тези редове редовно са обругавани като предатели, а националният интерес се представя в сценографията на историческа възстановка, но никога като онова, което разширяването всъщност е: възможност за развитие, обмен, транспорт, европроекти, стабилност.

Обикновено най-ревностен радетел за присъединяването на дадена страна е нейният съсед, който в процеса има възможност да усвои пари, да изгради инфраструктура и най-вече – да престане да бъде външна граница на Съюза. Не, ЕС не е историческо дружество, той работи за бъдещето.“

---

Блокирането на Македония е поредният балкански бабаитлък на България

Юрий Александров

Блокирането на кандидатурата на Македония за ЕС от страна на българското правителство е кристален пример за дебилщина, остарели схващания, архинационализъм, чувство за малоценност, чупене на стойки, бабаитлък и тежка форма на национална параноя. Да не говорим, че историята не може да бъде определящ фактор в международните отношения, поне не и днес, и поне не и в Европа. Това го заявявам, като потомък на македонски българи от Велес, който има трети братовчеди в Скопие, които пък се наричат македонци. Това не ми е приятно, но не мога да им забраня да бъдат, каквито те си искат да бъдат.

Вместо цялата българска политика спрямо Македония в последните 30 години да се подчинява на премахването на границите между българския и реално съществуващия днес македонски народ, правителството ни в един момент реши да се изолираме едни от други и да си ставаме все по-чужди. По-чужди дори от времето на зрелия живковизъм!

Липсата на емпатия обаче е първият признак по който ще разберете, как една по-голяма нация се отнася спрямо по-малките от нея и един неприятен пример в това отношение е Русия, която няма съсед, който да я харесва.

Следвайки този път, предполагам, че ако българите бяхме поне 100 милиона на брой, днес щяхме да бъдем една втора путинистка и протофашистка империя и доста неприятни индивиди. И това го заявявам, съдейки по реакциите на по-голямата част от хората в България, които търсейки неистово себе си, успяват да намерят своето лично величие най-вече в изнасилването на най-слабия си съсед, който крадял от историята ни. Недостойно, да не кажа трагикомично…

И не ми говорете за антибългаризма на македонците, след като не можете да проявите елементарна съпричастност към тях. Все пак, ако в продължение на 5-6-7 поколения в училище ви учат първо, че сте прави сърби, а след това, че сте чисти македонци, и вие щяхте да възприемете това за чиста истина. Сигурен съм! Ама много сигурен…

---

Даймел: Тази грешка може да има необозрими последици за България

Ако Борисов и занапред се запъва по отношение на Северна Македония, отношенията му с Германия и най-вече с канцлерката Меркел едва ли ще останат толкова безоблачни, казва Йохана Даймел в интервю за Дойче Веле на 17.11. 2020 г., което представям тук със съкращения.

Йохана Даймел е член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни. Автор на интервюто е Александър Андреев.

„Днес външните министри от ЕС обсъждат старта на преговорите за еврочленство със Северна Македония и Албания. Но България наложи вето по отношение на Скопие. Вие как оценявата тази позиция на София?

Йохана Даймел: Северна Македония стана 30-и член на НАТО, след като през 2018 година подписа историческото споразумение с Гърция, а предишната година – Договора за приятелство с България. Сега обаче еврочленството ѝ е под заплаха заради ретро-националистически причини и различни въпроси по интерпретацията на историята.

Не съм историчка, но това отчасти ни напомня за отношенията между Германия и Австрия, които често пъти се цитират в същия контекст. В нашите двустранни отношения също става дума за „разломите в общата история и за общия език като разделител“, както много прозорливо го беше формулирал Вернер Пергер в „Ди Цайт“. Какъв е Бетовен – германец или австриец? Достатъчно е да чуем великата му музика, за да разберем, че това няма никакво значение.

Същото може да се прехвърли и върху Гоце Делчев, който – независимо дали като българин, или македонец – несъмнено е извършил велики дела в успешната борба срещу османското господство. Прецизното историческо тълкуване трябва да се остави на историците.

Важно е друго: повече от 100 години след разпадането на Османската империя България е суверенна държава и членува в ЕС. А днешна Северна Македония, която България призна още през 1992 година, иска най-сетне да започне преговорите си за еврочленство.

Честно казано, не разбирам защо българите решиха да се присъединят към групата на онези, които през последните десетилетия подкопават целия европейски проект. Там е и унгарският премиер Орбан, който заедно с Полша току-що наложи вето на европейската финансова рамка и блокира пакета от 1,8 трилиона евро за борба срещу пандемията.

Нима десните около ВМРО, които Борисов толерира, наистина искат да бъдат в компанията на Орбан и да торпилират проекта за евроразширяване – единствено заради един оспорван исторически разказ? Ако България не се откаже от ветото си, това ще бъде голяма грешка, както стратегически, така и от гледна точка на сигурността и икономиката. Грешка, която ще има необозрими последици не само за България, но и за целия европейски континент.

Добре, но възможно ли е все пак Скопие да направи някакви отстъпки? И ако да – какви?

Йохана Даймел:

Не, отстъпки може да има единствено в консенсус. За целта в хода на европреговорите трябва да се приемат задължителните условия, залегнали в евродоговорите, включително европейските ценности и добросъседските отношения.

В спора между България и Македония Германия играе посредническа роля. Ако София не отстъпи, до какви последици може да се стигне?

Йохана Даймел: Вчера в Берлин бяха както македонският премиер Зоран Заев, така и неговият министър по европейските въпроси Никола Димитров. Там на Заев беше връчена Наградата за човешки права на фондацията „Фридрих Еберт“.

В приветственото си слово германският външен министър Хайко Маас даде ясно да се разбере, че Германия и занапред ще положи всички усилия, защото германското председателство на Европейския съвет официално си е поставило за цел до края на годината да започнат преговорите за членство със Северна Македония.

Ако България, респективно Бойко Борисов, и занапред се запъва в Европейския съвет, отношенията му с Германия и най-вече с канцлерката Ангела Меркел, която инвестира твърде много лична енергия за решаване на този проблем, едва ли ще останат толкова безоблачни.

А какви вътрешно-политически последици може да има българското вето – както за София, така и за Скопие?

Йохана Даймел: По отношение на София отговорът е лесен. Целият този дебат си е същински подарък за българското правителство, което с радост го прегръща на фона на лошата пандемична обстановка и на многомесечните гневни протести на гражданите по улиците в страната. Така, както някои от демонстрантите със своите знамена, така и правителството уж се изстъпва, за да спасява „българите“. Стигна се дори дотам, че отново се обади и онзи г-н Марешки, който заедно със своята „Воля“ отдавна е отишъл в историята. А ВМРО демонстрира на Борисов, че щастието или нещастието му зависят и от „македонците“, а не само от клиентелата около Пеевски. Какъв ще бъде крайният ефект – това ще видим на парламентарните избори през пролетта догодина. Едно обаче е ясно отсега: ако цялостният проект ЕС се провали, и на българите лошо им се пише. За Скопие и за правителството на Зоран Заев положението вече е доста по-драматично. Ако България продължи да блокира обещанието на ЕС да стартира интеграцията на Северна Македония още през 2020 година, вътрешно-политическият мир в страната, пък и в целия регион ще бъде поставен на много сериозно изпитание.“

---

„Разочаровани“. САЩ критикуват България за блокирането на Северна Македония за ЕС

Съединените щати призоваха България и Северна Македония да разрешат споровете помежду си извън присъединителния процес на Скопие към Европейския съюз. Това стана ясно от позиция на Държавния департамент на САЩ във връзка с решението на България да блокира началото на преговорите на западната си съседка за членство в Евросъюза.

„Съединените щати отдавна са твърди поддръжници на присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз и са разочаровани от това, че България блокира този процес“, се казва в позицията на външнополитическото ведомство.

„Ние насърчаваме България и Северна Македония да разрешат неразрешените двустранни въпроси извън процеса за присъединяване към ЕС и да придвижат напред тяхната обща цел за европейско членство на Северна Македония“, се казва в позицията на Държавния департамент, получена чрез посолството на САЩ в София.

Вместо заключение

Тъй като статията стана прекалено сериозна, си позволих на края да включа и един „закачлив“ текст на моя дългогодишен приятел Алек Попов, който ни позволява да запазим чувството си за политическа ирония…

---

Вести от бъдещето

Алек Попов

„София, 2120 г. Днес се проведе 9-ото за тази година заседание на Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси между Република България и Република Северна Македония, създадена съгласно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.

По думите на съпредседателя ѝ от българска страна срещата е потвърдила, че напрежението, което съществува в работата ѝ през последните месеци, не затихва. Посочва се, че някои от изказванията на членовете на експертната под-комисия по въпросите на езика ни връщат в положението от 2055, когато комисията прекрати работа за две години.

По въпросите за съдържанието на учебниците също не е постигнат особен напредък, въпреки принципните договорености от 2075. На свой ред съпредседателят от страна на Северна Македония заяви, че представителите от българска страна прекалено твърдо се придържат към терминологията, утвърдена с декларацията от 2035 и последващите поправки от 2040 и 2049 и изрази надежда, че ще бъде възприет по-гъвкав подход в съответствие с меморандума от 2065.

Той поясни, че България и Северна Македония четат различно съдържанието на пътната карта, приета през 2091, като добави, че независимо от постигнатия напредък през 2101, между тях продължава да има различия в тълкуването за някои исторически личности.

Във връзка с личността на Гоце той заяви, че единствените им претенции са свързани с намирането на решение. „Няма никаква дилема за това да почитаме заедно Гоце Делчев, но това трябва да стане по нормален начин, ние между себе си да разчистим неяснотите, които имаме като историци. И ние работим върху това“, допълни още той.

Двамата съпредседатели, чийто мандат изтича през 2123, излязоха със съвместно становище, че работата на комисията е важна част от отношенията между двете страни и изразиха загриженост, че плановете за съкращаването на бюджета ѝ заплашват да обезсмислят всичко постигнато досега.“